подсъзнанието може всичко 12

А относно йогите. Не помня дали тук или в темата на tonimar   бяхме коментирали, за намаляването на силата на енергията на Тибет и Индия и преместването на енергийния център към Южна Америка, и по-специално към Чили. Това са много мощни процеси, които вече са започнали.

Здравейте , не мога да смогна да ви изчета , но това привлече вниманието ми, защото аз пък много обичам да раздавам книгите си. Дори в момента съм дала "Подсъзнанието" на една жена. Не мога да разбера защо това не е хубаво. Моля обяснете 

Защото, когато четеш книгата, тя се свързва с теб и твоята енергия, т.е. добива от твоето излъчване. Когато я дадеш на други хора, съответно и тяхната енергия взаимодейства с книгата. Ако искаш книгата да ти помага и да те съветва в трудни моменти, е добре по нея да няма други излъчвания, освен твоето.

Аталанта,и от мен - успех на интервюто! Покажи им кой заслужава позицията !    Момичета,лека и спорна седмица с изпълнени много желания!

В резонанс с казаното - преди време много си раздавах книгите. После установих, че я се четат, я не - само дето ми ги бавят и после аз ходя да си ги търся  Затова или подарявам (ако такова е желанието ми или ако човекът в момента няма пари), или препоръчвам заглавието. Който има необходимост, ще иде да си я купи. Който не я купи, значи не му е трябвала толкова 

Най-после намерих малко време  да, драсна някой ред. Времето тече на "бързи обороти" напоследък..предполагам го усещате сами  

Аталанта...пращам ти и аз енергийка от мен!   Успех с интервюто и интересно е ,че се е появило"случайно" и най-неочаквано..значи е хубав знак!  

Дарена...    Аах.."Окото", на Пирин...миналата година бяхме там, когато се катерехме към връх Вихрен Тази година бяхме на Рилските езера...и се оказа , че и там има езеро" Окото"... и го заварихме заобиколено с много сняг и с едно малко  айсбергче...а цвета на езерото беше  много ярко синьо..много красиво! Ако ми остане време, довечера ще кача снимка от езерото!  

Мише...не ме е  намерила къщичката още...търси ме.    Тези дни точно с това се занимаваме...с ходена на огледи. Много хубаво занимание, хаесва ми!   Мише, ако знаеш как ме успокои с това, да не си даваме "нашите "книги. Аз съм много привързана към книгите си и всичко друго раздавам, дрехи, вещи,...ама книгите си не. По едно време си мислех, дали не съм скръндза ... и дали това а правилно   Но сега се успокоих...

Приятна вечер...  .... отивам към кухнята...   че печката и котлона  ме зовЪт  


Добре дошли на новите...  



сега качих...Дарена...ето го" Окото" на Рила

Сбъдна ми се и една друга мечта! Качихем се на седловината" Кончето"..гледката наоколо беше   и си беше малко страшничко , но незабравимо

Винце ! ето го окото на Пирин:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=407362

Дарена...много е красиво и то!  Албума ти е страхотен!


Много интересна случка ни се случи тази година. Докато вървяхме към заслона, едно хъски се появи буквално "от никъде"...и си ни хареса и си тръгна след нас. До края беше с нас...до залона Кончето и обратно, до хижата. Изумително!  А хъскито пък ми  е любимата порода кучета... много са интересни, защото са кръстоска.
 Това хъски беше с две различни очи...едното сиво, а другото светлокафяво/розово...  ,  като моите очи ...и те са различни   Едното е късогледо, а другото далекогледо...  

 Много интересна работа беше тази с кучето Имах чувството  че, това куче, като че  ли ни беше "изпратено" специлано...

Ето го и него...   http://good-times.webshots.com/album/573875873YHmKKM

Толкова беше сладък кучко, че не исках да се разделям с него...  
 
Много сме доволни тази година от местата които видяхме...чак не ни се прибираше обратно.

 

darena, ЧервеноВинце, чудесни снимки сте качили. България е изумително красива, само трябва да имаме време, за да я опознаем. Винаги най-добре релаксирам сред природата.

Atalanta, успех на интервюто.   За всяко важно събитие задължително си поливам вода, преди да тръгна. Научих и съпруга си и детето на този навик.

Вела, благодаря!   Напълно съм съгласна с теб...България е прекрасна!  Ако живеех в България, мисля,че всеки уикенд щях да забягвам някъде из планините, да се спася от  стреса на големия град  Аз също много хубаво се чувствам сред природата...

Най-голямата ми мечта е, на стари годинки, да се върна в България и да живея в малко селце в балкана.  Да има наблизо  рекичка или езерце, изглед към планината...да си имам зеленчукова градинка, много цветя,кокошчици, кравичка...и две-три хъскита!

