Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Екипът, който работи с Мими не виждаше смисъл аз да я отложа с 1 година.
Смисъл не виждаме и ние - нейните родители. Не мисля, че ако детето тръгне на училище след година, аз нямаше да имам същите притеснения. Щях да имам не само същите притеснения, но и същите проблеми, а детето определено няма да е много по-зряло емоционално от сега.
И следващата година да е, аз пак щях да си споделям своите опасения. А ти пак щеше да ме хокаш.  
Така както успявам да я похваля и на вас, когато виждам напредъка и или се случи нещо хубаво, така мога да го направя на всякъде другаде. Нямаше как обаче да скрия дигнозата от директорката, тя е длъжна да знае. На ред с това изтъкнах, че детето умее да чете, пише, и т.н. Въпреки това, се притесняват и страхуват. Страхуват се да не би взимайки моето дете, да изгубят няколко други.
Деска, сигурно не ти е лесно да ни разбереш. И няма как да е иначе, защото при вас всичко е много ясно, пътя вече е начертан и отъпкан, има си и съответните закони. И ти знаеш какво ще се случи. А в Бг тепърва ние се опитваме да прокараме идеята за промяна в закона, до последния момент се лутаме и търсим училища за децата си, защото уж нямат право да ни върнат, но никъде не ни искат. Честно казано, тези уж дребни на глед битки изтощават емоционално, психически, че и физически.
Само така успявам да оправдая понякога грубият ти тон, правейки паралел между яснотата при теб и мъглата при нас.
Предпочитам вече само да ви чета. Все си мислих, че тук е място, където освен съвети, можем да си споделяме и трудностите. Защото на вън, хората със здрави деца трудно разбират и понякога така ми се споделя, но няма на кой.

Не си права че проблема е в уредено и неуредено, аз съжелявам че те "хокам" ама на теб това ти е повече от необходимо.

Ако се върнеш назад и четеш какво си писала - масово е какви проблеми има детето ти и как не го искат и как нямало да се справя и т.н. и т.н. наред със всичко това от време на време пишеш неща/като това как се е прибрала сама/ от което става ясно че си подценяваш детето. Обаче на една учителка няма да и стане ясно - тя няма да чуе "може да чете", тя ще чуе само "разсейва се в клас".
Затова на учителите се казва, че детето е обучаемо и му няма нищо. Че няма пречки да се обучава масово, че проблемите които има детето не са проблеми които ще пречат в училище. И то само ако те питат. Когато ти кажат че примерно се разхожда в час ти трябва да питаш"А вие какво правите за да не се случва това?"
като ти кажат, че тя не слуша, ти отговаряш - "А вие какво правите, за да слуша?" Учителите няма как да ти прехвърлят топката на теб - ако те са недоволни  - ти им казваш къде могат да получат помощ със справяне с детето в час. Въобще не им се споменава за придружители - това веднага слага епитет на детето ти че е неспособно да се справи. А когато към нея се отнасят като към неспособна тя ще стане такава.
И не си мисли, че ако само четеш и не пишеш ще имаш голяма полза - няма да има кой да те хока  а съм убедена че с времето ще осъзнаеш каква грешка правиш.
Едно от нещата които родителя с на дете с аутизъм трябва да знае, е че има ДЕТЕ , дали с аутизъм, сини очи или къдрава коса - няма значение...това е ДЕТЕ. А ти имаш АУТИЗЪМ с дете. Разбираш ли?
Тръгваш винаги напред с това какво е проблемно при детето. А после като си похвалиш принцесата само ние можем да те разберем колко си горда....другите така или иначе ще пропуснат какво си казала. Защото вече си казала, че детето е проблемно.
Ако когато ти се оплачат от детето  ти питаш директно - Добре, а вие какво правите за да не се случва това? А какво аз трябва да направя? определено ще имаш много по-голямо разбиране  и от учители и много по-уверено дете.
Когато ти кажат, ама тя има аутизъм ти им отговаряй - ами да има, а вие имате къдрава коса, бемка на носа и т.н. и т.н.
Едно дете с аутизъм е много по-желано в една класна стая отколкото едно хиперактивно дете и много по контролируемо. А няма какво да се лъжем - поне 1/4 от децата в класовете са в някаква степен хиперактивни и учителите се справят нали? Защо ги подценявате толкова. Ще се справят. ама ако ти беше учител и насреща ти видиш една притеснена майка как детето и ще се интегрира като влезешщ после в клас и ти ще гледаш това дете подозрително.... ако влезеш в клас обаче след среща с майката която ти е казала нещо от сорта на "Много се радвам, че на вас се падна честта да споделите какво съкровище е Мими и въпреки диагнозата си ще сте свидетел на неимоверните успехи които детето ще постигне" утчителката ще влезе в час с други очаквания нали?

