Почитатели на Майкъл Джексън 2 - You Are Not Alone

Момичетааа, момичета...нещата не се оправят....мислех, че като мине малко време, ще се успокоя. Тези дни си мислех, че тази тема  е ега ти омагьосания кръг и всъщност май изобщо не ми помага. От черната дата насам не съм свършила работа за 5 стотинки, по цял ден чета и гледам клипчета и чакам някой да постне поредното сърцераздирателно мнение, та съвсем да се довърша. Освен това, започнах да си мисля че, до някаква степен  ние сами си правим драма. С тези клипове, снимки, статии, подсещания, постовете на Вики от концертите (и не само нейни, разбира се)....всички скърбим и го казваме непрекъснато...сякаш е заразно. Мислех си, че като спра да се ровя в темата, ще мисля по-малко.

Тогава обаче, започнах да се замислям  за нещата, които упорито се опитвам да набутам в най-закътаното „чекмедже” на съзнанието си.

Като гледам снимките от различните му периоди просто няма как да не забележа, че тези добри и тъжни очи, със всяка изминала година стават все по-тъжни, но противно на очакваното – си остават все така добри.
Тази широка лъчезарна, детска, чиста, мила, умилителна, магичекса усмивка взе да изчезва от снимките все поввече и повече, докато на последните снимки виждам един безкрайно тъжен човек, човек от очи, скули и грим. Закачливите къдрици постепенно се изправиха и на тяхно място, кой знае, може би са дошли изкуствените кичури.

Мислех , си че опиянени  от собствената си скръб, ние някак изкуствено го превъзнасяме. И така докато не пусна поредното клипче, в което се кикоти срамежливо като момченце или ти заговаря с онзи тих или по-точно смирен гласец, който, подобно на много негови пък и не само песни, звучи с особена честота, която ти бърка в сърцето, в мозъка, свива те стомаха и не знам и аз още какво...И си казваш...ееййй, гледай какъв човек, ама наистина е много специален...

Остава ми още едно чекмедже, онова, което и на пролетно почистване не искаш да отваряш...

И там като палячовци на пружина изкачат въпроси. Какво ли е да виждаш как се превръщаш в собственото си бледо копие и да не можеш или да няма кой да ти помогне? Какво ли е да имаш такива или някакви болести, които те мъчат години наред и да трябва да живееш с тях, след като през първатат половина на живота ти някой ти се е подигравал на външния вид? Какво ли е да те гледат под лупа, да ти ровят в боклука, да ръфат живите ти меса от кокъла? Какво ли е да се изправи целия свят и да те посочи с пръст, защото вярва, че ти си способен да нараниш по такъв Начин, нещото което ти цял живот най-много си обичал – децата? Какво ли е да не можеш да заспиваш от преумора и съсипани нерви? Аз бих ли успяла да издържа на това напрежение толкова години или бих си теглила куршума на първата година?

Въпросите са безкрайни...

И така издържах час-два без да влизам и да чета темата...

И пак пускам клипчета и слушам песни,. Усмихвам се през сълзи като всячески се опитвам да преглътна буцата.

И да ме прощават и Елвис, и Битълс и други величия,ама за мен друг Крал няма. Ама честно! ( И Фреди яростно харесвам и ден не минава без песен на Куин за двучи около мен..., ама ...)

И се чудя къде бяхме тия три милиарда души, които гледахме Мемориала, когато той имаше нужда от тях?  Хляб и зрелище...
И само ми остава надеждата, че е имало човек до него да го обича, утешава, прегръща и целува, да му дава сили и да Вярва в него...

Че сега наистина почива в мир...

Може ли леко синтезирано един превод за ксанакса  
Само не разбрах, щом този документ е конфиденциален, защо го размахват по телевизиите?

Moon Walk всичко е пари, всичко!!!

Мислех ,че съм преодоляла състоянието си от 25.06. насам и гледам по-различен начин на това ,че Майкъл си е отишъл завинаги от този земен свят....но ,...не.... От сутрин до вечер мислите ми ме връщат  отново  и отново .....към ужасната смърт ....ръцете ми трескаво търсят всякаква информация в нета ....с единствения въпрос....ЗАЩО..... Защо,господи не му даде сили да се справи с тази зависимост....и даже малко ме е яд на самия него,заради това че сам е допуснал да се стигне дотам....
Знам отговора....за съжаление Просто е трябвало външна намеса,ако ще и насила....обратното е престъпление.... да гледаш безучастно или да не си се постарал с всичко на което си способен...
Хапах (Ксанакс) таблетки 0,25 mg и 0,5 mg алпразолам (alprazolam)
Използва за лечение на тревожност, смесени тревожно-депресивни състояния или депресия, свързана с други заболявания.Използва се също  за лечение на панически разстройства. Ксанакс таблетки се отпуска по специално лекарско предписание.Обикновено не предизвиква зависимост.
Навремето една състудентка взимаше по 10 бр. с алкохол.Предполагам ,че се е чувствала добре/в такива моменти не контактувах с нея/,имаше много проблеми с нея самата....Имаше нужда от психоаналитик ,приятел или някой който да и помогне......Днес е жива и здрава -има две деца.....
Не исках дълго време да вярвам ,че Майкъл е имал такива зависимости   и умишлено избягвах такава информация....но уви ,това е факт който го уби....  Колкото и да  бягам тази мисъл и да искам да я натъпча някъде надълбоко ,тя изплува...Не че е толкова важно....за човека ,твореца Майкъл Джексън,....но ми е гадно и ме е яд че не е могъл да се справи с това.....

http://www.youtube.com/watch?v=-A9j48ZPKMA

Чуйте какво казва.
Ако някой от хората били около Майкъл в даден период, сега говарят а не пеят, поне да имат такова поведение

Момичета аз не му се сърдя... каквото и да кажат че са намерили в тялото му знам че това е отровата на тези които го мразеха ,отровата на тези които го докараха до там и го накараха сам да я вземе.