Момчета, бяхте писали  някъде по назад в темата  за това, че е лошо да се напуска родината. Мисля, че беше постнато нещо на Дънов...Просто се замислих.  
Ако се получи така, че човек намери щастието  си  и изгради семейство извън страната в която е роден, нима това е грешно и той трябва да се чувтсва гузен или предател...?  Не мисля така, защото  тогава това е в противоречие с дадената ни свободна воля да избираме. Защото всяко кътче на Земята е наше и независимо къде сме родени и после  къде ще изберем да живеем, важното е да сме щастливи от избора си!
 Не мислите ли...

Мисълта за родината за всеки е различна емоция ...за мен тя е мирисът на море , разходка в Морската, крясъкът на чайките в ранна лятна утрин..
Но също така е свързана с някои неприятни емоции от личен характер ,които са там ,далеч,... вярно  че са слаби вече, избледнели, вяли, но и винаги ще присъстват ...независимо от времето и разстоянието.
Какво значи да си предател? -дали морякът,който живее по 10месеца в морето е предател?Или този,който е заминал за няколко месеца да бере маслини?Или са родолюбци само тези,които са в България по принуда ?
Не ,не мисля ,че съм предател- първо ,защото не съм планирала да живея извън България .Просто така се случи.И второ,защото аз се чувствам добре и тук ,и там , ...само дето съм повече време тук.
А мисълта да се чувствам гузна ,хич не ми харесва - дори и да съм направила съзнателно този избор! Гузна бих била ,ако не използвам дадена възможност- пред себе си бих се чувствала гузна , защото до края на дните си ще се питам -  ами ако...?
Основното е да сме щастливи в избора си, да!
Аз не съм сипоставила ограничения , не знам какво ще бъде утре- може да отида в Занзибар  ,или да се върна в България ....
Сега  ми е добре, и това е най-важното , колкото и да е ограничено и егоистично!

Тръгнах из нета да чета за Пирин... и попаднах на този руски форум. Тези ме накефиха!  
 Много весело описват пътешествието си до България...

Лека нощ...

Винце,  много е красив Пирин! Слабост ми е... Обичам го.  И той ме обича. Като отида там си почивам, от водата му се напивам, гледам в езерата и измивам очите си, галят ме камъчетата от реката по крачетата... Обичам Безбог, Джангала, езерата... Искам да стигна до Тевното езеро- това е мечтата ми.
 
Това с хъскито- много  е интересно, че е любимата ти порода. Интересни неща стават в планината. Аз като бях сега в събота на Окото, видях едно пинчерче- толкова приличаше на моя Марти. Помислих си, че по някакъв начин и той е там, че това е начин да ми покаже, че е с мен. Когато го приближих, видях, че е доста различно кученце от моето и си казах- „Иска ми се, затова така си мисля, преувеличавам”. Пет минути след това виждам друго пинчерче долу до реката ....  И потекоха очите ми .....

Когато преди време говорихме за Родината, беше по повод на Нели  Конуей, която говореше само лоши неща за българите и за България.  Човек живее там където е намерил щастието си, семейството си. Светът е широк. Но ако ти не си успял да намериш щастие в България,  това не означава, че никой друг не е успял, че не може да се намери или пък, че българите са само лоши и завистливи, а американците само добри, находчиви и прогресивни.  Неприятните ни лични емоции свързани с България,  Managemelar по никакъв начин не очернят България , нали? Те са наша карма,  която ни е научила на нещо и  ни е направила част от това ,което сме. И толкова по зле, ако поради този факт не можем да видим хубавите страни на нещата- в случая на родината ни.

Според мен да се каже в века, в който имаме късмета да живеем, че някой, напуснал  родината си е "предател" е много тесногръдо изказване  
Моите уважения към Дънов, но категорично не мога да се съглася с това.

Такова виждане налага някакво чувство на закрепостеност към някаква територия, което на мен лично никак не ми допада.

И въпреки, че в момента живея в България, абсолютно допускам да живея и другаде след време   Това едва ли ще ме накара да се чувствам "предател"  

Защото човек е преди всичко космополитно същество. А ние сами избираме да бъдем крепостни  

 Добре дошла Винце.
Надявам се че бащати е добре.
И аз обичам планините, редовно обикаляхме Рила и Пирин преди да вземем бебчо. Нищо не ме зарежда толкова много колкото една седмица из планината.
Сега кръстосваме с бебо Родопите и Стара Планина.
   Приятелите и свободната ни, красива и гостоприемна природа са нещата, които не ми дават да напусна страната, но всеки ден се питам имам ли право да оставя детето си в среда, където много от важните неща са се обезценили