иди се срещтни с директорката ама я питай тя от какво се притеснява. Не и казвай ти от какво се притесняваш. Бъди адвокат на детето си а не покровител...

Деси,

Мими на Марианка има хиперактивност, като бонус към аутизма, а не водеща диагноза. И страха от такива деца идва- от една страна, защото са необуздани и свръхактивни, а от друга- защото не можеш да се разбереш с тях и нямат авторитети, импулсивни са и минава доста време, докато стане възможно да се впишат в масовия клас. И знам, че е така, защото Мими е почти 1 към 1 като Марти, като поведение, като разбиране, като хиперкативност и такива деца са страшилища за родители и учители, особено, и с право се притеснява.
А, както знаеш аз имах миналата година първокласник и след като не намерих разбиране да влиза с придружител, опитах да влиза сам, което продължи по- малко от 2 дни, когато директорката издаде заповед, с която забранява детето да влиза в клас. И понеже ходел в ресурсния кабинет, той си се обучавал. Отне ми повече от месец, да я убеждавам, ежедневно с цялата бг нормативна уредба в областта на образованието, докато разбере, че ресурсното подпомагане е само подпомагане и не дава образование, така Марти стоя повече от месец, без да се обучава, докато мина на индивидуално обучение. По едно време през годината, класната се беше притеснила, да "не издействам" намеса от "горе", за да започне да влиза в клас- казах, че когато е готов, тя ще забележи и да не се притеснява. В края на годината, тя сама видя, че макар и по- разконцентриран от почти целогодишното обучение, е по- с нас и предложи да влиза в някои часове- това бяха математика и рисуване. Сама предложи да се яви на висчките тестове за завършване на учебната година- по всички предмети, защото тук и такива има. И той се справи съвсем сам, без помощник до него, само когато го е питала на тестовете има ли нужда от помощ, той казвал "Да, само ела да ми кажеш хубав ли съм."

Причината, да не могат деца като Марти и Мими да остават в масовия клас с децата , поне в бг, защото са без придружител е, че са свръхдвигателно активни, нямат задръжки, не признават авторитети, импулсивни са- ако се сетят нещо, както се разхождат между чиновете, си го разказват. Всичко това "се вменява" на децата като модел на поведение с коригиращи поведението терапии, но отнема време и е сравнително бавен процес. Имам тайни надежди, че във втори клас, ще успее да влиза и сам по останалите предмети, извън бългасрки и математика, защото съм много доволна от индивидуалното обучение по тези предмети, а те се поддават само на такава форма на обучение и за да започнат да възприемат масовите инстукции и ги преработват, и изпълняват, минава също време, а тези 2 предмета, са основата на по- нататъшното обучение, все пак.

