Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Случи ми се нещо странно - V

  • 123 147
  • 744
  •   2
Отговори
# 30
  • В две мъжки сърца
  • Мнения: 139
Благодаря за написаното момичета!Нещата стават малко различни,когато човек заговори за тях.Можех просто да подмина случилото се,да го отдам на развинтено въображение,фантазия.И така би било по логично.Но не го направих.Просто усетих детето различно,усещала съм го и преди,но подминавах.Все мислех,че са нормални съвпадения/може и да е така/.Когато споделих с мъжа ми,който е един здраво стъпил на земята трезво мислещ мъж,очаквах всичко друго,но не и да споделя усещането ми-уви.Видял го е и той,различния поглед на дечко,когато казва такива неща.То е само за миг,случва се докато си играе,поглежда те сериозно,казва го и после пак продължава да си играе.Ако го попиташ пак за същото започва да говори щуротийки,типични за неговата възраст.Не го беше страх от бабата за която говореше,но гледаше като хипнотизиран.Аз,обаче се уплаших и му се скарах да не говори глупости,което не беше редно,но...така реагирах.Не го разказвам,за да покажа колко е специален малчо,защото за нас той е най-специалния и без тези...не знам как да ги нарека.Споделих,защото се уплаших и не ми излиза от акъла.Защото на някой може да се е случило същото.Склонна съм да приема за съществуването на много неща,невидими и само осезаеми,когато някой друг разказва,но когато може би се случва на мен,търся хиляди реални обяснения.

# 31
  • Мнения: 4 101
Брамбо5Hug Стискам палци да намерите правилния подход. Наистина не знам какво да те посъветвам. Продължавай да споделяш, ако се случи нещо подобно, макар и само, за да ти олекне. Аз, честно казано, съм изумена. Наистина не познавам такива деца.

# 32
  • В две мъжки сърца
  • Мнения: 139
Не знам дали всички деца са така,но със сигурност не всички споделят.Моят син има няколко приятелчета на неговата възраст и с майките на 3 от тях сме доста близки,но никоя не е наблюдавала такова нещо с нейното детенце.Не мисля,че това го притеснява,поне с нищо не показва.Типично 4 годишно хлапе,често доста непослушно. Много е общителен иначе,на моменти чак ми става неудобно,защото спира непознати хора и започва да ги разпитва имат ли деца,как се казват,купуват ли им подаръци Laughingи аз Embarassed,защото на някой им е досадно и не всеки реагира много учтиво.Все му правя забележки и се извинявам,но...любопитство.

# 33
  • В две мъжки сърца
  • Мнения: 139
Брамбо5Hug Стискам палци да намерите правилния подход. Наистина не знам какво да те посъветвам. Продължавай да споделяш, ако се случи нещо подобно, макар и само, за да ти олекне. Аз, честно казано, съм изумена. Наистина не познавам такива деца.
Благодаря за подкрепата Hug Hug Hug

# 34
  • Мнения: 660
Цитат
бил на 2 годинки тогава/се е чувствала доста гадно и подтиснато.Васи се е приближил до нея,хванал я е за ръката и и е казал :"Не се притеснявай,всичко ще се оправи",после е продължил да си играе
Детето ти не е ли малко още да се изразява още с толкова сложни изречения,чак и да каже"не се притеснявай".Съжалявам но специално на тази история не вярвам,вижда ми се скалъпена и нереална.
Вярвам във свръхестественото(по-лични причини),но някой потребителки за да внесат интерес в темата,малко взеха да си поизмислят истории Wink

# 35
направо и мен тръпки ме побиват като чета ..... даже почнах от 1 тема от началото ... ии  smile3502 #Shocked smile3556 dont

то като се сетя и на мен много често ми се случват разни неща ..... винаги осещам ,че някой ме наблюдава ,а съм сама или чувам ,че някой ходи по стаите , и много често имам дижа вю  Crazy
ако се сетя някоя интересна история ще пиша  Mr. Green

# 36
  • Мнения: 2 676
Цитат
бил на 2 годинки тогава/се е чувствала доста гадно и подтиснато.Васи се е приближил до нея,хванал я е за ръката и и е казал :"Не се притеснявай,всичко ще се оправи",после е продължил да си играе
Детето ти не е ли малко още да се изразява още с толкова сложни изречения,чак и да каже"не се притеснявай".Съжалявам но специално на тази история не вярвам,вижда ми се скалъпена и нереална.
Вярвам във свръхестественото(по-лични причини),но някой потребителки за да внесат интерес в темата,малко взеха да си поизмислят истории Wink

Всяко дете се изразява по различен начин, няма правило. Някои проговарят доста по-рано от други.

