На никого не е кръстен сина ни, защото не сме искали да го кръстим на никой роднина. С името си дойде така да се каже. Имахме варианти и за момче и за момиче даста преди да родя, но вечерта преди да тръгна да раждам ни хрумна нещо съвсем трето... и така си и остана!
Ако на теб не ти харесва да си кръстиш детето на някого, въобще не си длъжна да го правиш. Традициите не са това, което бяха!
Бори се за правото си! Това дете не е тяхно, а твое и на мъжа ти. Вие двамата решавата как да бъде кръстено, а не трети лица. Това е решение, което трябва да вземеш само и единствено с него.
Спомням си как се избра името на брат ми! Пълен ужас беше. Събра се семейния съвет, майка ми още в болницата. И те решиха как да се казва и по-точно баба ми!
Аз лично никога не бих позволила да ми наложат как да си кръстя детето. Ако на мъж ми нещо не му харесва - следващото в списъка. Ако на мен някое не ми харесва - следващото и така докато се стигне до име, което харесва и на двамата, а не на родата.
Аз лично нямам нищо против да се кръщават децата на бабите и дядовците, но ако това е избор на родителите, а не да бъдат накарави едва ли не насила.
Ако на теб не ти харесва да си кръстиш детето на някого, въобще не си длъжна да го правиш. Традициите не са това, което бяха!
Бори се за правото си! Това дете не е тяхно, а твое и на мъжа ти. Вие двамата решавата как да бъде кръстено, а не трети лица. Това е решение, което трябва да вземеш само и единствено с него.Спомням си как се избра името на брат ми! Пълен ужас беше. Събра се семейния съвет, майка ми още в болницата. И те решиха как да се казва и по-точно баба ми!
Аз лично никога не бих позволила да ми наложат как да си кръстя детето. Ако на мъж ми нещо не му харесва - следващото в списъка. Ако на мен някое не ми харесва - следващото и така докато се стигне до име, което харесва и на двамата, а не на родата.
Аз лично нямам нищо против да се кръщават децата на бабите и дядовците, но ако това е избор на родителите, а не да бъдат накарави едва ли не насила.
Е, не й мина номера. 
Нормално е в различните поколения да има различни разбирания по въпроса, но като отстояваме своите можем да го направим по щадящ начин. При мен никой нищо не е казвал, но не спирах да повтарям, че детето ще има име различно от техните и уважението не се демонстрира така, а ежедневно и взаимно. Нямаше абсолютно никакви драми, напротив. Предполагам, че иначе можеше да има не толкова сърдити, колкото разочаровани хора, които 7- 8 месеца са очаквали друго. За мен важното е нещата да се изясняват и обговарят открито и свободно. Не при всички е лесно, но е възможно. 