Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Катина,

Нямам дете в норма и не мога да съм истински обективна, но относно детето- ментор, идеята ми дойде от подобен опит в световната практика. И доказано е, че точно за аутизма, най- добрата терапия, я правят самите деца върху аутистичното дете, защото именно в проблема с комуникацията и социализацията се корени проблема на детето с аутизъм.
И понеже познавам и напълно социализирано дете с аутизъм, чиято основна терапия е съжителството му с друго дете в норма, теорията ми се затвърждава.
Даже имах идея да си осиновя дете - от една страна хем ще направя едно добро за това дете, да има семейство, хем то ще допринесе за социализацията на моето...ама това е идея.
Детето ми само си е зибрало дете- ментор от класа, с което да седи на един чин и да му помага, както се изразява, да си намира учебниците и тетрадките. Преди малко се обадих на майката и издалеко й го казах. Стори ми се, че го прие и каза, че трябва да се видим с децата и преди началото на учебната година.
В едно съм сигурна- идеята като идея е много добра, в някои случаи е реализуема...
Защото колкото и терапии да им правим, да подобряват академичните си знания и умения, социализацията се постига с деца- връстници и посредник между нашето и останалите- нормални.

Kezaja, не, не си права. Незнам защо само Катина ме разбира, сигурно съм много плиткоумно напоследък и нещо немога да се изразявам както трябва. Може и да не е само напоследък 
Какво е уредена държава според теб? Има държави където е уредено всичко, но аз не живея в такава. Ако искаш да сравниш с БГ - плащам си за държавното училище/таксите за децата са средно 1/3 от дохода на семейството/ - Хич не е малко. Ако децата ми им потече сопола - ходя на лекар. Държавен. Там пак плащам. Предпочитам да ходя на частно щото се чака по-малко а разликата в цената не е много голяма. Пример ти давам - счупена ръка с рентгеновите снимки и гипсиране и проследяваме ми е 1месечен доход почти. Като не ти харесва може да си го "гипсираш" с 2 пръчки....
Детето да се диагностицира от психолог - АКО искаш - прегледа е около 1/4 от месечния доход на семейството ми. Терапиите ми изпиват мозъка, защото са скъпи. Учителите могат да ти кажат, че виждат или не виждат в детето проблем - и да кажат, че ще е добре да го заведеш за оценка. Ама никой няма да те прати щото никой няма да ти плати сметката. Ако искаш. Ако нямаш пари - пиеш една студена вода и се спасяваш. ТЕЛК и т.н. няма - т.е. няма да получиш допълнителни пари от това, че детето ти има проблем. Има разбира се благотворителни организации където можеш да кандидатстваш за помощ. Ама като работещ родител едва ли би се вредил. Майчинство и детски - НЯМА. Пазят ти работното място 6 седмици, аз се върнах на работа когато най-малкия ми син беше на 2 седмици.
Разбира се може да си направиш здравна застраховка която да покрива посещението на лекар примерно - ама аз не мога да си го позволя.  просто защото трябва да се лиша от терапиите на сина си, а тези терапии НЕ СЕ покриват от застраховките. Става въпрос за обикновен логопед, окюпейшън и т.н.
и тук основната информация се получава от интернет и от четене, търсене на групи на хора с подобни проблеми, родители с такива деца, и естествено срещу заплащане - от специалистите.
Обаче щом си плащаш може да изискваш. И хората го правят.
Катина е права - основната разлика, е че на проблемите деца се гледа като на дете с проблем, а не като на проблемно дете. Аутистично дете и дете с аутизъм. Първото - аутизма е част от детето , второто - детето има нещо в плюс. В училище ще обучават детето а не проблема. С проблема ще се справят. Ще се "нагодят" един към друг.
А правилата в тукашните училища са доста по строги отколкото в БГ - има униформа примерно и могат да те накажат само заради това, че детето ти ходи разпасано /т.е. униформата не се ползва правилно/. Ако детето направи пакост в училище - наказват го да ходи в събота на училище или след обяд.  То стои в стаята и пише 19999 пъти  вече няма да хвърлям хартии а майката стои наказана също отвън пред стаята и чака 4те часа. Ако искаш. Ако не се появиш рискуваш детето ти да изхвърчи от училище. Никой няма да се разплаче за теб. Подобни наказания се получават примерно заради това, че не си разписал домашното на детето. Наказват и теб и детето.  И т.н. и т.н. правилника на училището е цяла книга. Всичко е регламентирано - имаш правото да получиш образование и се задължаваш да спазваш всичко останало. Правилника покрива от това какъв точно лостак за коса в какъв цвят е разрешен и колко см да е постриганата глава на момчето... Опре ли косата в яката имаш вече проблем. Това и за момичетата се отнася - ако стига до яката, трябва да се вързва на опашка. Нокти, обеци, спортни костюми, пазене на тишина по еди кои коридори, подчинение на учители, четенето на книги, посещението на поне 1 спорт след обяд и т.н. ит.н. - всичко описано какво се задължаваш да правиш. Е, ние като почнеш от униформата(риза с копчета и панталон сив тип Тодор Живков) още не съм измислила как ще преодолея...камо ли да мисля какво ще се случва в класната стая. Но съм убедена, че компромис ще намеря.
Сега разбираш ли аз с какво ще се сблъскам с аутистичното си дете когато тръгне на училище? Порядки които никак няма да му се впишат в аутистичното поведение. Но ще намерим заедно компромис с учителите.  казваш, че нямам първокласник с проблем - Всъщност имам - тук предучилищтната е задължителна и си получават и оценки и т.н. и си е точно като в училище. До обяд, отиват закусили, носят си закуска, на обяд ги пускат, моя син ходи на занималня където му дават обяд, после домашни, после играят. Компромиси- примерно един който направиха е да има "тайм аут". Т.е. изгодно и за двете страни - проблема беше че като запеят децата и моя син се затръшква на земята, почва да крещи и да пречи на децата. Не се опитахме да намерим решение как да го накараме да не пречи на децата - решението беше да му се разреши да излиза като се претовари, да остава сам на неговото място и да се самоуспокоява. Така и двете страни бяха доволни. И учителите че не пречи - и аз че не му се налага да се тормози.
Казвам компромис - защото учителите искат не искат ще се съобразят с него да го изведат от стаята и да оставят за минута сами останалите деца. От моя страна пък - че ще знам, това като се случи, че е оставен абсолютно безнадзорен за известно време. Училището има ограда, ама както знаете това не е преграда за нашите деца.... Мятат му по един поглед през прозореца от администрацията... и аз се надявам, че детето няма да забие само нанякъде.