Но Марианка е длъжна също да опита дали и как ще се справи Мими в масовия клас, обаче като човек с почти същото дете, който преди 1 година е минал по този път в бг, й казвам да е готова, че е твърде вероятно да не се получи и да трябва да се обучава известен период от време детето индивидуално. Най- труден при нашите деца е контрола- Мими може да казва, че иска да е ученичка, но тя не знае какво точно влага в това и че трябва да стои на чин с децата по 5 часа на ден, и да влуша учителката какво говори и да си вади съответните учебници, при тях е труден много и ориентира в чантата- към края на годината Марти сам поиска да ходи с дипломатическото ми куфарче, вместо с раницата, защот се ориентира внего по- лесно- всичко е като на длан вътре. И сега и той казва, че иска във втори клас да седи сам с децата, аз да го водя сутрина на училище и да отивам на работа, за да търся татко , защото иска да има сестричка, пък той щял да й мие дупето и да й сменя памперса , а после чак на обяд- баба му да идвала да го вземе. Хем знам, че горе долу знае какво говори, хем знам, че не си го представя точно и много силно се съмнявам да може да издържи и това да се случи, но..надеждата е....и ще опитаме пак, и а ко не стане- пък догодина...
Та Марианка знае много добре защо се притеснява и е права, това също от опит го знам, че и да я отложи с една година, ще дръпне една идея по зрялост, но не толкова, колкото ни е необходимо, за да се получи нужната адекватност, че да се обучава без проблем , като децата в норма.

А, Деси, ти може да си имала първокласник, но все още не си имала първокласник с аутизъм и силно изразена хиперкативност, отгоре на всичкото в бг, така че, при цялото ми уважение към тебе, казвам, че не си права, задето нахока така Марианка, знам естествено подбудите ти, които са повече от положителни, но наистина тук положението е такова за нашите деца.

А ние също от една седмица пращаме Марти сам до магазините на блока, даваме му пари и му казваме какво да купи- ако му кажем 1 кг картофи за супа, той доакто стигне долу е запомнил само картофи за супа и продавачката гадае колко...но все пак- носи пари, плаща, още не може да си сметне колко ресто трябва да му върнат- преди да излезе смята на тетрадката, но като вземе парите в ръка и не може да се ориенира. Вече ходи сам и на урок при една от учителките си, която е в нашия блок, носи си пари в джоба на телефончето и сам си плаща. А днес след плуването, го изпратих с две деца много надалече да проверят дали работи един детски кът и колко струва. Той отиде с голямо удоволствие и отдалече , като гледах как подтичват 3 бели шапчици, първо ми стана много хубаво и мило, после, като ги загубих от поглед, се притесних и хукнах, скрих се, за да наблюдавам. А те стигнаха до детския клуб, обикаляха го, нещо си говореха и трите, накрая хукнаха да се връщат и аз хукнах, за да не видят,ч е ги шпионирам. А, и от едно известно време, понеже аз съм му говорила как другите деца игрят сами на вън, на неговата възраст и карат колела сами, той все ми казва, "И аз догофина ще карам сам колелото с децата, ти ще си гледаш филма". Пак не съм убедена, че знае какво точно казва, не знам дали влага точно това, което казва и дали го усмисля, но щом го казва, все пак, ме радва.
А вчера ходихме на 3 Д филм- "Ледена епоха 3" и от едната ми страна беше Марти, от другата едно 6 годишно момченце с баща си, питах го на колко е години, защото поведението им беше едно и също. В първите 15 минути и аз , и бащата на детето ги убеждавахме да не си свалят очилата, защото ефекта не е същия. След това ту единия, ту другия задаваше въпроси- ама подобни, все едно само единия ги задаваше, та направо го видях до 6 годишно момче в норма- как е същия  в социално отношение, като поведение, разсъждения, ниво на контрол дори. Само дето Марти учи таблицата за умножение вече и напредва по- бързо, отколкото очаквах, че имах големи притеснения и сравнително с малко обяснения, разбира. Ако оставя да я учи чак във втори клас, имам голямо притеснение, че ще закъса, може би и аз не му вярвам достатъчно, но по- добре така. А в момента е седнал сам да си пише домашното за биофитбека утре. Чете условието и после решава. Всичко е на принципа там- Гледам- Мисля- Старт- Контрол. И всяко изискване е разбито на много малки стъпчици, така че да прави стъпка по стъпка и да няма как да се чуди какво се иска от него . А накрая винаги пише "А сега си проверявам грешките" и той си ги проверява, като си помага с Мета Когнишъна и винаги си намира грешките.

