За изхождането (ЕБХ) - тема 11

Pow, аз започнах на около месец с това, че при смяна на памперса, като го носех на мивката, преди да го измия, го държах минутка-два над мивката и му казвах "Пишшш". Много бързо започна да се изпишква там почти всеки път. Над легенче нещо не мога да си намеря удобната поза. Ако не искаш още да го издържаш, може като го видиш да пишка или да ака, да издаваш звука, който си избрала, за да азапочне да го свързва с действието.
Аз също имам една чуденка. Акането става почти всеки път в мивката, но пишкането по-рядко, освен ако не е веднага след сън. И то не че не го хващам, но над мивката не прави нищо, а пет минути след това - в пелената. Струва ми се, че се разсейва от огледалото и просто не се сеща. Възможно ли е? Да не би аз да съм прекалено "усърдна"? Не го държа повече от минута-две, ако протестира, го махам.

Moжете да го придържате така над гърнето (покажи на бабата):


или като нас
 

Ние започнахме точно така ''приучаването'' към хигиена. По съвет на майка ми видя ли малко нацапана пелена (напишкана или ''цветна'') оставях дъщеря ми върху повивалника по голо дупе. След най-много минутка тя пишкаше. После на 5м купихме гърне и попаденията бяха директно в него. Сега като се замисля детето ми е показвало ,че иска да е чисто, но трябваше да мине година преди да остане без пелени. На година и два месеца забравихме пелените напълно.
pow явно детето показва ,че иска да е сухо и чисто. Води се по него и няма да грешиш 

pow момичетата са ти написали основно всичко, но и аз да кажа. Така както слушаш детенце и се водиш по него, че има нужда да практикува ЕБХ, така го послушай и за позицията, и мястото. Ако сте пробвали на другите места и преценяваш, че на повивалника му е най-добре, там го остави. Много мамчета от темата са почвали така и бебчетата после сами показват, че е време да сменят позата. Не го учиш на лоши хигиенни навици, напротив нали веднага след това е сухичък! И най-важното е, че той вижда, че го разбираш и го следваш! Много се радвам за вас, успех!
Алексче до колкото съм прочела тук във форума много от бебоците се разсейват от огледалото, да! Може би пробвай да смениш мястото. А и също дори и да не държиш детенце дълго, но пък вътрешно си притеснена и напрегната (дори и да не го показваш) те го усештат и протестират. При нас беше така. Отпусни се (ако е това) и да изпуснеш няма проблем, вжното е, че комуникирате и че сте със сухо дупе
Не виждам колко сте големи, но може и да иска вече само без мама

Благодаря ви за отговорите  Ще продължа да го оставям така и ще наблюдавам какво се случва. За сега не съм пробвала друго, но ще опитам някой път, да видя все пак как приема други варянти (благодаря на Людмил за картинките ). Вече започнах да се запасявам и с многократни пелени, чувала съм, че двете неща се връзват добре едно с друго. Ще следя темата

Отдавна не съм се появявала,но то е защото трупаме опит и сега спокойно може да кажа и аз нещо по въпроса
Ние вече сме на 4.5 м и на 99 % хващаме акото.Сутрин като се събуди веднага сме на гърнето.Купих му го за да свиква с предмета .Сядам на тоалетната и го слагам да легне на краката ми.Дупето му се пада на коленете ми и е точно над гърнето.Понякога го издържам,но рядко защото ми се струва че е още малък.Ако нещо се "запъва" му давам малко да сукне и почти веднага му идва музата
Купих му това и чакам да дойде Дядо Коледа да му го подари,а и да може да сяда за да го ползва.
http://misto-bg.com/kidskit/toilet-trainer.htm

ВяраВики страхотно се справяте. Браво на вас!  Страшен подарък, дано да влезе в употреба скоро.

Здравейте
На мен ми е доста рано, но се интересувам, като му дойде времето, библиотеката в първия пост дали ще ми бъде достатъчна, за да започна да прилагам ЕБХ или сте се подготвяли и по друг начин?
Може да ми е малко глупав въпроса, но за сега съм доста боса по тези теми

Арлина добре дошла

Според мен библиотеката и книгата на И. Бауер са добра теория. Но за голямата практика ти съветвам да изчетеш 11 теми. Доста неща се преповтарят, но така ти се набиват в главата, а и всяка тема си има нещо ценно.
А като му дойде времето питай тук
Лека бременност

Lyublyana, благодаря! Ще послушам съвета ти за предишните теми (всички сигурно няма да успея но поне няколко ще изчета). Можеш ли само да ми напишеш името на въпросната книга или пълните имена на автора, за да намеря от къде мога да я поръчам?