За бтатята и сестрите - аз не бих сложила такъв товар върху тях. Те не са родители, нямаме право да ги товарим с грижи. А за съчувствието - и моя големи син преживява, обаче не само аутизма на брат си, също и като най-малкия се удари примерно. Хора сме, връзките между братя и сестри са силни и има съчувствие. Това е хубаво според мен. Но трябва да им се казва често на големите деца, че те не са отговорни за проблемите на по-малките и в никакъв случай НИКОГА да оставяме да се грижат за по-малко дете. Било то с проблем или не. Нас ни съветват да поощряваме голямото дете да има други приятели, да ходи на гости с приятели, по излети и т.н. колкото се може по-често. За най-малкото пък ми е проблемно че имитира поведението на малкия батко и определено не му се отразява положително. Решението беше - градина далече от училището, а не в училището, за да може колкото се може по-малко общи точки да намират. Също и партита и срещи с деца на неговата възраст. За да не се отъждествява с малкия батко. Същото и за малкия батко - социализацията става с деца на неговата възраст/всъщност 1 година по-малки, тук държат детето емоционално да да е наваксало и затова децата са леко-по-малки/
Сега ще ме питаш кой го урежда това - това са препоръките на психоложката и Ок. Терапевта на детето ми. Платени.

Мацки, тук съм, само някой да е посмял да спре да пише!
Деси, ти си особено нужна в тази тема, защото даваш ценни насоки и идеи, споделяш все неща, които са много полезни за нас. Тук в Бг няма кой да ни ги обясни, повярвай! И колкото и странно да ти звучи, ти си тази, която ни дава разяснения на много неща. Не лекарите, не терапевтите дори (защото и те тепърва се обучават).
 
