Тръгнах си от болницата и си записах още 2 срещи за седмицата за тоновете. Прибрах се вкъщи в 19:30ч. но със странни болки, нещо неприсъщо. Хапнахме и в 20:30ч. ми изтекоха част от водите. Оправих се и в 21:30ч. с мъж ми бяхме в болницата. Пак запис на тоновете и тест дали са води или друго(тук се прави с една клечка на която има марличка и ако се оцвети в зелено значи са води), въпросната клечка не се оцвети и лекарката каза, че не са води. Та трябваше да ме бръкне хуууубаво да помести главата на бебето, за да изтекат пак част от водите. 
След записа се останови, че бебето е добре и ме преведоха в стая до сутринта, цяла нощ си имах болезнени и нерегулярни контракции, но търпими. На сутринта не беше започнал родилен процес и в 7ч. ме преведоха в родилна зала, включиха ме на системи(без окситоцин)-глюкоза и още някакви щуротийки. И пак ме вързаха за тоновете. Към 8-8:30 започнаха и по-честите и по-силни контракции. Лошото бе, че нямаше мърдане, в една единствена поза бях и това ме тормозеше много. В 9ч. се обадих на мъжът ми да дойде при мен. От този момент контракциите станаха на 4 мин. с продължителност ок. 30сек., и имах чувстовот, че зачестяват все повече и повече. Мина моят лекар да ме види(ок.9:30) и аз си поисках епидурал, защото наистина болките бяха нетърпими в тази поза, а и вече бяха на 2 мин. Трябваше да изчакам едно спешно секцио и тогава да ми сложат упойката(така стана и с първото ми раждане 
-късмет) В 10ч. ми сложиха упойката и мъжът ми дойде малко след това(нямало кой да му отвори вратата на родилното). След това почувствах голямо облекчение, не усещах болка, дори успях да подремна малко, че бях смазана от неспане нощта а и от цялата дъндания около преместването ни. Бебето обаче не иска да излиза и си стои горе високо, мнооого трудно и бавничко слизаше надолу, аз продължавах да съм в същата поза, краката ми изтръпнаха...но поне болка нямаше. Към 12:40(не съм сигурна, защото нямах часовник около мен) започнах да усещам напъните. Лекарите минаваха и казваха, че няма да е скоро. Това продължи около 20 мин. В 13:12ч. изплака малкият Кристиан с 3 напъна! Най-сладкото момченце на мама, оформен, големичък и със сииилен глас. Имам лека епизотомия-2 външни и 1 вътрешен шев. Доволна съм от персонала, доволна съм, че и всичко с мен и Крис е наред. Но това не бе очакваното от мен раждане. Ако нещата бяха тръгнали от самосебе си, едва ли щях да съм вързана за леглото, и сега исках да се раздвижа малко, но уви не ми позволиха.
Аз се нахраних, станах и ги извиках да ме превеждат в стаята. А една акушерка идва с количка, като ме видя станала много ми се зарадва. Сякаш никога не бях раждала, чувствах се прекрасно.
) Персонала от болницата е изключително мил, очарована съм!
Нанни-кога ще се съберем да го видим най-после твоя малък мъж?Кажи кога и как ти е удобно. 
И Влади така беше-каква гордост за таткото е само си представям !Хубаво,че имаш кърма,дано скоро се регулира,че наистина си е натоварващо.Много ти е сладко момченцето,толкова е оформен,кажи на тати да ви снима и в домашна обстановка да ви видим.Докъде сте с новия дом,мама помага ли?Не каза Ема как се държи с бебчо-много целувки и на нея .
Иска само баща си, от мен най-много да ми позволи да й прочета някоя приказка и до там. Отдавам го на това, че имаше 9 месеца да свикне с мисълта, че имам бебе в корема, но сега неможе да се примири, че и баща й има бебе. Ако Калин се доближи до малкия, на Ема й се допикава и започва да мрънка докато Калин не започне да се занимава с нея. Преди малко й предложих да се разходим двете, но тя иска само баща си.
!Недей така,бебчо има нужда от теб,като си разтроена и изнервена нали знаеш,че ще му предадеш и на него и ще има да ти плаче по цял ден и нощ.
На сладура
офффф аман от болести бре
ама сигурно няма да празнуваме както бихме могли ако беше здрава Юл и бяхме се затъжили малко един за друг все сме заедно,и до Хисар не ходя сама,никъде,не сме се разделяли бре,ама и не можем 
обаче и аз искам бебчеее вече,ама мисълта ми не го побира нито разума 
Ема ще свикне,не се тревожи,няма къде да иде 
А ти не се изнервяй,че наистина всичко се отразява на бебо.То нормално сега след раждането с тези хормони докато се наместят.Мен родилни депресии не ме хванаха и двата пъти,не се поддавай,прегръщам те Аз имах късмета моето дете до сега да не е показало ревност поне явно.А че ревнува да.Съдя по държанието й понякога,отразява се,няма начин.Защо не пробваш със зелеви листа в сутиена.Като отбивах Зоя си слагах,доста облекчават.Ти сега и от 2-те ли кърмиш?Помня,че Ема я кърмеше от едната.Дано майка ти не ви изнервя допълнително,не е лесно с друг човек у дома.Аз лично никого не мога да търпя повече от 3-4 дни у дома.Моята свеки остана само първия ден,после решихме да се оправяме сами.Така поне ми е по-спокойно. След 2 седмици пак иска да я види дали се е оправила.Окото и продължава да сълзи,слагам капки,ама...И жълтеницата и все още не е минала.Абе това човече за сега май е доста махнато,ще видим по-нататък.Много са сладки момчетата 
Май така ще я караме на първо време. Ако Калин има възможност да помага,наистна е май най-добре майчето да си заминава..Аз също не търпя някой да ми се мота из краката по-дълго.Наша първа братовчедка беше дошла хем на море,хем да помага като родих и на края вече треперих от нерви,въпреки че жената имаше добри намерения,а и сме близки..Иначе относно ревността те разбирам като гледам как Алекс ревнува дори от чужди бебета..Вчера ми идваше да го удуша това дете,такъв номер ми завъртя 
Водих го на куклен театър с дъщеричката на една приятелка и после седнахме да хапнем.Само като взех бебето им да го милвам и Алекс като започна да мрънка и да ме скубе,откачих 
Никога не се е държал така агресивно и дори си ми е кротко детенцето,какво беше това
амаха амаха Няма оправия тук...
ама ако и утре кашля и има хрипове нещо ще трябва да го взимам май макар че и с Аб и ббез за 1 седмица ще се оправи ,но с детето "експерименти" ми е забранено откак тръгна на градина Чудя се тези безжичните мрежи -интернет,ми то на моя телефона открива като пусна да търси 20 най-малко не е ли вредно това облъчване то кое ли е полезно вече в този свят,одеве върнахме една фалшива водка,ама фалшив бандерол от километри,като сипахме да пием и вдигам чашата и ме лъха на спирт все едно ще ми бият инджекция така силно мирише -всичко ли е фалшиво в тази държава вече 
.
Препоръчани теми