здравейте,за пореден път се обръщам към вас за мнение.На 38 съм с две големи деца .Пиша това за да обрисувам картинката за тези които не са чели предишните ми постове.Преживявам кошмарна година в емоционално отношение.Не знам какво става с мен .Зодия везна съм и по принцип винаги съм в размисъл но вече стигам до лудост.Не съм щастлива в брака си.Мъжът ми постоянно отсъства - работи много.За тези които веднага ще кажат тая пък какво иска ще кажа че съм самотна , ужасно самотна и това е от години.Той винаги гони някакви свои цели , удовлетворява собственото си его.Аз искам семейство - човек с когото да остарея ,когото да виждам и да обичам или поне уважавам.А към съпругът ми не изпитвам нищо такова.Зависима съм от него финансово.Той е умел манипулатор , а аз съм със слаб характер поддавам се на манипулация.Когато започнем да си говорим винаги той се оказва прав така извърта нещата , че излиза прав а аз се явявам някаква глезла която само му създава проблеми.На практика той си има собствен живот , който между впрочем казва че не му е приятен, има си приятели които не са мои .Аз нямам приятели ,защото той не ги одобряваше и те се отдръпнаха.Докато бяха децата малки - добре времето ми беше заето не си позволявах да се замислям защото съм отговорен човек а и живеех в някаква илюзия .Но днес на 38 си задавам въпроса какво правя с живота си , защо позволявам да правя компромиси със себе си.Имам ли право да бъда щастлива.Знам че щастието е относително понятие и никога не е пълно но ако поне не си опитал да го постигнеш чия е вината. Ето това ме терзае .Искам да го напусна и да започна отначало.Искам друг живот .Може да е по лош но поне няма да се терзая че не съм опитала.Искам да усещам , че съм жива.
- Публикувана: 22 авг. 2009, 15:37 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2009, 21:45 ч.
колко и какво трябва да изтърпя преди да се реша на развод
Ами напускай го щом искаш, какъв е проблема?
А ти не ходиш ли на работа на 38години, че си зависима от него? Той си гони свои цели - чудесно, а ти защо не гониш твои, които да са различни?
Не може да очакваш от съпруга си да ти стои до полата като малко дете, само защото на теб ти харесва това.
Намери си занимание, приятели, не е нужно той да ги одобрява щом са твои приятели, а не общи.
Искаш щастие, а сама не се грижиш за него, ами няма как да стане работата...
А ти не ходиш ли на работа на 38години, че си зависима от него? Той си гони свои цели - чудесно, а ти защо не гониш твои, които да са различни?
Не може да очакваш от съпруга си да ти стои до полата като малко дете, само защото на теб ти харесва това.
Намери си занимание, приятели, не е нужно той да ги одобрява щом са твои приятели, а не общи.
Искаш щастие, а сама не се грижиш за него, ами няма как да стане работата...
Работя в общата ни фирма , но общо взето той изкарва парите аз съм обикновена продавачка.Знам , че на пръв поглед изглежда лесно , решавай и какво толкова , но ще нараня много хора най вече децата си.Имам ли право да постъпвам егоистично.Относно целите и приятелите , колкото повече си казвам че трябва да намеря нещо което да осмисля живота ми толкова повече изпадам в някаква дупка и като последния човек незнам какво да правя.Все едно незнам нищо , немога нищо и така.Предполагам че това е паника.Но немога да изляза от това вцепенение.Все едно не съм имала живот до сега само рева и нищо не правя.Друг път съм съумявала да се мобилизирам и да се справя да пренебрегна собственните си нужди и да продължа напред но сега незнам дали искам.
lora_bg, тогава трябва да си изясниш дали искаш да си щастлива, или да угодиш на всички останали, за да не им нарушаваш кефа и да не ги нараняваш.
И кои са тези много хора които ще нараниш? Освен децата (които повярвай ми усещат ако нещата в един брак не вървят), не виждам кой друг.
На съпругът ти или не му пука как се чувстваш, или просто не го показва....но едва ли ще е особено наранен.
Всички останали нямат никакво значение.
