Кой живее под леглото?

  • 8 527
  • 113
  •   1
Отговори
27 септ. 2009, 14:31 ч.
  • Мнения: 3 405
Преди много време, когато бях малко дете, много ме беше страх от онова "нещо", което живееше под леглото ми.
Имах традиционното за времето си русенско легло, с дървени табли и пружина и с мноооого свободно място под пружината.
Там, точно там живееше "нещото", от което се плашех, и което ме караше да се позиционирам на леглото си с плонж от средата на стаята. По същия начин се опитвах и да стана, ама не успявах винаги и бързо, бързо стъпвах до леглото и бягах по-далеч, за да не ме докопа "онова"  Laughing
С времето забравих за това плашещо създание и не си бях спомняла за него до един ден, в който се пъхнах под леглото на сина си, за да извадя от там куп чорапи, листове от тетрадка, забутани в ъгъла играчки и пр. "изчезнали" предмети. Не че рядко почиствам под леглото му  Mr. Green, не, доста често даже, но само този път ме посети онзи забравен спомен за моето "страшно" същество и ми стана хем мило, хем смешно, хем тъжно.

Вие имахте ли си такива обитатели под вашите легла? Или в гардероба, може би? Или някъде на друго тъмно и скришно място?
Ако си спомняте, разкажете  Grinning

# 1 27 септ. 2009, 14:43 ч.
  • София
  • Мнения: 221
Имах,да Simple Smile И да си призная, все още като спя на легло ,  на което таблите не са до пода, когато е тъмно си изпитвам един такъв детински страх Joy да стъпя на пода до леглото. А вече съм на 30 не на 3 години.

# 2 27 септ. 2009, 14:45 ч.
  • Мнения: 5 159
3 или 4ти клас се преместихме в нова къща.  Имах самостоятелна стая и точно срещу леглото гола стена, на нея се явяваха мойте чудовища  Simple Smile
Стана ми тъжно и на мен, чакаме мебелите за детската стая на голямото, какво ли ще му е в главицата Sad

# 3 27 септ. 2009, 14:45 ч.
  • Мнения: 86
моя страх беше от тъмното и "нещото" което ме чакаше зад ъгъла на коридора.
Аз имах проблем като малка и доста често ставах да ходя до тоалетна.Коридорът ни беше много дълъг като по средата от едната страна имаше още едно малко коридорче което водеше към кухнята.Когато ставах да ходя до тоалетна много ме беше страх да не би "нещо" да изскочи от малкия коридор и да ме сграбчи.Е сега ми е смешно,но тогава....доста си ме беше страх от тъмното и затова все светеше в коридора.

# 4 27 септ. 2009, 14:51 ч.
  • Мнения: 431
Лошото е, че още имам чудовище под леглото.

# 5 27 септ. 2009, 14:54 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 27 051
Винаги ме е било страх от тоалетни с клекало. Сега още ме е страх. Просто не понасям тази озъбена дупка, готова да те погълне.

# 6 27 септ. 2009, 14:56 ч.
  • Мнения: X
И аз си имам все още. Някои вечери, когато Медунчо го няма, такова бъзе ме хваща, че ме е страх да си спусна ръката отстрани на леглото, за да не ме издръпа онова нещо при себе си. А понякога разни предмети из стаята през нощта придобиват човешки очертания и ме стряскат. Иначе пък духове на баби и дядовци още не са ме навестявали и никога не ми се случва нищо странно  Mr. Green

# 7 27 септ. 2009, 14:56 ч.
  • Мнения: 589
Моето "нещо" живееше зад шарените басмени завеси на баба.Щом баба загасеше лампата и безмилостно затвореше вратата, не смеех да си отворя очите и да погледна към прозореца.Де да съм знаела, че онова многоръко нещо зад пердето в нощите с пълна луна е просто сянката на черешата...

# 8 27 септ. 2009, 14:58 ч.
  • Мнения: 4 785
А имах, имах и то беше....голям страшен нилски крокодил  Laughing Честно казано, не знам защо бях решила, че е алигатор  Rolling Eyes И ме беше страх не да си стъпя на пода, ами когато легна да си пусна ръката да виси от леглото - бях убедена, че ще остана без нея  Shocked

А най-голям ужас от "чудовище" преживях преди 2 години. Котарака ни по принцип не го пускаме на етажа със спалните. Обаче сме забравили вратата и той се промъкнал, естествено при мен и легнал отгоре ми. Будя се аз от тежест в гърдите, нещо тежи, едвам дишам  Shocked Направо съм в шок - усещам, че на мен има нещо, но изобщо не се сещам за котката - а тя е катран черна, изобщо не се вижда. Стоя в тих ужас, не смея да мръдна и гледам към гърдите си.... и както си гледам като се събуди това "чудовище" и му светнаха само очите /нали знаете на котките как светят/  ooooh! Пищя и скачам на леглото, ама пищя, а "чудовището" се блъска във всички стени и то милото в ужас - май се изплаши повече от мен  Crazy Не знаеха мен или него да успокояват  Mr. Green

