Предстои ми ИНСЕМИНАЦИЯ - да поговорим!

  • 42 120
  • 717
  •   1
Отговори
# 615
  • Бургас
  • Мнения: 99
Аз смятам да опитам да 3 инсеминации и ако не се получи и след консултация с д-ра да преминавам към in-vitro/icsi.Някой има ли на същото мнение .....?

Последна редакция: чт, 26 ное 2009, 17:06 от staneely

# 616
  • Мнения: X
Аз утре ще се обадя да си запиша час.А дали ще има към 15 януари? Как е натовареността? А резервен вариант Доц.Маркова добър ли е? Тя прави ли инсе?

# 617
  • Бургас
  • Мнения: 99






[

Последна редакция: чт, 26 ное 2009, 17:07 от staneely

# 618
  • София
  • Мнения: 16 513
В сайтовете на която и да е клиника пише, че след 40 години инсеминации не се препоръчват, тъй като шансовете за успех са прекалено минимални, за да се губи време...А от форума се разбира, че се прилагат масово... Човек не знае какво да мисли... Е, да не говорим, че успехът по принцип е мираж ..... Хубава работа, ама българска ....

Ами преди да се мятаме на ин-витро (т.е. тежката артилерия), може би има смисъл да опитаме и по-щадящи методи? Според моята АГ докторка на мен всичко ми наред. Имаме мъжки фактор, но не отчайващо тежък, и другия проблем са моите години + намаления прогестерон. Но пък имам доказана родилна функция. Пиша това, не за се оправдавам. Сметнах, че като толкова ви чета, че мога и аз, баба ви, да се запиша при вас.

# 619
  • Мнения: X
Шарки, аз съм още една баба   Laughing - наборка
Няма да се даваме и ще опитваме!!

# 620
  • Мнения: 378
А, то и аз не съм първа младост, а и май повечето тук... Просто ми прави впечатление противоречието... Между другото, аз откакто чета в този форум все повече се травмирам... забременяването сякаш е най-невъзможното нещо на света, по-голяма е вероятността да скочиш от небостъргач и да останеш жив, отколкото да забременееш... то е бол от неуспешни инсеминации и инвитро... А и форумското успокоение ме убива!!! "Спокойно скъпа, поплачи си, а след това отново, следващия опит ще е твоя!!" Кой следващ опит??? Кой поред??? Може би следващия живот??? Спокойно, скъпа, 999 опита може да не са твои, но хилядния със сигурност е твоя!! Разбира се тогава на теб няма да ти пука дали е успешен или не, леко ще си над нещата, защото няма психика, която да може да издържи на следващ и следващ и следващ неуспешен... В крайна сметка става въпрос за майчинство, не дали ще ти бухне блата на тортата!!!!
Съжалявам, че ви разкривам отчаянието си...
П.С. Аз съм на 38 години и мисля, че наред с процедурите, към които имам много забележки, годините ми също са един огромен минус.

Последна редакция: чт, 26 ное 2009, 17:33 от Sisi8106

# 621
  • София
  • Мнения: 6 232
Sisi8106,  и аз напоследък имам такива наблюдения. Но си мисля,че все трябва да има някъде светлина в тунела  Twisted Evil След като направихме купища изследвания и  знам,че има поне още толкова ненаправени, вече  се чудя как изобщо "нормалните" семейства забременяват без да знаят стойностите на хормонните си , НК клетките, морфологията по Крюгер, концентрацията и подвижността на сперматозоидите. Вече съм убедена,че само който не си е направил съответното изследване, само неговите параметри са в норма.  newsm78

# 622
  • София
  • Мнения: 16 513
Но добре, че ги има тези форуми...Аз, в миналото, когато основния ми проблем беше контрацепцията, е нямало как да знам, какво значение има морфологията по Крюгер, подвижността на сперматозоидите, и каква е връзката между ниския прогестерон, скъсения цикъл и миомите, примерно...Радвам се, че когато си говорите по форумите, научавам и повече какво да питам докторката си.  Както и научавам, че няма никакъв смисъл да се правят предварителни тестове за бременност, преди да има закъснение цикъла...

А нормалните семейства в повечето случаи забременяват, когато не искат...Нормалните семейства никой не ги кара да правят спермограми...аз затова имам известни съмнения за референтните стойности...От този форум отделно оставам с впечатлението, че има доктори-андролози, които направо си злоупотребяват с резултатите от спермограмите, с цел лично обогатяване...

# 623
  • Мнения: 281
По въпроса за болничните ще взема отношение. Аз не съм от София, за да направим инсеминация или ин-витро трябва да отъствам от работа поне 1 седмица. За тази цел си взимам отпуск или фалшиф болничен лист с диагноза, нямаща нищо общо с лечението на стерилитет. Дори да живееш в града, в които се лекуваш не е възможно да отидеш на преглед през обедната почивка.
Смятам, че за лечението на стерилитет (в процес на инсеминации или ин-витро) трябвада се полага болничен лист.

