Пиши ми на лични пощата си - имам я в електронен вариант
Може ли и на мен
Стана ми много интересно. Мейлът ми го има в профила ми.
- Публикувана: 30 юни 2009, 17:36 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2010, 10:47 ч.
Случи ми се нещо странно - V
Може ли и на мен
Стана ми много интересно. Мейлът ми го има в профила ми.
Да!На Майкъл Нютън е .Момичета,поради големия интерес(получих доста писма в лични) и поради това,че книгата ми е на домашния компютър , до който ще се добера късно довечера изнамерих сайта ,от който свалих доста книги,включително и тази.
izvorite.com
отивате на "Даунлоуд" и там в "търсене" има 2 книги на Майкъл Нютън(пишете името на автора и ще ви ги извади.
Книгата "Пътят на душите" е преведена като "Следите на душите"..Другата книга не е толкова интересна както "следите"..
Разгледайте цялата библиотека за сваляне - нтересна е много
izvorite.com
отивате на "Даунлоуд" и там в "търсене" има 2 книги на Майкъл Нютън(пишете името на автора и ще ви ги извади.
Книгата "Пътят на душите" е преведена като "Следите на душите"..Другата книга не е толкова интересна както "следите"..
Разгледайте цялата библиотека за сваляне - нтересна е много
Снощи синът ми ме викаше докато спи.Когато се събудих ,вече се беше напишал.Погледнах часовника след като го преобух и беше 4:44.
Днес сме 3 октомври,а дядо ми почина на 7 окт.
3+4=7
Баба и майка никога не струват тези дни,нито раздават.Аз съм силно вярваща и според мен той беше дошъл да ме подсети да не забравя да раздам за него.
А може и книгите да са ми дошли в повече.
Днес сме 3 октомври,а дядо ми почина на 7 окт.
3+4=7
Баба и майка никога не струват тези дни,нито раздават.Аз съм силно вярваща и според мен той беше дошъл да ме подсети да не забравя да раздам за него.
А може и книгите да са ми дошли в повече.
И на мен скоро ми се случи нещо странно, не чак толкова,колкото вашите случки, но все пак...
Разхождахме се с малката из центъра, ходих по магазините да търся подарък, а като се прибирахме вече, видях че си е метнала някъде любимата кукла от количката - нямаше я в ръцете й. Върнах се по същия път, по който бяхме минали, но не я намерих. Много ме хвана яд, защото тя не е проявявала такава любов към друга играчка и щеше да плаче, като се сети за нея. Тръгнах да се прибирам, мъжът ми ни пресрещна по пътя до колата, вървим си и му разказвам как сме загубили куклата. В този момент една баба ни задминава с колело. То хора всякакви ни задминаваха, но нещо ме накара да се вгледам в жената. На около 50 крачки пред нас е колата ни, паркирана пред един фризьорски салон. Бабата спира там, подпира си колелото на стената на салона и влиза вътре. А аз си мисля как ей сега това колело ще падне, защото нещо май не го подпря добре. В момента в който вече отключвахме колата колелото пада и от багажника му (от онези, дето са отпред на кормилото) пада нашата кукла. И аз и мъжът ми направо се втрещихме. Естествено си я прибрахме и отпрашихме.
Разхождахме се с малката из центъра, ходих по магазините да търся подарък, а като се прибирахме вече, видях че си е метнала някъде любимата кукла от количката - нямаше я в ръцете й. Върнах се по същия път, по който бяхме минали, но не я намерих. Много ме хвана яд, защото тя не е проявявала такава любов към друга играчка и щеше да плаче, като се сети за нея. Тръгнах да се прибирам, мъжът ми ни пресрещна по пътя до колата, вървим си и му разказвам как сме загубили куклата. В този момент една баба ни задминава с колело. То хора всякакви ни задминаваха, но нещо ме накара да се вгледам в жената. На около 50 крачки пред нас е колата ни, паркирана пред един фризьорски салон. Бабата спира там, подпира си колелото на стената на салона и влиза вътре. А аз си мисля как ей сега това колело ще падне, защото нещо май не го подпря добре. В момента в който вече отключвахме колата колелото пада и от багажника му (от онези, дето са отпред на кормилото) пада нашата кукла. И аз и мъжът ми направо се втрещихме. Естествено си я прибрахме и отпрашихме.
