Постещи, пируващи, с дечицата летуващи - в 124 арабска тема сте добре дошли !

Гледам говорите си за пернати и опашати.
Аз в Сирия имам папагал, говорящ, жако. Купихме го оттук преди 14 г. и 96г. го занесохме в Сирия. Сега обитава дюкяна на свекър ми и говори арабски. Любимец е на свекърва ми. Сутрин Тито(така се казва папагала) я пита:"Какво ще готвиш днес, "Ем Аксам"?", пък тя му отговаря на дълго и широко. И понеже дюкяна е до верандата, на която тя пребивава целодневно, голямо общуване пада помежду им. Може да се каже, че пернатия е в течение на всички фамилни клюки.
Котка имах, много я обичах, но я подарих на приятелка, защото с тия пътувания не можех да я гледам.
Общо взето обичам животинки, само по риби не си падам, щото не са ми интересни, нищо не правят, не можеш да ги намачкаш.

miss_tyra , евала на мъжа ти за реакцията. Само благороден човек би реагирал така, въпреки личната си загуба.  

Астарта, аз също бих кърмила поне до 2 годинки. Но искам пак да правя ин витро, а пък то за съжаление не е съвместимо с кърменето.  Не мога да отлагам много, защото времето си лети, годинките ми са доста вече и дано успея да хвана последния последен влак. Защото много искам още едно дете.

Ние с Карумче се поразходихме навън, понапазарувахме разни неща и сега хапваме сиренки и грозде, щото ни се отвори апетит от скитосването.

Ясмин, не знаех за намеренията ти. От сърце ти пожелавам успешно ин витро и скоро още едно бебче

Шилан, извинявай, стана ми смешно за празния аквариум  . Подозирам, че и аз няма да забележа, ако нашият се обезлюди , дано само Алекс да следи нещата, че в крайна сметка той иска риби, не аз

като си говорим за животни да ви кажа аз за милите животинки и за гадни животни като саддам. значи, ако един човек се счита за честен иракчанин и патриот никога не би обичал или поддържал под какъвто и да е предлог саддам хюсеин. един режим избил около 3 милиона души и накарал още толкова да емигрират (не говоря за двата милиона, които емигрираха последните 10 години) не може да бъде приемлив. Ирак има нужда от силната ръка на закона не на терора било то политически, етнически или религиозен. саддам е обичан само от облагодетелстваните, а те са хора без съвест, защото голям процент от тях имат близки избити от този, който след това им даде пари и имоти, за да ги купи. Семейството ни е дало много жертви и аз определено се зарадвах и на залавянето и на присъдата. Постът ще стане дълъг, но за да отговоря на всички няма как иначе - моля за извинение предварително. Да отговоря защо майка ми е била сама с двете си деца: първият съпруг на майка ми (бащата на брат ми) е бил един от най-видните хора на една от опозиционните партии в Ирак - доктор на икономическите науки, завършил в България между другото. След като е арестуван българското правителство изпраща предложение до Багдад да им бъде предаден, като те се ангажират да го държат далеч от политическа дейност, само и само да ползват професионалния му капацитет. Естествено от Багдад отказват (по това време саддам хюсеин управлява задкулисно) и когато дядо ми (бащата на майка ми е имам и хатиб на джамия - тоест човек с религиозен сан и проповедник в исляма) отива да иска информация за зет си, тогавашният управляващ заявява "не мога хаджи да помогна. той е в ръцете на саддам". и така този изключителен човек е екзекутиран на 30.12.1970г. - 3 месеца преди да се роди единственият му син (моят брат) и 36 години преди да бъде екзекутиран Саддам на същата дата. Ето това е една от причините в арабските страни да има поговорка: "Предскажи на убиеца, да бъде убит." В сутринта, когато беше извършена екзекуцията беше Ид Ал Адха - най-големият ислямски празник - не би могло да има по-добър подарък за иракския народ - не заради сляпото отмъщение или омразата, а заради милионите избити, може би аз не мога да съм толкова благородна и да ми е жал за този изверг. Смятам, че убийството на синовете му и неговото, са част от Божието възмездие, а то идва по различни начини и на този и на другия свят. Няма да ви описвам чувствата на брат ми и майка - да видят убиеца на най-скъпите си хора екзекутиран в същият ден на грозното си престъпление. След 8 години майка ми се омъжва за моя баща, който след 3 години и половина (аз съм била на година и половина) също е екзекутиран по политически причини. Четири години преди това е убит вуйчо ми, а година след баща ми и вторият от вуйчовците ми - и така майка ми губи двама съпрузи и двама братя. Едва ли е интересно да обяснявам точно политическата интрига у дома, ако някой се интересува мога да пиша ЛС или мейл, да не претрупвам форума.
Хората, които сега управляват са останките от стария режим, нахлузили чалми и пребоядисани. Мир ще има тогава, когато спрат да ни делят на религии и етноси и всеки има право да живее и да създава бъдеще за децата си.
Ясмин - дори да закъснееш за класическото ин витро има и ин витро с низко хормонално натоварване, което се използва и при по-напреднала възраст (и при други показаниея естествено) - по-трудно е, защото не се извличат голям брой яйцеклетки, но е много по-безобидно за майката, а и тук в София има прекрасен специалист и по този вид ин витро. Успех - това е най-хубавото нещо - децата са всичко !
А сега за милите животинки. Аз съм имала хамстери, рибки, вълнисти папагалчета, костенурка, японски врабчета, мини зайци и ферма за мравки, ако последното се брои, защото не са точно животни. Едното племенниче като беше на 2г. се опита да изяде хамстера, но му докара само сърцебиене. После като беше на 3г. и чистехме аквариум изгълта чашка вода с 3 рибки хелери; зайците ги изпуснаха като бяхме при едни приятели в къща до горичката и не ги намерихме; костенурката я подарихме след като един месец се опитвах да отуча племенницата да не си слага да спи при нея вечер в леглото, а птичките ги подарих преди да замина за Ирак.
Сега като ви надух главата дано не ме биете, но се постарах да отговоря на всичко, ако съм пропуснала ще отговоря на лични, че като дойде Деси ще ме шамароса, че съм окупирала темата, иначе Дон Койоте ми липсва.   
А що се отнася до това дали съм улегнала докторка -   радвам се, че вдъхвам доверие макар и само да пиша - понякога и ние по-младите лекари сме се старали и се стараем доста да сме на ниво - стискайте палци да успяваме.

