Публикувана: 3 юли 2009, 19:50 ч.
Последно мнение: 15 авг. 2009, 17:51 ч.

Всъщност знаем ли какво искаме?

2 761
54
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо възрастните често се дразнят или са недоволни от децата, които играят навън?
Какви са основните причини за недоволството на възрастните от децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо възрастните често се дразнят или са недоволни от децата, които играят навън?
  
  Възрастните могат да се дразнят от децата, защото тяхната игра понякога отразява собствените им нервни проблеми и негативни емоции. Това може да се дължи на страх, невъзможност да изразят себе си или обща негативност в заобикалящата ги среда. Освен това някои възрастни просто не разбират детската игра и пропускат възможността да се насладят и забавляват заедно с децата. Недоволството на възрастните от децата, които играят навън, може да се дължи на факта, че те използват играта като начин да се справят с личните си проблеми и негативизъм. Освен това някои възрастни не разбират детската игра и им е трудно да оценят радостта и забавление в нея.
- Какви са основните причини за недоволството на възрастните от децата?
  
  Недоволството на възрастните от децата може да произтича от различни фактори, включително използването на детската игра като източник за избиване на собствените им комплексни, страхове и невъзможност да се изправят срещу живота. Освен това някои възрастни се дразнят, защото не разбират детската игра и не са в състояние да се възползват от възможността да се насладят и забавляват по същия начин.

# 30 13 юли 2009, 10:55 ч.

Мнения: 37

Цитат на: Mirama в пт, 03 юли 2009, 23:00

Факт е, че хората все повече се дразнят от децата.
Дори от собствените си....
А това е лошо....

На всякакви подобни щури игри (каквито може да измисли дъщеря ми на 2г почти) играя заедно с нея. Прави ми кеф.
Отнасяла съм един куп безумни погледи по площадките, как мога да се заровя в пясъка, да правя формички. Или пък да се пръскаме с вода и т.н.
Ами не ми пука, детето е дете, за да се радва, смее, да играе....и аз се радвам още повече на възможността, че и аз мога да се позабавлявам по този начин...)))))

Аз също редовно си играя в пясъка с 4 годишната си дъщеричка.И няма изумени погледи, защото там където живея е напълно нормално майката да играе в пясъка заедно с детето си.

# 31 13 юли 2009, 11:42 ч.

Мнения: X

Цитат на: AnMary в пт, 03 юли 2009, 23:36

Но "викове" винаги е имало. Помня навремето на нас колко баби са ни се карали.
Кога ли и ние ще минем тази граница? Т.е. дали ще ни дразнят детските писъци, крясъци, тропот? Дали това е типичен процес на остаряването?

Типичен процес на остаряването е. Дано скоро не стигна до това състояние.
По темата. Наистина възрастните не знаем какво искаме. Децата да растат някак незабелязано и безшумно около нас. Без бели, без викове и тичане. Е, няма да стане.
Пред нас също има нова спортна площадка с лампи, които светят до 23 часа. Децата играят до много късно през лятото.
Е, не ми пречат. Виковете на играещи деца са ми бял шум, като радиото или телевизора. Успокояват ме даже.
Всъщност тези, които се дразнят от децата имат те самите някакъв проблем с нервите. Не, че някога ще си го признаят. Абсолютната липса на шум е невъзможна и опитът това да се постигне е знак за невроза.

Последна редакция: пн, 13 юли 2009, 12:55 от Анонимен

# 32 13 юли 2009, 12:16 ч.

Мнения: 811

Ух, колко ги обичам тия възрастни хора, които са забралили че някога са били деца и не става въпрос само за баби, а и за хора на наша възраст.
Когато съм с децата навън гледам да се забавлявам с тях, това е времето, което ние играем - децата са ми малки и все още моята компания им е достатъчна, а и играта с мама им е приятна, така неусетно се образуват групички деца около нас, с които заедно играем ... Много съм зла към разни много пораснали, които намират как да развалят купона, сигурно затова винаги чуждите деца тичат да ми се оплакват, че някой им направил забележка. Детето трябва да играе - това му е работата, а на който му пречи шума от детски смях и викове, да си купи тапи за уши или успокоителни, негова си работа.

Последна редакция: пн, 13 юли 2009, 12:57 от D.Stoyanova

# 33 13 юли 2009, 12:51 ч.

Мнения: 24 467

Имаме площадка и улица- тиха, с чести и големи дупки /от три години насам за първи път попадам на улица, която ме очарова точно с дупките си, никой не може да кара с повече от 15 км/ч по нея/, бетонна площадка пред блока до гаражите, поляна и гора. Децата играят, особено през лятото и може би поради наличните условия и не многото хора /няма ги 12- етажните огромни блокове/ подобни ситуации не са чести, почти ги няма.
Имахме един чичо, който се опитваше да прави забележка на децата, играещи точно на площадката с топка, разбрахме се с него, че мястото си е такова и извън официалните часове за почивка забележките му ще си останат тенденциозно нечути и от децата и от нас, родителите. Няколко баби по пейките дуднат, че ги е страх да не ги удари топка, но и тяхното дуднене си остава глас в пустиня- те могат да си хортуват и на други места, но с топката, пистолета, на жомашка се играе именно навън. На "пищаци" играят на воля около блокчетата, замерят се със зелени джанки.
Ще ми се навсякъде да може да става това. И ми се ще възрастните да не пренасят нервното си ежедневие /за което основно вина имат самите те/ върху децата, особено когато последните не пият бира, не пушат цигари, не се бият, ами просто играят.
Не е до възраст обаче, за жалост. Миналата година едни баби организираха почистване на площадката, сякоха се храсти, събираха се найлончета и боклуци. На една синът й изнесе накрая голям касетофон, пусна музика и хората се почерпиха , с децата, които участваха в чистенето. Реално е, не е от чуждестранен филм.