Здравейте!
Записвам се във вашата темичка и се надявам след няколко месеца активно да участвам 
С дъщеричката ми се захванах на нещо като ЕБХ, но все пак беше и с памперс. Започнах да я изпишквам над леген на 4 месеца и на 7 м. я сложих на гърне. Сега - на 1 г. и почти 3 м. сама си носи гърнето, с памперс е само вечер, а през деня за спане с пелена за многократна употреба. Е, има и пропуски, но то е като се залиса в игра.
Купих няколко пелени - едните китайски, две уж са хубави, но почти винаги беше мокра с тях. Не знам аз ли не успях да ги напастна или проблема беше в тях.
Сега съм решила един ден - живот и здраве - да започна опитите по-рано... може би около 2-рия месец, стига да имам възможност, че не се знае колко ще мога да се посветя на бебето покрай каката.
Много съм щастлива, че детето ми е с памучни гащички от 8-мия месец, спестихме много пари и помогнахме до някъде на планетата ни! Но най-хубаво е, че тя е суха и обича да е суха.

Арлина автора е Ingrid Bauer книгата е Diaper free! The gental wisdom of natural infant higiene! Сори мислех, че я има на 1-ва страница и за това не бях подробна.
тупурче страхотно, с каката не било нещо като, ами чисто ЕБХ. Дано да можеш да почнеш по от скоро с второто детенце. Ако пък не, важното е, че ще е от рано без памперс. И ще споделяш да се готвим и ние за второто

Още едно благодаря 

Здравейте мамчета настящи и бъдещи!

Бих искала да Ви разкажа за нашият опит с ЕБХ.

За първи път чух за ЕБХ много преди да бъда завладяна от нежните матерински чувства и желанието да имам дете. Една приятелка сподели с мен за този древен естествен метод на изхождане, за който тя беше чела. Разказът и беше мимолетен без подробности, т.к. тя не практикуше метода. Но това не попречи да привлече вниманието ми с пълна сила. Най-вече бях заинтригувана от това какви биха могли да бъдат сигналите подавани от бебчетата.
По това време вече живеех в Словения и почна да ми прави впечатление, че деца на по 4-5 годинки все още са с памперси. Това ме ужаси! Никога преди не се бях замисляла дали децата трябва да са с памперси и до каква възраст. Но след като научих за ЕБХ и виждах, че 4-5 годишни деца все още пикат и акат в гащите си, едно гласче почна да ми повтаря: Твойто дете няма да носи памперс!
Но то бе още много тихо и далечно.

В зората на моето забременяване отново се сблъсках с ЕБХ, като прочетох за нея в книгата "По-близо до бебето". Споделих с майка ми и тя ми разказа за жена, която познавала още от преди да ме роди, тя прилагала ЕБХ с децата си. Това вече ме убеди на 100%, че детето ми ще расте без памперс.
Оставаше да си набавя книгата на Ингрид Бауер от приятелката ми, за да се подготвя преди да родя. Получих я някъде около Нова Година, приблизително 7 седмици преди термина...
Но Новата Година реши да ни изненада и да ни направи най-прекрасния възможен подарък. 2-3 дни след като получих книгата родих прекрасното ни бебче.

И така във вълшебното утро на 03.01.2011г. родих дъщеря ми София, недоносена 6 седмици и 2 дни.

Предварителното раждане, престоя ни от 10 дни в родилното и невъзможността да прочета книгата преди да родя попречиха да започнем нашата ЕБХ от първия ден.
Първият ни опит всъщност беше в болницата, но като резултат на начинаещите, креативните ни творения можеха да се видят и почувстват навсякъде из стаята.    Реших, че ще продължа на спокойствие вкъщи.

И така навършилата 14 дни София пристъпи към своята ЕБХ. До тогава аз вече бях хванала някакви знаци. Невероятното беше, че недоносеното ми бебче подаваше доста ясни сигнали. За "пи-пи" се усмихваше или сумтеше и се гърчеше, а за "а-а" присвиваше уснички и ги издаваше напред, все едно чака целувка.  "Пи-пи" и "а-а" са мойте звукови сигнали към нея.
Първите ми опити за изхождане бяха през ноща, просто я слагах настрани, когато мислех, че ще направи нещо и наблюдавах. След първата нощ останалите две седмици оставахме и денем и нощем на 99% сухи. Изхождахме се над една алуминиева кутийка, като Софи определено изчакваше да подам сигнала. Толкова се радвах, че направо летях.