Не се сърдя, отдавна пораснах. Просто емоциите ми идват в повече и като се комбинират с притесненията и неяснотите, се получава взривоопасна за мен самата смес. Съжалявам, ако съм те нагрубила. Гуш! И край на спора! От твоето хокане, съм извлякла полезното.
Мисля, че нашият спор дори беше полезен за всички. От една страна аз облякох в думи притесненията на всяка българска майка, която задължително минава през много трудности, докато запише детето си на училище, а от друга - ти показа как трябва да се възприемат и приемат децата и проблемите.

Да споделя и аз за моите деца. Малката не приема кака си като различно дете. Но и аз по никакъв начин на този етап не и показвам, че Мими е такава. Сигурно ще дойде ден, в който ще ме попита. За сега кака е просто кака. Не знам дали я обича, та тя няма още 3. Но и помага. Което понякога не ми харесва особено, защото примерно съм помолила Мими да донесе ножицата. Малката реагира на секундата: "Аз, аз!" и го прави тя. Според мен все още е във възрастта, в която се опитва да се хареса на мама и тати. И макар да обяснявам, че съм помолила Мими за това, тя не ме разбира какъв всъщност ми е проблемът.

Споделям разговор с директорката на училището днес, който мина прекрасно. определено ме изненада приятно. Заведох и Мими, която се държа повече от прилично. Чак да се зачуди човек майката или детето е проблемно?
За това ще разказвам друг път.

Целувки за всички!

П.П. Катюшке, щях да забравя да благодаря. Какво си ме закомплиментосвала?! Четки на тъщата, а?

Деси,

Не мисля, че някой се е съмнявал относно добронамереността ти да ни амбицираш да мислим за децата си по- положително, в смисъл като за деца с аутизъм, а не като за проблемни деца, но пак ти казвам- колкото и да не е цивилизована държавата, в която живеете, все пак, не ти се налага ти да измисляш форма за обучение на детето си, като, след като изчетеш цялата нормативно уредба, комбинираш от форма за обучение на даровити деца, с форма, която според тебе, е подходяща за твоя случай на дете с аутизъм, след това не ти се налага да се правиш на маймуна пред цялата училищна гилдия и да ги убеждаваш и да разясняваш на директора на училището кое дава образование на детето и кое му носи само подпомагане, и от какво се нуждае твоето дете, и кое ще е най- добре за него, като мислиш, ти мислиш и за останалите деца в клас, как те да не бъдат застрашени от страшилището- твоето дете. Е, за това говорим, че няма как да си го представиш и да разбереш, защото все пак, условията са други там и нещата са измислени, заедно с всичките им минуси и плюсове. За униформата обаче и порядките, колкото и да си се струват страшни за аутистично дете, въпроса е един път да свикне с тях, след това научи ли ги и свикне ли с тях, поради стремежа на аутистичното дете към неизменност, ще бъде най- примерния ученик, според мен.
И разбирам прекрасно всичките проблеми, които имаш около аутистичното си дете- терапии, разбирам напълно. И за това, докато те четях и си помислих, че дори и в най- уредената и “бяла” държава, имаш ли дете с аутизъм, не си застрахован от нищо и кръста си го носиш. Но разбери, към всичко това, което носиш ти и майките на деца с аутизъм в Щатите, и в Италия, и навсякъде, ние измисляме как да се обучават децата ни, което прави немощта и истерията ни, може би преувеличена на моменти, но за нас е реална.
Една американска майка ми каза, че детето й писало съчинение, в което описвало как иска да сложи край на живота си. Учителката занесла съчинението на дирекора, от там на социалните служби и взели детето, смятайки, че в семейството му има сериозна опастност. Отнело месеци, докато докажат, че това е част от проблема на детето и си го върнат. И моето дете понякога говори “Ако направя еди какво си, ще умра ли?” и представяш ли си пък да живеем в Щатите и юнака ми да пише за самоубийство...?
Италианска майка други неща се жалваше веднъж...там обръщат много внимание на социализацията в училище за всички деца, хората си обучават децата да живеят и малко внимание отделят на академичната работа, а на нейното дете с аутизъм, му трябва много повече внимание и работа и накрая го изкарали неграмотно, проблеми имало с това какво точно да правят с детето, тя се опитвала да докаже, че не отделят внимание на обучението..и се почувстствала като глас в пустиня..и проблеми....
Проблема ни е общ и както я карахме досега, да си даваме съвети и да споделяме кой какво прави с детето и до къде е стигнал, е най- добре, според мене...а винаги някой може да се чувстства неразбран, не само защото на различни места живеем, а и всяко аутистинчо дете си е различно и една малка вселена, която самите ние, техните родители изучаваме и не познаваме, та какво остава, техните, горките им учители...