Аз мисля, че хората сме различни и по различен начин ползваме форума. Понякога и да се оплачеш ти олеква и те мотивира да вървиш напред.
Марианке, аз също много ти се радвам, че успя да се пребориш и Мими си завърши градината. Така ще бъде и сега в училище! Стискам ти палци 

Момичета, сетих се да ви питам още нещо:

Как се отнасят терапевтите с вас и децата и на вас как ви се отразява това?
На едно от местата, където ходим са много критични към детето. Например казват: "Да, направи това, но много се разсейваше, много бавно, много й е трудно" или "Опитах да направим това, но тя не се справи". Всъщност това са нормални изказвания, но някак ми подбиват вярата в детето. И се чудех при вас какви са изказванията и вие как ги преживявате. Защото аз определено 2 години ги преживявах доста трудно. От известно време съм решила, че не трябва толкова да се впрягам, защото детето поне до 18 години учи и аз все ще чувам такива думи, но това може да се погледне и че са нормални думи за развитието на всяко дете.

И друг въпрос - дават ли ви терапевтите съвети как да адаптирате децата в ДГ или училище? На мен ми беше много трудно да намеря терапевт, който да знае как да реагира на трудностите в детската градина. И от 3-ма добри терапевти, само един знаеше. От другите чух, "О ще видиш какво е в детската" или "Да полезно е да е сред деца, но учителките ги оставят и нищо не правят". Та се чудух при вас като споделяте притесненията от ДГ или училище дават ли ви съвети?

Танче,


Винаги казват, когато е бил по- разсеян, като и винаги казват, когато е бил чудесен. Но така или иначе след всяко занятие казват как е минало и какво са правили, и дават насоки какво да правим вкъщи, защото без работата вкъщи, са обезмислят и терапиите. Мене на ме обезверява, когато е бил по- разсеян, а това е нещо, което се случва на всеки да не е точно в кондиция днес. Много ме радва, обаче, когато кажат , че е бил перфектен и са свършили това и това, а напоследък всички терапевти ми разказват и какви разговори са водили и от него всеки птъ започват да извличат някаква информация и всеки път напоследък ми казват "Ама, ние си разговаряхме съвсем нормално...за това и това..и той каза, че ще ходите там и там, а сте ходили там и там...дори една терапевтка го беше разпитвала и той си беше разказал цялата седмична програма- в кой ден на каква терапия ходи и при кой терапевт, та тя каза "А, този логопеда не е ли онзи, дето работи еди къде си..". И мене ме радва много развитието му на социалност у него, това, че всеки вече може да проведе разговор с него.

За съвети относно адаптацията в училище- трудно е да се говори, тъй като няма изградена система за адаптация в училище и всеки се оправя, както намери и каквото усети, че е най- малкото зло за детето на този етап. Не мисля, честно казано, че терапефт може да ми даде по- добър съвет за адаптацията на детето ми в училище, след като аз, дето съм всеки ден в училище и познавам учителите и директора, и децата, и родителите, и детето си познавам най- добре, и пак имам трудности, не мисля, че друг може да ми даде по- добър съвет за адаптацията на детето ми в джунглата, каквото е бг училището за деца с аутизъм, отколкото аз мога да намеря някакъв път за справяне. Терапевтите си имат определена роля- в този момент работят върху това и това с детето, другия терапевт върху еди какво си, но не мисля, че мога да ги ползвам за съвети относно адаптацията на детето- казвам им в кой момент какво очаквам от тях да постигнат с детето, обсъждаме го и вървим напред. Без терапевтите не можем да правим терапията на децата, но за дадаптацията и социализацията на детето ми, ползвам световния опит и майчиния си инстинкт.

