Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

За плуването 3 годинки не са много, особено когато има разстройство в развитието, е задължително. Нашия треньор взема бебета от 3 месечна възраст нагоре - половината от тях са с някакъв установен проблем- основно ДЦП, защото друг не би могъл да се установи толкова рано, а другите бебета, са в норма, доколкото може да се каже че са в норма на 3 месеца. Те са в най- малкия басейн- за бебета. Има и друг басейн- където стартирахме ние на 4 годинки, на който казват "жабарника"- той е за малко по- големи от бебета деца. Сега сме в 3 метровия, където плуваме като стрела Най- интересното е, че тези деца с проблеми, които наистина са запонали рано плуването, на около годинка или по- рано, но те са основно с ДЦП, защото нашите проблеми тогава не могат да се установят, не само че в голямата си част преодоляват успешно и ДЦП проблема става все по- малко видим, а и интелектуално не се получава забавяне, в сравнение с връстниците им с ДЦП, които разчитат само на рехабилитациите. Тази диагноза също предполага много и различни деца, с различна степен, разбира се, но факт е, че колкото по- рано започнат редовно тренировки по плуване, по- бързо дърпат във всяко отношение.

За Барокамерите нямам никакво съмнение, че силната струя , нахлуващ кислород в мозъка, подобрява оросяването и от там мисълта и развитието на деца с проблем, но струята трябва да се подава, според индивидуалното състояние на детето, т. е. - да не се предозира или ако по- слаба, пък няма ефект, трябва да се прави от добър специалист и обучен. Същия е ефекта обаче от гмуркането на детето под водата - нахлува силна струя кислород в мозъка и се оросява, и то се подава точното колиество кислород- нито повее, нито по- малко. А напоследък, откакто се научи, гмуркането стана любимата част от плуването на Марти и винаги след гмуркане, като извади главата, има вид на много леко замаян, повдиа я нависоко, за да "се приземи" и след това изведнъж погледа му добива по- земен и разбиращ вид. За това как върви развитието при децата ни, разбрах, че най- добрия ориентир, е погледа на детето ни. Може да няма кой знае каква промяна понякога в поведението, но погледнем ли очите и видим ли по- добро разбиране и съучастие в земното присъствие, значи нещата вървят, както трябва.

От материала относно обучението на деца с аутизъм, кйото Bluevelvet ни е пуснала и е много хубав и много дълъг, но ще намеря време да го дочета, става ясно, че поради различното устройство и структура на мозъка, децата с аутизъм, изискват различен метод на обучение, поднясане на материала и различен подход. Като чета, струва ми се , че аутистичните деца, могат да се разделят на 2 вида- едните, като Пикасо и Моцарт, чиито родители са съответно художник и музикант,т. е. аутистичните деца, са имали генетично предразположение към изкуството, а и са имали от къде да черпят информация, другите са деца на родители със силна математическа насоченост. При всички положения, изглежда, че аутистични деца се раждат на родители, които имат склонност към вглъбяване и вманиачване, която склонност при децата им, вече предопределя аутистичния синдром. От тук се сещам за генетичните изгледвания, които предстои да се правят в БГ, явно натам клонят нещата, че аутизма си е генетично предаден от родители, имащи силна склонност към вглъбяване, защото без такава склонност, не би могъл да се постигне гениален успех. И доказателство е, че всички аутистични деца имат някаква творческа насоченост или математическа. Нашия ни показва ту едната, ту другата, борим се да придобива все повече умения и склонностите към нещо да се размиват, така че да се интересува от все повече неща.На този етап вече има изградени интереси- към рисуване, към конструиране, моделиране, апликация, редене на страхотни музайки и решаване на задачи, предпочита домашните от психоложката, защото са му цветно зададени със строги и конкретни инструкции- стъпка по стъпка какво да направи и накрая винаги има инструкция да си провери за грешки, проверява и намира. Чудя се в кой момент мога да започна да мисля за него като за дете в норма, може би когато не остане грам от стереотипите...терапевтката по сензорна интеграция, нарочно при определени задачи оставя отворен прозореца, за да види до каква степен на успеваемост е достигнал да изолира околния шум и е впечатлена, тя ми каза, че той само по веднъж отбелязва какво се случва навън , напр. "Този баща бие ли детето, та плаче?" и продължава съсредоточено, та се чудя дали не е врме да започна да мисля за него, като за дете в норма или е още малко раничко , може би трябва да минат 2 години обучение в училище, при общи инструкции и тогава...

