радвам се,че има смели майки като теб!успех и не забрявяй да пишеш как си! 
- Публикувана: 24 авг. 2009, 22:45 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2009, 16:28 ч.
Страхувам се от съпруга си :(
Здравейте, мисля, че ви дължа писане по темата, защото вие бяхте толкова разбрани и писахте.
На квартира съм. Мъжът ми обаче идва, държи се добре с надеждата, че ще дойде при нас. Твърди, че ще се промени, ще спре да се напива и т.н. Била съм му липсвала, осъзнал какво е да ме няма. Психоатаката върху него от родителите му е голяма. Той все пак твърди, че не ги слуша и по-важни сме ние с детето. Вече три седмици сме разделени. Все пак се интересува от какво имаме нужда и не е безразличен. Голямата крачка, която направих е, че се махнах от жилището на родителите му. Огромна е крачката,. ПОне сега никой няма да ми държи сметка защо не ми е оправено леглото ( ако не е, не, че имам навик да съм мърла)..дали имам паяжини, дали една чиния имам в мивката. Сега никой няма да ме проверява. Толкова много съм се стараела, когато живяхме там. Готвела съм, чистела съм, оправяла съм и те все идваха на проверка, ако една чиния не е в дясно, а е в ляво и започват да ме удумват. Нали знаете, че когато човек иска да намери кусур на някого то винаги ще намери. Сега ми е поне спокойно. Мъжът ми идва да ни види, не виждам пиянски физиономии, не виждам нацупени и лицемерни физиономии на родителите му, които са толкова злобни, толкова властни и вечено диктуващи правилата в дома им, който ние ремонтирахме и от дупка го направихме в светъл дом. Те определяха кой ще влиза у дома, кой ще пренощува у дома, дали баба ми, майка ми и т.н. Да не говорим, че имаше забрани да влизат мои роднини. Абе от един проблем с мъжа ми се реши най-големият- този с родителите му. Вече го освободих апартамента, мъжът ми не бил готов да с епремести, а уж искал. ХУбавото е, че е на наша страна, въпреки психо атаките..защото в началото ги слушаше и не смееше копче да им каже. Не знам какво ще се случи с мен и мъжа ми, дали ще се разведем, но сега се чувствам добре. Не отричам, че ми липсва много, но съм спокойна.
На квартира съм. Мъжът ми обаче идва, държи се добре с надеждата, че ще дойде при нас. Твърди, че ще се промени, ще спре да се напива и т.н. Била съм му липсвала, осъзнал какво е да ме няма. Психоатаката върху него от родителите му е голяма. Той все пак твърди, че не ги слуша и по-важни сме ние с детето. Вече три седмици сме разделени. Все пак се интересува от какво имаме нужда и не е безразличен. Голямата крачка, която направих е, че се махнах от жилището на родителите му. Огромна е крачката,. ПОне сега никой няма да ми държи сметка защо не ми е оправено леглото ( ако не е, не, че имам навик да съм мърла)..дали имам паяжини, дали една чиния имам в мивката. Сега никой няма да ме проверява. Толкова много съм се стараела, когато живяхме там. Готвела съм, чистела съм, оправяла съм и те все идваха на проверка, ако една чиния не е в дясно, а е в ляво и започват да ме удумват. Нали знаете, че когато човек иска да намери кусур на някого то винаги ще намери. Сега ми е поне спокойно. Мъжът ми идва да ни види, не виждам пиянски физиономии, не виждам нацупени и лицемерни физиономии на родителите му, които са толкова злобни, толкова властни и вечено диктуващи правилата в дома им, който ние ремонтирахме и от дупка го направихме в светъл дом. Те определяха кой ще влиза у дома, кой ще пренощува у дома, дали баба ми, майка ми и т.н. Да не говорим, че имаше забрани да влизат мои роднини. Абе от един проблем с мъжа ми се реши най-големият- този с родителите му. Вече го освободих апартамента, мъжът ми не бил готов да с епремести, а уж искал. ХУбавото е, че е на наша страна, въпреки психо атаките..защото в началото ги слушаше и не смееше копче да им каже. Не знам какво ще се случи с мен и мъжа ми, дали ще се разведем, но сега се чувствам добре. Не отричам, че ми липсва много, но съм спокойна.
Разбира се, че ще си по-добре сега. Ако можеш да си го позволиш - дай си повече време да поживееш така без него и дано той проумее, че трябва да се вземе в ръце и да спре да пие и да се влияе от родителите си.
Много се радвам,че си добре ,мила! Радвам се ,че си спокойна и ,че детенцето ти е предпазено от пиянски изстъпления и сцени! Аз съм живяла дълги години с баща пияница,и макар никога да не ми е вдигал ръка,достатъчни ми бяха скандалите и побоищата с майка ми.
Живей си живота и дори да решиш да приемеш отново съпруга си при вас, не го прави веднага. Остави го още малко да поживее сам,за да оцени твоето присъствие и това на детето ви!
Да си жива и здрава!
Живей си живота и дори да решиш да приемеш отново съпруга си при вас, не го прави веднага. Остави го още малко да поживее сам,за да оцени твоето присъствие и това на детето ви!
Да си жива и здрава!
Чудесно е, че не само взе решение, а и го изпълни. Нищо не може да замени душевния комфорт. Детето ти също ще е по-спокойно. И аз като Сиско ще те посъветвам да не прибираш мъжа си веднага в квартирата, нека усети липсата ти и ако е мъж да се вземе в ръце и да се промени. Дано само не е като вълка в овчата кожа. Не е лесно и ти да вземеш решение-от една страна е баща на детето ти и човек ,който доскоро си обичала, от друга след годините прекарани в напрежение и сълзи може и да ти е по-добре сама..
Каквото и да решиш, бъди силна и умна.
Успех!
Каквото и да решиш, бъди силна и умна.
Успех!
Първите ми 8 години от живота ми преминаха в такива кавги и побоища!!! Майка ми се разтреперваше щом чуеше пътната врата да се отваря! 10 години е търпяла, докато си събере багажа и да напусне баща ми.Още ми са пресни грозните сцени на побой, а са минали толкова години! Същото пиянство, обичаше да се дразни с някой и да си го изкарва на по-слабите!Радвам се, че не съм израстнала в такава среда, нищо че израстнах без баща.На майка ми думите бяха: "Курварството е до време, но пиянството е до гроб!" Опичай си акъла, само това ще ти кажа, гледай да осигуриш на детенцето сигурност и за себе си спокойствие!!! Щом е посегнал веднъж, втория път е по-лесно! 
ХУбавото е, че е на наша страна, въпреки психо атаките..защото в началото ги слушаше и не смееше копче да им каже. Не знам какво ще се случи с мен и мъжа ми, дали ще се разведем, но сега се чувствам добре. Не отричам, че ми липсва много, но съм спокойна.
Не се поддавай на разнежените моменти на мъжа си. Едва ли ще спре да пие, присъствието на родителите му не е оправдание за постъпките му.
Аз така съм се подлъгвала. Мъжете оценяват това, което имат, като го ззагубят. Някои мъже, де....После се променят, докато пак получат обратно жената и после пак си стават същите
Дано всичко се нареди при теб