марианка, знаеш ли - м,ного мислих и реших че аз няма да пиша. Ти пиши - трябва ти "отдушника" и това е много важно за теб.
Съжелявам ако съм те обидила, ама наистина така чувствам нещата.
И не, не мисля, че това, че сте в БГ променя нещата. Навсякъде по света си има проблеми. Но явно наистина не разбирам вашите. Може би се прави, знам ли...
А Казея - ти направо ме уби. Абсолютни глупости чета - как така една директорка ще направи заповед да не влиза детето в час? Ами в БГ си има закони - имало е и още има и това не е в правомощията на никой директор. Децата имат право на образование, не само в БГ - в целия свят, и докато не им се е предложила друга форма на обучение, което те са приели и започнали никой не може да ви изкара от класната стая. НИКОЙ. Нито в БГ нито в Азербайджан.
Децата били хиперактивни - ами нали ви казвам - това не е проблем за един учител. И да скачат в час отгоре на чиновете - пак не е причина да ги изхвърлят от училище. И БОЖЕ ГОСПОДИ, та това са държавни училища! 
Ще решат някои родители да си преместят децата - КЪДЕ? в друг клас? В друго училище? Е голяма работа, нито директорката ще остане без работа, нито учителите. И 15 деца да останат в клас, клас пак ще има. На всичкото отгоре ако си местят децата, това е по-добре за нашите деца. По-малка паралелка - повече внимание.
Да дойде на вас да каже да си изместите детето ли? И като ви го каже какво - ще му намери място в друго училище ли? Ами да му намери - ако на нас ви хареса и го изместите чак тогава може да забрани да посещава часовете.
Интелигентни жени сте и си знаете правата. Хич не ми е ясно как така попадате в такива мъгливи ситуации...  Да дойде на мен някой да ми каже, че има заповед детето да не влиза в час, ще го закарам там и ще им кажа да извикат полицията да го изкара ако не ги е срам.

TanyaMG, не, никога не ми казват какво не може да прави. Казват ми какво може. Примерно рисува човек с 5 части (от общо или разпознава 3 фигури (от общо 6) или знае 23 букви от общо 26 и т.н. Или покрива нормите за еди колко си годишно дете на еди кой си тест.
И на децата така се говори - САМО какво могат. Съвети дават не само за градина, ами и за у дома, както и наблюдават там детето. Предпочитат всъщност да наблюдават детето извън семейна среда.
И не ме затрупвайте как било в БГ - в градината на малкия ми син съм ужасно недоволна щото само ги "отглеждат" и прекарват по-голямата част от деня пред телевизора. Да не говорим с боклуците с които ги хранят. И терапевта пак ходи и дава съвети за интеграция. Дава и съвети на учителите как да се справят и на мен как да подхождам за да изисквам от тях. Какво да им кажа примерно ако ми се оплачат от нещо конкретно, какво да изисквам и как да подходя дипломатично.

Както и да е - пишете ВСИЧКИ -а аз ще ви чета. Явно нещата не са еднакви или аз съм нещо повредена. Не искам да съм повод някой да не пише. още повече чувствителна и нежна душа като Марианка защото тя се нуждае от това място.
Марианка - извинявай ако съм те обидила. тайничко се надявам някаква полза да е имало и да си отстояваш правата. Пък ми се сърди колкото искаш   

Здравейте.Аз също честичко се замислям да спра да пиша тук, ама а - де...........все тук вися  

Деси, я си налягай парцалите и да не съм те чула да спираш да пишеш   ама хич тамън  .Нямаше ме 10 дни, (после ще ви разправям и показвам какво видях и до какви изводи стигнах) и като се прибрах попрегледах набързо и единственото дето ми фана окото беше твоето хокане към Марианка.Припознавам се там и си признавам, че имам нужда от същото хокане и същите съвети.
Между другото Марианке и аз съм те хокала, хокала съм и други, и обикновенно все ми се сърдят.Аз имам нужда от хокане.От критика - само така ще разбера къде греша.Нямам нужда от съжаление, имам нужда от похвали, но повече от критики.Защо ли, защото само с критиките се раждат полезните съвети.Ако се самозамая, че с детето ми всичко е наред, или ще е наред и после доста от високо падам като видя реалноста.Ако ме критикуват и ми посочат грешките ( такива дал бог в изобилие) и има някакъв начин докато дуя барлите и се цупя да ги видя и се самосезирам.

Марианке, скъпа ти си изключително красива жена с ниско самочувствие породено от различноста на Мими.Аз не съм красива, но също имам ниско самочувствие от различноста на Мишо.Убедена съм, че и Деси има същото самочувствие като моето и твоето, но тя намира начин да се бори с това, и ти (ни) посочва и на нас пътя.Точно такъв тип хокане мен ме стряска и му обръщам внимание на проблема.

