Публикувана: 7 авг. 2009, 11:56 ч.
Последно мнение: 15 авг. 2009, 09:13 ч.

Споделете мнение за тази мама

6 963
94
1

Гост

# 30 7 авг. 2009, 13:53 ч.

Мнения: 47 352

Това, че са решили да имат деца, не значи, че се фиксират единствено и само върху тях.
Децата не са нещо задъжително, но като решиш да ги имаш, не е достатъчно само да ги родиш и да ги прехвърлиш на някой друг.

# 31 7 авг. 2009, 13:56 ч.

Мнения: 940

Браво на жена ти, но все пак не е лошо и някой да помага, така ще имате малко време и за себе си.
Моите деца сега са на село при баба и дядо, ние с мъжо живот си живеем Embarassed

# 32 7 авг. 2009, 13:58 ч.

Мнения: 2 372

Браво на съпругата ти.И ние си гледахме щерката сами.При баби и дядовци започнахме да я даваме за по 2 дена, когато тръгна на ясла- към 2,5 г..
Времето за разпускане и удоволствия няма да ви избягат.За всичко си има време.

# 33 7 авг. 2009, 13:59 ч.

Мнения: 379

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 07 авг 2009, 13:53

Докато бях бременна ,т.е. още дкато бях бременна мъжът ми ми навиваше как разбирате ли трябвало да си оставяме бебто на майка му да го гледа, за да сме можели ние да ходим по заведения. За добро или лошо в момента финансовото ни положение не позволява ходене по заведения,но и на двама ни през ум не ни минава да си оставим детето,за да се шляем без него. Попиваме всяка минута от растежа му и се радваме на неща от сорта на "виж как стиска юмручета, а виж сега как се е научил да бръмчи" и т.н. Не смятам,че това е обсебване - тъкмо напротив - едно дете отглеждано с любов от родителите си се чувства най-щастливо като е с тях.
Бабата и дядото имат право да виждат внучетата си,но не е задължение на родителите да ги оставят за отглеждане при тях. Винаги е по-добре детето да се възпитава от майката по начин по който тя иска /или от бащата разбира се/.

# 34 7 авг. 2009, 14:06 ч.

Абе леко кофти са някои мнения,че съм лош баща,че съм свекърва и муньо,но все пак благодаря-нужно ми е да чувам и странични мнения.Аз не искам да лишавам семейството от нищо все пак.Време за детето винаги отделям като мога.

# 35 7 авг. 2009, 14:14 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 279

Цитат на: katiado в пт, 07 авг 2009, 13:59

Не смятам,че това е обсебване - тъкмо напротив - едно дете отглеждано с любов от родителите си се чувства най-щастливо като е с тях.

Да де. А помислили ли сте как ще се чувства без тях? Или смятате да си го гледате и възпитавате до дълбоки старини

Има деца в групата на дъщеря ми, които след 6 месеца на ясла, пак пищят всяка сутрин "мамааааааа". И мамата стои зад ъгъла, а сърцето й се свива. Днес е само това, утре ще бяга от училище, за да е с мама. Не преувеличавам, наблюдавам, интересувам се от тези неща. Точно тези деца са отглеждани по начина, който описва автора. Едната майка ми е позната, споделя ми притесненията си. Казвам й директно "Така си го научила". Признава си.
Разбира се, има изключения. Но аз предпочитам да си свърша добре работата като родител, а не да разчитам на изключение.

# 36 7 авг. 2009, 14:19 ч.

Мнения: 379

Цитат на: N_A_N™ в пт, 07 авг 2009, 14:14

Цитат на: katiado в пт, 07 авг 2009, 13:59

Е определено не смятам,че за да стане по-самостоятелно трябва да го подхвърляме от роднина на роднина. А добро вършене на работата като родител определено мисля че не е детето ти да е далеч от теб.
Аз например не бих го спряла от ясла и градина, за да придобива "социални онтакти",но това да го хвърлиш цяло лято при баба и дядо ми е прекалено - да не кажа граничещо с незаинетересованост /само граничещо/.
Племеника и племеничката бяха гледани достатъчно много от баби,но това не им попречи да реват сутрин за мама в градината. Peace

А това да бяга от училище за да е с мама - смешно е Joy

- бягат заради други неща,но не заради мама. Peace

# 37 7 авг. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: N_A_N™ в пт, 07 авг 2009, 14:14

... Едната майка ми е позната, споделя ми притесненията си. Казвам й директно "Така си го научила". Признава си ...

Как го е научила?

# 38 7 авг. 2009, 14:23 ч.

Мнения: 379

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 07 авг 2009, 14:22

Цитат на: N_A_N™ в пт, 07 авг 2009, 14:14

Как го е научила?

да я обича Peace

# 39 7 авг. 2009, 14:24 ч.

Мнения: 47 352

М/ обич и болезнена привъзраност има голяма разлика. Второто е въпрос на характер и според мен не се учи Rolling Eyes

# 40 7 авг. 2009, 14:47 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 07 авг 2009, 13:13

Цитат на: viliko в пт, 07 авг 2009, 13:05

Когато един мъж работи повече - за да има достатъчно пари за семейството му, което е нормално, особено когато жената е по майчинство и това отнема от времето му - не го прави лош баща задължително!
Пак казвам - много време, прекарано с децата, в същото време не правят от мъжа перфектен баща!
Не само времето, но и самото отношение определят родителя като добър или лош.
Когато бяхме финансово затруднени и мъжа ми приемаше и допълнителни и нощни смени - определено не беше по-лош баща, отколкото сега, когато работи с нормално работно време.

Работа повече, не значи повече пари.
Многото време, прекарано с децата може и да не значи винаги по-добър баща, но малкото прекарано се усеща от децата и връзката се губи.
Разбира се, че и отношението е важно, но като не вижда децата си, няма и отношение.
Не говоря за временни неща. Разликата е голяма м/у това да си притиснат и да търсиш изход и да има алтернатива, но да си се вкопчил в това, защото си кариерист.

Повече работа - значи повече пари!
Един разумен баща знае, че не парите са най-важното, ама без тях не може и именно отговорния човек се старае да осигури семейството си. Не говорим за принуда, а за обикновена необходимост.
Тук никой не изважда от контекста и не говори за кариеристи. И никъде бащата не е казал, че няма отношение към децата си, а само, че работи на смени и понякога заспива първи. И какво - значи е лош баща - така ли Crazy

И точно за временни неща говорим, защото тоя баща никъде не е декларирал, че до края на живота си ще работи така. Никой и не го попита защо така работи и ма ли възможност за промяна, а направо започнаха укорителни съвети от сорта "Отделяй повече време...". Въпросите на човека бяха в различна насока, питаше за жена си, а не търсеше укори и съвети за себе си.
А болезнената привързаност не се учи, ами родителя предразполага към нея.

# 41 7 авг. 2009, 14:54 ч.

Мнения: 2 757

Съвсем нормална майка. Не се притеснявай за привързаността на детето към мама. Още е малко да се оставя при баби и тоя и оня. Има време, и това ще стане. Особено като дойде второто дете и жена ти откачи съвсем и сама ще пожелае да го оставя на други, ако това ти е целта.

# 42 7 авг. 2009, 14:55 ч.

Добрич
Мнения: 3 223

Възпитанието на децата си е приоритет на родителите. А това няма как да се получи, ако се вмешава постоянно продължително чуждо присъствие (било на баби, детегледачки и.т.н). Говоря за крехката възраст до към 3 годинки. И споделям личното си мнение, с което не ангажирам никого. Peace

В същото време е много важно да не се залита в тази посока и да не ограничават контактите на децата с хора от близкото обкръжение (ако има такива наблизо) и с връстници.
Доколкото разбирам, вие, респ. детото общува често с бабите/ дядовците си. Това е хубаво. И споделям мнението на съпругата ти, че тя е тази, която трябва да възпитава. Поставям скоба, че ти като родител също трябва да си активен съвъзпитател, а не да се отрежда тази роля само и единствено на майката.

От цялата ситуация, която описваш, мисля, че жена ти разсъждава много трезво и разумно. Довери й се! Peace

И аз бих ти препоръчала да намериш своето място в процеса на отглеждането на детето ви (и бъдещото ви, живот и здраве!).

Последна редакция: пт, 07 авг 2009, 15:11 от anuschka

# 43 7 авг. 2009, 14:56 ч.

Мнения: 47 352

viliko, каквито си искаш определения слагай, аз половинчати неща не обичам и знам какво точно иска за моето дете. Нито аз, нито детето ми имат нужда от баща, накойто нма да виждаме очите или само ще спи у нас и ще се оплаква, че е уморен. Но пък, ако на някоя жена това й харесва, значи мъжът й е добър баща.

А моето дете явно нещо не е наред, защото не придоби такава непреодолима привързаност към мен, която да му пречи в живота ...

# 44 7 авг. 2009, 14:58 ч.

Добрич
Мнения: 3 223

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 07 авг 2009, 14:56

А моето дете явно нещо не е наред, защото не придоби такава непреодолима привързаност към мен, която да му пречи в живота ...

За радост и при моите се получи така, въпреки, че и двете съм ги гледала сама вкъщи почти до 3-та им годинка. Peace

Препоръчани теми

Бихте ли заделяли и заделяте ли пари за "старини"?

Фатална ли се оказва голямата любов към партньора?

АКО

Заради "децата" ?

Причина:

Причина: