Бягай . Може сега да се чудиш как ще бъдеш сама с детето,но помисли как детето ще бъде само без теб,ако съпруга ти ти направи нещо непоравимо с теб! Успех ти пожелавам и имай повече вяра в себе си!
- Публикувана: 24 авг. 2009, 22:45 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2009, 16:28 ч.
Страхувам се от съпруга си :(
Моето мнение е, че детето не трябва да расте в такава среда. Семейство се гради върху любов, доверие, разбирателство между двама души, при вас това липсва, ако ще още три години да сте женени пак ще липсва. Не съм оптимист и не вярвам мъжът ти да се промени, така че те съветвам да помислиш за детето - това може да го травмира психически за цял живот. Новото винаги е плашещо, но ще се справите. Квартира лесно се намира, още повече че майка ти е обещала подкрепа. Колкото до детето някой ден ще ти бъде благодарно, та тези малки душици са по-възприемчиви от нас, как мислиш че се чувства горкото сред такава агресия? Правилно са те посъветвали да бягаш по-далече, както и да обсъдиш нещата с майка си много добре, до най-малката подробност. Успех!
Помисли, след време като почнеш работа и не можеш да му спреш чашките, ще посмееш ли да оставиш детето само с него? И че като порасте още малко, детето ще почне да му подражава и да копира поведението му?
Пък и да те е страх и срам от собствения ти мъж, като отидеш някъде, вместо да ти е весело и приятно...млада си още, цял живот ли ще караш така?
Ако се чудиш, как и кога да си тръгнеш, му кажи, че е достатъчно голям, за да се контролира сам и ако не може, нямаш намерение да жертваш своята и на детето психика или живот. И спри да го мислиш и да броиш чашки, а се огледай за изгодни квартири. Вариантите са два- да се вслуша и да спре с простотиите/малко вероятно/ или при следващата издънка, без да слушаш повече обяснения, да си хванеш багажчето и детето.
Пък и да те е страх и срам от собствения ти мъж, като отидеш някъде, вместо да ти е весело и приятно...млада си още, цял живот ли ще караш така?
Ако се чудиш, как и кога да си тръгнеш, му кажи, че е достатъчно голям, за да се контролира сам и ако не може, нямаш намерение да жертваш своята и на детето психика или живот. И спри да го мислиш и да броиш чашки, а се огледай за изгодни квартири. Вариантите са два- да се вслуша и да спре с простотиите/малко вероятно/ или при следващата издънка, без да слушаш повече обяснения, да си хванеш багажчето и детето.
постоянно си мисля, че ме чака лош живот, изпълнен с пиянски скандали и прочие.
Разделих се със съпруга си. Последваха заплахи от членове на семейството му, сякаш не знаят защо си тръгнах. Обвиняват ме. Тръгнах си точно,когато той реши, че отново трябва да излиза, уж на кафе. Реши да излиза, след като му свърши бирата. Беше ясно защо иска да излиза, както винаги. Да се напие! Казах му, че ми е писнало от това, че ако той излезе, излизам и аз, като си събера багажа. Тпй се ядоса, казваше, че все това съм постаряла и тръгна. Давах му многократно сигнали, да спре да пие, да спре с разточителния си начин на живот..Той не се вслуша. МИнаваше всичко през ушите му. Тръгнах си неразбрана, критикувана от майка му и баща му. Тръгнах си, дано това е моето спасение и дано няма обратен път назад. Надявам се всичко ще е наред с моето детенце и мен. Изкарвам добри доходи и ще се справя. Стискайте ми палци, мили хора. Дано тръгна напред безпроблемно. Сигурна съм, че неговите хора ще ми стъжнят още повече живота, но трябва да съм силна. Изкараха ме курва, която се развява напред назад, което не е вярно. Ходела съм по чужди мъже, което също не е вярно. Това са думи на родителите му. Вече няма да имат пречка у дома им. Вечно твърдяха, че синът им не им обръща внимание заради мен, заради новото си семейство, което създаде.Е, вече ще им обръща. Дано оцелея. Ще се справя. Трябва да се справя и сама.
Взела си възможно най-доброто решение и помни: не се обръщай назад!
Спасила си се навреме, после щеше да става все по-лошо -никога не го забравяй.
Какво говорят другите не те интересува. Имаш дете, имаш собствен живот, това е важно! за какво ти е да те разбират хора като тези?
По-далече от цялата фамилия и гледай само напред!
Спасила си се навреме, после щеше да става все по-лошо -никога не го забравяй.
Какво говорят другите не те интересува. Имаш дете, имаш собствен живот, това е важно! за какво ти е да те разбират хора като тези?
По-далече от цялата фамилия и гледай само напред!