хадил ,на мене  ми беше изклю4ително интересно разказаното от тебе! траги4на съдба за цялото семейство,авно алжир е бил спасителния пояс за вас тримата, но и там е било доста натоварено от непрекъснатите цивилни войни и бойни действия около под4инението на кабилия,която и досега си е размирна! това е иконка, в която аз вложих свалена шапка за вашите!

Хадил, страшни неща  е преживяло семейството ти. Тръпки ме побиха докато четях. Дано бъдещето ви донесе радост и щастие, където и да сте.
А по въпроса за ин витрото, аз съм "старо куче". Имам няколко зад гърба си, Карумче е икси-бебе. И точно с лека стимулация ги правя. Това се оказа по-доброто решение за мен. А относно специалиста-ходя в клиниката на Стаменов, за мен там са най-добрите, благодарение на тях имам Каруми.

Астарта , благодаря:hug:

С какво мога да ти помогна?

Хадил-на няколко пъти натръхвах,четейки поста ти
И Мис Тайра казва,че нейния хабиби бил осъден...по колко хора на ден са осъждали?Всички иракчани за които чувам са съдени  

за животните:аз имам два красиви аквариума:голям и малък.Много си обичам рибите,харесва ми да ги храня и да ги наблюдавам:те имат интересно поведение и взаимоотношения,йерархия..
Покрай тях се наложи да уча химия ,геология и биология.
В Емирствата котки,кучета,папагали и разни пухкави сладури  са много скъпи,но пък винаги можеш да си осиновиш от шелтер.
Година гледах канарчета на терасата:приятелка ми ги остави и не и ги върнах
но имаше птичи грип и от страх ги пуснах на свобода..

Няма да те шамаросва Дон Койоте....споко! Само да се появи и да свършат проблемите й с нета:peace:
Хадил,поклон пред майка ти, минала през подобни житейски несгоди, с две деца в ръце,успяла самостоятелно да ги отгледа и възпита в чужда страна!
По повод животинките, с риск да ви се сторя безчувствена, ще ви кажа, че с годините нещо в мен се обърна... През годините сме гладали с брат ми  какво ли не - куче, котка, зайци, рибки , хамстери и т.н, но сега нямам никакво желание да  вкарам в дома си някоя животинка.. Както често съм  казвала и преди, имам си три маймуни, не ми трябват други приятелчета Радвам им се отстрани само.Миналата година, в близост до предходната квартира на нашия тати  в Атина, имаше зоомагазин, пред който винаги изнасяха говорещ папагал.Беше свикнал с потока от хора, преминаващи покрай него, затова и беше комуникативен и лесно подлежащ на обучение.Бяхме го научили за относително кратко време да повтаря имената на моите маймунки.