Деси, много мислих по твоята и моята теория за имунитета.Мислите ми наклониха към следното.Може би се бъркам, и не имунитета, а тъпченето на Мишо с продукти детоксикиращи, изчистващи и регенериращи увредените клетки помогнаха.Питах профилактично гугъл за регенериране на увредени клетки...............и изненада - болшинството варианти, които ми предложи той са регенериране на увредени клетки с помощта на стволови клетки.
Може би наистина тези клетки са свършили някаква работа, а аз пък допълнително давах разни билки със същия ефект според обещанията на производителите.Склонна съм да си преосмисля теорията.Има някои доста интересни статии на които попаднах.Ще чета, и ще докладвам.

Катина,

Ама те нямат увредени клетки, няма увредена тъкан в мозъка на аутиста, различна е структурата и от там възприятията, и от там преработката на информацията.
Детоксикацията и подсилването на имунната система, определено дават ефект, но няма увредена тъкан.
А от къде идва по- слабата имунна система при някои от тях, обяснения няма, но голяма част от тях страдат от астма, колитни проблеми имат.
Аз открих напоследък благотворното действие на лактофлора за изчистване на чревната флора, има определено положителен ефект- дори дъхът му беше някак по- тежък и си внушавах, че има мирис ня метал, сега е свеж, спокойствието в стомахчето му допринася и за другото спокойствие.

Аутизъм може да се получи след мозъчна травма в ранна възраст -затова и питат за трудно раждане, проблеми по време на бременност,  болести  при децата в първата година и т.н. това включва и астмата - при пристъпа детето спира да диша и до мозъка не стига кислород. Което автоматично води до увреждане на последния.
Не е различна структурата на мозъка, а има теория, че връзките са се образували на различни места. което не изключва травмата - ако една област не работи друга поема функциите и но "обвързването" на тази нова част не е както трябва. Терапията един вид "създава нови връзки" в мозъка където ние ги искаме. Което не обеснява естествено социалната страна на проблема(социалната област в мозъка да остава незавързана така да се каже) или друго примерно интегрирането на сетивата... Програмата кяото се прави със сензораната диета точно това прави - създава връзки където няма образно.
Беше ме питала за сензорната терапия дали ще изчезнат самостимулациите - Не, но ще ги замените с такива които са приемливи. Детето ще се научи да се саморегулира - т.е. примернод а се притиска в стената като стане неспокойно или нещо от сорта, а не да маха с ръце. Тайм аАута на моето дете е един вид самостимулция която е  узряла - той разграничава моментите когато ще се претовали, моторчето му отива на горе и му подава сигнала да се оттегли. Осъзнаването е първата стъпка, от там насетне ще търсим какво ще го регулира. Ама аз и преди казах - не ни сравнявайте нас - защото ние сме с водещ проблем СИД.
Сензорната диета интегрира сетивата. Много важен елемент е мириса при нея - защото мириса/ през носа/ е единственото сетиво което няма нужда от това "интегриране" иинформацията постъпва директно в мозъка - т.е. примерно като играе с плателин - пластелина е важно да мирише, като се мокри, да има есенция във водата и т.н. Но силнатамиризма при неякои деца е дразнител и това не работи. Затова се прави индивидуална програма.

Влади, нали знаеш, че е обявена Нобелова награда за този който открие какво е аутизма и от какво се причинява.Тоест няма нещо, за което да се каже, че не е   .Това от една страна е добре, защото ни дава шанса да експериментираме.Ако открият нещо от сорта " необратимо, безнадеждно и без шансове за подобрение" ще ни убие всякакви надеждички.Засега повечето от нас правим някакви опити да се борим, и тази борба ни дава смисъл.

zdraveite.namestvam se niakak ne na miasto,no ne se sdargam da popitam za savet.ot niakolko dni sinat mi se dargi napravo kato lud\izvinete za grubia izraz\,no iskam da popitam izpadali li ste vav sashtata situacia-napravo sam na raba na silite si .