Искам да уточня, т.к. е свързано и с ЕБХ. За всичко предпочитам да следвам сърцето си и да се прислушвам към бебето си. Което горещо препоръчвам и на вас.

Като недоносена София я родих 2035гр., в разгара на една люта зима, за това реших да послушам докторите и себе си и да останаме вкъщи без разходки докато не набере достатъчно килограми. Около 1,5 месеца си бяхме вкъщи, без да излизаме. Смятах, че ми е от полза и за ЕБХ, т.к. постоянно бяхме без памперс, с малки изключения, и под непрестанно наблюдение.
Също така, смятах, че трябва постоянно да е в ръцете ми, т.е. да я нося, поне на първо време, за да понижа стреса от прекъсването на пренаталната ни връзка. За това, дори и нощем София спеше върху мен, сгушена в гърдите ми, а аз предремвах в полуседнало положение. Това продължи докато не навърши 3,5 месеца.

Въпреки това, вкъщи Софи винаги е била облечена, само по едно боди, къси чорапки и хавлиено парче между краката. Мятах й по едно одеялце, ако седим на едно място и не се движим. На приятелите ни обикновенно им беше студено в нас, незнам колко градуса сме поддържали, но на нас ни беше добре по къси ръкави.

Първите две седмици се радвахме на невероятен успех. Но през това време Софи започна да получава непонятни напъни. Не бяха колики, но определено имаше проблеми с изхождането. Под проблем имам предвид, дълготрайно, с невероятно напъване и предполагам с болка и в повечето случаи без краен резултат. Все пак акаше по 5-6, а дори и повече пъти на денонощие, но подаваше сигнал и се напъваше поне 20 пъти на денонощие.
Това в един момент, благодарение на съпруга ми, ме накара да осъзная, че я държа 15-20мин, но нищо не става. Тя ясно подаваше сигнал и определено си се напъваше, но нищо не излизаше. Може би понякога само "пи-пи". Търсих в интернет, какво може да бъде това, след като не е колики, защото не плачеше, а и продължаваше постоянно. Не бе само в определени часове и с неистов плач, като коликите. Намерих само запитвания, но не и отговори....
След като осъзнах, че Софи подава така да се каже "лъжливи сигнали" и сме изправени пред проблем, реших, че няма да я издържам в определената поза, ами ще слагам хавлиено парче между крачетата и когато направи  "пи-пи" или "а-а" ще подавам сигнала. Така прецених, че ще е по-щадящо за нея. За да помагам за "а-а"-то й правех акупунктурни масажчета, когато ми подаваше сигнали, това страшно помагаше в повечето случай. И всъщност хващахме почти всяко "а-а", но за целта позата ни беше, като Софи лежеше на краката ми с лице към мен и подложено хавлиено парче. "Пи-пи"-то определено отиваше в хавлийката и съответно върху мен. А сигналите й избледняваха с времето.

Тонове от хавлиени парчета за пране затрупваха банята ни, т.к. Софи пикаше поне по 35 пъти на денонощие (броила съм ги), а и акаше много в началото. Което означаваше, че пусках пералнята презден, ако не и всеки ден. Не я издържах както е по дебелите книги за ЕБХ. Но все пак детето ми беше нон-стоп без памперс и също така знаеше звуковите сигнали, които и подавах. От време на време пробвах, позата за изхождане, понякога се получаваше, което много ме радваше. Защото по онова време, се притеснявах да не забрави, но помнеше! Много често се изхождаше докато я кърмех, пробвах да слагам съдче под нея. Но дали защото ми се виждаше толкова малка или просто защото не излизахме и не се бях сетила, но все избирах някакви малки, пластмасови съдчета, които постоянно се огъваха под неспиращата да рита Софи. Поради което на онзи етап това ми се струваше страшно неудобно.
Определено ми писваше да бъда постоянно мокра и имаше моменти в които си давах почивка и слагах памперс за няколко часа през деня. И понякога, когато на таткото му беше изморено след работа, а искаше да я погушка, слагахме за час-два.
Макар и на онзи етап, слушайки Софи и себе си, това решение да я изхождаме върху хавлийки да ми се виждаше правилно, в последствие осъзнах, че бих могла да подходя и по по-различен начин. И също така мисля, че се отрази и на по нататачната ни ЕБХ. Т.к. независимо, че мокрите пърчета се сменяха моментално, смятам, че поради допирът на мократа хавлийка, Софи придоби навик към мокрото и доста дълъг период от време, като се изпишка, спокойно можеше да продължи да си играе мокра, без да й прави впечатление. От скоро започвам да забелязвам леко, раздвижване по въпроса. Ако се е изпишкала в гащичките, почва да мрънка, когато и стане студено от мокрото.