В деня, в който се прибрахме вкъщи с новородената ни дъщеря, мъжът ми видя котка, седнала на прозореца вкъщи (в Залцбург живеехме тогава). Докато дойде да ми каже и слезем заедно в кухнята, тя беше изчезнала! За 3 години живот там никога не бяхме виждали бездомна котка, а съседите ни не познаваха такава рижава котка и дали изобщо е на някого! 
Аз мисля, че е някой роднина, дошъл да ни види... Но не се задълбочих много в темата, защото има много необясними неща, които ни се случват и малко ме плашат
Аз мисля, че е някой роднина, дошъл да ни види... Но не се задълбочих много в темата, защото има много необясними неща, които ни се случват и малко ме плашат
По повод куклата на дъщеричката на Tikvichka искам да ви кажа,че и на мен ми се е случвало подобно нещо с едни ръкавици от прабаба ми.Странно,бях я забравила тази случка...Беше късна есен,може би ноември.Майка ме прати за хляб,явно по пътя съм изръсила ръкавичката,защото в хлебарницата дълго рових из джобовете си,но без успех.На връщане,много тъжна,ме среща някакъв дядо.Спира пред мен(вървях по доста оживена улица ),бърка си в джоба и ми казва:"Не се ядосвай,ето!" и отминава.Тогава не ми се стори странно,но вечерта като си легнах и размислих,този дядо откъде ще е знаел,че това е моята ръкавица 
.
. 
Преди месец,на новолуние се настаних в спалнята със снимки и списания да си правя карта на желанията.Намерих една снимка,където сме с мъжът ми и реших да я наредя на рафта над главите ни.В този момент полюлеят гръмна,стъклото падна и се пръсна на хиляди страни,защото пода е с теракот.Остана да виси само кабела!Почувствах се много зле от тази случка,сякаш някакво предупреждение.....незнам как да я тълкувам?
Мъжът ми е сигурен,че нещо е дало на късо,но на мен си ми е странно!
Мъжът ми е сигурен,че нещо е дало на късо,но на мен си ми е странно!
На връщане,много тъжна,ме среща някакъв дядо.Спира пред мен(вървях по доста оживена улица ),бърка си в джоба и ми казва:"Не се ядосвай,ето!" и отминава.Тогава не ми се стори странно,но вечерта като си легнах и размислих,този дядо откъде ще е знаел,че това е моята ръкавица .
.Ами най-вероятно те е видял, като пада от джоба ти, взел я е и те е чакал да се върнеш по същия път, за да ти я върне.
На мен това ми се е случвало с бебешка обувка на сина ми. Само докато ме видяха жените, седнали на пейка, веднага ми я подадоха с думите 'това нали е Ваше?'.
Здравейте! Изчела съм почти всички теми 1-2-3-4-5 . Е 2-ра до половината.
Когато бях 5-6клас ми се случи нещо странно. Беше четвъртак или петък и сутринта отивах да взимам една приятелка за училище.Майка й беше меко казано лека жена - та като я виках явно съм била първата, която него ден е минала техния праг. После като започнаха едни болки в корема - изобщо не можех да си намеря място.Водиха ме нашите в бърза помощ-изследванията бяха идеални нищо ми няма- здрава съм. Но за 3-4 дни отслабнах с 7кг.
Тогава имахме една комшийка туркиня и тя каза на майка ми ,че познава едно момиче което можело да ми помогне. Така с 300 зора ме закараха при това момиче- тя беше 18 годишна девойка,която говорела със извънземни. Поръси ме със захар и ми написа с много странен и непознат за нас език една бележка и ми каза да я заровя под едно дърво,но никой да не ми види.