# 9 27 септ. 2009, 14:58 ч.
  • Мнения: 27 523
Под леглото имах чекмеджета с дрехи и освен молци чат-пат, друго не живееше. Но пред вратата спеше една лисица  Grinning

# 10 27 септ. 2009, 14:59 ч.
  • София
  • Мнения: 44 429
Аз все още съм убедена, че при нашите има един шкаф, под който живее едно не особено зло нещо, което яде моливи и химикалки. Mr. Green

Също така, заради оня  разказ на Стивън Кинг, затварям всички гардероби преди лягане.

Под сегашното ми легло живееха хлебарки, но отдавна им видяхме сметката.

# 11 27 септ. 2009, 15:01 ч.
  • Мнения: 655
Под леглото ми живееше нищото,нещото беше в тъмния ъгъл на стаята.

# 12 27 септ. 2009, 15:10 ч.
  • Мнения: 2 240
Било ме е страх, но не от нещо определено. Голяма фенка съм на Стивън Кинг. Всичките му книги са в апартамента на родителите ми. Преди 5-6 години спах там. Сама съм, скучно ми е и решавам да прочета някоя и друга книга. Четох до като вече ми стана много страшно. Реших да спя на някогашното ми легло. Беше страшен студ и си метнах един китеник. По някое време явно е паднал на земята. Събуждам се, зверски ми се ходи до тоалетна. Пускам си краката на пода и усещам, че съм стъпила на нещо голямо, меко и космато. Такова пищене му ударих, че съседите отдолу ми звъннаха по телефона  Simple Smile А беше 5 сутринта  Simple Smile
В апартамента в който сега живеем не съм имала такива страхове.

# 13 27 септ. 2009, 15:18 ч.
  • Мнения: 957
Под леглото живееше змия и много се страхувах от нея.

# 14 27 септ. 2009, 15:18 ч.
  • Мнения: 1 272
Под леглото ми събират прах стари страшни, тъжни и весели спомени...както и много знайни и незнайни приказни герои, чакащи ред да навестят сънищата ми...

# 15 27 септ. 2009, 15:22 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 27 051
А иначе в нашата пералня живее едно НЕ страшно чудовище, което яде чорапи Simple Smile Особено обича малки и шаренки.

# 16 27 септ. 2009, 15:30 ч.
  • Мнения: 5 370
Хммммм, да си признае ли Жозефина или не? newsm78
Аз все още си спя на светната лампа. И, естествено, се оправдавам, че е "заради Станислав". Laughing
А когато ми се е случвало да остана съвсем сама, освен че заключвам с гредата, светвам лампи и в други стаи.
Така чудовищата само се спотайват, ма не излизат.

П.С. Под леглото не може да живее, защото е матрак с обща основа.

# 17 27 септ. 2009, 15:31 ч.
  • Мнения: 4 892
Ако следвам логиката, че човек, когато умре става на прах, то под леглото ми точно в момента има поне двама умрели. По свечеряване мисля да изнеса все пак труповете.

# 18 27 септ. 2009, 15:34 ч.
  • Мнения: 1 272
Цитат на: NinoTino в нд, 27 сеп 2009, 15:31
Ако следвам логиката, че човек, когато умре става на прах, то под леглото ми точно в момента има поне двама умрели. По свечеряване мисля да изнеса все пак труповете.

От срам, че изнасяш трупове, или защото не е чистено от много време? Laughing

# 19 27 септ. 2009, 15:37 ч.
  • Мнения: 4 892
Цитат на: Miss_Smart в нд, 27 сеп 2009, 15:34
Цитат на: NinoTino в нд, 27 сеп 2009, 15:31
Ако следвам логиката, че човек, когато умре става на прах, то под леглото ми точно в момента има поне двама умрели. По свечеряване мисля да изнеса все пак труповете.

От срам, че изнасяш трупове, или защото не е чистено от много време? Laughing


Последното нещо, което ще почувствам, ако наистина изнасям труп из под леглото си, ще е срам  Laughing

Умната с шегите, да не видите от близо кво има под кревата ми!

# 20 27 септ. 2009, 15:39 ч.
  • Мнения: 1 272
Добре де...
Помощ при изнасянето на доказателствата требе ли? Sunglasses

# 21 27 септ. 2009, 15:41 ч.
  • Мнения: 589
Цитат на: Янтра в нд, 27 сеп 2009, 15:22
А иначе в нашата пералня живее едно НЕ страшно чудовище, което яде чорапи Simple Smile
И в нашата, и в нашата!

