Ще я даваш ли на училище?????

Много интересно инфо, но този механизъм ( да се притискат учителите и директорите за водят фиктивен ученик) би трябвало да работи само на места с недостиг на ученици. А в големите градове май няма такива, поне като гледам каква борба е къде да си запишеш първокласника    Или греша?

Рокси,.
Това може да се случи навсякъде, и в голям, и в малък град.
При мене беше в не особено голям град, където учениците имаха на разположение на съвсем близко разстояние други 2 , по-големи града, и те, учениците, непрекъснато плашеха, че. видиш ли, ако не им пишеш 3 или ако ги изгониш поради над 200 неизвинени за година, ще отидат другаде. Борбата за деца я има и в София, убедена съм, но може би в по-крайните квартални училища или в "непрестижните".
Щото ти се бориш да запишеш първокласника, ок, ама имаш една камара критерии при подбор на училището и няма да го запишеш, да речем, в Орландовци, нали? (тук ако има живущи в квартала, да не ми се сърдят, дойде ми просто така името)

На мен не ми стана много ясно от тази връзка как от една страна:

 "Германия е едно от малкото европейски страни, където обучението вкъщи е чисто и просто забранено. Родителите, които не съобразяват с изискванията си навличат доста неприятности, като се започне от парични санкции и се стигне до наказателна отговорност."

а от друга страна:

"Организацията на българските семейства, които застават зад обучението у дома, поддържат контакти с германската организация на "хоумскулърите"."

Как така в Германия е забранено да се обучаваш вкъщи, но от друга страна си има цяла организация за обучение вкъщи?    Разбира се, възможно е да е нелегална организация, но лично аз, даже и да бях привърженик на идеята за обучение вкъщи, бих се замислила, преди да се свържа с организация, чиято дейност (обучението вкъщи) е незаконна в собствената й държава.

 Хайде и аз между шамарите...
Не се явявам ничии адвокат,но понеже ми интригува спорът,бих добавила ,че големите престижни у-ща имат същия проблем,да не кажем и по-голям,тъй като там са Елитните деца с Елитни родители, все пак.
Заради някакви си отсъствийца на детето или пък оценка с една единичка по-надолу,може да се породи голям обществен скандал на тема лично отношение или дискриминация.Съответно реномето на даден учител да бъде сринато,за да се запази хубавия имидж на у-щето,например, и за да се задоволи нечие родителско его.Така ,че Лошата практиката сама по себе си може да се окаже като вид спасителен пояс ...Хем вълкът сит,хем агнето цяло
 А за мен учителите са просто кукли на конци в една зле уредена държава в правово отношение.Не казвам ,че няма учители ,превишаващи правата си...
 Но самият факт ,че някой е принуден насила да бъде в час,особоно много пречи на учебния процес.А и преподавателите нямат право да го изгонят от час,дори да съботира часа ,дори да е дрогиран видимо и прочие:roll:
 Е,на какво прилича това...Чак сега се заговори да се въведе това право на учителя,като ученикът полага общественозначим труд в рамките на у-щето през това време.
 Аз си представям как синчето на не знам кой Тв -водещ, депутат,да речем,прави оборка на двора... Може пък и да му се доучи,след такава "непристойна " работа?! Освен ако тате не вдигне грандиозен скандал,че детето му се унижава...Абе,параграф 22...
 

 

Ясно и точно.Този дебат според мен е безмислен.

Тоест искаш детото ти да получи повече знания и същевременно да го предпазиш от средата в училище, тъй ли?

Ами да 
Повече и по-задълбочени знания по дисциплините, които са му "силни", но и достатъчно добра основа по дисциплините, които са му "слаби", но без натиск да научи (х) материал за (у) време.

Поддържат връзка по нелегалност. Бойни другари, така да се каже.  


Все пак говорим за деца на 7 години, а не за 3-годишни, които още не са се осъзнали. Едно дете на 7 е достатъчно зряло, за да се справи в училищна среда. Сега се сещам, че на възраст от 10 години навремето са изпращали децата чираци, далеч от дом и семейство. А тук става въпрос за училище, а не за каторга.
А това за фиктивното водене на ученици, за съжаление хич не се изненадвам. Още по време на соца се носеха слухове за това, че децата на някои отговорни фактори изведнъж се оказват с диплома от гимназия, в която не са стъпвали. Или пък им се правеха много компромиси с дисциплината и оценките.

Шапка свалям на майките, които си мислят че могат да огреят всички /про/гимназиални дисциплини компетентно.
А още по-впечатлена съм от тези, които смятат да се изживеят като начални учителки - само 1 въпрос - смятате ли да ползвате готови учебници, или си имате собствена система.
Ако  е първото - то е все тая като да ходи на училище  при приличен учител.
Ако е второто - не считате ли че превръщате децата в опитни зайци ?
И ако някой излезе с аргумента, че те и сега децата са опитни зайци, нека пак да помисли дали наистина учебниците 1-3 клас по основните дисциплини в действителност са се променили радикално през последните 30 години...

Да се включа и аз по темата,като човек,който работи в образователната система.Имам диплома,която ми дава право да водя два предмета(български и английски),смятам,че в час успявам да се справя с масата,която ми се е паднала,а в случая говорим за ромчета.През годините съм се опитвала да помагам в отделни случаи на сестра ми и братовчедите ми,ама нещата не вървяха изобщо-това като подкрепа на тезата,че трудно се обяснява на близък човек,дори и по предмети,които така или иначе предавам вече четири години.Не бих се наела да предавам по всичко на собственото си дете,когато го имам един ден-по-скоро бих му помагала по предметите,които предавам.Не се чувствам сигурна да му предавам аз дори и в началната степен-никога не съм била обучавана как да предавам до 4 клас.При това положение няма как точно аз да го занимавам вкъщи през тези години,така че остава другия вариант-домашно обучение,но с частен учител.Освен това,в училище работя с одобрени от МОН учебници,като се опирам много и на примерните разпределения,които има в книгите за учителя,защото все пак има някакъв план,който се покрива във всяка степен.Вече друг е въпросът доколко и учебниците си струват и са написани по начин,разбираем от всички

Аз пък не разбирам какво значи одобрени от МОН учебници.На 40 години съм .Моето поколение и доста след нас учехме по единна система на Просвета.От моя випуск не виждам недоучени, с изключение на 2-3-ма  .Не разбирам , защо има  учебници на различни издателства.История по различна ли цитират или са измислили нови физични закони.Ако Ви прещрака да си "експериментирате" с детето , коя издателска къща бихте избрали?

Долато бях ученичка,аз също съм учила по учебници,които са били единствените за всички-сега се покриват интереси и по всеки предмет има по не знам колко броя учебници,макар че съдържанието вътре покрива един и същи материал,отделен въпрос е как е написан всеки учебник-доколко е разбираем.При това положение ми става още по-интересно как един неспециалист по даден предмет ще тръгне да обяснява на детето какво точно пише в учебника,когато много често ние учителите се виждаме в чудо с нещата там.Лично аз винаги съм се страла да обяснявам нещата така,че отсреща да ме разберат и да получа след това ответна реакция от учениците

Прочетох и тази тема и темата на Мирама. Темата е много интересна, въпреки че дискусията се закучва в един определен момент, просто защото никой не дава идеи, а само критикувате, съревновавате се по между си кой е по-прав от другия и в крайна сметка смисълът отива някъде по дяволите.
Ето и моята гледна точка:
Аз също съм против системата като цяло. Нито училищната система харесвам, нито тази крива матрица, в която живеем.

Но задължително ще дам децата си на у-ще и ще обясня защо: Ако не познаваш врага отблизо, няма как да го победиш. Т.е., ако детето не е било вътре в самата система, няма да знае как точно да я пребори, да излезе над нея и да стане нещо повече.
Трябва да види и тако и вако. Иначе гледната му точка се ограничава.
Нека да има шанс да види некадърния даскал, който не може да го научи на нищо, както и да се възхити на учителя, който е запалил интереса му по даден предмет, заради добрия си и интелигентен подход. Това е един добър житейски и практичен урок за детето.
Нека да има възможност да сравнява самата система, с нещата които от друга страна научава вкъщи!
Ако не дадем на децата възможност да сравняват и избират сами, един ден могат да ни намразят за тази отнета възможност, без значение дали сме били прави или не. Това, че родителите са прави за нещо, не оневинява отнемането на право на избор на детето.
Най-добрият начин да научи всичко за света, в който живее, за системата, която аз лично много мразя и за хубавите неща, които да поиска само, а не да му бъдат наложени е да му се даде свободата да избира. Повечето деца предпочитат не толкова доброто решение за себе си, колкото по-популярното, това което няма да ги отличава много от останалите и няма да ги комплексира.

Много ми хареса постинга на Емем в темата на Мирама, жалко че никой не обърна внимание на това, което беше написала тя. Ще го потърся специално да ви го пейстна тук, тъй като онази тема вече е заключена.
Но общо взето тя предлага решение! И това е решението, което допада и на мен.
Става дума за вид домашно обучение, но в екип, в колектив от други такива деца. Разбира се там трябва да има и преподаватели.
Така хем избягваме от индустриалния начин на преподаване, хем имаме социална среда и колектив, хем се набляга на индивидуалния подход заради малкото деца в клас и т.н.
Харесвам също идеята за частни училища, за Валдорфски и Монтесори училища(такива в БГ нямаме все още за съжаление).
Но не ми влиза добре идеята аз да съм и родителя и учителя. Помня, как майка ми се правеше на учителка, когато искаше да учим заедно, колко досадно и неприятно ми е било винаги. От малка предпочитах да си уча сама, и само и единствено ако имам въпрос да отида да го задам на наще, да ми отговорят и после да ми се махнат от главата, а не да влизат в роля и да не мога да се отърва от тях още 3 часа!
Опитвала съм да преподавам на свои близки - получава се ефектът на двата положители полюса: отблъскваме се, избягваме се.
Много чужди деца ме харесват. Но на тях не съм им майка и отношението ми към тях е по-скоро приятелско, отколкото покровителствено. Точно това топи ледовете между нас.
Сега да обясня нещо друго, за да не бъда разбрана тотално погрешно: убедена съм, че родителят е връзката между училището и реалността! Тоест, той трябва да е този, който показва на детето какво на практика може и е забавно да направи със знанията си от училище! Това е нещо, което ми харесва и допада много! Учили са нещо по химия: направете някой по-безобиден експеримент с детето вкъщи. Имат час по биология - вървете на зоопарк, нарисувайте заедно плакат на цветно и шарено ДНК. Закачете го после на стената. Направете на детето забавна тениска с формулата на етиловия алкохол или муи дайте идея то да си я направи, а вие му платете правенето на лепенката(в специално за целта студио). По физика също можете да направите хиляди интересни и прктични неща. Това ще окуражава детето да рови и търси инфо в нета за всякакви щуротии, които ще започнат да му хрумват да си прави. Така то ще очарова и съучениците си, и учителите, и вас.  Но най-важното е, че няма да натрупва празни знания, а ще реализира тези, които получава в училище. Това е гаранция, че няма да ги забрави никога.
Друг начин да намалим стреса, причинен от училищата: не дръжте на оценките на всяка цена! Нека си има и двойки и тройки и всичко. Ако обясните на детето, че за вас са важни реалните му знания, а не самата оценка, то неусетно само ще си повиши успеха, просто защото ще види, че никой не го принуждава и насилва да има 6-ца на всяка цена.
Идеи много и всякакви. Сега като набрах се усещам, че мога да пиша до довечера и пак да останат неизказани идеи и теории...
Нека да мислим градивно, вместо да се джавкаме за глупости, които нямат голямо значение.  

Не е въпросът различна ли е историята или физиката. Важно е как те са представени в учебника - разбираемо и запомнящо се, интересно и привличащо внимание, с подходящи примери и задачи за упражнение и затвърждаване.
На въпроса ако ми "прещрака" - няма, но няма такова издателство, на което да съм харесала всички учебници, така е и в училищата, по едни предмети ползват едно издателство, по други - друго. Но все пак са ограничени от одобрението на МОН и избора на учителите.

И малка забележка към tonitabrandtner - в училище се предават знания, но по предметите се преподава.

Лили,в момента по всеки предмет има учебници колкото искаш наистина-само че до 7-8 клас(прогимназиалната степен) имаме право да избираме измежду учебниците на три издателства.Те са спуснати от МОН и дори да не се харесват на някого,няма какво друго да прави,освен да работи с тях,докато не се случи отново да се прави избор и да се правят класации