Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

За матраците - дунапренените прачета трявба да са различни по мекота и размери. И трябва да станат тежки матраците и много неравни. Плата не трябва да е плутно, а като ходи дете по тях да се "спъва" и да му затъват краката по неравностите.ние падаме върху 7-8 от тях, имам и няколко у дома - пак за сензорана стимулация да лазим по тях. въобще ходенето по тях и под тях пълзенето е много хубава стимулация.
за терапевта - наистина намери някой да ти покаже как да "пада" правилно детето поне - нали в това е цялата идея на стимулацията - да го почувства в ставите и мускулите.
Аз не бих експериментирала у дома, прекалено опасно ми се вижда.

Момичета не пускате ли децата на батутите в децките кътове.Мишо ги обожава и отначало на тези малките като замъци,но вече ходим на тези големите дето са като огромна пързалка.Много ме беше страх отначало,но той се справя отлично.Спуска се не само седнал,а и легнал както и с главата надоло,а знаете те са повече от 10м.Като стигне почти накрая започва да се търкаля и после всички деца са на един куп на дюшека.Макар аниматорите да правят забележки да се изчакват и да не се пускат с главата надоло те са деца и го правят.Много ме е страх и знам за случаи на счупени ръце и крака от тези батути,но това не е ли също един вид стимулация както го описва [desi].А тези игри с бурята и завиването с юрган ние ги правим мнго често.Т.е. нашия татко точно така си играе с детето-хвърля го от повече от метър височина върху леглото,завива го със одеала и не му дава да излезе като стои отгоре му и какви ли не още щуротии.Аз винаги викам,че ще го нарани така и да спрат с тези глупости,но на детето много му е забавно.Май вече няма да им се карам   защото излиза,че без да искаме си му правим стимулации.Люлеенето с чаршав съшо правихме често,но на мен вече много ми тежи.

ФРИГ,

Вие по кои програми сте работили и работите...и въобще коментирате ли това с терапевтите си? Защото аз така като ги чета различните и много американски програми, намирам елементи от всичките, абсолютно от всичките при работата на различните терапевти с детето, дори както казваш, комбинирани. Най- голям ефект като че ли виждам от елементите на son rise, по която терапия започна терапевт работа с него, макар и късно- на 8, както и от АБА елементите на мотивация, и въобще, всички, свързано с мотивацията и контрола пък в момента работи най- добре при него.
Също така намирам пък елементи от TEACCH program във всикчите му фази и нива на терапия и корекция, от самото начало, елемент на включването на родителя и обучението и терапевтирането на родителя, обаче имаше в самото начало- стартирането на терапии, веднага след диагностиката и през последната половин година на някои от терапиите. В останаалото време терапевтите държаха да работят само и индивидуално с него. Периодично обаче правеха групи от деца, в които и той да участва, а последната ни препоръка след реоценката беше точно такава- да се включва и работи изключително в групи с деца- на коригираща терапия, на обучителна. Даже преди тръугване в първи клас, ходи на една терапия- няколкомесечна, от няколко деца, да ги учат за ученици Седяха в кръг, заедно с 2- ма или 3- ма терапевти и се учеха за ученици- как се седи мирно, как се изслушва преподаващия, как той задава въпросите и как всеки трябва да отговори, но да изслушва и изчаква другия.
На нас батутите са ни любими във всичките им проявления- високите, по които се катери по въжение стъпалца, другите, по които се катери от обратната им страна по въжена стълба..обожава ги тях и много ходим. Преди около 3 години обаче беше много непохватен, не умееше да се катери нагоре по въженцето, и общата, и фината моторика му бяха доста зле. После пък се понаучи, но се появи асмата и при всяко тичане нагоре и скачане по батутите, правеше пристъп, особено пролетно време. Купихме небулайзер за инхалации вкъщи и за да не нарушавам процеса, тръгнал с доброто развитие на моториката, го оставях да скача, колкото си иска, да се катери и се спуска, да пада, а като се приберяхме вкъщи, правехем веднага инхалация с вентолин. Последния ни пристъп беше тази пролет, най- тежкия и ни взеха в болница. От тогава е спокоен и колкото и да скача и щурее по батутите....да чукна на дърво, дано сме го израснали, макар е рано да се каже..и дано израснем и другото..дай боже.

А, Деси, тази вечер като се прибрах от работа и гледам, той сложил баба си на дивана и взел голямата четка за бръшинг и я четка по гърба, точно както ние него , и брои до 10 , поглежда ме и казва "Аз правя бръшинг на баба, че е малко нервничка." и после й казва, хайде сега обърни се да ти избръшвам и крачетата и ръчичките:) и щях да падна. После ходихме да караме колело и го гледам вече толкова уверен, само дето не може да се сети да използва спирачката по нанадолнището и колкото и да обяснявам, трудно му е в един и същи момент хем да мисли да върти педалите, хем да държи волана изправен, хем да гледа напред под права линия, хем да пази равновесие и в същото време, и да натиска спирачката..та по нанадолнището се скъсвам от тичане, ама и за мене е добре:), обаче като го гледам и си мисля, че карането на колело е една много добра терапия за сензорна интеграция, която включва в себе си интегрирането на много елементи в един и същ момент.

