ех с тези числа,какво ли може да означават 
,а това за баба ти ме потресе
Баба ми почина сутринта към 10 на 29/05/1990, съвсем неочаквано, докато търсела някакви прежди...
Помня, че по това време карах някакъв грип и няколко дни не бях ходила на училище... по него време спях в хола на един диван ... изолирана от останалите.
Този ден в малките часове 0,10-0,15ч. се събудих от едно "пук" и стичане на някаква течност от затвореното барче -из стаята се разнесе миризма на ликьор.
Извиках майка ми, като отворихме барчето видяхме, че бутилката с ликьора е счупена по средата, сякаш някой я беше разрязал на две, като горната част не беше паднала, а беше се "вмъкнала" в долната, която приличаше на назъбена чаша.
И двете много се ядосахме, тъй като миризмата се стелеше навсякъде, а килима трябваше да се пере.
Почистихме,събрахме напоения килим, отворихме да се проветрява и си легнахме отново...
На другата сутрин тя отиде на работа, а аз си останах да боледувам пред телевизора... по едно време тя се прибра със силзи на очи и каза: Преди малко баба ти внезапно е починала...
Едва ли има някаква връзка, но не мога да си обясня как така затворена бутилка може внезапно сама да се счупи в затворен шкаф.
На погребението на другия се събраха камара бабички и всяка даваше акъл какво как се прави, по него време баба ми имаше много котки, които си се навъртаха наоколо по навик. По едно време на баба сестра й ме викна и ме помоли да пазя котките да не се навъртат около тялото и цялата суетня около погребението - не разбрах защо, ама изпълнявах. Докато изнасяха тялото навън обаче стана земетресение, котките се разтичаха и стана една какафония... не разбрах изобщо коя котка от къде мина.
Седмица след погребението моя приятелка беше дошла с малкото си братче да се видим да си поприказваме. Поканих я на пейката пред къщата на баба, тъй като там има масичка, шарена сянка и е много приятно. Малкия се заигра, но по едно време се обърна и започна да настоява да си ходят, тъй като една баба го гледала през прозореца на къщата!
Помня, че по това време карах някакъв грип и няколко дни не бях ходила на училище... по него време спях в хола на един диван ... изолирана от останалите.
Този ден в малките часове 0,10-0,15ч. се събудих от едно "пук" и стичане на някаква течност от затвореното барче -из стаята се разнесе миризма на ликьор.
Извиках майка ми, като отворихме барчето видяхме, че бутилката с ликьора е счупена по средата, сякаш някой я беше разрязал на две, като горната част не беше паднала, а беше се "вмъкнала" в долната, която приличаше на назъбена чаша.
И двете много се ядосахме, тъй като миризмата се стелеше навсякъде, а килима трябваше да се пере.
Почистихме,събрахме напоения килим, отворихме да се проветрява и си легнахме отново...
На другата сутрин тя отиде на работа, а аз си останах да боледувам пред телевизора... по едно време тя се прибра със силзи на очи и каза: Преди малко баба ти внезапно е починала...
Едва ли има някаква връзка, но не мога да си обясня как така затворена бутилка може внезапно сама да се счупи в затворен шкаф.
На погребението на другия се събраха камара бабички и всяка даваше акъл какво как се прави, по него време баба ми имаше много котки, които си се навъртаха наоколо по навик. По едно време на баба сестра й ме викна и ме помоли да пазя котките да не се навъртат около тялото и цялата суетня около погребението - не разбрах защо, ама изпълнявах. Докато изнасяха тялото навън обаче стана земетресение, котките се разтичаха и стана една какафония... не разбрах изобщо коя котка от къде мина.
Седмица след погребението моя приятелка беше дошла с малкото си братче да се видим да си поприказваме. Поканих я на пейката пред къщата на баба, тъй като там има масичка, шарена сянка и е много приятно. Малкия се заигра, но по едно време се обърна и започна да настоява да си ходят, тъй като една баба го гледала през прозореца на къщата!
Благодаря ти! Аз почти всеки ден виждам 11:11 и 22:22, сега вече май виждам логика в това. 
В някоя тема бяха препоръчали книгата "Пътят на душите". Може би там има отговор на този въпрос, но на мен ми предстои да я прочета тепърва... 
)Та във връзка с избора който правим избираме и съответно обстоятелства,място,родители и пр.които да дадат своят принос за развитието на сюжета...Относно родовите връзки,мисля също така,че са част от кармата която сме натрупали в миналите животи.Така поне аз си го обяснявам 
това е една страхотна книга,която ще прочетеш на един дъх и може би ще промени изцяло виждането ти за света!Аз я прочетох след смърта на баба ми..(извинявам се за изместването на темата)