. Той няколко пъти се е будил нощем с плач и сочейки в нищото, аз само моля да си ходят дядовците ми, защото предполагам че те идват да му се порадват, и той след 2-3мин заспива.
Много се радвахме.Може и да е случайно,но днес разказвах на най-добрата ми приятелка и тя доста притеснена ми разказ,как преди 2 години,когато ми гостуваше/малкия е бил на 2 годинки тогава/се е чувствала доста гадно и подтиснато.Васи се е приближил до нея,хванал я е за ръката и и е казал :"Не се притеснявай,всичко ще се оправи",после е продължил да си играе.Казва,че се е почувствала много странно,но не е споделила с мен,притеснена е била от реакцията ми.

Успех!
Искам да кажа... представете си, че това дете наистина е по-специално... Не знам, но дано не се стрхува от това, което има в повече от нас, и дано не го притеснява това.
Препоръчани теми