® Португалия - тема № 11

Добре де, да говорим с примери- какво толкова може да поиска едно дете,че да не може да му се даде?
и какво значи всичко?то ще иска това ,което е виждало да му се дава,това с което е запознато!,все пак говорим за малки деца още,а не за тинейджъри,нали?!

например с храната- ако му се дава само здравословна храна,ако му се обяснява какво и защо се яде/ама без двуличие-ние да ядем едно,а детето друго! /,тогавато знае какво да яде и какво да поиска.моите ме лудват в магазина-още повече ,че ни познават всички ии даже си позволяваме да ядем вътре
искат всякакви плодове,зеленчуци,хляб,кашкавал,сирене ,чудеса от храброст са необходими,за да напазарувам сама с тях,още повече ,че вече са големи и едва ги събирам в количката двете
за някои това е глезене,може и така да е ,но за мен е свобода на избора-у нас няма задължително ядене -кой каквото и когато иска,не наказвам,не изнудвам с ядене,не поставям условия-ако го изядеш-еди какво си...
всяка възраст си има особености.
моите сега се учат да си овладяват емоциите-смеят се  като луди-това добре,но и се удрят-овладяването на гнева е проблем и за някои възрастни....

Ммм нали си коментираме надявам се да няма разсърдени..все пак всеки си има мнение по отношение на гледането

Деси съгласна съм с Вики за това  за спазване на някакви правила..та било то и за храненето...вие сега сте си в къщи и не ги насилваш за ядене..даваш им когато и каквото си поискат(за храна говоря)....Но представи си след време тръгват на градина или по късно на у4илище...там си има режим...няма кой да има дава когато си поискат ...Та за това говорим най просто казано
А това за ядене в магазина...виждала съм го и от португал4ета...но ли4но аз не съм много съгласна...просто не е редно според мен..
И не е нужно да се забранява..просто  е нужно обяснение за това 4е  само след като се купи дадено нещо е ве4е наше притежание..
Не знам аз винаги съм говорила много и 4есто за това кое е правилно и кое не като с голям 4овек с Теди дори и когато беше малка..
Всъщност нали това е ролята на родителя да възпитава детето не се ражда възпитано
Малеее какво се отплеснах

никак не се притеснявайте да си кажете ,аз поемам критика 
знам,че не е редно това за яденето в магазина,затова го споменавам като мой пропуск,но предпочитам така,поне засега,защото те не се изсържат двете  от един човек-ако това може да ми е оправдание
но и ,извинявам се,че го казвам,ама изобщо си нямате на идея колко различна вселена са близнаците 
никой метод не действа на 100%,ако не е приложен спрямо ситуацията,а това означава 300%внимание,и напасване от моя страна,и честно-много е изморително.
другото е ,че аз обръщам понякога прекалено голямо внимание на емоционалното им състояние,отколкото на  външните фактори за развитие на ситуацията.
искам да кажа ,не че сме изключение,но сме много различни,както в начина на общуване,така и в приоритетите....като не съм се замисляла дали ми е верен подхода,само защото не съм изключила,че правила има,но те не са твърди,има вариации,а и има време за правила-още са малки,те не са разбрали още какво е социално общуване,какво е да си в обкръжение от хора,не знаят още какво е да си зависим от обществото...за това има време.
засега ми стига да са емоционално здрави, да се развиват хармонично,без да ги поттискат  условности и излишни правила

Аз не се сърдя и не критикувам никой. Всяка майка си усеща детето и вярвам че прави най-доброто за него. Тези дискусии ми харесват защото така взимаме идей от другите, и обмисляме нашите действия и виждания. Съгласна съм с Деси че е хубаво децата да имат свобода на действие и да се зачитат желанията им, но какво става когато техните действия контраститрат с нашата представа за добро поведение. Например не иска да си събира сам играчките. Проблема не е че аз не мога да ги събера. Често и аз съм в дилема кое и как що се отнася за възпитанието. Не е фатално ако игарчките останат разхвърляни но според моите виждания това не е правилно. Може би има време да свикнат с това кое е добро и кое не. Много често и аз помагам или сама събирам играчките. С това не правя ли мечешка услуга на Крис? Няма ли в последствие да му е по-трудно да се справя с трудностите в живота? В тази насока са доста често размислите ми. Опитвам се да балансирам като понякога му показвам че в живота за всичко трябва да се потрудиш, но когато е възможно - да му давам свобода. А дали е правилно - времето ще покаже 