# 22 27 септ. 2009, 15:41 ч.
  • Мнения: 1 788
В апартамента на баба ми, спалнята й е от масивно дърво, а рамката на самото легло е извита по много особен начин.
Страх ме беше от това легло и тази извивка - все си мислех, че в нея са сложили и са заковали труп на човек  Joy

Явно още тогава съм била с доста нездраво въображение...  Flutter

# 23 27 септ. 2009, 15:45 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Под леглото ми нищо не живее,
но в тъмното - какво ли не и най-вече
някакви умрели хора  ooooh!
Същата фобия имам до ден днешен
когато плувам на дълбоко - не ме е страх
от водата, а че нещо ще ме дръпне и ще ме
завлече на дъното  ooooh!

# 24 27 септ. 2009, 15:48 ч.
  • Мнения: 1 788
Отговорът на jullianna ме подсети:
Аз също от малка се страхувам от дълбоки води. И до сега, имам чувството, че докато плувам, ще закача с краката си удавник  Sick

# 25 27 септ. 2009, 16:04 ч.
  • Мнения: 4 120
Страхувах се от To. След това от Боб от Туйн Пийкс. И до ден днешен клоуните ме ужасяват, а в парка до нас понякога виждам един клошар, който прилича на Боб и тръпки ме побиват от него.

Иначе имам страх от високо. В най- ужасните ми кошмари се налага да слизам по дървена стълба от втори етаж на стара селска къща. Много често го сънувам, знам че сигурно е смешно, но аз винаги се събуждам потна. Мога да вися по тераси на висок етаж, да се ллея на виенско колело, може би от самите стълби ме е страх, незнам.

# 26 27 септ. 2009, 16:12 ч.
  • София
  • Мнения: 12 197
Като малка в на стълбището в блока ме причакваше Зелената дама, случвало й се е и да лети навън и да ме дебне. Горе-долу по това време ходех нощно време до тоалетна с майка ми, аз пишкам - тя подпира полузаспала стената пред тоалетната.
И аз спя на запалени лампи, в цялата къща светят постоянно. Мен ми е двоен страхът - от чудовища и от крадци, на мъжа ми - само от крадци (туй след акто влизаха у нас, докато спяхме). Не че светлината помага срещу двата вида агресори, но друго си е да видиш к`во те дебне из зад гардероба... Mr. Green

# 27 27 септ. 2009, 16:14 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Оооо да - изпитвам ужас от клоуни.
Защо ми трябваше на времето да гледам ТО  ooooh!

Последна редакция: нд, 27 сеп 2009, 16:27 от jullianna

# 28 27 септ. 2009, 16:16 ч.
  • Мнения: 3 405
Стивън Кинг, казвате, един от авторите, които харесвах да чета (сега какво ми стана, страх ме е да го отворя).
Чета си го аз в студентската ми квартира и не смея и в банята да вляза.
"Пуснали са някого по тръбите", изникваше в главата ми тази фраза от негова книга, заедно с образа на подаващ се от сифона пръст  Sunglasses

# 29 27 септ. 2009, 16:45 ч.
  • Мнения: 4 785
Цитат на: jullianna в нд, 27 сеп 2009, 16:14
Оооо да - изпитвам ужас от клоуни.
Защо ми трябваше на времето да гледам ТО  ooooh!

... е как забравих - и до ден днешен не са ми смешни клоуните! Е не бягам в панически страх при вида на клоун, но....хич не ги харесвам  Naughty, те са лоши и това си е  Laughing

# 30 27 септ. 2009, 16:46 ч.
  • Мнения: 194
Под леглото ми живееше Торбалан.Имах чувството,че ще ме хване за крака,като минавам .Впрочем,и до днес,си мисля,че ще се покаже ръка и ще ме дръпне вътре.Не ме е страх ,но просто си ми е останал "спомен"за Нещото под леглото.
Допълвам и за вампира от гардероба....Стивън Кинг е виновен за него.

# 31 27 септ. 2009, 16:51 ч.
  • Мнения: 2 401
  Беше ме страх от духове. Един ден баща ми каза, че не можели да виреят на светната лампа и с едно щракване на ключа се освободих от всякакви притеснения.

# 32 27 септ. 2009, 16:54 ч.
  • Мнения: 655
Нямах други книги в библиотеката си освен Стивън Кинг.Е,и една на Дийн Кунц.
Единствено Сайлемс Лот успя една нощ да ме постресне,но Заклинателя ми държа влага доста време....отново в тъмния ъгъл.

# 33 27 септ. 2009, 17:57 ч.
  • Мнения: 94
Освен" То "май не съм гледала друго и добре,че леглото ми беше с табла до земята,но в бабината къща имаше едно стълбище и пространството под него закрито с перденце..Сестра ми често изскачаше от там ,за да стресне някой и години наред минавах нащрек оттам..Като дете ме беше страх от тъмното..Научиха ме да пея на висок глас ,когато вървя из тъмното и сега мисля,че нямам страхове newsm10

# 34 27 септ. 2009, 19:07 ч.
  • Мнения: 3 405
Цитат на: инфантилна в нд, 27 сеп 2009, 16:04
В най- ужасните ми кошмари се налага да слизам по дървена стълба от втори етаж на стара селска къща. Много често го сънувам, знам че сигурно е смешно, но аз винаги се събуждам потна. Мога да вися по тераси на висок етаж, да се ллея на виенско колело, може би от самите стълби ме е страх, незнам.

Или от втория етаж на селската къща  Thinking

# 35 27 септ. 2009, 19:14 ч.
  • Мнения: 2 070
В гардероба живееше Кап-Кап ThinkingОт къде го измислихме идея си нямам, но вечер се ослушвах чува ли се капането на кръв ,от гардероба.Аз бях страхливо дете, от тъмнината и до сега се задушавам

# 36 27 септ. 2009, 19:14 ч.
  • Мнения: 4 120
Ами аз реално никога не съм била в такава къща. Селската ни къща си беше с циментови стабилни стълби. От нещо подобно наскоро слизах, мои приятели с малки деца им направили къщичка като онези по филмите в двора. Като беседка на около 2 м височина. Накараха ме да се кача, което пак ми беше страшно,но го издържах, но слизането... препотих се, те ми се смееха ( а са на 2г и 4 г.). Толкова ми беше безпомощно в един момент, че исках майка ми да се появи отдолу , да протегне ръце и да ме вземе.

# 37 27 септ. 2009, 19:16 ч.
  • Мнения: 1 008
Да и аз до ден днешен се страхувам
от Боб и джуджето от стаята с червените
завеси.И малко от тази чорлавата от
"Предизвестена смърт".
Незнам къде живеят,може да са навсякъде. Rolling Eyes

# 38 27 септ. 2009, 19:19 ч.
  • Мнения: X
Всъщност ако трябва да си спомня пак за Стивън Кинг, а и съвсем реално под леглото живеят "вълмата прах". Действително изпитвам ужас от тях, макар и в един по-друг смисъл...

# 39 27 септ. 2009, 19:25 ч.
  • Мнения: 194
Не сте нормални!

# 40 27 септ. 2009, 19:26 ч.
  • Мнения: 4 120
Сега се присетих за друг мой детски страх, бързо отмина. Извънземните. Когато бях хлапе имаше някакъв бум на извънземни, през седмица някой имаше кръгове в нивата си, или беше снимал летяща чиния. От прозореца на детската ми стая се вижда телевизионната кула, която вечер свети, но за мен това беше летяща чиния. Карах майка ми да стои при мен, докато заспя. После се появи полтъргайсът Кики/ май беше пловдивчанин:)/ дето тропаше по масата, даваха го по ТВ, имаше го по вестници. Сестра ми тропаше по дървени повърхности, за да ме психира.

# 41 27 септ. 2009, 19:27 ч.
  • Мнения: 3 405
Кики беше от Смолян Simple Smile
Пълна измислица, смятам сега, но тогава и аз вярвах.

# 42 27 септ. 2009, 19:29 ч.
  • Мнения: 1 008
Извънземното Кики беше (и май
още е)от село Ключ (Петричко). Peace

# 43 27 септ. 2009, 19:31 ч.
  • Мнения: 3 405
Инафнтилна е с най-свежа памет Simple Smile Кики е от Пловдив.

Цитат
Пловдивският писател Христо Нанев (49 г.) е откривателят на полтъргайста Кики. Както е известно, през 1990 година страната лудна по един полтъргайст и неговата 11-годишна стопанка Даниела. Манията по Кики от Пловдив доби нечувани дотогава мащаби. По въпроса се изказаха дори политици. В десетки вестникарски статии Христо популяризира феномена.

# 44 27 септ. 2009, 19:33 ч.
  • Мнения: 2 070
Кики беше пловдивчанче,посещаваше някакво момиченце на около 10-11 години

# 45 27 септ. 2009, 19:43 ч.
  • Мнения: 23 097
Хахахаха, никога не съм имала нещо под леглото...)
И честно казано нямам никакви спомени за разни детски страхове....или паметта ми е изключително слаба, или просто не са ме плашили с разни неща...

# 46 27 септ. 2009, 19:52 ч.
  • Мнения: 1 517
Моето "нещо" беше зад някой тъмен ъгъл, особено ако наоколо няма никой и е тихо  Grinning

# 47 27 септ. 2009, 20:15 ч.
  • Мнения: 361
мен ме беше страх от нещо, което живееше върху гардероба в детската. даже веднъж, помня, със сестра ми като малки си говорехме, че има човек върху гардероба и сме виждали предния ден краката му зад гардероба, а сега ги няма... такова пищене му дръпнахме тогава.
а като четох една вечер стивън кинг до късно- по едно време в гардероба се чу голям джангър и аз направо умрях от страх. цяла нощ прекарах свита на леглото с вилица и лъжица във формата на кръст в ръка /нали вампирите се плашат от кръстове/. нба сутринта погледнах в гардероба и видях, че някакви закачалки са паднали....
страшно си е

# 48 27 септ. 2009, 20:21 ч.
  • Мнения: 1 517
В далечното минало, когато живеех с баба и дядо, вече с две приятелки сядахме на нашата пейка и си говорехме за...кукумявките  Grinning , които живееха в мелницата, близо до нас. Такива стаховити измишльотини сме си разказвали, че  ooooh!

# 49 27 септ. 2009, 20:38 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 393
под леглото си държах играчките, пищовите, мечовете и др. такива такъми и до някъде са ми давали кураж. никога не ме е било страх от конкретно Нещо, по ме е било страх от неопределено Нещо ....

Последна редакция: нд, 27 сеп 2009, 21:30 от Labrador

# 50 27 септ. 2009, 20:50 ч.
  • Мнения: 94
Какво например?

Последна редакция: нд, 27 сеп 2009, 22:07 от Elica.

# 51 27 септ. 2009, 21:12 ч.
  • Мнения: 21
Започнах да се страхувам когато гледах преди години филмчето "Мечо Пух".Под леглото на Кристофър Робин(ако не се лъжа)живееше едно зелено същество,което искаше да го изяде.От тогава винаги ме беше страх да си пусна краката до леглото когато лягам.И сега е така въпреки че спя на ъглов диван от който не зее празно пространство отдолу... Neutral Face

# 52 27 септ. 2009, 23:03 ч.
  • Мнения: 658
Като малка имах много страхове и  все още се проявяват някои,когато съм сама вечер...
Много нощи не спях от То,първо гледах филма като бях дете и ми беше много страшно,после на по-късен етап четох и книгата,досега и аз като някой от вас не обичам клоуните.
Вечер винаги спях завита през глава като малка и само едва оставах дупчица за да мога да дишам,много ме бе страх от тъмното и,че някой като Торбалан ще дойде да ме вземе....
На дърти години ххехе,преди 3,4 години когато гледах Предизвестена смърт направо здраво се наплаших от оная с черните коси пред лицето,чак не е истина все ми се привиждаше вечер,че ще изкочи от телевизора,това ми е бил и най страшния филм в живота заедно с Гняв....
Изглежда си имам страх от мъртвите,макар,че баба ми дядо ми казваха,че трябва да те е страх от живите,ама на мен от първите.  newsm43 newsm43 newsm43
Най лошото е,че и досега не мога да преодолея страха си от тъмното и винаги светвам нощем лампата като ходя до тоалетна или ако не я светна понеже не искам да се разсънвам прибягвам бързо по-коридора и се шмугвам при съпружеското тяло направо със  скок  в леглото..
И последно все още не мога да спя добре и изпитвам страх в моминската си стая при майка,там на времето се пробвахме да викаме духове и подобни оракулства и имам чувството,че остана отрицатлената енергия в нея,само там и единствено в нея почти винаги получавам сънна парализа,което е нещо много ужасно.... Tired

# 53 27 септ. 2009, 23:21 ч.
  • in the back seat of my car
  • Мнения: 18
Като малка, нещото беше отпечатъци от собствените ми пръсти (предполагам) на прозореца в детската стая. Оприличавах ги на очи и гадна усмивка, та това беше призракът. Казах вкъщи и прозорецът беше измит.
По повод Стивън Кинг -  баща ми работеше в хотел, извън София, и съответно се чуваме по телефона често, та аз чета по това време Сейлъмс Лот и се чуваме с него и ми казва, че е сам, абсолютно сам в хотела (преди сезона или нещо такова), такова шубе ни хвана и мен и сестра ми, прочела вече книгата Crazy (татко само се смя естествено Simple Smile)

