Публикувана: 12 авг. 2009, 22:56 ч.
Последно мнение: 14 авг. 2009, 13:10 ч.

Бихте ли заделяли и заделяте ли пари за "старини"?

3 300
67
1

# 45 13 авг. 2009, 14:15 ч.

София
Мнения: 13 734

Mirama, между другото аз лично бих пожелала да ида в старчески дом в опредлена ситуация. И това детето ми ще го знае в момент, в който мога да обсъждам тия въпроси с нея. Има си достатъчно добри места, където хората са под постоянна медицинска грижа. Честно казано не бих искала тя да се грижи за мен когато и ако почна да правя безумия и да тичам по нощница из парковете нощем Laughing

Надявам се тогава тя да има собствено семейство и деца, за които да се грижи. Скоро снаха ми разказваше какво правят в Канада възрастните хора. Било много разпространено. Примерно цял живот са изплащали къща. Децата им си хващат пътя в един момент и почват да изплащат своите къщи. Старите продават имота и се събират с други стари хора в един голям дом където живеят с парите от продажбата. Тя каза, че там може да видиш бабета да карат последен модел автомобили. Просто така са осигурили старините си. няма при тях тия работи да дондуркам детето докато умра и да мъкна бурканите от село, и непременно да му осигуря дом за новото му семейство. Разбира се при нас е доста по-различно и моят дом са го осигурили родителите ми. Но нещата и тук започват да се променят.

# 46 13 авг. 2009, 14:19 ч.

София
Мнения: 13 734

Цитат на: Tess в чт, 13 авг 2009, 14:14

На мен ми стига да имам местенце, където да си живея, с доходите все ще се оправя. Аз също нямах предвид да се лишава човек, за да къта за пенсия, имах предвид, че ми е приятно да мисля как децата няма да се бъхтят един ден, за да имат къде да живеят примерно, щом аз мога да им го осигуря.Просто не ме влече да си представям как си живея охолно на стари години Mr. Green

Винаги виждам и планирам всичко само 2-3 години занапред Simple Smile

Естествено, че ако имаш възможност ще им осигуриш дом например.. обаче някои го правят с цената на мизерстване. Аз не знам дали мога да осигуря на моето дете само неин дом.. най-вероятно не. Затова при мисълта да й осигуря университет или да освободя нея, осигурявайки себе си избирам второто Wink

# 47 13 авг. 2009, 14:21 ч.

Мнения: 2 556

Разбирам

Но понеже аз имам напълно осигурени родители, които грам не са ми помогнали никога, ми се иска в никакъв случай да не постъпя така с децата. Ще осигуря за тях каквото мога, а за мен - каквото остане, най-общо казано Simple Smile

# 48 13 авг. 2009, 14:31 ч.

София
Мнения: 13 734

Цитат на: Tess в чт, 13 авг 2009, 14:21

Разбирам

Абе в крайна сметка всичко зависи от конкретните хора, отношения и възможности. Аз искам да създам умен и уверен в себе си човек, пък после.. то ще си покаже накрая какво съм възпитала Grinning

# 49 13 авг. 2009, 14:33 ч.

Мнения: 23 104

Vache, същото това нещо го правят и в Германия. ) Продават големите си фамилни къщи и отиват в специално построени блокове, с абсолютно всички удобства, които могат да ти хрумнат в апартаментите. С постоянно осигурен лекарски екип и т.н. )
За мен това е наистина чудесна алтернатива.

