За самостоятелните мъжки уикенди

А пък аз точно това виждам в повечето постове, които са възмутени от това безобразно поведение на таткото. Брменна съм, значи си длъжен да предпочетеш да седиш до мен, та аз нося твоето дете, малоумнико, твоето! Ако някой постига разбирателство като непрекъснато се отказва от любими неща, накрая така ще посърне, че няма да е същият човек - или ще стане апатичен и безразличен, или ще му писне всичко и ще си намери други забавления, а направо може да смени партньора и с право.
На мен не би ми хрумнало, че мъжът ми може да има нещо против планинските ми излети (аз ходя като не съм бременна, а той не ). И болен да е - пак няма да седя до него и да му варя чайче - такава грижа оказвам на деца до 12-годишна възраст.

Месечинка, повечето жени "забраняват' на мъжете си точно защото могат. Защото знаят, че с женски хитрости, цупене и иронични забележки на мъжа  ще му се отще да излиза. А дори и да излезе, няма да му бъде хубаво, защото като се прибере....
Янечек,  казала си го много хубаво!

е за това говорим.

Не е хубаво нито за единия, нито за другия да прави нещо, което е против приридата му, така че и за двамата, без значенение дали единият се отказва от любимите си неща или не го прави, но партньорът му страда, подобна връзка е мъчение. Ако са толкова различни, че нямат общи интереси и винаги трябва да се забавляват отделно, не виждам за какво въобще са се събрали - да се ограничават и тормозят?

Конкретно за "безобразно поведение на таткото", за мен е по-скоро въпрос на това, че човек очаква другият да се държи като възрастен, а не като дете, което тропа с крачета и иска да направи нещо точно сега, на секундата, без значение какви са обстоятелствата.

Хора, животът не е само забавления. За всяко нещо си има място и време. И ако имам до мен човек, който не го е разбрал, предпочитам да се разделим.

Това сериозно ли ?   
Ако ти си болна и няма кой да ти донесе чаша вода,защото само да се надигнеш и ти става лошо,ще ти е много кеф,мъжа ти да се забавлява някъде,знаейки ,че на теб ти е зле?!
И ти ще се забавляваш ли спокойно,знаейки ,че мъжа ти е болен в този момент?!
В крайна сметка авторката няма да е бременна цял живот...

Според мен е възможно "работата да му е чиста" (защото в първия пост прочетох, че не му е чиста. Не знам какъв е случаят, но по принцип е възможно. Сестра ми също ходи с приятели на планина с преспиване, много й харесва - има си и приятели и приятелки, за които това е удоволствие, заради което отиват, а не заради "нечиста работа". Въпросът тук обаче е принципен!!! А ти харесваш ли по принцип ходене на планина? Той попитал ли те е някога (преди да забременееш) дали искаш да отидеш с него? Ти как си отвръщала? Ако е само заради планината и на теб също би ти било приятно да отидеш, защо не сте ходили заедно преди? Ясно е, че сега не можеш да ходиш, но по принцип би било добре, щом сте заедно да бъдете заедно и на подобни места. Разбира се, изключително неприятно е да постъпва така точно в този момент. Няма как ти да се лишаваш от всичко, а той да си живее, както преди!    И все пак - при твоята бременност трябва да се замисли повече!!!    Особено при твоята сравнително проблемна бременност!!!    Има изключения, но само ако и преди те е приемал наравно и е имал желание да отидеш с него на планина!    Някак не ми се струва много отговорно ... Вярно е, че хората не се събират, за да се лишават от удоволствия, но когато е на път да се появи нов живот и особено след това, човек вече има нови отговорности и тези отговорности би трябвало да споделят от мъжа и жената!  
А между другото цели мъжки уикенди и т. н. ми идват малко вповече. Не че има лошо да се излиза поотделно, но всичко си има граници. А в нашето семейство предпочитаме почивкиите (било риба, било планина, било хотел на спокойно местенце, било море и т. н.) да осъществяваме ЗАЕДНО!  
Определено трябва да му обясниш нещата спокойно, но така както ги чувстваш. Ако не те разбере и не ти влезе в положението ... лошо ... Айде, в Гърция може би не всеки път може да се отиде, обаче ... по принцип би трябвало да стане по-отговорен и да се ангажира със семейство си в свободното време (е - не изцяло, но ПОВЕЧЕ!!!). А и при положението ти в този момент ...  