И кои са тези много хора които ще нараниш? Освен децата (които повярвай ми усещат ако нещата в един брак не вървят), не виждам кой друг.
На съпругът ти или не му пука как се чувстваш, или просто не го показва....но едва ли ще е особено наранен.
Всички останали нямат никакво значение.
Как така само той изкарва парите, щом фирмата е обща?? Значи и парите са общи. Как така си зависима финансово, щом имате общ бизнес - не разбирам.
Аз не разбрах и какъв е основния проблем. Че мъжът ти работи много? И аз работя много. Не виждам друг начин да осигуря всичко на децата. Изобщо не допускам, че работата може да накара някой от семейството да се чувства самотен. Че си загубила приятелите си заради мъжа си - това вече е гадно, но нови приятели ще намериш. Не знам, не те разбирам, признавам. Защо не искаш да си живееш добре, без да се кахъриш толкова за мъжа ти, ако той не те тормози с нищо?
Аз не разбрах и какъв е основния проблем. Че мъжът ти работи много? И аз работя много. Не виждам друг начин да осигуря всичко на децата. Изобщо не допускам, че работата може да накара някой от семейството да се чувства самотен. Че си загубила приятелите си заради мъжа си - това вече е гадно, но нови приятели ще намериш. Не знам, не те разбирам, признавам. Защо не искаш да си живееш добре, без да се кахъриш толкова за мъжа ти, ако той не те тормози с нищо?
Дълго време мислех , че е нормално , тоест съвременните семейства са такива че живеят повече като съквартиранти с общи интереси.Но ние дори и това вече не сме.Той като говори го прави с насмешка , ехидно все гледа да ме бодне , аз се дразня.Имам чувството че все гледа да ме хване в издънка.Нервите му са опънати не му е лесно но и аз имам нерви но не си позволявам да го показвам.Абе водим тиха война което ме съсипва.Не е ли нормално хората в едно семейство да си говорят , да общуват ние нямаме нищо общо освен децата и бизнеса.
Гледай само как хубаво ти го каза Mirama.
Децата усещат когато родителите не са щастливи,както и това,че от значение е твоето щастие...спирам,че повтарям горния пост.
Има обаче разлика в двата ти поста:първия показва абсолютна готовност за борба и живот
А пък после
На първо място трябва да се разбереш със себе си и тогава всичко ще си дойде на мястото-решението ще излезе.
Пожелавам ти пркрасен живот
Децата усещат когато родителите не са щастливи,както и това,че от значение е твоето щастие...спирам,че повтарям горния пост.
Има обаче разлика в двата ти поста:първия показва абсолютна готовност за борба и живот
Искам да го напусна и да започна отначало.Искам друг живот .Може да е по лош но поне няма да се терзая че не съм опитала.Искам да усещам , че съм жива.
.Друг път съм съумявала да се мобилизирам и да се справя да пренебрегна собственните си нужди и да продължа напред но сега незнам дали искам.
Пожелавам ти пркрасен живот
Намерете някакъв начин да загладите нещата, мен ако питаш. Никакъв смисъл няма да се разделяте, нито за вас ще е от полза, нито за децата, нито ще успеете да разделите бизнеса справедливо... Виж, сега видях писаното от милинка. Ако мъжът ми ни вкарва в недомислени разходи, и аз бих взела мерки да го озаптя.
Незнам как да го опиша.Работи много,да не прозвучи наивно но има и други хора които работят по много но не си отписва семейството , а той казва че всичко го прави за семейството.За кое семейство се питам това което не вижда и децата му не познават.Знам че се плаща цена , но защо трябва аз да я плащам .Това са негови амбиции аз не искам скъпа кола , не искам апартаменти и др. "екстри"А част от бизнеса е на мое име но това е само формалност, всички решения взима той.Там нямам претенции не разбирам и не се слагам да разбирам.Истината е че се отказах от кариерата си в името на семейния бизнес, да сме свои хора и така се обезличих.Никой не ми е виновен.Знаех ,че го правя в името на семейството си.Сега си давам сметка , че не е трябвало
Разбирам и това,че не те устройва да живеете