Аз имам нужда от помощ.Кажете ми до каква степен другите ви деца са ментори за различното дете.Дъщеря ми издъхва вече.Колкото и да се стремя да я държа надалеч, тя просто болезнено изживява всеки провал на Мишо, и я боли сякаш повече от мен.Двамата имат много силна връзка помежду си и тя носи невероятен товар чувствайки се отговорна за него.Колкото и да и говоря, че Мишо е мое дете и аз нося отговорност за него, тя не може да се спре и да стои отстрани - меси се и хем му помага, хем му пречи, хем се натоварва.Преди два дни се напишка насън - не защото е настинала, а защото една дрисла неин набор и е казала, че брат и е тъп  .

Деси,

И на мене преди време, ако някой ми беше казал, че е забранено на детето му да влиза в час, щях да викна "Ти как можа да позволиш, я , да беше на мене, къде щях да ги завра.."
Когато обаче ми се случи, а знаеш колко съм бойна, единственото ,което можех да направя, за да не продължавам да настройсвам срещу детето цялата училищна общност, и родителите на другите деца, и самите деца, започнах да търся начин как детето ми да бъде обучавано, без да влиза в клас и "дразни". И не мисли, че някой ми казва "Г- жо, има проблем, детето не може да посещава часовете, защото е много активно, но ви предлагаме индивидуална форма на обучение". Не, директорката каза "Той посещава ресурсния кабинет, значи се обучава". Аз казах "ресурсното подпомагане е помощ, а не е обучение и не дава образование" и съм ви разказвала, да не се повтарям, как ми отне да я убеждавам повече от месец, с цялата нормативна уредба под мишница, всеки ден в училището, през което време детето не се обучаваше, а само влизаше в ресусрния кабинет по 1 час сутрин за незнайно каква помощ, като той нямаше основното обучение.
От страни винаги е по- лесно, дори и когато сме на "ти" с проблема. А за бг вярвай ми, както се казваше в един филм- няма да повтарям- няма такава джунгла за образование на деца с аутизъм, както и такъв параграф 22- и всеки се оправя поединично и търси пътя поединично, така че- хем детето да се обучава, все пак, хем да се интегрира, хем да се социализира, хем да не дразни учителя, директора и не пречи на децата, и не дразни и техните родители- всичко това ние само трябва да гоизмисляме, разбираш ли?
А, Деси, да ти кажа и за това колко странно ти се струва това, че директорката е издала заповед  детето да не влиза в клас и аз, като интелигентна жена, съм се примирила. Имай пред вид, че майка ми, бабата- героиня в нашето семейство, е с 25 годишен стаж в министерство на образованието по организация на средното образование и това е материя, в която плува в свои води, както и отношенията в министерството, с директорите- учители, кой от какви санкции се бои и как могат да излязат наяве- всичко, затова пък класната се "страхуваше" да не би да изкараме друга заповед, с която детето да влиза в клас- ако покажа детето- страшилище по някоя световна медия, съм сигурна, че ще спечеля дело за дискриминация, 1000%, но заедно преценихме, че за доброто на детето, е да търсим "общ език" с директорката и "някакво разбиране" в кавички, вместо да тръгнем с рогата напред, а ние знаехме какво трябва да направим, но щеше да е в ущърб на детето. При адаптацията на децата ни, както и при самата работа с тях, си трябва постоянство и доколкото може, неизменност, ако тръгна да сменям училището на всеки 2 седмици, би се отразило много зле на детето, а и с различните директорки, щеше да е едно и също.
Ама всичко идва от там, че в бг нашите деца са в зоната на здрача и обучението им нее нормативно уредено, и затова всеки се оправя, с цената на нерви, сълзи, борба, пот, заплахи...както, където, каквото...важно е само децата да вървят напред и все пак да се обучават, някак си...