П. С. Извинявам се - не съм чела цялата тема. Сега ще се върна да прочета, но просто исках да напиша това веднага.

Мисля абсолютно по същия начин!    Слава Богу, с мъжа ми сме се събрали със сходно мислене в това отношение.

И аз не виждам, точно затова съм против брак, в който всичко е компромис. Все пак си мисля, че още преди женитбата се усеща доколко си пасват двамата и се е разбрало кой от какво се дразни. Не може да не харесваш нещо, но да си мислиш "той после ще се промени", защото така идват скандалите и отчуждението. Или приемаш човека такъв, какъвто е, или изобщо не живееш с него. За мен е важно и на двамата да ни е еднакво добре и да се чувстваме уютно в семейството си.


Личното ми мнение е, че човек, който не може да стане и да си сипе вода, се преструва адски много и просто се лигави безкрайно. Последно се разболях докато мъжът ми беше в друг град по работа - да го викна да ми изхвърля легенчето с повръщано ли? Мрънкалници не мога да понасям. Стига да не става дума за хронично и тежко заболяване. Но да се разболееш от грип и да се тръшнеш на легло - такива изобщо не ми минават.

Това да сме еднакво добре и да се чувстваме еднакво добре семейни - далеч не значи, че ако се правят компромиси - това би попречило. Когато правиш компромис в семейството - правиш го, защото сам достигаш до това решение и защото го искаш. Ето защо подобно нещо не тежи и не отчуждава. Напротив! Когато обичаш и направиш нещо, което да донесе спокойствие или дори радост на другия - и на теб самия ти доставя удоволствие. Когато видиш, че половинката е щастлива от някоя твоя постъпка - също носи удовлетворение. Иначе разбира се, че ако се прави насила, само защото трябва, а не защото го искаме - ми не е на добре 

така е,ама върви го обяснявай на някой мъж като на авторката или на ....
то е ясно,че се касае за малко поне загриженост.и защо се събираме с партньори ако не освен да се обичаме  и да си помагаме в трудни моменти и да си влизаме в положение?!

Ето я тънката разлика,по работа.
На авторката мъжа ходи да се забавлява доста често /аз поне така разбрах/...и не му дреме много,че тя има някакъв проблем с бременността и че има нужда от подкрепа точно в този момент.
Може на някой да се струва смешно...или незряло,но аз мисля,че двама души се събират да са заедно в добро и зло,в болест и здраве...както там е приказката.
И че бих се чувствала много гадно,ако имам някакъв проблем,а половинката ми ,вместо да ме подкрепи,се забавлява някъде.
Аз например не бих могла да хукна да се забавлявам някъде,знаейки ,че съпруга ми има нужда от мен...
Щастлива съм,че съм намерила човек със сърце ...и мислим еднакво!

Един момент...от така казаното излиза, че бременността е болест.
От казаното от авторката аз не разбрах, че здравословното й състояние налага мъжкото присъствие, за да й носи чаша вода, защото тя не може да се надигне от леглото. Разбрах по-скоро нуждата от подкрепа. ако тази подкрепа й се оказва в делника, не виждам какъв е проблема за уикенда.

Не знаех, че има работно време за оказване на подкрепа.

Тази тема вече тотално се изтърка.
Прелива се от пусто в празно....едните, добрите, се опитват да убедят другите, лошите, че на тях, първите, съпрузите им са най-добри.
Ми ок....да се надяваме, че в следващия живот ще си разменим ролите.

А, няма добри и лоши, просто хората и очакванията са различни. Не виждам как и защо трябва да се убеждаваме в каквото и да било. Какво ми пука на мен примерно, че 100 жени не виждат нищо лошо в това мъжът им да ходи сам по екскурзии, след като за мен е неприемливо? И обратното.