# 54 28 септ. 2009, 00:11 ч.
  • Мнения: 4 785
А оставала съм сама в празен хотел, в празех курорт - зимата, отиваме с милото до Слънчев бряг да нагледаме ремонта на хотела как върви, но пристигнахме късно и решихме да спим там, после към родата в Бургас. Свечерява се тъмно, аз гладна....милото вика отивам до Несебър да взема храна. Аз с кучето - ок....има няма минаха 15 минути и изгасна тока  newsm43, аз прегърнала кучето и стаила дъх - много шубе ме хвана. И като почнаха да се чуват едни глухи стъпки, далече по коридорите - бавни и отчетливи.... в тоя момент звъни телефона в стаята - аз мъкна кучето с мене - а то голямо не ще да мърда - ама аз стигам до телефона и с целия си акъл си помислих - "Ами, ако е като по филмите и сега ми звъни убиеца, а това са неговите стъпки - и като се навивам сама, ама до рев го докарах. страх не страх вдигам телефона - домакинката на хотела  Mr. Green, притеснила се жената, че съм сама на етажа. Камък ми падна, че не е предполагаемия убиец-психопат...., който взе че почука на вратата със същите отмерени движения - тамън да изпищя, домакинката вика - "Пратила съм чичо Ваньо /охрана на обекта по това време на 60 години човека  Sunglasses/ да ти донесе фенер, защото генераторите не работят и няма светло никъде....  ooooh! Така мина моя "филм на ужасите" - човека върви бавно щото 5 етажа така ли се катерят, че и в тъмното, по стълбите.... Crazy

# 55 28 септ. 2009, 01:06 ч.
  • Мнения: 759
Стига бе хора, само под моето легло ли е нямало никого?  Mr. Green Сега се чувствам като, че ли съм била "дефектно" дете, хаха Simple Smile

# 56 28 септ. 2009, 08:15 ч.
  • Мнения: 1 568
И при мен живееше нещо,което ме ужасяваше,чувах го всяка нощ как диша зад гърбът ми в стаята и не смеех да мръдна.Само се молех:заспи,заспи,заспи... ooooh! аз де,че да не го чувам и сърцето ми се пръскаше от страх.

# 57 28 септ. 2009, 08:35 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Чудовища не са живели под моето легло, но там пребиваваше често нашият котарак Пако, който много обичаше да хапе боси крака. Всяка вечер със сестра ми се карахме кой да стане да загаси лампата, защото мигновено биваше нападан по босите крака от котарака.

# 58 28 септ. 2009, 09:02 ч.
  • Мнения: 1 100
Разстоянието между пода и леглото ми, за щастие, беше само 2 см - нямаше как там да се побере чудовище и този страх ми се е разминал. Joy /даже за първи път чувам за подобен вид страх/

# 59 28 септ. 2009, 09:15 ч.
  • Мнения: 742
Като бях на пет, живеехме в Руен, едно село в айтоския балкан, където по разпределение родителите ми бяха даскали. Къщичката, в която бяхне настанени, беше оградена от плодни дръвчета, една праскова растеше точно до прозореца ми. И щом се стъмнеше и си легнех, тая праскова оживяваше. Клоните й така зловещо драскаха по стъклото, шумоляха и потропваха, че не смеех да погледна натам. Същи пръсти на чудовище, артритно разкривени, потракващи с нокти по стъклото... Ужас! Сърцето ми падаше в гащите, докато заспя, цели филми на ужасите ми минаваха пред очите.

Не стига това, ами в ъгъла на стаята имаше една закачалка, от тия дървените, трикраките, с извити като рога горни краища. Закачените по нея дрехи имаха гадния навик по тъмно да се превръщат във всякакви подли същества- вещици, дяволи и прочие паплач... Не помня кога спрях да се страхувам, но още помня мравките по гърба и туптенето на сърцето в ушите ми, щом лампата изгаснеше.

В седми клас четох "Вий" на Гогол. Майко мила, такъв ужас ме тресе месеци след това.  Какво пък толкоз ме впечатли таз книга, не знам, наскоро я прелистих, ми нищо особено, и по-страшни работи съм чела. Но тогава я четях вечер, на една мижава нощна лампа и вероятно тъмните ъгли на стаята са допринасяли допълнително за постигането на ефекта.

# 60 28 септ. 2009, 09:35 ч.
  • под дъгата
  • Мнения: 630
И при мен нощем "оживяваше" един огромен фикус. Мама все ми правеше забележка, че спя завита през глава, само носът ми се показваше, да мога да дишам.

# 61 28 септ. 2009, 09:36 ч.
  • Мнения: 24
Анджелина, според мен ти си луда. Говорила ли си с психолог?

# 62 28 септ. 2009, 09:40 ч.
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Селтакис, всеки има своята малка лудост. За теб знаем, че си съвършен.

# 63 28 септ. 2009, 10:02 ч.
  • Мнения: 980
Като дете се ужасявах от завесите. Винаги все се намираше някоя улична лампа отвън да свети и се виждаха полюшващи се клони на дървета, които на фона на завесите се превръщаха в ужасни, многоръки чудовища, или пък самите шарки по пердетата си бяха достатъчно стряскащи. И в ъглите на стаите ми се привиждаха разни неща.. Laughing
Ами ние като деца много обичахме да си разказваме страшни истории и е логично, че съм се страхувала. Синът ми доскоро си въобразяваше , че може да види през нощта извънземни, та всички завеси се дърпаха, всички врати се затваряха, независимо че през лятото си беше адска жега. Та сутрин се промъквах в стаята му и отварях вратата на терасата да полъхне малко. Но всичко се израства и се надживява.
Макар че и сега не обичам да съм сама нощем.  Wink
Обичам филми на ужасите и фантазията ми работи с пълна сила.

