Намерих 20 лева на улицата и ми едно готиноооо. 
- Публикувана: 6 авг. 2009, 16:42 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2009, 15:47 ч.
Споделете 116
На форума съм спряла да се ядосвам, както и да вземам за чиста монета писанията тук.
Споделям и че невероятно се дразня от няколко РЕАЛНИ особи около мене.
Слабото възпитание или липсата на такова в един момент могат да превърнат човека в супер досаден елемент. А той дори да не се усеща.....или просто да не му пука.
Споделих де.
Споделям и че невероятно се дразня от няколко РЕАЛНИ особи около мене.
Слабото възпитание или липсата на такова в един момент могат да превърнат човека в супер досаден елемент. А той дори да не се усеща.....или просто да не му пука.
Споделих де.
И друг път съм споделяла,че всяка сутрин преди
работа ходя на черква.Тази сутрин пред черквата
имаше един дядо с чашка в ръка и просеше,но не
нахално,просто си държеше чашката.Самият дядо беше
много интересен.Изглеждаше,като нарисуван в детска
книжка.Пуснах левче и влизайки в църквата ми се доплака,даже
пуснах сълзичка за дядото.Взех си свещи и отидох
да се помоля, и изведнъж го видях да ме гледа втренчено,но мило.
Като си затръгвах реших да му пусна още два лева,но го нямаше.
Сякаш беше изчезнал за секунди.Забравих да кажа,че като му пуснах
левчето, той се поклони,сваляйки си шапката.И някак си цял ден
се сещам за този дядо.
Незнам защо го написах.Или знам.Странно е-все едно видях
собственият си дядо и адски ме заболя (а просяци виждам нон стоп
повечето ги подминавам и изобщо не им обръщам внимание).
Такова нещо ми се случва за втори път в живота.Първият път беше по-
тежко.
работа ходя на черква.Тази сутрин пред черквата
имаше един дядо с чашка в ръка и просеше,но не
нахално,просто си държеше чашката.Самият дядо беше
много интересен.Изглеждаше,като нарисуван в детска
книжка.Пуснах левче и влизайки в църквата ми се доплака,даже
пуснах сълзичка за дядото.Взех си свещи и отидох
да се помоля, и изведнъж го видях да ме гледа втренчено,но мило.
Като си затръгвах реших да му пусна още два лева,но го нямаше.
Сякаш беше изчезнал за секунди.Забравих да кажа,че като му пуснах
левчето, той се поклони,сваляйки си шапката.И някак си цял ден
се сещам за този дядо.
Незнам защо го написах.Или знам.Странно е-все едно видях
собственият си дядо и адски ме заболя (а просяци виждам нон стоп
повечето ги подминавам и изобщо не им обръщам внимание).
Такова нещо ми се случва за втори път в живота.Първият път беше по-
тежко.
Света Неделя
Той е белобрад, прилича на Дядо Мраз.
Той е белобрад, прилича на Дядо Мраз.
здравейте, за първи път пиша в темата ви.
Стана ми мило, когато прочетох за дядото "просяк" - преди време попаднах на статия за него в Православие.бг и ме изпълни желанието да го видя. Защото от доста време мечтая да срещна духовен човек, който да ме Види, а не просто погледа и вниманието му да се приплъзнат край мен. И може би защото съм натрупала много самота и безпомощност връз желанието си да стана по-духовен и силен човек, възприемам това, което се е слчила на azsa като нещо много хубаво. Ето и статията -
http://www.pravoslavie.bg/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D … D0%BD%D0%B8%D0%BA
Стана ми мило, когато прочетох за дядото "просяк" - преди време попаднах на статия за него в Православие.бг и ме изпълни желанието да го видя. Защото от доста време мечтая да срещна духовен човек, който да ме Види, а не просто погледа и вниманието му да се приплъзнат край мен. И може би защото съм натрупала много самота и безпомощност връз желанието си да стана по-духовен и силен човек, възприемам това, което се е слчила на azsa като нещо много хубаво. Ето и статията -
http://www.pravoslavie.bg/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D … D0%BD%D0%B8%D0%BA