a otnosno drugata tema-nie sme v momenta na valna gradini.predi okolo mesec biahme napravili opit da go pusnem na chastna detska gradina ,za po niakolko chasa ,za da svikne s obstanovkata i da ne e stres za nego da go pusnem na celodnevna masova gradina-da ,ama ne .taka barzo ni "otsviriha" s obiasnenieto ,che si imali veche edno takova momichence, koeto naskoro e padnalo ot parzalkata i si e schupilo rakata -ta im stigalo-togava im kazahme che sme s diagnoza hiperaktiven s lipsa na vnimanie.i roditelite na drugite dechica zapochnali da nedovolstvat kade e bila vazpitatelkata v tozi moment i tova im se otraziavalo zle na biznesa taka ili inache v uslovie na kriza .

alkonnn, а защо сте записали детето в частна детска градина?
Опитайте в държавна. Нямат право по закон да ви върнат от никъде.
И какво значи имали вече едно такова дете? Директорката на ДГ, която посещаваше дъщеря ми, каза, че по закон в група може да се приемат до две дечица със СОП.
Моля те, пиши на кирилица, че трудно те чета.

Да, така е, Деси, но доколкото липсват нервни връзки в периферната нервна система, това обуславя променената структура на мозъка. Терапевтката ни по сензорна интеграция дори ми го обясни много нагледно. Понеже нервните връзки, които липсват при деца от аутистичния спектър, са в най- отдалечените точки на кората на мозъка, това говори, че тези връзки са създадение най- скоро, т. е. много поколения маймуни и хора са се извървяли, преди да се стигне до тази най- висша функция на човешкия мозък и ако има някъде пропуск, то той е свързан с някои от пропуските на израстването, т. е. пропуснато е някое от нивата, през които е минал човека, за да се стигне до най- висшия строеж на мозъка и с дразненията на окончанията на невроните- синапсите, се предава информацията от различините сетива по- нататък, докато достигне до мозъка и да реагира адекватно. Обратно, ако едно действие произхожда от мисловната-мозъчна дейност, дразненията и предаването на информацията е в обратната посока- от мозъка до достигането например на ръката, която да вземе чашата точно в момента, когато някой ни е поискал вода- ние сме направили обработката на информацията от едната посока и после в другата, за да стигнем до адекватаната реакция да поднесем чашата с вода веднага, след като ни е поискана. И ако липсват нервни връзки, няма да се стигне до висшия момент на получаването на адекватна реакция. И точно тези нервни връзки ние градим у децата с помощта на всичките терапии, а терапията по сензорна интерграция спомага да се „научат” да обработват едновременно постъпващата информация, като интегрираме всичко научено до момента, аз поне някак така си го обяснявам за себе си. А терапевтката ми го обясни още по- добре- ако си представим нервната система като една пътна артерия и още в началото на изхода се струпат много коли, се получава задръстване и новите, постъпващи, не могат да преминат,в сички стоят в задръстването и чакат нещо да се „отпуши”, така и на входа на мозъка, където се получава запушване, не се правят нервни връзки при децата с аутизъм и ние им „ги създаваме”. За звукостимулацията и биофитбека, и всички терапии, създадени на тяхна основа, мисля, че са едни от терапиите, които способстват по- бързото създаване на нервни връзки.

alkonnn ,

Всички тук сме изпадали в същата ситуация, и понякога е продължително, и винаги на ръба на силите. и накрая издържаме...Вземай се в ръце и започвайте работа отдалече, но упорито и ежедневно и постепенно все по- радко ще се случва да се държи като луд, знаем какво имаш пред вид- и безпричнното хилене, и безпричинните истерии, и тръшкания, и търкаляния. Започни да обясняваш, че за всяко нещо трябва да има причнина, щом се смее, значи се е сетил нещо смешнои да ти каже, да се смеете заедно, щом е тъжен, значи нещо лошо си мисли и ти пак трябва да знаеш. Постепенно трябва да му се "втълпи" в малката главичка, че за всяко нещо трябва да има причина. Доста време отнема, но няма невъзнаграден труд, да знаеш. И от доста време, детето каквото и да праи, като го погледна и веднага си измисля причина за поведението си, защото вече е "научен", че за всяко нещо си има причина.