Kezaja,
karash me mnogo da se zamislia ,no kak li shte ni vazpriemat-malkia kato vidi voda v po goliamo kolichestvo ot sobstvenoto si korito ,napravo izpada v isteria ..no az sam trenirala pluvane, i sam bila svidetel ,kolko chudesa varshi tozi sport ,i sam tvardo reshena da opitam ,no ne znam vav varna kam kogo da se obarna\treniorat triabva da e s goliamo tarpenie da ni iztarpi 

Току що Мария се прибра сама от баба си до нас. Е, разстоянието наистина не е голямо, но все пак за нас е едно огромно постижение. Баща и беше с нея и ми звънна по телефона да изляза на терасата и да чакам. Да видим ще се прибере ли у дома, понеже той имал работа и си я изпратил А тя смело му казала чао и потеглила. С кокетна дамска чантичка през рамо.  
Наблюдавах я тайно през терасата. Толкова уверено вървеше. Зададе се из завоя, влезе в двора, затвори вратат след себе си (защото си стоеше широко отворена). Кучето се разлая. Аз с почти просълзени очи се обадих: "Мими, кажи на Сара да не лае, че си ти". А тя се изненада. Погледна на горе, усмихна се и каза: "О, мамо, прибрах се." Толкова съм горда от моето малко голямо момиче.

А вчера напазарувах първите необходимости за първи клас - цветни моливи, пастели, боички и ножичка. Всичко с любимите и Уинкс. Още не зная какво чувствам. Май не мога да се зарадвам и развълнувам все още. Неяснотите са много и сърцето ми е свито. Признавам, ако не беше езиковата бариера, ние също бихме се изнесли семейно от 'милата" родина. Защото съм сигурна, че там ще получа по-адекватно отношение към детето ми.

Днес Мими дойде при мен в банята и докато си миех зъбите ми каза: "Мамо, искам да съм ученичка на есен. да седя на чин.". А аз: "А ще слушаш ли, ще стоиш ли на чина, ще пишеш ли като другите деца?"
Отговорът беше "да", но аз знам, че едва ли ще е така. После каза, че иска мама да ходи с нея на училище. Това разтълкувах, че се чувства несигурна и определено има нужда от възрастен придружител с нея. За сега това е "Мисията невъзможна", както се оказва...

В понеделник ми предтои среща с директорката на училището, в което първоначално записах детето. И вече наистина се надявам да постигнем някакъв консенсус, че тази неизвестност ме побърква.

Райка, благодаря ти от сърце!

Момичета, извинете ме че влизам в темичката ви но бихте ли ми казали дали бебетата на 7 месеца  също могат да са с аутизъм и как точно да разбера това-какво да следя на такова малко бебче.Много ще ми помогнете-гледам има доста инфо но просто нямам време сега а живо ме интересува,благодаря предварително