Катя,

А аз имам тайна надежда, че ако има братче или сестриче вкъщи, ще ни е много по- лесно на всички и по- бързо ще постигнем нужната интеграция и социализация, като има едно дете- ментор непрекъснато до него. Дори имам такъв пример, детето дръпна дотолкова, че да не се различава от дете в норма, благодарение на това, че живее в една къща с браточведка си, с 4 години по- малка от него, но му е ментор и водач навсякъде, не го оставяше доскоро никъде да отиде без нея, плътно до него навсякъде, тихичко му подава команди, изобщо, ролята на терапевта иззема, за да се постигне в момента абсолютната интеграция на момченцето с аутизъм и да не се различава от дете в норма.
Та, аз тайно се надявам, че ако си имаме такова дете вкъщи, проблема ще се размие напълно, може би трябва да се даде като задача на детето в норма, като нова отговорност, която му възлагаме, защото то я заслужава и е доказало, че ще се справи и да му поставим точни изисквания- какво се иска от него, да е до другото дете винаги, когато вижда нужда, да го защитава и го учи как само да се защитава...

Да, за проблема в БГ наистина най-важна е диалогичността, независимо дали имаш самочувствие и достатъчно влиятелни познанства, чувствам, най-важни са качествата  дали могат да се направи екип от учителите, терапевтите и семейството.

Да ви кажа за Марианка, вие явно я познавате, но аз и другите не, и може би я поставяте в неудобно положение, все пак тя ви е споделяла нещо на четири очи, а вие сега го пречупвате и правите изказвания пред всички.  А другите, които не сме я виждали съм сигурна, че от писане в нет не можем да си съставим представа за човек, дали е въпрос на самочувствие или на чувствителност, жената има нужда да споделя.

И още нещо нека да прояваване търпимост към това, че по различен начин чувстваме нещата - едно дете, за да го научиш да плува, можеш да го хвърлиш в басейна или бавно и полека да го учиш. Това си е и до усещане на родителя.

Та по повод интеграцията си мислех, че е много важно да има такива терапевти, които да знаят правата на децата ни, но да предпочитат да ги прилагат "со кротце со благо":

Изобщо не мисля, че някой в момента е недобронамерен към Марианка.Таня защо така го разбра  .И не мисля, че някой я поставя в неудобно положение - това също никъде не го видях.Жената споделя и иска помощ.Помощта и се дава - тя иска съвет - дава и се.Какво като не отговаря на нейните виждания - съвет и се дава.Деси, или някой друг няма да си хаби пръстите и клавиатурата ей тъй да и отговаря без да и/му пука за нея.Свао, дека избега бе - зет ти нещо се възгорде и се оглежда по дърти жени.Визирам Деси от Несебър - май е влюбен 

Питаш как предпочитам да ми говорят терапевтите.Не споделям мнението на Деси в този случай 

Когато за сефте тръгнахме на логопед преди сто години - тя милата нищо позитивно не можеше да ми каже освен "много е сладък".И това даже беше лъжа, защото не беше сладък - дете, което не се усмихва не е сладко  .Агресивен, нападателен, неконтактен, ревящ - какво да му хвали, че не се сещам  .Постепенно започна лекиинко да преувеличава уменията и знанията му, за да ме мотивира и да ме погъделичка.Когато придобих увереност, започна да ми казва тук таме и по нещо дето не може.
Преди почти две години попаднах на психоложка, която ме почна - това не може, това не може, и онова, и онова.Еййййййййййй как ме дразнеше  .Дадох и обаче шанс и почнах даже да се радвам на критиките, защото вече може да се изброяват неуменията му.Сиреч има доста натрупания знания и остава да довършим и негативите - ето ги, ето и начините за решаването им.Точно тези градивни критики ме карат да продължавам да изпитвам нужда точно от тази психоложка, защото помогна и на мен да преодолея болката и да спра да се самосъжалявам, а да започна да боря проблемите.

Казея, ментор на едното дете е хубаво нещо, но майката обича еднакво всичките си деца и не хвърля на лъвовете едното за сметка на другото.Дъщеря ми не е само прислуга на брат си, тя е индивидуална личност и не мога да я наранявам за сметка на другото си дете.