Последна редакция: пн, 13 юли 2009, 12:58 от Judy

# 34 13 юли 2009, 13:51 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Щастлива съм, че в това отношение съм случила на съседи.
На никого не му пречат децата, има разбирателство и за празненства.
Като дете също нямам спомен да са ни овиквали много, а сме викали до късни часове.
Явно в малките и южни градове, сме по-добри в това отношение към децата.

# 35 13 юли 2009, 14:04 ч.

Мнения: 7 337

Мда в този случай бих искала да се включа в играта. Laughing

# 36 13 юли 2009, 14:38 ч.

Мнения: 38

Има хора които ако не разпръскват зараза от злоба и кривотия не могат да дишат
аз ги наричам НЕЩАСТНИЦИ-теса в тежест на цялата планета

# 37 13 юли 2009, 15:32 ч.

Мнения: 9 990

..преди 25 години и на мен са ми правили забележка изкуфелите бабички за същите неща-що скачаме на ластик под прозорците, защо тупкаме с топката, защо това, защо онова и каква била днешната младеж.Кръговрат.

# 38 13 юли 2009, 16:40 ч.

Мнения: 2 024

Цитат на: пенелопа в пн, 13 юли 2009, 15:32

Мдам,и при мен е било така...
Е,сега искренно се радвам като видя играещи си дечица.
И искренно се дразня на вечно мърморещите бабки.

# 39 13 юли 2009, 17:16 ч.

София
Мнения: 1 779

От "Таралежите" насам нищо друго не се променя, освен броя на играещите вън деца.

# 40 13 юли 2009, 18:28 ч.

Мнения: 11 607

От край време хората никога не са харесвали играещи през лятото деца в градовете....В селата не е така...Гражданите сме изнервени явно доста.....Благодарна съм,че децата ми все пак има къде да играят и в града, без да се налага да им викат разни недоволни съседи.....

А и какво лято ще е ако не откраднеш част от сливите на мърморещия комшия.......

# 41 13 юли 2009, 20:52 ч.

Мнения: 804

Цитат на: Мама Цоцоланка в пн, 13 юли 2009, 18:28

А и какво лято ще е ако не откраднеш част от сливите на мърморещия комшия.......

Точно за това си говорехме преди няколко дни. Спомняхме си "набезите" за джанки и първите зелени череши. Кварталът ни е стар, пълен е със спомени и дървета. Пред нашата кооперация има слива (джанка), вкусна, едра перфектна, клоните стигат почти до земята ... и няма нито едно дете, което поне да направи опит да си откъсне. Така си презряват и падат...

# 42 13 юли 2009, 22:03 ч.

out of space
Мнения: 8 623

Няма да забравя една бабичка от моето детство. На две по-мънички братче и сестриче беше починала майка им. Играехме си на беседката бред блока и заядливото бабе, което живееше на първи етаж изведнъж изкочи и взе да нарежда по мой адрес, а на края се обърна към децата с незабравимия израз "дано танцувате хоро на гроба на майка си"......
Миналата година бях изкоментирана на плажа как копая дупка на поне 10 деца, басейн си правехме...коментарът беше "гледай я тая как се е нагъзила, аре да пием кафе" Whistling

От моята тераса гледам децата как си играят на паркинга, не е много забавно, но поне е безопастно...

Моето детство съм си го прекарала по дърветата в дворовете на улица Шейново...уви...

# 43 13 юли 2009, 23:12 ч.

Мнения: 2 448

Сякаш някой им обръща внимание на забележките като съдя по нас едно време. Mr. Green

Ето днес моето отиде на гости на съседчето, играха там , овършаха техния двор и се прехвърлиха да беснеят с нови сили в нашия. Голямо цапане и мазане - играха на готвачи с кал. Laughing

Пръскането с пистолети, поливане на цветята и рисуване с тебешир по вратите и пода си е съвсем в дневния ред.
Но, никой не им се кара. Играят децата, кво да правят, аз съм щастлива, че предпочитат това, пред компютърните игри.

# 44 13 юли 2009, 23:44 ч.

Мнения: 306

Цитат на: pasinet в пн, 13 юли 2009, 23:12

Голямо цапане и мазане - играха на готвачи с кал. Laughing

Пръскането с пистолети, поливане на цветята и рисуване с тебешир по вратите и пода си е съвсем в дневния ред.
Но, никой не им се кара. Играят децата, кво да правят, аз съм щастлива, че предпочитат това, пред компютърните игри.

Препоръчани теми

Отровните играчки

Намаляване и спиране на фраксипарина в последното тримесечие

Ноемврийския бебок, ръмжи като мечок!

288
Родени 2008 г.

Писмо от една самотна майка до мен

Причина:

Причина: