Здрасти и от нас момичета!!! Как сте в това гадно временце...
utro77, направо не ти завиждам, още повече че знам какво е... с големите ми деца не съм имала никаква помощ (само в много редки случаи) защото баба им по бащина линия не искаше да ги погледне и на снимка, а за да не тормозя бившия ми мъж (щото му беше гадно от тази ситуация) не ги давах и на нашите, да няма после "само майка ти и баща ти ли могат да им се радват..." (не че другите им се радваха де...) много е гадно, но поне сега никой не може да ми каже "аз като ТИ ГЛЕДАХ децата..." . А сега пък с новия мъж - свеки само чака да я извикам и пристига, каквото й кажа прави и въобще не мога да се оплача че не ми помага. Лошото е че аз вече толкова съм си свикнала сама, че почти не я ползвам. А майка ми за съжаление вече я няма и не може да ми помага. Имало е моменти, в които съм й се сърдила заради неща от този род (гледането на деца), но сега всичко това е загубило значението си и само ми се иска да беше жива, а и мисля, че тя би искала да е постъпвала по друг начин. Така че не им се сърди, ще се осъзнаят и ще си дойде всичко на мястото. А за нощните събуждания не знам какво да ти кажа - пробвай да заместиш своето присъствие с нещо друго - имам предвид някоя играчка, мека и по-големичка, с която да се опиташ отначало през деня, а после и нощем да я приучиш да спи, да се гушка и може и да стане... то си зависи от детето. Във всеки случай успех!!! И стискай зъби, ще се уреди всичко с времето си.
utro77, направо не ти завиждам, още повече че знам какво е... с големите ми деца не съм имала никаква помощ (само в много редки случаи) защото баба им по бащина линия не искаше да ги погледне и на снимка, а за да не тормозя бившия ми мъж (щото му беше гадно от тази ситуация) не ги давах и на нашите, да няма после "само майка ти и баща ти ли могат да им се радват..." (не че другите им се радваха де...) много е гадно, но поне сега никой не може да ми каже "аз като ТИ ГЛЕДАХ децата..." . А сега пък с новия мъж - свеки само чака да я извикам и пристига, каквото й кажа прави и въобще не мога да се оплача че не ми помага. Лошото е че аз вече толкова съм си свикнала сама, че почти не я ползвам. А майка ми за съжаление вече я няма и не може да ми помага. Имало е моменти, в които съм й се сърдила заради неща от този род (гледането на деца), но сега всичко това е загубило значението си и само ми се иска да беше жива, а и мисля, че тя би искала да е постъпвала по друг начин. Така че не им се сърди, ще се осъзнаят и ще си дойде всичко на мястото. А за нощните събуждания не знам какво да ти кажа - пробвай да заместиш своето присъствие с нещо друго - имам предвид някоя играчка, мека и по-големичка, с която да се опиташ отначало през деня, а после и нощем да я приучиш да спи, да се гушка и може и да стане... то си зависи от детето. Във всеки случай успех!!! И стискай зъби, ще се уреди всичко с времето си.
Да се пазите , ей 
Облякох й дълги ръкави, обаче не и НЕ. Дърпа ръкави, дърпа крачоли - страшна работа 
Как ще караме, голям зор с това навличане. 
Баща ми най-вече - за него реве повече от мене, бе 
Но като си идем няма да е така.....сега зимата майка ми ще помага, че аз тръгвам на работа, пък нали още не сме установили наново в София, та ще е трудничко. Пък напролет ще видим.... живот и здраве, на градинка 
Че сложих торбичката и айде пак наново 
Сутринта мъжа ми я намерил в леглото играеща с пижама, събута до коленeте 
но когато се наканя да отида и аз ще искам хапчета... 
. С мъж ми дружно решихме да не ги пия и да не се тормозя. Дано няма еднометриоза, пък ще се пазим по друг начин. 
Имайте милост с тези ваши истории 
Направо стана студено, облякох си пуловер, обух си чорапи и отивам да издирвам олекотената че нощес няма да изтрая така. Калина спи завита с одеалце и отгоре плик с вълнено одеалце значи е много студено !!!! 
Мойта приятелка заради спрените постинори сега си има една сладка Евка 
поне на майка си може всичко да споделиш. И аз съм съгласна с Бубето, когато Марти беше малък много ревнувах като му се радваше свеки и като казваха, че ще го вземат на лозе и ще го гледат. Обаче сега съм на друго мнение, много щъкат вече децата и искат ръце, кръст и внимание, да не говорим за домакинството. Днес Марти дремна 40 мин. и от 14.30 до преди малко такава игра (не излизахме на разходка), че ми се разказа фамилията, пълзене, ставане, падане, облизване на всичко, дърпане на всичко и като му омръзне малко рев, после пак наново и аз си викам кеф ще се измори и 21ч. ще е гроги, да ама не, накрая се приспиваха с тати. До сега не ми е будувал толкова часове