Прочетох сега поста на Анаморф. След като изгледах " Предизвестена смърт 1 " накарах съпруга да изнесе телевизора от спалнята. Почти месец си възстановявах душевното равновесие.  Mr. Green

# 64 28 септ. 2009, 10:41 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Пфу, да беше само едно чудовище под леглото... Десетки са. На стола седи призрак, до библиотеката често се появява едно зло джудже. Черните сенки обичат да ми сядат на гърдите и да се опитват да ми погледнат в очите (обаче аз стискам клепачи!). Под леглото има нещо, но смее ли човек да погледне? Зад  завесите живеят живи скелети. А във вградения шкаф за хартия по рафтовете се гърчат плоските - едни такива, плоски.  ooooh!
Не мога да не спомена змията, която често-често влиза в калъфа на одеялото. Гадост!
Затова винаги, винаги спях въоръжена с пистолет.  #2gunfire
Сега си имам бодигард (с черен колан) и от нищо не ме е страх.  bowuu

# 65 28 септ. 2009, 10:57 ч.
  • Мнения: 3 405
Цитат на: Seltakis в пн, 28 сеп 2009, 09:36
Анджелина, според мен ти си луда. Говорила ли си с психолог?

Лудите са за психиатър, Сел  Laughing
Аз просто съм страхлива и с развинтено въображение Wink Ужас!
Как изобщо спах снощи след вашите разкази.

# 66 28 септ. 2009, 11:39 ч.
  • Мнения: 1 252
Анджи , значи и аз  съм за специалиризана помощ...
'Айде да ходим заедно на психологог - и тънко ще минем - приятелка ми е!
А  сега по темата!
Под леглото нямаше никой ! Само котката веднъж там се укоти
Но на проклетия прозорец нощем кой ли не се прокрадваше като зловеща сянка през перденцетооо
И мърдашеееее  И като започнеше да мърда се сковавах
А детското вображение е необятно - всяка вечер го оприличавах с различни неща
А бе гадно си беше!
А сутрин се чудех как клоните на една черница близо до прозореца са толкова красиви и безобни /ама  докато пак се стъмни/ ooooh!

Последна редакция: пн, 28 сеп 2009, 12:00 от Ani_ann

# 67 28 септ. 2009, 11:46 ч.
  • Мнения: 980
Аз съм фен освен на филмите на ужаси и на авторите на ужасийки. Но не се плашех от чудовищата и вампирите на Стивън Кинг. Но когато прочетох неговата " Долорес " доста ме бяха стреснали сцените, когато на работодателката на Долорес ( тя беше полудяла на стари години ) и се привиждаха ужасяващите кълбета прах. След това вкъщи старателно проверявах дали някъде не е останало някое вълменце прах. Определено ми въздействат и книги и филми, май и аз съм за психиатър.  Mr. Green

# 68 28 септ. 2009, 11:49 ч.
  • Мнения: 830
Аз съм пълна скука, под леглото ми нищо не живееше Laughing Обаче пък какъв страх от паяци имах/то и до сега си го имам Laughing/ няма да ви кажа  ooooh!

# 69 28 септ. 2009, 11:52 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 231
Не, под леглото ми бяха всичките ми играчки, а те си бяха мои "хора". Sunglasses

А и в нашето семейство няма навика да се плашат децата, та страховете ми се отложиха за по-късно.
След като минах периода с филмите на ужаси, изчетох и аз Стивън Кинг, но накрая се отвратих от един разказ и реших, че съм луда да си плащам за неврозата.

# 70 28 септ. 2009, 11:57 ч.
  • Мнения: 4 120
Да поясня- аз никога не съм била наплашвана от родителите си. Сама съм си ги измисляла. В градината ни плашеха другарките с милиционерите и като видех полицейска кола се стисках в майка си. Но милиционерите определено бяха най- белия ми кахър.

# 71 28 септ. 2009, 12:07 ч.
  • София
  • Мнения: 7 669
Когато бях малка, чекмеджетата на гардероба се обитаваха от "дяволчета" - бяха черни и бели.
Обаче по-късно установих, че по начина, по който съм си ги представяла, са приличали по-скоро на хатифнати.

# 72 28 септ. 2009, 12:46 ч.
  • Мнения: 980
Цитат на: BENI MAMA в пн, 28 сеп 2009, 11:49
Аз съм пълна скука, под леглото ми нищо не живееше Laughing Обаче пък какъв страх от паяци имах/то и до сега си го имам Laughing/ няма да ви кажа  ooooh!