Катина, не съм написала, че сте недобронамерени, а че тя може би се чувства неудобно.

Възможно е и аз да не съм разбрала, защото все пак не съм имала очен контакт с нито една от страните.

Успех на всички! 

Мисля си, колко е трудно да ни разберат дори родителите на деца като нашите, само че, които живеят в цивилизована държава, извън бг.
В белите държави, независимо дали родителите имат дете в норма или дете със СОП, или още по- специално- с аутизъм, всичко е начертано- трябва да се прави това и това, осигуряваме това и това, такава и такав атерапия, държавата не заплаща само еди какво си, което ако искате да имате и правите за детето, трябва да си доплащате.
В бг ако родителят има дете в норма, не е необходимо да познава законодателството, нито в частта му здравеопазване, нито социални грижи, нито образование, защото всичко си е начертано- хубава, лоша система, има си я- начертана.
Ако обаче родителят има дете с аутизъм, трябва да познава законодателството в частта му - здравеопазване, в частта- социална политика- сам чете и начуава-какво му се полага на детето, какво трябва да направи за това....
В областта на образованието, трябва да "изяде с кориците" нормативната уредба, да я носи навсякъде по инстанциите със себе си, да съобщава навсякъде, където е необходимо какви са правата на детето му и какво ТОЙ Е ИЗМИСЛИЛ И ПРЕДЛАГА ДА СЕ НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДЕТЕТО МУ ХЕМ ДА СЕ ОБУЧАВА, ХЕМ ИНТЕГРИРА, ХЕМ НЕ ПРЕЧИ НА ОСТАНАЛИТЕ ДЕЦА.
В БГ родителят на дете с аутизъм трябва да е мениджър на детето си и дипломат. Мениджър- никой не му казва какво , какви терапии трябва да се правят, при кого, кое с каква цел, а че всичко си плаща сам- това е ясно. Родителят, като един иситински мениджър започва да чете, събира информация, обучава се, започва да търси терапевти, да се обучава и той да работи с детето. Трябва да е дипломат, точно поради неуредоността на системата и трябва да подхожда дипломатично с директора на училището или детската градина, с учителя, с родителите, децата, хем да проявява "разбиране", вместо те да проявяват такова, хем да определя целите за детето си и ги гони дипломатично.
И в крайна сметка и аз да живеех извън бг в уередна система, където всичко за всеки е измислено, щях да се чудя тия нямат ли си работа, та само се вайкат. И на кралица Виктория като й казвали "Хората са гладни, нямат хляб.", тя отвърнала "Така ли, ами да ядат пасти тогава, като няма  хляб."

Аз пък си мисля, че четем едно и също нещо по различен начин.Всеки си го гледа откъм собствената камбанария.Ето аз какво разбрах от хокането на Деси:

Трябва да мислим за детето си като за можещо дете.Не трябва първо да показваме колко не знае, а да показваме колко знае.Да имаме вяра в собственото си дете.Да не мислим за него като за инвалид, а като дете като всяко друго дете.Да говорим с учители и директори със самочувствието на горд от детето си родител.Еми имал аутизъм - ми кво кат има.Ей тази насока на мисли трябва да придобия  

Още нещо.Когато голямото ми дете беше на две години изградих навик никога да не и се карам пред други деца, камо ли да я ошамаря.Винаги отделно и насаме, за да не я излагам.Когато другите деца видят, че и крещя и хем и подбивам самочувствието, хем и те могат да приемат същото поведение към нея.Нали майка и и крещи и я бие - значи мога и аз 
Ако майка и обаче я защити, и те ще имат страхопочитание към нея, защото майка и е много устата и ги е шубе.Защо значи към другото си дете да се отнасям различно.
Сприятелявам се с децата с които общуват - много лесно се сприятелявам с деца, и ги защитавам до дупка.При критична ситуация правя забележка на провинилото си собствено дете, но винаги с отворената вратичка, че все пак нещо го е провокирало да се държи неприлично, и моето дете е най доброто.
Дано си изясних добре мислите