Да се включа и аз в разискваната от Вас тема.
Меди , разбирам те напълно относно сътоянието в което изпадаш и не можеш да се овладееш.Ние сме в почти същото положение с изключение на това, че не се тръшка за нещо което не и е купено. Този период при нас отмина но го имаше преди известно време и честно казано не зная как отмина. Не съм прилагала никакви методи, просто изведнъж без и аз да разбера тя просто спря.Смятам че това е приод от израстването на детето, а може би и от нашето поведение до този момент, т.е. всичко и е купувано каквото е пожелала и когато и е отказано тогава вече тя се опитва да се налага и опитва всякакви начини за да бъде на нейното. Аз ще напиша разсъждавайки относно нашто положение: тя имаше малък проблем при раждането и след това просто ми казаха да бъде следена с годините и бях предупредена да се опитвам да овладявам ситуацията за да не изпада в т.н. нервни кризи. С две думи да и бъде угаждано.При нас сега проблема е че трябва всичко да бъде на нейното и то точно в момента който тя е казала. Дали готвя или гладя или....... просто нея не я интересува просто казва искам това и трябва да оставя това  кото правя за да и угодя. И естествено и аз не се овладявам и не зная как да постъпя. А относно това за шамарчетата - да получавала е , но сега е все по-рядко. Зная че всяка от нас се упреква след това и ни е болно. Но понякога е просто неизбежно  Според мен техниките за овладяването на ситуацията за всеки случай е индивидуален и зависи от самото дете и от факторите довели до това положение.Както в нашият случай здравословен проблем и качване на наште глави,уж за да я предпазиш .И какво следва след това усложняване на ситуацията-вече си изпуснал нишката.
За казаното от Деси и от Вики съм съгласна и с двете , защото ситуациите са съвсем различни. Аз не мога да се справя с едно а какво остава и с две които са на еднаква възраст и копират една от друга. Това което е написала Вики напълно го подкрепям:
но проблема е там че не мога да бъда толкова упорита и постоянна.  Когато аз кажа,че нещо няма да е така както тя иска, веднага се започва с плач или скимкане около мен, и какво следва аз естествено не издържам и за да не я набия и разрешавам и пак става така както каже тя.И естествено тя вече е свикнала има правила има забрани, но аз ще направя така както миналият път и пак ще бъде на мойто. И ето как ме манипулира, в тези моменти аз съм по слабата от нея, че не издържам да ми плаче и тя си е постигнала нейното.И така се въртим в омагьосан кръг.
Деси, зная че ти е трудно, видях твоето положение макар и малкото време изкарано с Вас.
Това е добре от една гледна точка, но от друга с времето ще ти става все по трудно. Дори и да си с тях до тръгването им на училище помисли как ще се чувстват те в този момент.Чисто и просто си направи една равносметка какво печелят и какво губят с тази свобода. Казвам ти го съвсем приятелски, с две думи не ми се иска децата да страдат сблъсквайки се с ред, норми,  задължения и т.н. които са в детските градини и училищата. Зная че е доста болезнено и го казвам от личен опит -  децата страдат и заедно с тях и ние.   
Уфф, съвсем се отнесох в писането.
  на всички.

 Включвам се веднага,защото докато съм писала е писала и Вики и тъй като прочетох написаното от нея се сетих веднага за един разговор с една моя колежка с която се уважаваме. Ще разкажа накратко за нейният случай и притесненията и.
Значи тя се запознава с един мъж преди известно време и както и очаквах той и предложи да живеят заедно, но тя е притеснена от факта че не може да се справя сама като една домакиня. Да отбележа че тя е на 38 години и има едно дете от предишен брак и се е стигнало до там за да се разделят точно поради този проблем, че тя не е могла да се справя сама със семейните си задължения.
И естествено сега се притеснява да не се повтори същото. Аз и казвам че трябва да направи усилия и след време всичко ще си дойде на място .И тя кой аз ли да се справя - това е  мисия невъзможна.И сега нейният разказ как е протекло детството и - без никакви ограничения за абсолютно нищо, как е разхвърляла играчки навсякъде и естествено никаква критика от страна на родителите. Естествено когато тя лягала вечер мама оправяла всичко и поставяла на мястото и следващият ден по същият начин. По нейните думи каквото е поискала е било на нейното, без каквито и да било усилия от нейна страна , чисто и просто никога не се е забранявало абсолютно нищо, защоро тя е дете и трябва да живее безпроблемно детство и че когато пораснела живота сам ще я научи да се справя. Да обаче - не.Разказа ми за трудностите които е имала с децата когато се е опитвала да се налага над тях. Но както тя казва родителите са разрешавали проблема по техен си начин. Та тази 38 год. жена не знае една супа да направи, една дреха да изглади, допитва се за всяко нещо със родителите си и каквото кажат те това е закон. Тя самата казва че и е много трудно да се справя, а аз говорейки с нея виждам една комплексирана и отчаяна жена.
Но както казват португалците "када казо е им казо".Така да се каже всичко е много относително. Все пак не трябва да пренебрегваме и факта че не всички деца са еднакви и имат различни характери. Така че при някой деца възпитанието по един или друг начин - може да има положителен ефект а при други точно обратното.

Брей брей голяма дискусия се е заформила
Наистина  всяко дете е разли4но и подхода би трябвало да е разли4ен ..
И повярвайте ми няма идеален родител...винаги има пропуски...така 4е възпитавайте както смятате 4е е добре за децата си...но не изпитвайте съмнения относно кое е правилно и кое не...
По ТВИ (Деси го гледа) всеки 4етвъртък има дискусия с един психолог  по разли4ни въпроси относно  възпитанието на децата.
И от него 4ух една много правилна мисъл..
Никога родителите не трябва да 4устват угризения 4е забраняват дадено нещо на децата си защото..именно това е ролята на родителя докато е малко детето да го насо4ва кое е правилно и кое не...защото то още няма Носао(може би не усеща).

толкова съм се замислила по тоя въпрос,че цял следобед съм се отнесла и забравих да си опека хляба


вярно е ,че не трябва да се съмняваме-веднага  усещат колебанието мъниците,и го ползват!
сега говорим с мъжа ми...дали не сме много либерални?!
и той ми казва ,че и строгостта няма ефект ,зависи какво е детето-той например е трябвало да пита дали  да се качи на стола, дали да стане от дивана....
а в училище ..проблем след проблем,и много проблемен пубертет и юношество...а сега  не търпи никакви ограничения
и аз съм така-чепата отвсякъде
и си мисля...какво ли не четох,какво ли не изучавах,но за децата все не съм подготвена,всяка минута ме провокират...те са тук ,за да ни учат-това знам със сигурност
ако ще се пречупят пред системата ,то нека да е по тяхна воля, или поради обстоятелствата, а не по моя инициатива, аз реших преди,а се замислям и сега...че за мен е важно да им дам различието..общото ще го получат от матрицата на училището

по молба на Светлето пуснах новата тема,да не би да затворят тази,но сега нямам възможност-утре ще я направя красива


НОВА ТЕМА