Много си обичам родината и много ми е болно, когато някой говори лошо за нея. 
Защо ние, обикновените българи, трябва да се срамуваме, че политиците ни са задници? Защо аз трябва да се срамувам, че комшията ми е леке? Хората са еднакви по цял свят - завист, престъпления, омраза има ги във всяка една държава - и се дразня, когато повечето българи си мислят, че сме една идея по-долни от другите народи и че другите са идеални, а ние имаме всички възможни пороци на света. Харесвам си и българите като хора, само самочувствието ни е ниско и ни се струва, че всички други са по-добри от нас. А това не е така. Може да не сме по-добри, но не сме и по-лоши. Не е вярно, че корупцията и престъпността сме ги измислили ние, за да си посипваме веднага главата с пепел - ето, само у нас е така. Единственото, което ме дразни у средностатистическия българин, е чуждопоклонничеството - безрезервното приемане на всичко чуждо като по-добро. Чудя се например, като стана преди броени дни скандалът с германеца-педофил, дали германците ще се засрамят от факта, че този изрод е техен сънародник? Дали ще се идентифицират с него? Дали ще им пострада националното самочувствие заради такива екземпляри като него и дали си казват - ето, това само в нашата държава може да се случи?
Защо ние, обикновените българи, трябва да се срамуваме, че политиците ни са задници? Защо аз трябва да се срамувам, че комшията ми е леке? Хората са еднакви по цял свят - завист, престъпления, омраза има ги във всяка една държава - и се дразня, когато повечето българи си мислят, че сме една идея по-долни от другите народи и че другите са идеални, а ние имаме всички възможни пороци на света. Харесвам си и българите като хора, само самочувствието ни е ниско и ни се струва, че всички други са по-добри от нас. А това не е така. Може да не сме по-добри, но не сме и по-лоши. Не е вярно, че корупцията и престъпността сме ги измислили ние, за да си посипваме веднага главата с пепел - ето, само у нас е така. Единственото, което ме дразни у средностатистическия българин, е чуждопоклонничеството - безрезервното приемане на всичко чуждо като по-добро. Чудя се например, като стана преди броени дни скандалът с германеца-педофил, дали германците ще се засрамят от факта, че този изрод е техен сънародник? Дали ще се идентифицират с него? Дали ще им пострада националното самочувствие заради такива екземпляри като него и дали си казват - ето, това само в нашата държава може да се случи? 
Взе ми думите от устата. Срамувам се от патки, които биха яли и от месото на съседите си, защото на запад е престижно и се счита за деликатес. Или като се изпльокат в някоя тема за благотворителност със списък, примерно: " Значи, миличка, ние с Фъцка се организирахме светкавично и още утре имаш от нас:
Не казвам, че сме рая на земята, но такъв няма. на който не му харесва нещо да действа, за да се промени, а онези, които ги е срам да емигрират и да вземат друго гражданство на държава, от която не ги е срам. Познавам много "французойки", "испанки", "американки" и какви ли още не срамежливки. 