Иска ми се да споделя с някой колко много ми тежи всичко напоследък.Знам,че интернет не е най-доброто място,но така правим хората,които нямаме приятели...
На 19 години съм,скоро навършвам 20 и всеки би казал : 'Момиче живота е пред теб'.... Но момичето не вижда смисъла.
Преди няколко години майка ми направи опит за самоубийство.Едва я спасиха.И аз бях свидетелка на всичко.
Винаги сме живели на квартира и точно когато почуствах някое място като дом,се местехме.
След почти 3 години връзка приятеля ми ме заразя заради друго момиче.А не мога да открия свястно момче... (всички искат само секс).
Нямам приятели...сигурно проблема е в мен,но няма къде да ги намеря.И се чуствам съвсем сама...
И въпреки всичко не се самосъжалявам.Казвам си: 'Аз съм здрава,млада и силна.' Но някак си вече нямам сили...Нищо не се оправя,нямам мотив,стимул...
Нямам човек до себе си,за който да се хвана.
Мислила съм за психолог,но нямам финансовата възможност за това.
Не ме разбирайте погрешно...не очаквам да осмислите живота ми или да Ви товаря с мойте си грижи.Защото всеки си има такива.
Имах нужда да споделя.
					
				
 					
					
					
				
 погледни останалите теми в този форум и ще видиш, че имам право да ти го казвам. толкова опропастени животи, толкова болезнено съсипани съдби, толкова мъка щъка по този свят, когато се изпари желанието за секс, че на твое място е светотатство да не оценяваш това, че момчетата искат само секс.   
 като станеш на 40, може би ще почнат да се целят в парите ти, имотите ти, приятелките ти, и няма да ти обръщат внимание по-често от веднъж месечно, и ще се молиш да се намери някое свестно момче да ти обере паяжината.  
					
				
					
 
					
				