Calathea, всяко, ама разбери ВСЯКО дете ще иска майка си с него в първи клас... ние че сме големи и като почваме нова работа или се местим в нов град ни се иска да има някой който познаваме нали?
Какво остава за малко дете...
Знаеш ли - ако искаш детето ти да се интегрира, мястото ти НЕ Е в училището.
Започнете - вижте как върви, ако е толкова толкова зле тогава мислете за придружител. Дете с придружител не е интегрирано дете. НИКАК даже.
А ти откъде на къде реши, че няма да стои на чина? Ама да те опуха едно яко човек с метлата - това заслужаваш. Та ти, която си майката нямаш вяра в детето си - какво ревеш тука, че учителите не го искали? А! Я се стегни! И аз няма да го искам, като видя майка му за колко ЖАЛКО СЪЩЕСТВО си смята детето.
Не, не е така, твоята Мими МОЖЕ да се справя с много неща. Как се справя сама в детската градина - ще се научи и в училище. Не, не и трябва придружител. Нека стои и учи с децата, а каквото не успее е по добре да наваксва след обяд с учител. ТОВА е интегрирано обучение, а не бебето да ходи на училище с бавачката си.
Покажи на света, че детето ти МОЖЕ, а не колко е неспособна за самостоятелен живот.
Много от нещата които детето ти прави и го смяташ за неувереност и т.н. са всъщтност присъщи на всеки първолак. И тревогите на майка му как ще се справи СЪЩО. И това няма нищо общо със възможностите на детето ти.

Честно, много съм ти ядосана.  Не съм си пердашила децата, ама ако мога виртуално да те опушам с удоволствие ще го направя. И после да те разтърся едно хубаво да погледнеш детето което се прибира САМО и гордо от постигнатото.
Защо искаш да осакатиш тая гордост, като я пратиш с придружител на училище? Да, няма да ти е изгодно да има учител който да минава материала с нея след обяд да провери какво е научила и да наваксва пропуските ден за ден, ама това е положението. И този учител в НИКАКЪВ случай неможе да си ти.

Ти си там за да я подкрепяш и уверяваш ТЯ колко е способна и че ще се справи с всичко. И не си мисли, че ако ти не си убедена в това, ще убедиш и детето си

Знам, че не харесваш какво написах, ама си го разпечатай ако трябва и го прочети 10 пъти... помисли над него и сама на себе си отговори какво трябва ТИ да направиш.... преди да говориш с който и да е директор, ресурсен учител и т.н.

Вярвай в детето си. През сълзи те моля да си отвориш очите и да видиш какво имаш у дома и да осъзнаеш, че детето ти ще е беззащитно и неспособно само докато ти го мислиш за такова.

valito 79, за дете под 3 години е абсурд да се предвиди дали ще има или не аутизъм.
Дали има някакъв проблем в момента обаче може да се определи и с ранна интервенция проблема да се преодолее за няколко месеца. Ако има проблеми на тази възраст да речем с храненето и детето не работи с логопед примерно за да го преодолее, това може да прерастне в по-сериозен проблем след 2-3тата година, да забари речта от там и общото развитие и изоставаме на детето.

Обикновенно децата получили ранна интервенция се възстановяват на 100%.

За малкото си дете почвам пълно обследване. Понеделник отиват да го наблюдават в градината, вторник сме на оценка с ОТ и т.н. реших да си вържа гащите, и ако има някакви проблеми да почваме да ги работим докато е време.
И други новини имам - имам писмо за няколко потвърдени случая на свински грип в училището и да си наблюдавам децата Всичко супер, ама аз как да разбера дали сополите са им от обикновенния зимен грип който върлува в момента или свински  Карантина няма, няма и да затварят училището. Да сме ходели на доктор ако се влошат нещата само.... да кихат в лакътя и т.н.

ще се включа в дискусията за първолаците ....
аз като майка на бивш първолак / преди 5г/ големият ми син отиде в първи клас като не е ходил на детска градина....
той нямаше проблем с нищо, може би малко с контактите с по грубите деца и тези които говорят глупости / не беше научил тези неща но /
всички първолаци в началото гледат като натровени с гъби ...........уверявам ви (
учителите до голяма степен разчитат на това че децата в началото са леко стресирани мълчат и така полека свикват.........
имаше даца в класа на сина ми / подчертавам че той тръгна на 6г и 3м/ а всички останали деца бяха навършили 7г някои от тях дори наближаваха 8г
та тези другите - сред тях имаше такива които се разплакваха за майка си в час, едно пък сутрин повръщало / явно от стрес:/ и така , в началото купувах всеки ден моливи и разни неща защото децата са много разсеяни / моя беше такъв/ всичко си даваше и все губеше моливи химикали и така
но общо взето до приблизително коледа децата си свикват и всичко е наред , децата като се поуморят започват да си говорят , да си потропват в час, някои стават разхождат се , та те са още деца малки .... нали това е ролята на учителя да ги научи да слушат да гледат да внимават да успее да им ангажира вниманието ....