Хадил-Съжалявам,ако съм провокирала недоволството ти.И за мен беше загадка реакцията му....както казах Саддам е екзекутирал давамата му братя и докато течеше процесът срещу него се радваше,после изведнъж му стана мъчно,че бил възрастен....Написах всичко това,защото имаше въпрос как са реагирали Иракчаните на екзекуцията.А моят мъж въобще не е живял добре по това време и не е бил облагодетелстван от режима.
Съжалявам за това,което се е случило на твоето и на много други семейства и вярвам в твоето блестящо бъдеще в Ирак!
Да знаеш,че ако Иншалла някой ден дойда там ще ти дойда на гости в клиниката!

мис тайра не си предизвикала недоволство, просто аз обясних, че не мога да съм толкова добра като съпругът ти. нямам предвид, че той не е прав. просто хората са силни всеки по свой начин. шапка свалям на съпругът ти, че е могъл да разсъди така.

Всъщност и аз тогава еазбрах колко е благороден и бях доволна от избора си!(през това време още си свиквахме на характерите и имахме определени"търкания",понеже бяхме много различни-точно тогава разбрах че има добро сърце и че това е "моята половинка",осъзнах че си струва всеки мой компромис в отношенията)
Приятна вечер ви желая!Нощес ще ви нагледам....

ШИЛАНЧЕТО- ама и ти си милозлива към животинките като мене. Аз мислех, че нещо ми има За Рилския манастир съм съгласна със тебе за всичко. И за страхотната атмосфера там и за поповете.  Да ти кажа тези хора трябва да са благи да привличат хората със доброта а аз почувствах такъв студ, такова безразличие към хората. Добре, че мястото е вълшебно и хората са привлечени от него. Искахме да идем и тази година ама нали Бате по рано го извикаха. Намерихме едно местенце на 3 километра от Рилския манастир-на мъжо много му хареса миналата година. Наистина беше чудесно местенце със чудесни хора във хотела, така ни глезиха и ни се радваха, няма да го забравя. Тишина, само тишина и шума на реката. А аз съм голяма алармаджийка и обичам да има много хора около мене. Но и на мене ми хареса.
ЖАСМИНЧЕ- Душа шЪ ФанИш тренО помни ми думата А за папагала ти знам, че те са най умните и говорими папагали но пък свекърва ти му е помогнала много защото папагалите предпочитат да учат когато чуват женски глас. Харесват го защото е по мелодичен а и папагала ви е мъжки което е още един плюс защото мъжките обичат жени, дразнят се от мъжоветееее
НСЕ-не ти трябват повече домашни животни Душа. Ти си имаш предостатъчно.  Я да те поглезят малко и тебе и да се погрижат повече!!!
ХАДИЛ-Поклон пред семейството ти! Просто нямам думи да изразя какво изпитах като четох а и дар словото ми е слаба ракия. Господ да ви благослови всички останали живи и да ви дари много здраве и щастие

аз съм слушала за Садам и моето мнение,   е 4е никой народ не бива да живее под натиска на такъв диктатор като него,но в крайна сметки си полу4и заслуженото,но са съжаление късно но...                                                                                                                                                                                                                                  хадил- аз си те представям като една мила докторка с мн нежно лице. обясняваща вси4ко обстойно на пациентите си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         преди 10 години занесох в дома едно малко пин4ер4е,което не хареса на никого аз мн плаках, и с "300 зора"ми разрешиха да го задаржа,но после какво стана  мислите баща ми на всякаде ходеше с нея.тя се казваше Сара мн я оби4ахме.преди две години по4ина от тумор на матката.мн я оби4ах и мн плаках за нея.                                                                                                                                                                                                                                 желая на вси4ки Ви лека ве4ер

Здравейте прекрасни дами!!!
Делта ама ужасно време днеска нали? Добре че бях на работа че ако бях в къщи само щях да роня крокодилски сълзи  Ама пусто като хабибито няколко дена ще работи вечерно време и се чувствам толкова самотна 
А животни покрай децата сме имали всякакви но горките нямат късмет да попаднат на деца (по-скоро на дете - сина ми). От "либоф" направо се тикосаха горките а и аз толкова обичам животинки ама нейсе - вече няма да имаме.
Лека вечер на всички и приятни сънища а аз отивам да изливам мъката си на възглавницата  горката.

bena bela да ти кажа за един пинчер - съседчето ни е на 6 години и преди 3 месеца на площадката едно такова мъничко кученце се нахвърли и го ухапа... всички се затичахме да махнем кучето и да видим детето и докато стигнем   малкото дяволче успя да хване пинчера и да го захапе - е, ела да видиш как се разтърва куче от хватката на дете  
а за обясняването - много обяснявам и колегите миказаха да не си отварям кабинет, защото ако на всяка майка или изобщо всеки пациент отделям толкова време ще си умра от глад, защото ще преглеждам само по 5 човека на ден  
Ами то днес като се замисля за 6 часа съм приела и прегледала обстойно 4 деца... за свое оправдание ще кажа, че случаите си бяха занемарени и тежки... я да ви питам като майки - наистина ли повечето от колегите педиатри не правят пълен преглед по кабинетите. В смисъл lege artis едно дете се преглежда отгоре до долу (и възрастните де) - гледа се кожата на цялото тяло, детето се съблича голо, гледат се гениталии, пипат се коремни органи, проверяват се рефлекси, мускулен тонус, ставен релеф, слушат се сърце и бял дроб отпред, отзад и отстрани, гледа се гърло, уши (над 1 г. и по показания под 1г.), очи, фонтанела при малките, разпитва се до най-малките подробности. Това се води основен преглед и е задължителен минимум. Днес останах изненадана да приема деца, чийто заболявания се откриват при пълен преглед и при добро разпитване на майката, а бяха занемарени едното до степен кома, та ми дойде на ум да питам майките дали личните лекари, независимо педиатри или не, правят такъв преглед на децата. Питам не, за да оплювам колегите, а за да си направя извод на какво мога да разчитам, като изписваме децата, т.е. дали да си ги викаме при нас за контролите или да назначим преглед при личните лекари и педиатри. И да питам още нещо - в родилния дом, а после и личният лекар/педиатър показват ли ви как да кърмите, как да къпете детето, дават ли ви написани указания за захранване и формули за следене на тегло, количество храна, ръст, имунизационен календар. Нас ни карат да правим такива указания и когато казвам на майките: "Знам, че сте ги получили и са ви казали това и това...." те ме гледат като втрещени. Обяснявани ли са ви начините за каляване (т.нар. неспецифична профилактика) - водни, въздушни и слънчеви бани, масаж и пасивна гимнастика на деца до 1 годинка. Казвано ли е каква трябва да е храната по време на бременност и кърмене, кои лекарства са съвместими с кърменето и кои не. Интересно ми е да знам, за да може евентуално по социална педиатрия да подготвим с колегите такъв проект, така или иначе с материалите съм готова, но не знам дали има нужда. Ще съм ви много благодарна, ако си споделите опита и ако ми кажете от какво сте изпитвали или изпитвате нужда като информация.

Знаеш ли, Хадил, засягаш една доста обширна и болна тема...
Всеки може да сподели опита си със съответния педиатър, но нещата пак малко или много са относителни.Личната лекарка и на трите ми дъщери от раждането им до днес е една и съща и въпреки това през годините ставам като че ли свидетел на все по-голямо претупване на нещата от нейна страна.Отдавнашен лекар е, с многогодишен опит като педиатър, отличен диагностик е и въпреки това нещо куца - прозира някаква форма на незаинтересованост...Върши си наглед уж съвестно работата, но успоредно с това  все нешо мърмори и се оплаква от бумащината, заплащането и прочие болезнени за БГ теми.. Затова, някак от само себе си се случи така, че до услугите й прибягвам предимно при имунизации, попълване на здравни картони за училище и подобни дейности.В останалите случаи сякаш повече разчитам на кумата си,която също е педиатър.Последното не означава, че омаловажавам способностите на първата, подчертавам че е отличен медик...
В тази връзка  ще ти дам един пример...Преди повече от осем години, близначките вдигнаха много висока температура, около 40 градуса ...Първата, на която звъннах, беше педиатърката им.Нямаше я обаче   у дома, затова предадох на дъщеря й, която също познавам лично.Гонена от страха, до какво може да доведе подобна висока температура при едва 3-месечни бебета, се обадих и на кумата. Така се получи, че двете се озоваха едновременно у дома...Започна едно негласно съревнование помежду им, чия диагноза е по-точна и какви да са последващите действия...Единственият консенсус, до който достигнаха, за който аз и до днес нямам логично обяснение, беше повикването на Бърза помощ...Оттам пък като дойде една дръпната докторка и като се развика, как можело да я викаме при наличието на двама педиатри, карикатурата стана пълна...Наложи се едва ли не ние да ги разтърваваме.. и да им припомним целта на занятието Разгеле, накрая получихме заветното направление за прием в болница... В 1 часа посред нощ, от детската клиника за белодробни заболявания зад Майчин дом, въпреки наличието на въпросния документ и въпреки убийствено високата темепература на бебетата, ни изгониха като мръсни котки с оправданието, че няма свободни легла....Както и да е, на следващата сутрин, с дигноза двустранна пневмония, ни приеха във Втора градска..Та какво да ти кажа за старанието и заинтересоваността на педиатрите? Като във всички професии, и тук има и съвестни хора с призвание и способности, но има и от другите...А когато става дума за деца, е страшно да поаднеш на вторите.