# 624
  • Мнения: 378
Да, така е, само който не си е направил изследвания, само неговите показатели са в норма!!! Аз бях здрава преди 6 месеца, при мен проблема, който ме накара да потърся  клиника по стерелитет е от друг характер, не е медицински. Да, изследванията са ми добри, хормоните са ми добри, шанса - обективен (по думите на доктора, обективен за инсеминация), само че аз твърдо минавам на инвитро.... и не се чувствам здрава вече.... не се чувствам пълноценна... И не мога да си избия от главата мисълта, че преди 10 години е щяло да е друго.... Жалко, че човек не е само биология, преди 10 години съм била идеална за раждане, но не съм била готова нито психически, нито социално за тази роля!!! Сега, когато съм готова, се оказва, че тялото ми не е!!! Че му е минало времето!!! Хиляди и хиляди пъти през тези години съм чела, че жената трябва да роди до 35.... после търсех информация за жени, родили на 45 и се успокоявах... жените в рода ми са с късен климакс - около 57-58... никога не съм имала каквито и да е здравословни проблеми... Нооооооооо при мен не се получаваааааа.....

# 625
  • София
  • Мнения: 16 513
Ако тръгнем да търсим вината у себе си...то винаги я има (аборти, контрацепция и т.н.) ...и ние можехме да не чакаме цели 4 години, за да се решим да имаме дете, ама преди 4 години връзката ни е нямала необходимата зрялост. Мисля, че сега, когато сме узрели за дете (или още едно дете) трябва да направим максималното, за да го постигнем. Аз не се отказвам и не се отчайвам. Нито ми пука какво мислят хората, че искам дете на тази възраст. 

На мен последното ми раждане беше на 35, така че не си мисли, че на теб ти е късно...

# 626
  • Мнения: X
Шарки, Сиси -  Hug Hug Hug
Сякаш това са моите думи, казани от моята душа!!!!
Успех, милички!!!

# 627
  • Мнения: 55
шарки сиси еко и всички момичета които са на тази възрасти около нея не трябва да се предаваме аз също съм на 38 и съм раждала преди 18 г имам едно дете от десет години съм с този мъж и от самото начало знаехме, че не може да имаме дете всички казваха, че трябва да е с донор, но като по млади не се решихме на тази стъпка, но дойде момента в които и двамата го искаме с 2 неуспешни инсета, при положение, че док. казва , че при мен всички е наред, аз не мога да си отговора защо не се получава при положение,че ползваме донор и се предполага, че всичко там би трябвало да е наред, но уви но това не ми дава право да се отчайвам така че успех на всички който  се борят със своите проблеми

# 628
  • София
  • Мнения: 6 232
Сиси,за съжаление,не можем да върнем годините назад, и на мен ми иде да се гръмна,след като от 16 години съм с мъжа до мен и все не беше дошло време-да завърша,да започна работа, той да си намери добра, да изкарваме достатъчно....е,изкарваме-сега "спокойно" можем да плащаме АРТ процедурите, от които нямаше да се нуждаем,вероятно на 20,25,дори и 30. Но,въпреки че трудно ми дават и 30 ,яйчниците ми  са на 36 и си имат собствен ритъм,нищо,че и аз бях чела,че жената като роди на 40 се подмладява с 20.....подмладяването,добре, но сега ми остава въпросът как да стигна до раждането  newsm78
Но пък и не мога да се предам,защото вярвам,че медицината днес не  е медицината преди 10 години, дори и в България и все трябва да стане-като не е с 4 инсеминации,ще е с ин-витро,няма да е от първи опит,надявам се от втори......или от трети  Tired

# 629
  • Мнения: 72
Момичета, аз сащо съм една баба, но за разлика от повечето от вас, не съм толкова уверена в успеха, нито на медицината, нито на своя.Годините са нещо много важно!Аз също скоро ще стана на 43.Да ми се неначуди човек, къде съм тръгнала! Помислете си само, колко от нормалните ни хормони са ни останали?Че как няма да имаме нисък прогестерон? Ами тънката лигавица? Ами възможната атония на матката? Не е хубаво да се мисли за всички тези възможни рискове, но трябва ли да ги пренебрегваме? Наистина ли си заслужава "на всяка цена"?Ами ако се получи, но след това няма да бъдем пълноценни? На кого ще го направим? Не ми се сърдете, моля ви! Имам нужда да го споделя и все пак да разбера, само аз ли мисля в тази посока?

Общи условия

Активация на акаунт