Калатея повлия ли ви положително на афтите Корсодил-а
аз моя син му говорех / много го болеше направо като се сетя / че като се жабури афтите умират и той дествително с жабуркането плюеше и парчета кожа афтите падаха ....
извинете за постинга който е извън темата аутизъм ....

Марианке, когато прочетох постинга ти и аз си помислих нещо подобно на Деси, но не смеех да го напиша, защото нямам много опит. Но поведението на Мими, показва, че тя иска да е там и то сама, другото е нормален страх. Не се подвеждай по страха й, а я насочвай да бъде смела. Ще видиш колко горда ще бъде, че вече е първокласничка и това ще й помогне в израстването!

Деси, в думите ти има много истина. Аз наистина виждам повече нещата които детето НЕ може да прави, от колкото тези, които може.
Но тя страда от дефицит на внимание и то не малък. Знам, че няма да изпълнява задачките, които ще се дават в клас, защото не винаги ще ги разбира. Даже се опасявам, че в тетрадките и ще има рисунки, вместо букви и цифри. Това е причината да искам да има придружител. Да може адекватно да и 'превежда' инструкциите.
Ти обаче доста ме накара да се замисля. Дали наистина да не опитам като за начало да влиза съвсем сама. За наваксването следобяд - то е ясно. Това не ме притеснява.
Райка, афтите отминаха от Дактарина. Просто когато ти ми писа, тя вече беше добре. Но ти благодаря, ще си запазя ЛС-то и при необходимост ще използвам съвета ти.

Боже, ти що си мислиш, че другите деца са много по концентрирани и нямада рисуват цветя и патки....
Ще и се смеят децата с придружител и ще затормозиш страшно много детето си.  Колкото и да губи концетрация - ще наваксва следобедите и ще се научи полека лека да се концентрира и в час.  Часовете са сутрин, така или иначе ако е спала 9-10 часа нощем ще е достатъчно адекватнада се справя. Нали искаш да се интегрира- ами интегриране означава да я "изтърпят" неконцентрирана и да намерят начин да се справят учителите с нея БЕЗ външна намеса.
Ако детето загуби самочувствие че неможе само ще стане още по-голям проблема.... Един тактичен учител не би имал проблеми с едно разсеяно дете стига то да не е агресивно. а вашия случай не е такъв.

Деси, аз понеже по нощите пак разсъждавах върху училищните трески дето ме тресат (ей, ама наистина ще взема да си разпечатам онзи твой постинг малко по-нагоре ), си мисля, че съвсем без придружител няма да минем. Може би все пак е добре аз или някой специално за целта, да стои около вратата на класната стая. Защото, ако се случи на Мими да и хрумне просто да излезе на вън или се поизнерви и започне да прави разходки из класната стая, да се изнервя и т.н. , учителката няма как да зареже да речем 20 деца и да хукне да я гони или озаптява и успокоява. 
Незнам, толкова съм объркана , дано ми се поизбистрят малко нещата след разговора с директорката, който много се надявам да проведем още в понеделник.

Марианке, да разпечати си постинга и си го препрочитай. Ние трябва сме надъхани и да вярваме в децата си.
Ако Мими може да стои на чина, ако стане и госпожат и каже "седни Мими" и тя изпълнява, тогава мястото и е да е в клас. За вниманието, рисуването и разсейването, това са си обучителни трудности.
Според мен на срещата с директорката й кажи, че Мими много е дръпнала през лятото и вярваш, че ще се справи. Представи им детето в добрата му светлина. Кажи им, че "да госпожата може и да трябва да й обясни нещо или да я подсети, но ако я сложат на подходящо място, това няма да е такъв проблем".