Взех лисчето и едва едва го зарових и в този миг вече нищо не ме болеше.
Цялата работа била ,че на майката на приятелката ми явно й направили магия,чрез изливане на вода пред входната им врата,но аз съм намазала от цялата работа.
Когато бях 5-6клас ми се случи нещо странно. Беше четвъртак или петък и сутринта отивах да взимам една приятелка за училище.Майка й беше меко казано лека жена - та като я виках явно съм била първата, която него ден е минала техния праг. После като започнаха едни болки в корема - изобщо не можех да си намеря място.Водиха ме нашите в бърза помощ-изследванията бяха идеални нищо ми няма- здрава съм. Но за 3-4 дни отслабнах с 7кг.
Тогава имахме една комшийка туркиня и тя каза на майка ми ,че познава едно момиче което можело да ми помогне. Така с 300 зора ме закараха при това момиче- тя беше 18 годишна девойка,която говорела със извънземни. Поръси ме със захар и ми написа с много странен и непознат за нас език една бележка и ми каза да я заровя под едно дърво,но никой да не ми види.
Взех лисчето и едва едва го зарових и в този миг вече нищо не ме болеше.
Цялата работа била ,че на майката на приятелката ми явно й направили магия,чрез изливане на вода пред входната им врата,но аз съм намазала от цялата работа.
Записвам се и аз 
Миналата година на 6 Ноември почина прабаба ми(Бог да я прости).Когато съседите идваха да я закичат всеки оставяше парички в ковчега.Баба ми каза,че не било хубаво всички пари да се оставят при нея,а се използвали за раздаване.Купиха едно малко портмоненце и сложиха две железни левчета в него,след което го поставиха в ковчега.Остатъка от тях прибраха.Около седмица след погребението сънувах как калеко ми отива до ковчега и взима паричките от портмонето.Разказах на нашите,но не ми обърнаха внимание.Наскоро сънувах кака баба стои в кухнята здрава и права и ми казва:"Даре,ела виж тая секретна игла бабо,че много ми боде."В съня си се уплаших и избягах.Снощи пак я сънувах.Стои и ми казва с напевен глас,че някой й е взел някакви стотинки.Вие как мислите?Дали наистина някой е взел тези стотинки,които оставихме при нея и хубаво ли е да дам на някой за да се успокои или иска да ми каже нещо друго.Ще ви бъда благодарна ако ми дадете съвет понеже всички мислят,че е плод на развинтеното ми въображение,а и никак не е приятно да сънуваш мъртъвци
Плашещо е 
И дали ако я сънувам пак е хубаво да разговарям с нея.Четох някъде,че не било на добро...
Миналата година на 6 Ноември почина прабаба ми(Бог да я прости).Когато съседите идваха да я закичат всеки оставяше парички в ковчега.Баба ми каза,че не било хубаво всички пари да се оставят при нея,а се използвали за раздаване.Купиха едно малко портмоненце и сложиха две железни левчета в него,след което го поставиха в ковчега.Остатъка от тях прибраха.Около седмица след погребението сънувах как калеко ми отива до ковчега и взима паричките от портмонето.Разказах на нашите,но не ми обърнаха внимание.Наскоро сънувах кака баба стои в кухнята здрава и права и ми казва:"Даре,ела виж тая секретна игла бабо,че много ми боде."В съня си се уплаших и избягах.Снощи пак я сънувах.Стои и ми казва с напевен глас,че някой й е взел някакви стотинки.Вие как мислите?Дали наистина някой е взел тези стотинки,които оставихме при нея и хубаво ли е да дам на някой за да се успокои или иска да ми каже нещо друго.Ще ви бъда благодарна ако ми дадете съвет понеже всички мислят,че е плод на развинтеното ми въображение,а и никак не е приятно да сънуваш мъртъвци
Плашещо е И дали ако я сънувам пак е хубаво да разговарям с нея.Четох някъде,че не било на добро...