Защо децата са толкова злобни

Признавам, че аз не знам как бих реагирала в такава ситуация. Едно е да се разсъждава пред компютъра върху постъпките на другите и да се убеждаваме колко са сгрешили, друго е лично на теб да ти се случи нещо подобно когато изобщо не очакваш. Да, не е хубаво да се бият други деца - никога не бих го направила. Но къде са били родителите на това момче, за да реагират те на ситуацията - защо майка му не е скочила за да го озапти. Много ме е яд на такива деца, дето всичко си позволяват - буйни били, в градината или училището били така свикнали. Айде моля ти се, всичко е въпрос на домашно възпитание - а явно то е липсвало на въпросното момче. Изобщо не се обвинявай  airin555, че си защитила детето си.

За съжаление е така. Децата тепърва се учат да владеят емоциите си. Не знам какво предизвиква агресията у онова дете, но в повечето случаи е някакво тяхно си детско страдание.

А че авторката е зашлевила агресорчето - действала е импулсивно. На всеки се случва, никой не е съвършен.

Мисля 4е  airin555, би могла да за6тити детето си, и без да раздава правосъдие, като е видяла 4е другото дете се е "засилило", както тя казва към нейното, какво е о4аквала да се слу4и , и за6то не е избързала да предотврати ситуацията.
Когато дъ6теря ми бе6е на възраст в която не може6е да се за6тити сама винаги  съм била на достатъ4но близо разстояние от нея, за да мога  да го направя, ако се наложи.

В слу4ая авторката просто е дала пример и на двете деца, 4е  е в сила правото на по силния...

 В нищо не съм убедена,нито убеждавам в нещо, не вади думите от контекста. обърно внимание на след "ако следващия път". Ако на някоя от убедените, че шамара е грешка, пострада детето й, да пише пак.

Случвало се е голямо дете да се затича към моето, което беше в количка и да го удари. Стоях като втрещена, защото не очаквах.
Не ударих детето, въпреки че адреналинът ми рязко се покачи. Отидох при майката и и казах каквото трябваше.
Това, че моето дете е любвеобилно, не ми пречи да разбера родителите на по-агресивните деца. Опитвам се да приемам всичко с усмивка, дори когато едно малко зверче ухапа синът ми на пързалката, вследствие на което той изпадна в истерия от рев. Важна е реакцията на родителите.

  В подобна ситуация, се опитах да разговарям с майката /детето често дразнеше останалите/, а тя ми каза така -Живота е джунгла! Борба за оцеляване! Трябва да постига целите си, без значение, на каква цена!
 Смятам,че докато повечето от нас мислят така, тайничко се усмихват със задоволство, гледайки безучастно, как собственото им дете влиза във физическа разправа с друго, когато поощряват точно такова поведение - нищо няма да се промени, и площатките на вън, винаги  ще са бойно поле, вместо място за безгрижни игри.

А по темата - не смятам, че авторката е майка чудовище, точно обратното. Не одобрявам постъпката й, но не одобрявам и действията на родителите на детето, виновно за създалата се ситуация. По този начин, те косвено поощряват точно тези негови действия / то е ударило, те го ударили, пък после неговите родители скочили и свили сърмите на лелята /. Голям панаир! Смятам, че разговорът м/у двете страни е неизбежен, но толкова показно и селско - има и цивилизовани начини.

Според мен, това е проблем на всички нас. Не само на родителите и на двете деца. Всеки от нас би могъл да попадне в подобна и на двете ситуации. Децата са си деца.Всичките. Не винаги са предвивидими и от собствените си родители. В случая по-скоро не оправдам майката на малкото дете-тази, която е ударила чуждо дете. Как ще се чувства тя, ако след 4 години и нейното дете блъсне друго дете и бъде грубо с него?/Никой не е застрахован от нищо/. Ще позволи ли чужд човек да се разправя с все пак безпомощно/макар и проявило лошо възпитание/ дете?. То е дете - не знаем какъв е бил момента за него. Съгласна съм напълно за агресията. Това за детската градина е оправдание. Та нали все някой го е чул и в къщи. Всички се опрвдававаме с детската градина. А може и да не го е чело нито в къщи, нита в детската градина - а просто по ТВ, на улицата, в магазина... Та нали ние самите, прибирайки се у дома след работа първо пущаме телевизора, за чуем за поредното убийство и да проследим поредния сериал. А детските филми в момента са ужансни - изпълнени с толкова много бой, гняв и агресия - детските филми - по детските канали. Не мога да проумея. Накъде вървим и и накъде водим бъдещето си! Понякога колкото повече се стараем да предпазим децата си, толкова повече поподаме в подобни ситуации - За съжаление - това е НАШИЯТ свят - ние си го правим такъв - ние го създаваме - ние му берем плодовете... За съжаление... На нас самите ... и на собствените ни деца... на нашето бъдеще...

И моите деца също са бутани,удряни и т.н. от други деца,както и някога  и моите са бутали други.
Но лично аз никога не бих си позволила да ударя чуждо дете,както и не бих позволила някой да посегне на моите.
Принципно съм много добронамерен човек,но не знам ако някой друг удари децата ми как бих реагирала(определено няма да е добронамерено).