За стоенето в училище, понеже знам че ще ти е притеснено. Първо там има охрана и няма да я пуснат да избяга. Ако си решила да стоиш/ и моето сърце сигурно няма да изтрае /, то трябва да е по следният начин - оставяш я и тя трябва да знае, че е сама, пожелаваш и довиждане и т.н. Най-добре е да си отидеш у вас, ако училището ти е на 5-7 мин. път. Казваш на класната, че си наблизо и ако има нещо да ти звъне по тел. Ако стане инцидент, пред Мими се правиш, че случайно минаваш и си разбрала, да не си мисли, че винаги си на разположение.
Защото, ако Мими знае че си пред вратата или във фоайето естествено, че ще ходи много често да проверява къде си. Също и ако учителките знаят, че си там, много по-лесно ще те викат. А все пак и те трябва да направят усилия или да имат време да се проявят като педагози.
Ако може заведи Мими в класната стая, говори с класната й да определите място още от сега, нега да стой по няколко минути. Може да пробваш да й прочетеш нещо или да й зададеш въпроси и тя от място да ти отговори. Покажи й къде е тоалетната и въобще минете ученическият живот да е ориентирана и да не се стресне от нещо. Тук има "пробни училища" и по 1 седмица децата правят запознаване с училището.

За училището сега ми хрумна постепенното влизане - дали е възможно първата седмица да стой по 2 часа, втората по 3 часа и след един месец по 4 часа /мисля, че това са всичките в първи клас/. Така и учителката ще я опознае по-лесно и детето ще свикне. За моето дете тази схема сега ми изглежда удачна.

Ама как ви личи и на двете, че сте нямали първокласник
Марианка, 99% от първолаците си тръгват по средата на часа "у дома". Учителите са свикнали да се справят с това. Колко време мислиш, че ще отнеме на децата да разберат, че стоиш пред вратата и да почнат да се подиграват на детето ти? Колкото и да е дискретно все ще се намери някой да каже.... и ще стигне до децата и детето ти ще стане обект на подигравки.

Знаеш ли - когато първото ми дете тръгна на ясла аз обикалях яслата и ревях - и го чувах как реве вътре. Първия ден 2 часа, втория 3 и т.н....
Със другите деца този проблем нямах - от първия ден по цял ден - свикваха много по-бързо защото усещаха, че аз не съм притеснена къде ги оставям.... тя като те вижда как трепериш и как мислиш, че няма да се справя какво мислиш, че ще се случи?

Осакатяваш си детето сериозно. Аз ако съм на директорката категорично ще ти забраня да припарваш на 500 метра от училището. И тя ако е педагог на място няма да те допусне наблизо.
Защо мислиш, че децата ни ходят на терапии без нас? И защо им е казано че ние сме си отишли докато са на терапия и ще се върнем чак след като часа свърши?
Май имаш нужда ти от психолог. И е добра идея да се консултираш. Пътя към увереността на детето ти изцяло зависи от твоята увереност, а ти таква в детето си нямаш.
Знам че не харесваш какво ти пиша, ама може би след време сама ще се смееш колко си била наивна.
Проблема на майките е емоционалната обвързаност. Което понякога е ВРЕДНО за децата - били те с аутизъм или не.