моето  детенце неможе да кара колело това заради лоша координация. Ама иначе иска да му дам да карал колата .... той и колело иска да кара, ама неможе да натиска последователно педалите. Иска, опитва се, ама неможе да се координира нещо.... напред назад накъдето падне върти....  Да е жив и здрав, ще стане професор и ще си наеме шофьор

Аз се регистрирах в IAN-interactive Autism Network,който свързва родители и занимаващи се в изследването на А-ма,както и хора с А-м.Част е от големия портал Autism speaks.Предлага уникална възможност да бъдат включвани мненията ви като родители в различни изследвания,проекти ,тестове,подпомагащи намирането на нови терапии и стратегии за работа.
Копирах в блога ми интересна статия за търсенето на "излекуване" на А-м.
http://veselcheto.blogspot.com/
Деси,а скутерче(или тротинетка) твоето момченце може ли да бута с краче?Преди колелото,7-годишната Хубавица беше усвоила първо тях.Миналата седмица ми показа,че може да кара колелото и в кръг,но САМО на ляво.Пробва в обратната посока,но веднага губи равновесие.Нейното колело има една дълга дръжка от зад(може да я придържаш от растояние) и ако върти назад (прави контра),т.е не може да стане движението изобщо.
Най-голямото дете(на 10 г)счупи отново лявата ръка-палеца в основата на ставата.Аз виждам връзка с периодите на неспането.Мелатонинът му действа на периоди.И сега(през лятото) не е на стимулант.Иди,че разбери тези главици.

тротонетка може да кара.
Веселче, според нашата ОТ мелатонина може да се "докара" естествено в организма, ако увеличим нивото на серотонина. А серотонина може да се увеличи с тежко едеало - незнам дали знаеш за какво говоря. При вас може да се купи - малко е скъпичко/мисля над 100$) -това е тежко одеало което не топли, което дава дълбокия натиск на детето, повишава серотонина, от там мозъка се "напълва" с мелатонин.
Има и такива жилетки за деца които имат нужда от тежкия натиск, ако искаш ще ти намеря линк откъде да го купите.
http://www.weightedblanket.net/ - виж това.

нашата ОТ иска да купим, ама на мен са ми малко много парите.... Иска да вземем и жилетка, според нея ще промени много сетивността ако я носи на училище.
на този сайт има такава и със худи - понеже моя син постоянно ходи с качулката на главата смятат за подходяща... ама на мама цената не и е по джоба
http://www.sensorycraver.com/weighted-products-c-55.html

Благодаря, Деси за информацията. 
Идеята с худито е много хитра.Момчето при мен все едно постоянно носи бейзболна шапка+качулка(сега през лятото е с елече без ръкави).Като по някакви причини опъва с ръцете си,поставени в джобовете на елечето  качулката ,така че тя да притисне главата му.Ще покажа линка на майка му.
В предишното семейство имаха от тези завивки,но там поне бяха сигурни родителите,че медикаментите на момчетата дават страничен ефект.Аз от там ги разлюбих въпреки терапевтичната им полза.
Деси ,а виждала ли си едни като торбички пълни с пясък ,които се слагат по глезените с каишка?Същата фирма прави и торбички с вид пясък за врата(добавят сухи билки), а и едни малки възглавнички(торбички) с тежък пясък,които стават за "сензорна "игра на ръцете?
Аз само набързо видях една майка с дете,които ги носеха в парка и не успях да разпитам повече?

И моя син така опъва дрехите надолу. Не се бях замисляла, че всъщтност натиска главата.
Като каза ходи с качулка лятото - при нас ситуацията е подобна - даже ядяхме така
Сега само като е навън на непознато място си търси качулките. И главата забита надолу, крие си погледа вътре....Имам предвид примерно в училище, у дома в градината не играе с качулка. Знеш ли какво точно има за да стават тежки дрехите? Някакъв пясък е, ама не обикновен. нещо което тежи без да дава обем... А одеалата как са направени знаеш ли? Какво има вътре? За жилетките знам,ч е имат скрити джобове и вътре този пасък да го наречем. А в одеалото какво има? Питам ако мога да направя нещо подобно... Как ги правят да не са обемни, да са удобни за носене и в същото време тежки идея нямам... А за одеалата ми е съвсем табу как  ги правят - как са толквоа тънки, а са тежки...и не топлят - нещото което ми е най странно. Аз ако напълня примерно с пясък торбички и защия в якето му ще стане неудобно за носене, за одеало да не говорим... и ще са и дебели, за да докарам минималните 2кг за неговата възраст...

Деси,погледни този линк:
http://www.fraser.org/tip_sheets/weighted_blanket.pdf
Сигурно имате магазини за арт пособия-там продават всякакви насипни стъкъклца,камъчета,пясък и т.н пълнежи.
Спомням си ,че на пипане завивката беше като ечемичени зрънца.Мисля, че теглото идва и от повечето тегели-като техниката при правене на куил.
Същото криене под шапката,качулката...

Сега се сещам, че веднага, след отключването на проблема при нас, за период от около няколко месеца, синът ми ходеше непрекъснато с шапка на главата, особено вкъщи. И до миналото лято, в началото на всеки летен сезон, си опиваше надолу и дърпшае късите ръкави, а когато е с дълги, просто си пъхаше вътре ръцете, така че ръкавите висяха надолу неестествено и това много ме притесняваше, и непрекъснато правех забележка. Вероятно имаме нужда от тежко одеало и точно такова худи, ми се струва, че ще ни върши добра сензорна стимулация. Не ми се вижда много трудно да се направи тежко одеало, малко ме притеснява как ще събера подходящи речни камъчета, или с грахови зърна или боб, ако го напълня, как пък ще го пера, с мъниста май ми се струва добра идея. А защо не пише нищо за пълнеж с пясък, което изглежда най- подходящо, се чудя...
Деси,
Дала съм поръчка за дъската, която изпълнява функцията на скей борда, но плтаформа, по която да се пуска за сега няма да има. Платнен хамак също му слагам, за люлеенето по корем, люлеем го често на чаршаф, но е много тежък вече.
За тежкото сензорно одеално също се замислям и вероятно ще оптам да направя и него.

А за карането на колело, търсех да купя точно с цел сензорна интехрация и след като не намерих подходящо за него, с помощни колела, купих такова без помощни, като обясних на хората в магазина, че детето е аутист и няма да може да се научи да кара без помощни колела, и те поеха ангажимент, да намерят начин до 2 седмици и да намеря помощни колела за такова голямо колело. И междувременно започнахме уроците в двора на най- близкото училище, защото така ни казаха момчетата от магазина- дете се учи да кара колело, само в двро на училище, където е равно и няма препятствия и опасности. На първия урок, целта беше само да държи здраво волана и да гледа напред, аз бутах колелото. На втория, вече изисквах от него освен да гледа само пред себе си в далечината, като му посочвам коя сграда точно да гледа, изисквах и да върти силно педалите. На третия интегрирахме движенията, като аз само прикрепях отзад колелото, държах го отзад за седалката и непрекъснато повтарях "Гледай само напред сградата, стискай здраво волана и върти силно педалите." На четвъртия урок вече се справяше сам, но го беше страх аз да се отдалечавам от него, затова имитирах, че го държа, а той щом погледеше назад и видеше, че не го държа, веднага спираше. Сега вече караме в парка, но имаме проблем с натискането на спирачката, защото , явно още не му е автоматизирана останалата част от действията и като натиска спирачката, спира да прави всичко останало, и има опасност да се прехвърли и да падне през глава.
Пробвайте с колелото така- разделяне на заданието "каране на колело" на части и започвате от първата- първия път само държи здраво волана, а ти правиш останалото, следващия път усложняваш изискванията и увеличаваш броя им, или ако трябва- по 2 или 3 пъти ще повтаряте само едно и също нещо, докато го механизира, но на мене ми се струва много важно за цялостното развитие- това, да се научат да координират движенията и да пазят равновесие в същото време.

И мойто ходи постоянно с шапки и качулки и опъва джобовете на елеците 
Кара повече от добре тротинетката и вече иска да му махам помощните колелета на колелото, ама аз се ослушвам нещо  .

Kazeq,ti neme razbra. Nqma kak da go nau`im na porcii, zastoto toj nemove "na suho" da si dwivi krakata posledowatelno ednoto napred drugoto nazad...nqma tazi koordinagiq da go naprawi. 4ak se 4udia kak se e nau4il da hodi....
Kak da ti go opi[a - spywa se w sobstwenite si kraka wyrshi li rabota?

me4ta22 ще ми кажеш ли  кои батути имаш предвид -да ги пробваме и ние

В детския кът в морската градина  Там има и този много големия като пързалка,а малките като замаци са просто за скачане и ги има в повечето квартални кътове за деца.Междудругото вече има и влакче на ужасите и днес се качихме.Големи хора така крещяха и много се притеснявах да кача Мишо там,но това дете няма никакъв страх.На мен 20 пъти ми се преобърна стомаха,а то само се смее и радва.

Купих онзи ден сензорна възглавничка, нещо такова:
http://www.rehabmart.com/imagesfromrd/TFH-5TCTP.jpg

и от тогава не се е разделял с нея. Мачка я, стиска я, гушка я, носи я навсякъде със себе си, дори в леглото заспива с нея, радва й се и я целува. Така и вкъщи като му дойде време за самостимулация, аз му казвам да я гушка и стиска по- силно, и така имам чувство, че се потушават самостимулациите. Наистина много ефикасна. А иначе навън самостимулациите почти не съществуват, но той иска да си я носи и аз естествено, го насърчавам, чудя се- дали ще може да влиза с нея и в клас...
Предполагам, че има силна нужда не само да получава любов, но и да дава и затова на такова мъничко и меко нещо като възглавничката, се радва много и като на нещо по- малко от него, може би като на бебе.
Пълнежа е нещо като пясък или като грис и на мачкане се усеща стимулация на пръстите, ръцете ти потъват в нея, ако сложиш длан.