Катя,

Ама ние ако помните веднъж правихме списъци тук с причини, прозиход, семействата си и мисля, че причината за аутизма я намерихме дружно , даже Деси беше обобщила накрая, ама ще цитирам по спомен:
Аутизмът е генетичен и обусловен от следните гени:
- математически мозък в семейството;
- хора праволинейни, склонни да се вглъбяват в областта на изкуството или точните науки;
- някой от родителите е проговорил много късно или много рано;
- в семейството поне по едната линия има хора, склонни към депресия;
- мутиралия ген идва от бащата;

И днес намерих още нещо:
"Терминът "аутизъм" (от гръц. autos – сам) за първи път е въведен през 1911 г. от Е. Блейлър.
Той направил научно откритие. За първи път "душевноболният" се разглежда не като жесток, опасен за обществото, а като човек, живеещ в мечтите си. Разграничавайки шизофрениците от болните с аутизъм, той не слага ясни граници между норма, аутизъм и шизофрения. Блейлър въвежда понятието "аутистично мислене", което впоследствие създава много спорове относно съдържанието си. Според Блейръл в аутистичното мислене няма нищо по-различно, което не съществува в преживяванията на обикновения човек. Разликата между нормата и патологията е изключително количествена. "
Едва по- късно 1941 г. и 1944 г. се появяват психиатрите Канер и Аспергер, които описват аутизма като самостоятелна полиетологична болест.
Имам убеждението, че когато един ден се стигне до великото откритие на причината, или по- точно причините, защото са повече от една, със сигурност, при различните деца и до великите открития за интервенциите, водещи до пълно излекуване, този екип, който ги открие, в случай, че не е нашия , ще се е върнал преди това до теорията за "аутистичното мислене" и минал през лиспата на нервни връзки. Подозирам, че лечението ще е някаква комбинация от "специално хранене", специално поведение със структурирани терапии, дозирано електричество ( слаботоково) и дозирано захранване на мозъка с кислород. Ще се правят съвсем точни изследвания, с точни замерващи всички нива на мозъка машини и ще се подхожда строго индивидуално. Подозирам и че в някои случаи, няма да лиспват и траснплантациите със стволови клетки.

Току що открих най- важната причина за проявата на аутизма:

Тъй като всички го носим в себе си, той може и да не се прояви. Но причината, която открих, пак се отърква в една от първите теории за майката - хладилник, която е била доста повърхностна обаче.
Първоначално детето не може да се отдели от майка си и то се чувства като част от нея.
Следващата фаза- на отделянето, започва на 4- 5 месеца и продължава до 3 години- най- важния период от живота на детето, който често пъти пренебрегваме като важност, погълнати от проблемите си. А това е фазата на сепарация- индивидуализация - Все повече детето започва да разграничава себе си от заобикалящия свят, предвижвайки се към индивидуацията. Първите признаци на започналия процес на индивидуация е използването на местоимението «аз» и първото «не, не искам», което говори за това, че детето започва да различава желанията на майката и своите. Тази фаза се разделя на 4 подфази-

Най-кратко те могат да бъдат представени в следния вид:
1) диференциация – майката се възприема от детето като база за емоционална подкрепа. Развива се базово доверие в случай на позитивна подкрепа. Ако тази подкрепа не се осъществява от майката, това е основата за развитието на базово недоверие- тук, според мене от нас зависи, дали ще подтикнем детето си към недоверие и от там- към аутизъм;
2) практика – детето се научава да ходи, така то още по-ясно си представя, че е отделно от майка си същество. Опитва се да я контролира и да наблюдава реакцията й като я оставя и опитва да върви самостоятелно.
3) присъединение – желанието на детето е да бъде независимо от майката. Проявява амбивалентни чувства към нея (агресия, обич).
4) формирането на постоянството на обекта – важна задача тук е формирането на представата за майката като за интегриран обект, съдържащ както позитивни, така и негативни качества. И на този принцип започват да се възприемат другите хора.
(Психоаналитиците смятат, че възрастта след 3 – 3,5 годишна възраст е подходяща за даването на детето на детска градина).

Прохождайки, детето получава по-голяма свобода, то става по-независимо от майката и все повече се стреми да получи независимост. Отдалечавайки се от нея, неприемайки нейните изисквания, то я изпитва и се опитва да усети своята независимост. Майката трябва да поема част от агресията на детето, тя трябва да служи като «контейнер» за него. По този начин то ще почне да осъзнава, че агресивните му импулси не са разрушителни, щом не разрушават майката, значи няма да разрушат и него самия. Тревожността не се увеличава, детето остава спокойно, а агресивните тенденции започват да служат като енергия за нататъшното му развитие.