През ноща Софи спря да ака много бързо, не помня на колко беше. Но беше на около 1,5-2 месеца, когато вече пикаше само веднъж нощем. Това продължи до към 4,5 месеца, когато почнаха да ни тормозят зъбките и многократното събуждане и пишкане нощем се възобнови с пълна пара.

Обикновенно се информирах от английски форуми, но някак си явно не намирах достатъчно информация. Защото, ако бях намерила темите във форума на БГ-мама и бях прочела повече, от практична гледна точка, от самото начало, както казах и по-горе, щях да подходя по-различно. Щях да си купя хубава пластмасова купа, каквато имам сега, и да я слагам под Софи, която и без това бе нон-стоп в ръцете ми, щях да правя повече опити с позата за изхождане, т.к. сега осъзнавам, че Софи е подавала сигнали, които аз не съм разбирала. Но явно, като мама с първо дете, не само ЕБХ ми беше на дневен ред, шашках се и за други работи и определено нямах много време за интернет. 

Когато започнахме да излизаме, слагах памперс. Първоначално, не посмях да рискувам, толкова мъничко и все още не достатъчно закрепнало бебенце да изхождам на студа. А и с тези "лъжливи сигнали" и начина по който бях приела да я изхождам, не ми се виждаше удачно да е без памперс. Но погледнато през призмата на сегашните ми знания, Софи е подавала също доста отчетливи сигнали бидейки в това странно и непривично за нея нещо. На които аз лаично не обръщах внимание, а и бях приела, че когато е в памперс почивам от подмокрянето. 
Времето се затопляше и единственият период, в който Софи носеше памперс ставаше все по продължителен. Излизахме към 11-12.00 на обяд и се прибирахме към 17-18.00. Аз все още не смеех да я изхождам на вън. Правех опити, но явно все нацелвах "лъжливия сигнал".

Когато Софи беше на 3 месеца направихме 10 часово пътуване с колата до България и обратно. По време на пътуването Софи беше с памперс. В България си процедирахме по старому. Не забелязах абсолютно никаква промяна в поведението й спрямо ЕБХ.
Няколко дни след като се прибрахме от България, се преселихме да живеем в Белгия. Пътувахме отново с кола, около 16 часа и тогава бяхме с памперс, както и в следващите 5-6 дни. Защото пералнята ми не беше инсталирана и нямаше как да пера толкова много. Точно в този памперсов период, аз бях хванала вирус и го предадох на Софи. При нея се отрази само с хрема. Но също не мога да споделя, дали настинката е повлияла на изхождането й.
В последствие продължих по стария начин, можеби още около месец. С изключение на това, че вместо хавлиени парчета и връзвах тензухени, сгънати на триъгълник. Бях си купила тензух в България. Също не бих казала, че е имало някаква промяна в ЕБХ, поради факта от преместването. Може би 3-4 месеца е все още много малка възраст, за да осъзнават такива неща, до такава степен, че да им повлияе на поведението при ЕБХ.

Плувайки из между леките вълнения на нашето ЕБХ, на мен почна да ми прищраква, че проблемите с напъването, не само отшумяват, но май напълно са отшумели. А аз всъщност се страхувам да почна с изхождането в определената поза.... и то най-вече, защото тя си беше променила сигнализирането, а аз вообще не забелязвах такова! Тогава реших, че няма смисъл да се оправдавам, а трябва да запретна ръкави и да разчитам на другите спомагателни средства, като ритъм, интуиция. Защото, ако чакам сигнализиране, ще продължа още дълго с ежедневното къпане в "пи-пи"-тата на дъщеря си.