Деска, всичко това звучи прекрасно, но действителността българска е друга...
Тук учителите са под паника, директорката също. Страхуват се, нямали опит, не били учили как да работят с деца със СОП и какво ли още не чух. Дори инспекторката по училищната дейност (или както там се нарича), която отговаря за нашата община е под паника, че видите ли през тази учебна година какво дете ще има в едно от училищата. Много от тях изобщо не са виждали детето дори, но вече са притеснени в очакване на едва ли не някакво страшилище.
При първият ми разговор с директорката аз представих Мими в най-добрата и светлина, разказвах единствено и само за уменията и. Но уви! Не ми свърши работа.
А подигравките на този етап са нещо непонятно за Мими.
Знам, че в чужбина присъствието на възрастен човек до дете със СОП е нещо съвсем нормално и в реда на нещата. При вас не е ли така?
Естествено, аз се замислих над думите ти и продължавам да мисля. И действително преди да предприема други мерки, ще опитам детето да влиза само в клас. Макар, че ме притеснява и отношението на по-големите ученици към нея. Защото това е гимназия и там се обучават деца от 1-ви до 12-ти клас. А гаврите на по-големите са наистина жестоки, и нямат общо с обикновени обиди.
Аз ти благодаря за написаното, дали ми харесва или не, въобще не е важно. Важното е, че е полезно за всички ни.

На психолог ходя, хич не ме е срам да си го призная.

При нас нещата стоят така - ако искаш фасилитатор/някой да влиза с детето ти в час/ си го наемаш - специално обучен човек за тази цел - неможе да е терапевта на детето или майката и т.н. - искат му хартиите, че има такова образование. А дали този човек ще бута инвалидната количка на детето или ще му "превежда" в час - няма значение - той е обучен за фасилитатор и единствената допускана личност в час.  Ти си му плащаш заплата - която не е никак малка между другото.
Този вариант не е удачен откъм факта, че децата с фасилитатор са постоянен обект на подигравки. Има деца които немогат без фасилитатор - примерно дете което неможе да пише и му е необходим такъв да пише вместо него/примерно с ДЦП/.  И въпреки всичко ако детето има нужда от фасилитатор родителите избират специализирано училище където детето няма да изглежда "с бавачката си"... Интегриране в масово училище означава детето да посещава училището както останалите деца. В клас със 38 деца примерно.  Има индивидуална помощ по някои предмети, има допълнителни часове следобяд + терапии извън училище. Който иска малки класове и  индивидуално обучение избира специализираното училище.  Там терапиите са по време на часовете, обучават се децата от терапевти и т.н.
Има деца с аутизъм които са в училище за глухи точно защото имат просто нужда от малки класове и повече време да им отделя учителката...
В масовото се подчиняваш на законите на масовото училище, където учителите правят някои "изключения" за да интегрират детето. Т.е. примерно ще го проверяват по-често от другите деца, ще го сложат с дете което няма да го притеснява, ще му напомнят по-често какво да прави, може би по лесни инструкции, ще му преподават математика и граматика индивидуално и нещо от сорта. Няма да го изкарват пред класа да рецитира, ще му разрешават да се разхожда в час или да скача върху чина... И ще намерат начин да си го "дресират" така, е детето да се впише в класа и да "дресират" съучениците му да го приемат.
Не ми е ясно защо толкова те е страх от това какво ще се случи. Ами нека се плашат, и като почне учебната година ще видят какво съкровище е Мими. Ще  дресират и нея. Барабар с останалите деца "без проблеми" които също ще рисуват патки в тетрадките, ще искат да си ходят и ще блеят през прозореца...
Дай и няколко месеца, ако до пролетната ваксанция не се интегрира винаги можеш да промениш нещата. В най-лошия случай ще повтори първи клас, което не е фатално въобще. 

Макар че аз не те рабирам - ако мислиш, че детето ти не е готово за 1ви клас, защо по дяволите не я остави още една година в градината?!?!? Точно за това се оставят децата - за да узреят емоционално и да им е по-лесно да се интегрират. Единствените деца от спектъра които не се оставят допълнителна година при нас са тези които така или иначе ще отидат в спец. училище. тези които ще бъдат интегрирани в масово повтарят предучилищната.

И не, н ти вярвам, че си успяла на някого да похвалиш детето си без да споменаваш проблемите и. Ако трябва да се виждаш с директоркат спрещата ти трябва да бъде такава - какво училището ще направи за да интегрира детето и те какво биха искали от теб като подкрепа. Това са единствените въпроси които трявба да зададеш. И място в училище ти НЯМАШ.