Tess, родителите не са длъжни да помагат на децата си от определен етап нататък. Всичко е по желание

# 50 13 авг. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 289

Темата ми е много актуална в момента, за съжаление виждам колко възрастни хора си отиват огорчени от този свят, защото децата, на които цял живот са разчитали и в които са "инвестирали" всичко, в един момент нямат време за тях и елегантно се измъкват, оставяйки ги на произвола на съдбата Confused

Циничния извод, който правя за себе си е, че наистина човек трябва до последно да държи средствата си - така като че ли повече роднини са "заинтересовани" да му помогнат когато има нужда..
От друга страна пък за българския манталитет на този етап изглежда доста неприемливо това, което се прави в други държави..
Аз самата не съм склонна имотите, в които съм инвестирала през живота си, в един момент да ги продам, за да живея в луксозен дом, и да оставя децата ми да започнат отначало Thinking

по-приемлив ми се струва другият често срещат в Германия напр.вариант - родителят дава къщата на децата си, те от своя страна му плащат месечен наем - или поемат таксата му в някой дом, или пък плащат на човек, който се грижи за него..

# 51 13 авг. 2009, 15:33 ч.

София
Мнения: 13 734

Цитат на: Edelia в чт, 13 авг 2009, 15:13

Абе колкото и гадно да прозвучи не може да се разчита на това Wink

Я плащат, я не... и такива деца има, колкото и да не ми се иска моето да е от тях.

# 52 13 авг. 2009, 15:42 ч.

Мнения: 2 556

Мирама, това, което казваш, със сигурност съм го открила преди теб Simple Smile

Аз обаче имам желание да помагам Simple Smile

Освен това рядко се срещат родители, които съвсем да не помагат нито материално, нито морално на децата си.

# 53 13 авг. 2009, 16:40 ч.

Мнения: 289

Цитат на: Vache в чт, 13 авг 2009, 15:33

Цитат на: Edelia в чт, 13 авг 2009, 15:13

Абе колкото и гадно да прозвучи не може да се разчита на това Wink

Я плащат, я не... и такива деца има, колкото и да не ми се иска моето да е от тях.

Аа, чакай сега - както деца, така и родители ги има всякакви - като не плащат - вън Mr. Green

Затова никакво преписване на имоти предварително, за да имат и двете страни право на избор до последно.

Уф много гадно ми звучи всичко това, честно - но животът понякога наистина е жесток, затова мисля, че трябва да се постъпва разумно, и да не се залага прекалено много на чувства и емоции.

# 54 13 авг. 2009, 17:47 ч.

Мнения: 2 556

Мисля да заложа на 100% на децата си. Все пак човек инвестира в това, което обича. Обичам себе си, но още повече си обичам децата, така стоят нещата при мен.

# 55 13 авг. 2009, 17:50 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Не заделям, надявам се да не остарея.

# 56 13 авг. 2009, 17:52 ч.

Мнения: 23 104

Цитат на: Tess в чт, 13 авг 2009, 17:47

Тук не става въпрос за деца, нито инвестирането в тях.
Никога не знаеш един ден какво ще се случи, същите тези деца, в които смяташ да инвестираш може да се обърнат и...да ти теглят една (както нерядко се случва).
Не може човек да разчита изцяло на децата си да го подкрепят и помагат в някакъв момент. Най-малкото това вече не е любов за мен, а изнудване тип - аз ти дадох нещо на младини, сега ти трябва да ми върнеш на старини.

За това смятам, че човек трябва по някакъв начин поне да се опита да се подсигури в момент, в който няма да може да работи така интензивно и да изкарва достатъчно пари, с които да живее.
А не да разчита за това на деца, родители и други.

# 57 13 авг. 2009, 17:57 ч.

Мнения: 2 556

Мисля, че уточних, че не планирам да висна на ръцете на децата един ден? Това изнудване не знам къде се видя.

# 58 13 авг. 2009, 18:19 ч.

Мнения: 1 046

Аз също спестявам в момента, но за детето/под формата на застраховка живот/. Решила съм, като навърши 18 години, да му дам заделената сума. /Лично моята идея е за образование/. След това ще започна да заделям и за пенсионната си възраст, т.е. тогава вече ще мисля и за себе си.

# 59 13 авг. 2009, 21:25 ч.

Мнения: 5 924

Бих, но на този етап не остава ред за подобни заделяния.

Препоръчани теми

Фатална ли се оказва голямата любов към партньора?

АКО

Заради "децата" ?

Подялба на апартамент преди развод

Причина:

Причина: