
Здравейте! Отдавна не съм писала, ама нищо интересно не ни се случва, за това. Вчера се срещах с директорката на яслата, че от септември тръгват... и каква треска ме е затресла от вчера...
Как ще ги дам не знам. От както са се родили сме се разделяли 5 пъти за по 1 час. Не знам как ще го бъде това... И за мен, и най-вече за тях. Жоро мисля, че няма да има проблеми, но Николай не ми се отделя от полата. Реве от непознати... Скоро ги водих в един детски клуб да видя дали ще стоят без мене. Жоро - никакъв проблем, но Николай рева 20 мин до посиняване, докато не го взех.
Та ще видим как ще е. Директорката каза, че 1 мес е нормалната адаптация. Как ще издържа 1 мес да реве не знам... Ама няма начин трябва да свикнат, нямаме алтернатива. И сутринта съм се събудила в 5 ч и само глупости мисля - ако паднат от леглата (че малко плитички ми се видяха), ако се качат на секцията и паднат, ако тя падне и ги захлупи, ако някой ги открадне от двора, ако лелите ги бият.... ей такива щуротии са ми в главата. Мъжът ми се подиграва, че като че ли в казарма ги пращам. Снимки утре ще пусна, обещавам.
Много ме е страх и мен да не падне нещо по стълбите,от пързалките,да не го тормозят и т.н.

умрях от страх,защото под дъските духа и е пропаст,и то каква(не е за мен)