И тогава, вече около 5 месечната Софи я озари щастието, мама да се реши и да започне да предлага, като се полага основно на ритъма. Успеваемостта ни беше 80-90%. Всичко отиваше в кутийката (все още не ме беше осенила прекрасната мисъл да купя пластмасови купички). Просто беше върхът. През ноща беше пълен успех, както и до сега. Разходките продължаваха с памперс.

Как точно я изхождах, през деня над една пластмасова кутийка, не сме имали определено място, можеше и над мивката, ако там ни свареше ситуацията. През ноща, подобна пластмасова кутийка стоеше до леглото ни, и когато и се пишкаше я слагах под нея, така както си бяхме в леглото. Никъде не сме мърдали. После "пи-пи"-то го изсипвах в друг съд, за да не го разлеем при следващото пишкане. Определено за мен е убийствено да ставам и да чистя всяко "пи-пи".  Чистя го на сутринта. Е разбира се, случва се да освежим брачното ложе с аромата на нашето "пи-пи", но много рядко.  А и аз съм подговена със непромокаеми подложки, които сменям и също така с хавлийки, ако е протекло.

Първоначално през ноща Софи пишкаше веднага след като я сложа над кутийката, но след няколко дни ясно показа, че иска гърда за целта. От тогава нощем пишкаме и заспиваме пиейки вкусно, топло млечице През деня обикновенно предпочита да пишка без гърда.

След няколко седмици забелязах, че ме гони амбицията, а дъщеря ми вече отказва доста категорично, с изпъване, дърпане и мрънкане да я изхождам. Като имате предвид, че повече никога не съм я държала по дълго от 1-2мин и то, ако не се опъва.
Това беше между 6-8 месец, тогава минахме през периода на великото пишкане, когато се обърне по корем, на категоричното отказване да бъде изпишкана, защото мама бе твърде амбицирана или защото искахме да правим, вече всичко сами. Тогава не ги знаех тези подробности и се бях притеснила, че съвсем съм оплела конците.
Започнах да търся повече информация и попаднах на темите в БГ мама, където определено се успокоих, че не само ние минаваме през такива перипети, а и другите малчугани са същите.
Страшно много ми помагаха историите на другите мамчета, пълни с идеи и практически съвети. Престанах да се амбицирам и почнах да бърша локвички с още по-голяма усмивка.

В този период махнах и памперса за разходки. Оказа се, че тъй като живеем в къща и сме постоянно навън, нямахме, така да се каже ритуал за излизне. И явно Софи се чувстваше и там, като вкъщи, т.к. поведението и беше абсолютно еднакво. Нямаше разлика, сигнали не се подаваха и си пишкахме, когато на нас ни е кеф
Това ми създаваше малко неудобство по онова време, т.к. нямах достатъчно долнища за да мога да я преобличам. А тук в Белгия изкарахме достатъчно хладно лято. Но това не ни попречи в 80-90% от времето да излизаме по голо дупе, въпреки облачното и ветровито време. Не се разболяхме нито веднъж. За което съм страшно благодарна! Но смятам, че така я калявам доста добре. И все пак, я наблюдавам нея. Ако ми се вижда, че й е студено я обличам.

Когато Софи беше на около 6 месеца й купихме гърне, нито се впечатли от него, нито пък благоволи да седне там. Всъщност тогава още не седеше, но дори и с придържне не пожела. За нея заседяването на едно място, дори и за секунда е пълна загуба на време. Хубавото на гърнето е, че бе с малко вътрешно гърненце, което почнах да ползвам вместо пластмасовите кутийки и тогава също, най-сетне, ме осени великолепната идея за пластмасови купички от магазина, които наистина се оказаха много по удобни. Така и не уважихме гърнето като гърне, чака си реда да стане на седалка за голямата тоалетна. 