Ако майката сама не може да се справи със своя тревога (предизвикана от едни или други причини), тя ще я проецира на детето. За детето майката е отражение на това, което става в заобикалящата среда, чрез нея то комуникира със света на тази възраст. Ако тя има свои безсъзнателни страхове, детето ще приема света през призмата на нейните Страхове, ще го възприема като заплашителен и опасен.

Тук е важно формирането на защитни механизми, които са определени реакции на личността, снижение на тревожността. За всяка възраст е свойствено формирането на типични защити. Познаването на света подразбира включването на все по-голяма комуникация на детето с него. Това от своя страна носи както заряд на положителни, така и на отрицателни емоции. Отрицателните се проявяват във връзка с тревожността. Преди 6-месечна възраст, детето не отделя себе си от другите обекти, то съществува в симбиоза с майката. И тези симбиотични отношения се характеризират с "разцепване" на добро и лошо.

Постепенно, преминавайки на стадия сепарация-индивидуация, то започва да интегрира себе си в единен образ. Майката също вече се възприема като добра и лоша едновременно, това разбиране се обединява в целен обект. «Тя може да ме обича, но и да ми се кара, защото не я слушам». По тази аналогия и собствената структура на Аз-а на детето започва да се интегрира и детето започва да усеща «лошото» и «доброто», което се обединява в неговото цялостно и единно Аз.

Проблемът на интеграцията на Аз-а представлява много сложен и важен процес в развитието не само на аутистичните деца, той е базов за всяко развитие. При деца с аутизъм този процесс значително се нарушава. Детето няма усещането за себе си. То е разкъснато на части, които никога не може да събере в едно. Самосъзнанието, самоусещането при тези деца е нарушено в тези ранни фази на развитието.

Възрастта, в която се наблюдават задръжки, ще е определяща за особеностите на симптомите на нарушението. Колкото по-ранна фаза на развитието е засегната, толкова по-сложни ще са симптомите. От друга страна, интензивността на нарушението на фазата също може да бъде определяща за интензивността на симптомите. Нарушението в по-голяма възраст дава възможност за формирането на по-зрели защитни механизми, а следователно повече шансове за интеграцията на детето.

При подобни задръжки в развитието не е задължително да се развива определено нарушение, те могат да са аутизъм, елективен мутизъм и други нарушения. Причината за това, симптоми на кои нарушения се наблюдават, се пада на особеностите на развитието на детето и на личностните особенности на майката.

Затова при корекционна или при психотерапевтична работа всяка проява на контакт трябва да се разглежда като напредък и е изключително важно да се подкрепя. Детето може да прояви агресия, да наругае специалиста, който работи с него, важен тук е самият контакт. Интензивните негативни чувства трябва да се разглеждат като признак на подобряването на функционирането на детето.


alkonnn ,

Отидете в държавна детска градина, кажете, че детето е силно чувствително и тревожно от отделянето си от вас, но вие разчитате, с тяхна помощ, да го преодолеете, за да може детето да стане един пълноценен ученик, след няколко години. Уверете ги, че ще им съдействате и със съвети, и с присъствие, когато се налага, но кажете, че за вас, детето ви е най- големия дар и вярвате, че и педагозите, каквито сте сигурни, че са в тази градина точно, ще го оценят и повярват в детето ви.

Деска, всичко това дето пишеш е страхотно, но абсолютно несъвместимо с българската действителност.  Знам, че се повтарям вече, но го пиша, за да разкажа малко от разговора ми с директорката вчера. Жената прояви разбиране и решихме, че Мими започва училище с останалите дечица в класа. Но то ще е по-скоро опит да видим дали ще се впише в масовият клас. Започне ли да пречи обаче, веднага минаваме на индивидуална форма на обучение, защото вече започваме да нарушаваме правата на останалите деца. Цитирам до словно.
Хубавото е, че ако все пак се стигне до това, детето ми ще посещава всички часове, с изключение на математика и български език - за тях учителката ще идва у дома да обучава индивидуално детето. Нещо като комбинирана форма на обучение. Но тъй като тя не е регламентирана със закон, е по-скоро компромис и добра воля от страна на директорката.