ФЕВРУАРЧЕТО палаво, пюренце вече папа и изобщо не му пука,че постоянно се цапа

Ами, вече по-рядко се буди и обикновенно и минава с едно утешаване или някой отива да спи с нея в хола. Сега сме в разгара на Едиповия синдром- златния тати може да и се кара за щяло и нещяло, ама тя е все отгоре му. Онзи ден проведохме следния диалог:
-Мамо, аз като порастна ще се оженя за тати.
-Не можеш, маме, тати вече е женен за мама, при това той ще е много дърт тогава, ти ще си намериш по-млад мъж.
-Мамо, аз ще се оженя за тати, нищо че ще е дърт, пък ти си намери по-млад мъж.
Предполагам, че на Боян сте му липсвали, докато е бил на море и сега компенсира.
Котенце, направо се сетих за моя мастит, чувствах се по същия  начин- все едно, че никога няма да мине. Помня, точно на Нова година бяхме в Спешното. Аз с висока температура и оттекли гърди. Прегледа ме един хирург и каза:"Ами, изписвам ти антибиотици, спираш да кърмиш и ако не се оправиш до 2 януари ще дойдеш да те резнем и да ти сложим едно дренче." Мъжо почти ме извлече от кабинета, мислех, че ще припадна. А нещата се оправиха, макар и много бавно, без антибиотици и рязане. С ледени компреси, Рефригеранс (кравешкото мазило ) и някакво хомеопатично лекарство, а след това си кърмих почти две години.
Марте, аз препоръчвам една книга, която прочетох съвсем наскоро, не е класика, но е страхотна- "Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни,американски автор от арабски произход. Малко е тежка, за живота на 2 жени в Афганистан, но се чете направо на един дъх.
Теди, страхотни сте! Тениските са върха!  
Атмосферче, и аз си мисля, че след като знае, че тук си обсъждаме всичко, мъжът ти може би преглежда форума. Аз пък си мисля, че не трябва да му се обаждаш. Използвай пълноценно времето за да си починеш и да помислиш и ти. Може би наистина имате нужда от време за да се уталожат емоциите, въпреки че и според мен е прекалено при най-малката дума напреки да си хваща дърмите. В нашето семейство също няма мъжка и женска работа. е, аз готвя, защото той не може, но той шие или поправя нещата в къщи, защото в това отношение съм с ръчички в гъзички. Обикновенно се караме наужким- аз мърморя престорено гневно за щяло и нещяло и го заплашвам, че като му е изтекла гаранцията, ще го върна на майка му, а той току подхвърля:"Ще взема да те набия накрая, та да мирясаш!". Естествено нито аз го връщам, нито той ме бие. Най-вече ме ядосва това, че третира 4-годишната Калина като зрял човек и очаква от нея сериозно поведение (да не се върти на масата, да не прави бели, да не рахвърля, да не отговаря, да го остави да си почива, вместо да иска да си играят и т.н.) и че, ако поноси Ралица 10 минути, остави я, а тя се разкриви, защото иска да я носят още, веднага започва да мърмори:"Ралице, и ти стана лигла като кака си, кога се разгивези толкова...". А аз междувременно съм като мама Еластина, постарала съм се да го облекча максимално и единствените неща, които го карам да прави са да ми помага с чистенето веднъж седмично, да изхвърля боклука на няколко дена (което той не прави), и да се занимава с децата, докато аз приготвям вечерята. И си мисля понякога, че съм много глупава да се товаря толкова, ама истината е, че го правя заради себе си, защото той хич не забелязва, че е разхвърляно или мръсно, а ако пропусна да наготвя просто ще си направи сандвич.

Добро утро, милички, после ще чета и ще пиша, сега само да ви почерпя за 5-тата месечинка на нашия малък сладък мъж, да ни е жив и здрав, пък другото се нарежда:



И за мамите:

Привет, ние вчера отидохме до вилата ни на Панчарево и мисля, че й се отрази добре на малката. От снощи има по-малко сополки. В 5 часа следобяд ще ходим на преглед в Правителствена болница да преценят дали да продължаваме с инхалациите или да ге разреждаме.
Вика ме. После пак.

 

Ловецът на хвърчила на същия автор е чудесна. Но и двете книжки са малко тежички. Истина, е че се четат на един дъх.

Честити месечинки на всички бебоци.

По-късно ще се включа и по другите теми.

Маринка радвам се, че сте по-добре. Дано напълно се възстанови детенце по-скоро.

Хайде да похваля мъжа ми, дето толкова го плюхме тия дни... Казах му, че събота му връчвам Йойо и той се съгласи. След това предложи да ми помогне с чистене и пазаруване след работа! Аз казах, че се оправям.

Брех

Пбедааааааааа 

Атмосферче,не му отхвърляй помощта,щом ти я е предложил.Има хора,които питат по веднъж и като кажеш,че се оправяш с всичко и не повтарят.Нека пазарува,нека поизчисти къщата 

Autumnsphere, не бъди и ти такъв инат - приеми помощта му! Как иначе ще стигнете един до друг, ако постоянно се инатите! Не казвам че е прав Румен, но за теб /чисто егоистично/ би било много по добре да тръгнеш за плануваната отпуска сдобрена с него, отколкото скарана. Знам какво е да тръгнеш на някъде скаран с половинката си - пълен провал - през цялото време мислите ти ще са в проблема и ще си съсипеш почивката. Сдобрете се - отиди на море спокойна и щастлива..... Живота е песен!  
Само да ти кажа аз как реагирам на - "Стопли манджата" казано в неподходящ според МЕН момент! Отговарям - "Кво рече" - с интонацията на Димитър Рачков от "Господари на ефира" и общо взето го обръщаме на смях!    

И "Ловецът на хвърчила" ми е в летния списък.
Дорабела, стискаме палци на Раличка, да оздравява бързо!

Ооо, Доре, ако питаш мен, твоят Румен се зачита при нас, не може така отвътре да му е дошло предложението )))))) Аз пък да ви се "похваля", нали казват, че следобед ще вали и аз реших да излезем на разходка сутринта и без това печеше много, тъкмо оправих господина и го метнах в количката и се заоблачи, а като си показахме носа навън - дъжд, постояхме 5 минутки под козирката, 5 минутки пред входната врата и се прибрахме, героят се умори от разходката и похърква блажено в количката, а навън вали все по-силно и по-силно и гърми, дано превалява и да излезем по обед, ама май няма да ни огрее днес

Кате, винаги много се радвам на твоите включвания. Сега осъзнах, че не съм готова още да се сдобряваме, не съм се успокоила още.

Абе и аз да бях и на мен нямаше да ми е минало още, не знам какво да ти кажа, мисля, че ти дължи извинение, ама ако семейството ви зависи от това и е толкова горд и инат на колкото се прави, можеш да минеш и без него, важното е наистина да се промени и да помага, че то от там идват проблемите, ти изнемогваш, няма на кого да оставиш детето, нали яде през 2 часа, той като не те разбира и се получават конфликтите, сега малко като се позанимае и той и ти ще се почувстваш човек, помниш ли Яна как обясняваше за техните разходки, като са двамата е по-леко, даже и биричка могат да си пийнат, докато Алекс играе, а Димитър спинка, важна е организацията и от двамата, не само от мама

"Ловецът на хвърчила" е страхотна книга, но много много тежка и тъжна! Още от първата страница те хваща за гърлото и едвам дишаш и плачеш до края на книгата! Но ги препоръчвам и двете книги!    Има и филм, но само на английски и не е толкова добър!

Маринче, дано Раличка е по-добре! Дано се оправи малката сладурка, че много се измъчи!  

Инче, Инче, мамка му, значииииии, не мина ли вече тоя пуст мастит   ? Дано свършат вече и твоите мъки и да се радваш на Венци! Поне можеш да го целуваш, нали? Цункай го от всички нас!  

Фокси не е писала отдавна, дано всички са добре!

Привет, момичета.

За книги си говорите, а аз тъкмо снощи изчетох "Майките" на Теодора Димова... И плаках и виках и се вглеждах в децата си, и чета тук какво става с татковците... Една огромна буца ми е заседнала на гърлото... Колко е страшно да си родител в днешно време! Колко е страшно да не си добър родител в днешно време! И колко е трудно да бъдеш изобщо нормален човек в днешно време! Не разбират ли тези малки, не пораснали татковци (извинявайте, ако ги обиждам), колко е страшно това за децата им. Не разбират ли, че "наказвайки" майка им, всъщност наказват детето и себе си... Че никога няма нещо, което да остане във въздуха просто ей така и винаги всичко се връща под една или друга форма. Ние сме тези, които определяме целия живот занапред на нашите деца. Така, както от вашите изповеди стана ясно колко е трудно да го живеете този живот с тежкото родителско наследство. Аз имам доста да пиша по темата, но няма да го направя, защото не искам да руша уважението към тях... Съпругът ми, пък е изживял всички кошмари, които могат да се случат на едно дете - като загубата на родителите му е най - малката... Но сега, като го гледам какъв прекрасен баща е, си мисля, колкото и гротескно да звучи, че понякога най - свестните хора стават тези, които са били сами, градили са се сами, възпитавали са се сами... Едва ли, ако ние живеем в скандали, в лъжи, във взаимни обвинения, в надлъгвания и надбягвания, децата ни ще бъдат по - щастливи от едно сираче...
Когато ходих в домовете за деца, единственото, което искаха тези малки, самотни душички беше прегръдка. Катериха ми се в скута и се надвикваха: "Лельо, гушни мен, моля те, вземи ме." И после се прибирах при Мими, купила поредната й играчка от чувство за вина... А, единственото, което искат всички деца на този свят е само обич. И е толкова, толкова жалко, тъпо и всъщност чудовищно, че ние с месеци им избираме колички, столчета и дрешки, а не правим кой знае какво, за да сме обични, обичащи се, обичащи и обичани родители.