И нашата бебка вече е ангелче

Дива, много съжалявам че трябва и ти да преминеш през това.Наистина каквото и да ти кажа в момента няма да притъпи болката а напротив.Искрено съжалявам.
Нека почива в мир твоята звездичка.

Дива, искренно съжалявам за загубата ти. Знам, че много боли и е много трудно да продължиш напред. Имай вяра в доброто и един ден чудото ще стане!
Прегръщам те силно!

Всеки път когато видя нова темичка в този форум ми се иска да крещя.Още една почернена майчица,още една разбита мечта.Няма ли край това...
Дива,приеми моите съболезнования за загубата на така желаната и обичана принцеса.Дано наистина е на по-добро място и някой ден се върне отново при вас. 

Дива ..... те силно. Всички тук познаваме тази болка и в този миг с теб, макар и от разстояние. Излей мъката си ............. .

-за твоята малка звездичка!

Дива гогещи   кураж миличка.

За твоето неродено ангелче  

 
Кураж мила Дива!

Дива  ,нашите деца са заедно,там някаде,на по добро място!
 

Благодаря Ви, майчици!

и моето малко и буйно момиченце е при вашите,дано там да са щастливи и да знаят колко много ги обичаме.................

Дива като чета тези редове,всеки ред е още една болка и преживявам всичко отново и отново и не мога да спра сълзите си.Времето минава но болката става по силна.Родих в 26 седмица на 17 .08 а термина ми беше за ноември.Колко ги обичахме и ги чакахме,бях най щастливият човек на света.Искрено ти съчувствам и споделям болката ти и аз съм мама на две ангелчета чакани цели 13 год.Моите Ивана и Теодора живяха 3 дни и Бог си ги прибра не можах и да се почувствам щастлива ,че станах майка,да ги гушна да ги почувствам.Тръгнах си с празни ръце и с болката в сърцето си.
Прегръщам те силно.
 

Мила doroti76, толкова съжалявам за твоите бебчета. Винаги съм мислила, че няма по - голяма болка от това да нямаш детенце, от тази да имаш и да го изгубиш. Вече познавам и двете.
Не знам защо се случва всичко това. Не знам с какво сме го заслужили. Дори не си задавам тези въпроси. Знам само, че такива неща се случват, за да ни направят по - силни, по мъдри и по - добри. Не се гневя на Бог, напротив - страданието прави вярата ни по - силна.
Така е трябвало. Не са били за този свят нашите дечица. Бог им е отредил кратък живот, но те си отидоха обичани. И знам, че го знаят. Знам, че са го усетили. Единствено това ми дава утеха. И вярата, че един ден пак ще сме заедно.
Живея в очакване на този ден.     

doroti76,Дива прегръщам ви силно,друго нямам сили да кажа.Моята история е подобна на вашата.
Забременях след 7г стерилитет чрез инсеминация-трета.Бях най-щастлива на света,но Бог друго беше решил.Имах изключително лека и безпроблемна бременност въпреки,че ме водеха рискова-защото бях на 32г.Забременях през ноември 2008,терминът ми беше 20.08.09,но така и не стигнах до него.Всичко започна с едно ужилване от оса на 29.юни,уж една безобидна оса ,но последствията трагични.Та още през нощта започнах да вдигам температура,да ме втриса,цялата треперех, отпаднах.Реших,че съм се простудила и веднага се обадих на личната.Освен температурата нямах други симптоми нито кашлица,нито хрема.Предписа ми парацетамол и това е.Но температурата така и не спадаше.На 3 ден ми пуснаха изследвания-нищо притеснително,само някаква бактерия в урината.Решиха,че е бъбречна инфекция и ми назначиха антибиотик.И от него нямаше полза,температурата така и не спадна.Тогава се обадих на лекарката ,която ми направи инсето и заминах с багажа за София.Приеха ме в болницата на 6 юли сутринта,направиха ми изследвания,но докато резултатите станат готови ми изтекоха водите едни зелени,мътни, отвратителни.Бях в 34 г.с.Раждането започваше........Така на 7 юли в 00.05 се роди моята малка и така очаквана принцеса,която не видях ,занесоха я да я интубират защото не могла да диша сама и да я върнат тогава,но педиатрите видяли,че нещо има проблем и я сложили в кувиоз,казаха,че по-късно ще я видя,но това не се случи.Моето момиченце почина пет часа след раждането.Причина за смърта -тежка инфекция причинена от лестерия моноцитогенес.Въпросната оса вероятно ме е заразила с листериоза и ми отне щастието да бъда майка.
Това е!Сега сърцето ми е изпълнено с много мъка,но и надежда,че един ден ще гушна своето бебче живо и здраво.През януари живот и здраве започваме нови опити за бебе.
Спирам,нямам сили да продължа да пиша.
Още веднъж прегръдки и на двете "мили сестрички"!

Човешката мъка край няма .... Лидия, и аз вярвам че един ден ще бъдеш много щастлива със своята дългочакана рожба. Желая ти сили и успех !

 Дива, Лидия,Дороти....толкова съжалявам...

 Вярвам,че някой ден и вие ще гушнете живи и здрави рожбички, дай боже този ден да бъде скоро...Те никога няма да заемат мястото на загубените ни дечица, но ще стоплят майчините ви сърца и ще ви подарят много,много любов! 

Много съжалявам ,за това, което се налага и ти да преживееш! знам как се чувстваш, в какъв ужас живееш! моята загуба беше на 03.06, в 36.г.с., бебето ми живя час. Сега вече се борим за ново чудо, надявам се времето до януари да мине бързо за теб! силно те прегръщам и се надявам скоро да се възстановиш.