Когато Софи бе между 7-8 месец, се прибрахме за три седмици, в Словения и за малко в Хърватска. Ето тогава видях какво значи примерно дете, подаващо сигнали и чакащо да го изходят. Успеха ни в този период бе 99%, без да смятам, когато се е заиграла. Тогава вообще не я закачах, давах й почивка. Дали защото беше адски топло и пишкаше по-малко или смяната на обстановката я накара да е по-концентрирана в общтуването с мен, но опрделено имахме невороятен успех.
В Словения ползвахме количка (иначе се носиме), нито един път не напишка количката. В колата изчакваше да спрем за да я изходя. Понякога даваше сигнал, като пускаше няколко капки, след което я изпишквах. Иначе в самия ритъм на изхождане не забелязах никаква разлика, заради промяната. Освен по-рядкото пишкане, заради жегите и, че от заминаването ни първите 3 дни не ака. Но, в последствие, след като изходи насъбралото се, премина към нормалния си ритъм.
На отиване летяхме със самолет, там бяхме с памперс. Но на връщане, пътувахме с колата. Направихме нощен преход, с продължителност до обяд на другия ден. Т.е. някъде към 12-13 часа път. През това време спирахме всеки път за да изходим нашата Пипинка (така я наричаме Софи понякога). Само един път нямаше как да спрем и я изходих на една тензухена пеленка между краката ми с постлан найлонов плик отдолу (това имах под ръка) и един път я изпуснах, но тя си играеше в столчето и си се изпишка без да подаде видим сигнал.
Памперс използвах един единствен за всичките 3 седмици, като го слагах само 2 или 3 пъти в някакви екстремни случай, като когато отидохме на доктор и то само докато я премерят и в един магазин където беше много студено и в рамките на 10мин тя пишка 2 пъти.

На тези привилегии се радвах докато не се прибрахме вкъщи и не се почуства на своя територия. Пишкането как и където си искаме се възвърна с пълна сила.

До след месец, когато се прибрахме в България. Там отново беше най-примерното дете. С връщането ни вкъщи се върнахме към старата схема ....
В България си накупих един куп гащички и панталонки, за да имам да сменям. Поради настъпващото есенно време, а и циментовите плочки на пода вкъщи някак си не ми даваше сърцето да я оставям по голо дупе постоянно, доста е студено. И трябваше да се подготвя солидно. Е определено ползвам една малка част от всичкото, което накупих. Защото лека полека напредваме в ЕБХ и определено имаме все по-малко за пране. Но за това пък съм напълно екипирана за втората Пипинка .

Сега извънредни ситуации за нея са като отиваме с колата на пазар или по-друга работа. Тогава си казва, но ако не и харесат местата където искам да я изпишкам стиска до последно и накрая може и да се напишка. Последния месец прането ми драстично намаля. И то не защото я хващам всеки път, ами някакси предпочита да се изпишка, когато е по голо дупе. Първоначално си мислех, че е случайност. Но вече забелязвам, че наистина предпочита да пишка извън гащите. Последната седмица сме все с едни и същи панталонки на вън и нито веднъж не ги напишка, и вкъщи така едни панталонки, вече слагам от няколко дни и все остават сухи. Но локвички бършеме определено. Наскро се научи да слиза сама от леглото и, когато иска да пишка обезателно слиза за да го направи.

Това е 10 месечният ми опит с ЕБХ. Страшно съм доволна от решението си и за секунда не съм си помисляла за връщане назад, въпреки многото перипети, през които минахме. Защото гледам на дъщеря си, като на един напълно осъзнат човек и то не само за физческите й нужди. И не спирам да се радвам на озареното й с усмивка личице. 
Гледам с вдигната глава напред и очаквам скорошният ни скок в развитието, когато ще почнем да си казваме или да си носим купичката или нещо подобно, което ще роди малката главица на дъщеря ми.

И накрая бих искала да кажа, че станах майка естественичка, вероято в почти всяко едно отношение, благодарение на приятелките ми. Въпреки, че нито една от тях не практикува ЕБХ, те си остават едни прекрасни майки на децата си и смятам, че им дават страшно много, като следват естествените си принципи. Независимо, че децата им израстват в памперси.
Но аз минала през грандиозното преживяване да практикуваш ЕБХ не мога да си представя, нещо по-различно от това. И когато се замислям за децата в памперс, постоянно ми изплува въпросът:
Как ли се чувстват тези дечица, когато родителите им незнаейки, че в този момент им се пишка, ги хващат в неистова радост и ги подхвърлят и въртят във въздуха? ... а на тях им се пишка.

Не че на нас не ни се е случвало подобно нещо, но поне виждаме, че Софи пишка и спираме. Но това е само моя гледна точка, на закоравяло практикуваща ЕБХ майка. 
Иначе изцяло уважавам и продкрепям всяка майка, независимо от подхода й към детето. Защото смятам, че всяка майка е най-добрата майка за своето дете и си има доста основателни причини за избрания от нея подход. 

Желая спокойно и изпълнено с любов родителство на всички!

Може ли да я сложа на http://bezpeleni.info/bg_opit.htm ?
Прати ми снимки на admin@BezPeleni.info