Аз незнам как бих реагирала, но сигурно щях да заведа "малкият разбойник" при родителите му и да му поговорим всички заедно.
Надявам се, че никога някой няма да удари дребния и той няма да се бие с други деца.Засега е миролюбив и спокоен и се надявам да остане такъв.

Заложено ни е в природата или поне на много от нас да сме жестоки. Децата нямат задръжки и просто си действат първосигнално. Големите се научават да се контролират. Но едва ли стават по малко злобни. Ако са били злобни като деца такива си остават и като големни. Дори животът повече ги озлобява. Така че не е правилно да се пита защо децата са злобни.  И това не е нещо, което се учи. Не можеш да се научиш да си злобен. Но разбира се можеш да се научиш да си изразяваш злобата по различни начини, както и да я прикриваш.
Ако моето дете беше блъснало твоето по този начин и му удариш шамар ще ида и ще ти благодаря. По добре един шамар да отнесе и да се научи, че така не се прави, отколкото да продължава да бие др деца.

Децата са злобни поради родителското възпитание.
По описаната случка  - зависи от ситуацията /за сега , въпреки че ми се е искало в определени случаи/ се възпирам от шамар над чуждо дете , а понякога много ми коства това.
Много често се разхождаме из Северния парк. Там има едни мостчета. На едно от мостчетата , мъжо тича с детето, а аз с количката по джапанки. Направо се пързалях и изпуснах количката, тя падна и от нея се изтъркаля една метална количка на сина ми. Три момчета на около 4-5 години наблизо си играеха , едното изтича, грабна количката и с възторжени възгаси  компанията побягна със все сила. Догоних ги, попитах момчето защо взе количката - а то ми отговори, че си играели на крадци. То си беше жива кражба, а не игра според мен. Попитах къде са родителите - ей там /неопределено/. Докато разговаряхме, приближи се една жена към момчетата, може би баба на някое от тях. Попитах я, дали е с някой от крадливата компания  и след като  потвърди, разказах случката. Ама НИКАКВА РЕАКЦИЯ. Нито взе някакви мерки към повереното й дете , нито  съобщи на другите какво е станало /след като видях на какво приличат родителите и как водят "възрастен" диалог, и аз се отказах/ ... нито нищо.
Днес играеш на крадец, утре си. /познавам доста престъпници, чийто прояви се дължат на първите седем години/. Днес си побойник на детската площадка, в яслата, градината или клубчето, утре си побойник  в обществото или в семейството, пак поради същите причини...
Пак от Северния парк ми прави едно нещо впечатление - китайците. Майките на по-малки деца докъм 3 години са неотлъчно до тях. По големите винаги са ангажирани с нещо от родителите си - федербал, топка, каране на колело. При родителите китайци го няма това "Аз ще си седна в кръчмата, пък ти се оправяй и си играй". Шапка им свалям за това.

Не мога да си представя, че мога да ударя чуждо дете.
Неприятно е да ти удрят детето, това не се случва само когато е на 1 - 2 години. Моето е на 5 и половина и онзи ден на детски кът с батут други момчета на неговата възраст и малко по големи, но три приятелчета решиха, че след като те се познават и няма да му разрешат да скача с с тях и се опитваха всячески да го блъскат , събарят и обиждат. Направих им 2 пъти забележка, родителите им си правят оглушки, защото нали на техните нищо им няма и в един момент го удариха много силно и той не разбираше защо го правят спед като не ги закача, а просто си скача на батута. Е развиках им се и едното ми отговаря, ами ние искаме само тримата да играем и той ни пречи. С доста сериозен и силен глас му казах, че ако го иска това може да си отиде у тях,но след като е на обществено място или ще играе с другите деца на съоръженията или да си ходи. Родотелите му само гледаха и мълчаха и след 2 минути напуснаха мястото.

За  съжаление много пъти съм ставала свидетел на подобни ситуации. Убедена съм, че щях да реагирам като теб ако се случи неочаквано както казваш ти.
В повечето случаи предупреждавам детето, че тъй като дъщеря ми не може да върне "жеста" аз ще се погрижа за това. Винаги гледам да говоря с родителя, но много често тези деца (поне тези, които са около нас) се разхождат от незаинтересовани баби или дебеловрати татковци Всеки си гледа от неговата камбанария и това си е. Аз се старая моето да го възпитам и се моля да среща се среща възможно по-рядко с подобни агресори

Какъв ли пример си дала на детето си,като си ударила чуждото?!
Няма да се учудя утре и твоето дете да посегне,на друго дете.
НАЛИ МАМА ГО ПРАВИ,ЗАЩО НЕ И АЗ!

Не се тревожи
Аз не те мисля за майка чудовище.
Ти си майка орлица,и инстинктивно си защитила чедото си.
Големите моралистки от по-горните редове,са по-често в позицията на майки с деца побойници,затова се нахвърлят срещу теб.