Ще я даваш ли на училище?????

  • 9 790
  • 204
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 1 861
Признавам си, в момент на бяс са ми минавали подобни мисли и да, убедена съм, че в домашни условия синовете ми е по-вероятно да станат „по-учени”.
Но! Питам се с какво децата ми са заслужили да ги лиша от:
-   всички онези приятелства, които се зараждат в училище и понякога оцеляват цял живот;
-   всички забавни случки от ежедневието, някои от които вероятно също ще запомнят за цял живот...
-   онова хубаво чувство, че днес някой ти е помогнал/ти си помогнал на някого да се справи с някоя трудност, че те е защитил в тежка ситуация точно този, от когото най-малко си очаквал...
-   удовлетворението, че си доказал какво можеш на злата г-жа Х, която те мрази...
-   гордостта, че днес си се справил с най-гадното контролно на земята...
-   радостта, че „днес нашият клас победи с 3 : 0” (примерно);
-   трепетното очакване на петъчния мач срещу клас „х” (примерно)...
-   .... (тук включвам и отрицателните емоции, които също ни учат на нещо)...
-   Или онова прекрасно „А помниш ли когато...”, изречено 20, 30, 50 години по-късно, което ни стопля душичките, още повече ни сближава и отново ни кара да се чувстваме хлапета...
-   И още, и още...

Аз смятам, че моите деца не го заслужават, но... всеки според вижданията и приоритетите си!

# 61
  • Мнения: 737
Ще я даваш ли на училище?????
Да- ще ГИ водя.

# 62
  • Мнения: 514
Страхотен пост М4, такова е и моето мнение. Нека не отнемаме на децата всичко това. Който иска детето му да научи нещо допълнително - ами за това си има курсове, частни уроци и т.н. През ум не ми е минавало детето ми да не ходи на училище.

# 63
  • София
  • Мнения: 12 579
добре, а ако детето иска да ходи на училище с другите деца? Какво обяснение ще му се даде?

Че е глупаво...То нали си го казват, милите...

# 64
  • Мнения: 23 097
Твърде преувеличена е ползата от училището и социализацията в него.

М4, спомените (имам предвид забавните и интересните) от училището за мен започват чак към 7ми клас. Дотогава ми беше все едно дали ще съм в училище, или не. Нямам нито едно трайно приятелство от училище, и това със сигурност не е защото не съм била социализирана.
По-точно имам, но създадени чак към 10-11ти клас.

monda вече каза, че в малки групи, или индивидулно децата възприемат много по-добре какъвто и да е материал. И да, излиза по-скъпо, но със сигурност има родители, които могат да си го позволят.

# 65
  • Разград
  • Мнения: 2 102
Аз не мога да разбера такива родители!  Peace

# 66
  • Мнения: 1 266
Аз пък искам да ударя едно рамо на Мирама  Mr. Green
Абсолютно способна се смятам да преподавам материала до 5-ти клас (поне), а по някои предмети и до 12-ти.
Не смятам да приложа това с детето си (макар че не се знае знае ли се...), защото в момента този вариант не е законово уреден, но ме спира това и само това.

Иначе, почти никой не обучава децата си у дома през цялото време, обикновено в САЩ ги пращат на училище в гимназиалните класове.

Съгласна съм, че училищната среда има предимствата, изброени от М4, но силно се съмнявам, че тези предимства доминират недостатъците. Съгласна съм с Мирама, че въпросната социализация доста се надценява - това е социализация в рамките на някаква система, все пак. Не си избираш съучениците - каквито ти се паднат. Предпочитам детето ми да се социализира "свободно".

Що се отнася до снизходителното мнение на Кейси - да, не всички "планове", които правим, ги правим с кръчмаря, но аз досега имам повече успехи, отколкото неуспехи. И кърмя вече 12 месеца   Mr. Green

# 67
  • Мнения: 13 239
досега не се бях пулила така на нито една тема.

Аз съм преподавала една година в университет, но и през акъла ми не ми минава, че бих могла да преподавам материал от 1 или 2 клас.Поне от обща култура всеки е чувал понятието методика.

В първи клас тръгнах на у.ще, в което преподаваше майка ми, беше класна на трети клас.мислите ли, че не е било възможно тя да ми преподава?Но не пожела.А когато аз започнах трети клас, ме изпрати в махленското училище, въпреки моята съпротива.

Моите студенти успях за една година да ги убедя, защо е важно да идват на упражнения ,защо е важно да се обучават в екип.Тук май е излишно да се спори.Но е голяма грешка да вярваш, че във всичко, което знаеш "по принцип" е твърде лесна работа да обучиш някого, могат да се допуснат фатални грешки.

# 68
  • Мнения: 514
Честно казано и аз не можах да разбера в началото смисъла на темата, а като я разбрах останах изумена. Защо тогава са измислени училищата от преди толкова много години, то ако беше така да си бяхме стояли в къщи и каквото мама и тати ни научат - това е то... Страшно налудничаво ми се струва.

# 69
  • Мнения: 10 758
Народа яко изтрещява ooooh!

# 70
  • Мнения: 1 226
Виждам смисъл само ако имаш 12 деца и си американска домакиня, която няма какво друго да прави освен да се изживява като педагожка.
Ако пък имаш достатъчно средства - има си добри частни училища.
Защо ти е да затваряш детето си в къщи и да го правиш интроверт  newsm78

# 71
  • Мнения: 8 999
Аз моите вече съм ги "дала".
Имам педагогически профил за гимназиален учител, но и през ум не ми минава да си обучавам децата вкъщи. Мисля, че до осми клас мога да се справя с всички предмети, но не е в това въпроса. Да, ще им помагам, ще им предлагам допълнителна информация, ще ги напътствам, ще ги контролирам, ще следя за пропуски, но да им преподавам - абсурд! Най-малкото заради това, че никога няма да са съвсем наясно къде се намират в съревнованието.

# 72
  • Мнения: 3 479
Не съм съгласна, че се надценява социализацията в училищата. Това може да важи за яслите и градините, но не и за училищата. В живота, в реалния действен живот, на практика имаме много по-малко избор отколкото си представяме - не избираме колегите, не избираме съседите, нито с кого се возим в градския транспорт. Много често дори и над близкото си обкръжение нямаме контрол (напр. кой ще ни стане зет или снаха, с кого ще се сродят любимите братовчеди и т.н)
Децата от малки се подготвят постепенно да живеят в колектив, да се трудят в колектив, да решават конфликти, да намират сродни души, да градят връзки и т.н.
И не е вярно, че като ги пращаме в училище ги ограничаваме в контактите. Точно обратното, ограничаваме ги като не ги пращаме, защото те нямат избор, а разчитат на нашия такъв.
Съвсем съм съгласна, че българското училище има много кусури, но по-добре е ако се борим за отстраняването им, отколкото да го отричаме.

И още нещо - проблеми в училищата има, но много проблеми има и в главите на родителите. По мое време на занималня ходеха изоставащите, всички други прекарвахме в училище само половин ден. Имаше време и за игри, и за учене. Нямам спомен някой от съучениците ми да е посещавал повече от едно извънкласно занимание - език, инструмент или спорт.
Я се огледайте сега - децата по цял ден са на училище, а занималнята често включва и допълнително език. Отделно се ходи на още поне извън класни занимания. И как децата да обичат ученето и училището, като нямат време да осмислят ставащото с тях, нито пък останат насаме със себе си. В крайна сметка децата ни са по-натоварени от нас, а пък са по-неграмотни, затлъстели са, нервни и болни.
По-добре ще бъде да извадим гредата от собственото си око първо!

Последна редакция: вт, 11 авг 2009, 00:26 от (х)*Галя*

# 73
  • София
  • Мнения: 6 661
само BirdsFlu е написала това, което е основното за един учител - той е обучаван да ПРЕПОДАВА.
има огромна разлика между това да познаваш някаква материя и това да я преподаваш. ОГРОМНА.

особено това важи за учителите от началното училище.

не е въпроса в това да знаеш таблицата за умножение...   Laughing

# 74
  • София
  • Мнения: 6 661
Аз пък искам да ударя едно рамо на Мирама  Mr. Green
Абсолютно способна се смятам да преподавам материала до 5-ти клас (поне), а по някои предмети и до 12-ти.


защото знаеш материала или защото знаеш как да го налееш в главата на едно малко дете?

Съгласна съм с Мирама, че въпросната социализация доста се надценява - това е социализация в рамките на някаква система, все пак. Не си избираш съучениците - каквито ти се паднат. Предпочитам детето ми да се социализира "свободно".

и къде ще се социализира "свободно" това дете, когато връстниците му са по цял ден в школото и занималнята?  в нейбърхуда? ще ги чака да се върнат вечер от училище? пак тия същите? или някои други деца, но отново ще са "каквито се паднат"... съседчетата избираш ли ги като се нанасят?

малко е наивно, да ме прощаваш... ако се замислиш, повечето приятели и познати на всеки един човек са именно "паднали му се".

Общи условия

Активация на акаунт