На това му се вика да не извадиш нищо от себе си.
Обаче точката ми се струва много заплашителна, та не знам дали искам да прочета това, което е било преди да стане точка.
- Публикувана: 11 юли 2009, 22:20 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2009, 20:35 ч.
Вадите ли всичко от себе си...., или...
На това му се вика да не извадиш нищо от себе си.
Обаче точката ми се струва много заплашителна, та не знам дали искам да прочета това, което е било преди да стане точка.
Започнах да вадя все по-малко от себе си. Сред чужди и не толкова познати си казвам "Кво толкова" и "Разни хора, разни идиоти". Дори и след близки открих, че всъщност никой не иска и не очаква да вадя квото и да било ,а просто да изпълнявам ролята си и да не мрънкам. Чуствам се самотна.
Струва ми се хората всъщност не искат истински да ни познават, независимо дали става дума за приятели, роднини или просто съседи! Нека не го вадим! Срамно е! Да си извадим само най - доброто! 
Въздържам се,когато събеседника ми заслужава.
Напоследък тука се въздържам и когато събеседника ми не заслужава....да му отговарям
Баба ми продължава да се вайка:"ееех,а какво добро момиче беше-възпитано,сега винаги отговаряш,ква си такава устата"
Тя всъщност все още не знае как хубаво мога да псувам,особено ако е от сърце
Напоследък тука се въздържам и когато събеседника ми не заслужава....да му отговарям
Баба ми продължава да се вайка:"ееех,а какво добро момиче беше-възпитано,сега винаги отговаряш,ква си такава устата"
Тя всъщност все още не знае как хубаво мога да псувам,особено ако е от сърце
Опитвам се да реагирам както трябва, а не първосигнално и емоционално, но честно - трудно ми се отдава. Редовно правя грешки. 
Например казвам неща, които мисля, но в случая само аз губя от това, щото отсрещния държи и ножа, и хляба например. После пък се чудя какви да ги приказвам и как да оправям нещата. Уж мисля, преди да кажа нещо, пък някак не го доомислям. Абе все се дъня и това е. 
Например казвам неща, които мисля, но в случая само аз губя от това, щото отсрещния държи и ножа, и хляба например. После пък се чудя какви да ги приказвам и как да оправям нещата. Уж мисля, преди да кажа нещо, пък някак не го доомислям. Абе все се дъня и това е.
Nino, Tino... майн гелийбт, просто исках да редактирам нещо от себе си, но оказвайки се, че се самоцитирам, барабар със всичко извадено, с грешки и без грешки, реших поради тази ми невъзможност да поправя непоправимото, да заместя всички напразни усилия с една достойна, съвсем безобидна и за нищо непретендираща точка. Пункт.
П.П. Алооу модераторитиии...Защо бе,джанъм, така? Нови правила ли нещо.
Подпис:
Ч. Писател.
П.П. Алооу модераторитиии...Защо бе,джанъм, така? Нови правила ли нещо.
Подпис:
Ч. Писател.
Кога го правите ( сдържането на емоции) , какво жертвате и колко ви струва?
...............
Абе става въпрос за това, кога реагираме по начин , " по който трябва", а не така, както ни идва от вътре и какво печелим и губим от това?
...............
Абе става въпрос за това, кога реагираме по начин , " по който трябва", а не така, както ни идва от вътре и какво печелим и губим от това?
Иначе си сдържам емоциите.
Само едно единствено нещо ме притеснява истински. Когато заговоря за това, не мога да сдържа нито една емоция, а често и сълзи, които потичат сами.