# 37
  • В две мъжки сърца
  • Мнения: 139
Цитат
бил на 2 годинки тогава/се е чувствала доста гадно и подтиснато.Васи се е приближил до нея,хванал я е за ръката и и е казал :"Не се притеснявай,всичко ще се оправи",после е продължил да си играе
Детето ти не е ли малко още да се изразява още с толкова сложни изречения,чак и да каже"не се притеснявай".Съжалявам но специално на тази история не вярвам,вижда ми се скалъпена и нереална.
Вярвам във свръхестественото(по-лични причини),но някой потребителки за да внесат интерес в темата,малко взеха да си поизмислят истории Wink
Колкото и странно да ти изглежда,на годинка вече говореше много добре,на две още повече,даже всъщност не мисля,че е странно.Сигурно не е могъл да прави неща,които други деца на тази възраст са правили доста добре.Не бих си позволила,да си измислям такива неща,още по-малко,когато са свързани с детенцето ми.Но и не държа всеки да ми вярва.И за да не чета повече такива мнения,които намекват,че съм използвала дечко,за да се направя на интересна,вече само ще чета темата  bouquet

# 38
  • Мнения: 2 676
Брамбо, сега видях и новия ти пост, просто не обръщай внимание на такива коментари и не позволявай да те разстройват! Хората са различни, както казваше баба ми - "За тебе лъжа, за мене - истина"

# 39
  • Burgas
  • Мнения: 1 584
brambo5 надявам се да се справите със тези ситуации,мисля,че детето ти е голям сладур,може наистина да има голямо въображение,а може би има някаква дарба,но каквото и да е по твоите приказки разбирам,че детето ти е щастливо и дано и за в бъдеще да е така.
За протокола и моята дъщеря проговори много рано и 2 годинки правеше тоста сложни изречения.

# 40
  • Мнения: 51
Ще си позволя един съвет към всички мами.Не подминавайте "фантазиите" на децата си.
подкрепяйки цитираното мннеие, се записвам предимно заради историите на brambo5
brambo5, детето ти явно е уникално, страшно чувствително и може би надарено със свръхсетивност. Защо не го заведеш някъде, дори и аз не знам какво ти предлагам в момента, но не оставяй нещата така! Ако има някаква дарба, тя би могла да бъде полезна на хората в бъдеще! Не я потулвайте!  Praynig Успех!
А да те питам, той беше ли уп;лашен, когато е видял онази баба на дивана ви? Въобще, реагира ли по някакъв начин на тези негови 'видения'? Явно синът ти не разбира, че само той вижда неща, невидими за другите, но реакцията му каква е по принцип?
   Няма "уникални" деца.Всички имат еднакви вродени способности(както и хората)друг е въпросът дали срещат подкрепа и разбиране и дали ги насърчаваме.Просто децата са с много отворено съзнание към ефирните светове(понеже още не са претоварени с информация) и никой не им е "внушил",че свтът е само материален,и че подобни неща са фантазия.Имат невероятна способност за концентрация и в това е ключът,според мен.

# 41
  • Мнения: 51
Абе, моите деца изобщо не са такива, fata morgana. Както и абсолютно всички деца на абсолютно всички мои приятели и роднини.  Wink Искам да кажа... представете си, че това дете наистина е по-специално... Не знам, но дано не се стрхува от това, което има в повече от нас, и дано не го притеснява това.
  А може би ние самите понякога в забързаните ежедневни грижи не забелязваме някои неща,още повече когато изобщо не допускаме те да се случат.В смисъл че човек вижда онова което е приоритет за него към момента

# 42
  • Мнения: 51
Цитат
бил на 2 годинки тогава/се е чувствала доста гадно и подтиснато.Васи се е приближил до нея,хванал я е за ръката и и е казал :"Не се притеснявай,всичко ще се оправи",после е продължил да си играе
Детето ти не е ли малко още да се изразява още с толкова сложни изречения,чак и да каже"не се притеснявай".Съжалявам но специално на тази история не вярвам,вижда ми се скалъпена и нереална.
Вярвам във свръхестественото(по-лични причини),но някой потребителки за да внесат интерес в темата,малко взеха да си поизмислят истории Wink
   ЗА ПРОТОКОЛА!И моят син(2год.) ме шашка със сложни изречения,а пък понякога се затруднява с елементарни думи.напр.на водата още вика"ла".Така че кое е странното според теб?Ти откъде си вадиш такива изводи на какво е способно едно две год.дете?За да напишеш такава констатация кой лъже или не,първо се аргументирай!

# 43
  • Варна
  • Мнения: 955
Записвам се да следя темата  Hug
Интересни са ми подобни случки.

# 44
  • Мнения: 8 129
Доста страховита темичка!

Истината е, че и аз си имам няколко странни преживявания, за които обикновено избягвам да мисля.
Дъщеря ми беше на 2-3 годинки. Беше болна и през нощта вдигна температура. Аз бях сама вкъщи и докато се суетя и се чудя как да реагирам, тя ме пита : "Мамо, тя какво ще прави?" Аз я питам :"Коя?" И детенцето - "Ами тази жена, дето влезе..." Направо тръпки ме побиват и сега като го разказвам след толкова много години...

Друга странна случка - дъщеря ми претърпя операция на ръчичката и беше гипсирана. Да, обаче аз една нощ сънувам, че докторите свалят гипса, а отдолу едното пръстче е черно и нещо не е наред. Трябваше да свалят гипса след седмици, но този сън не ми даваше мира и след няколко дни успяхме да убедим докторите да го сменят. Когато отвориха гипса щях да падна - сънят ми се сбъдваше едно към едно. Едното пръстче беше наистина черно - тъканта не се е била кръвоснабдявала добре. Спешно я вкараха в операционната и отстраниха горната фаланга на пръстчето. Имахме късмет, че свалихме гипса тогава. Това й спаси живота в известен смисъл. Можеше да получи отравяне на кръвта, ако беше стояла още 2 седмици така.

Общи условия

Активация на акаунт