То още малко ще го обърнем на фобии, ама това е и моят реален страх. Изпитвам ужас от паяците, просто нелогически страх. Само и единствено от тях ме е страх и от никакви други гадини.

# 73 28 септ. 2009, 12:47 ч.
  • Мнения: 81
Стивън Кинг е основал почти цялото си творчество на въпросните страхове. Сам е казвал в интервюта, че на книга е претворил детските си страхове, тъй като е бил с много развинтено въображение.
"То" не трябва да се гледа, слаб филм. Книгата трябва да се прочете, има ефект определено.

От детството си спомням за един тъмен и мухлясъл килер, определено не ми беше приятно да влизам в него...
И сенките по стените са ми връзвали кофти номера тогава...

# 74 28 септ. 2009, 13:19 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 231
Цитат на: инфантилна в пн, 28 сеп 2009, 11:57
Да поясня- аз никога не съм била наплашвана от родителите си. Сама съм си ги измисляла. В градината ни плашеха другарките с милиционерите и като видех полицейска кола се стисках в майка си. Но милиционерите определено бяха най- белия ми кахър.

Да, донякъде съм съгласна, че не винаги  в основата на страховете е възпитанието, но развитеното въображение ми е в излишък от едно време, а се вихреше в съвсем друга посока.

Аз хатифнатите ги харесвам. Wink

# 75 28 септ. 2009, 13:27 ч.
  • Мнения: 3 405
Мен нашите не са ме плашили. То и само това им оставаше на хората, да плашат самоплашещата си дъщеря-фантазьорка  Laughing
Също ме беше страх от тъмното мазе, в едната половина на коридора на мазето никога нямаше крушка и сенките на някакви тръби се извиваха в страховити форми  Laughing
Обаче, те не ми пречеха да си вадя и прибирам колелото от там, само когато ме пращаха за някой компот тия страшилища се активизираха  Mr. Green

# 76 28 септ. 2009, 13:44 ч.
  • Мнения: 24
Аз като много малък имах един кошмар - че ще стана импотентен. Сега като пораснах, започнах да се страхувам от чудовища под леглото. Объркана работа.  ooooh!

# 77 28 септ. 2009, 13:45 ч.
  • Мнения: 3 405
Каква регресия  Shocked  Grinning

# 78 28 септ. 2009, 13:53 ч.
  • Мнения: 980
Като дете живеех на една много спокойна улица само с къщи. Значи на крайната къща имаше малък прозорец гледащ към улицата. Сега вече със сигурност знам , че това им беше нещо като дърводелска стаичка на хората, имаше разни инструменти, ненужни вещи, абе всякакви боклуци. Като деца обаче развихме теория ,че там живеят духове, защото вечер почти никога не светеше този прозорец и вътре беше разхвърляно и мръсно. Голямо геройство беше след като се стъмни да отидем до прозореца и да надникнем вътре. Това беше по време когато нямаше коли, нямаше движение по улиците, имаше една улична лампа доста отдалечена от въпросната къща. Естествено всеки си измисляше какви страхотии вижда вътре, другия пък мажеше, че още по-страшни неща е видял и най-накрая се стигна до това , че и денем минавахме на другия тротоар, а вечер ако някой се престрашеше да надникне след секунди бягаше обратно с писъци, почвахме да пищим и ние останалите , родителите изскачаха по терасите, бабите направо на улиците с бастуни в ръце и въобще беше олелия отвсякъде.. hahaha  hahaha
Детство, детство..

# 79 28 септ. 2009, 14:03 ч.
  • София
  • Мнения: 1 176
Под моето детско легло, за щастие, няма място.
Но още помня закачалките с ризите на татко, които понякога висяха в детската стая точно срещу моето легло.
Аз в просъница ги виждах, вярвайки че някой мъж е влезнал в стаята.

# 80 28 септ. 2009, 14:27 ч.
  • Мнения: 81
Цитат на: every me в пн, 28 сеп 2009, 14:03
Под моето детско легло, за щастие, няма място.
Но още помня закачалките с ризите на татко, които понякога висяха в детската стая точно срещу моето легло.
Аз в просъница ги виждах, вярвайки че някой мъж е влезнал в стаята.
Това си е почти като сексуална фантазия...  Wink

# 81 28 септ. 2009, 14:43 ч.
  • Мнения: 617
Моят син ми е обяснил - мумии живеят под леглото...и зад вратата, и в коридора и във всяка една тъмница.

# 82 28 септ. 2009, 14:45 ч.
  • Мнения: 980
Цитат на: monnnn в пн, 28 сеп 2009, 14:43
Моят син ми е обяснил - мумии живеят под леглото...и зад вратата, и в коридора и във всяка една тъмница.

 Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy
Много се развъдили тия мумии.

# 83 28 септ. 2009, 14:47 ч.
  • София
  • Мнения: 1 176
Цитат на: pronobis в пн, 28 сеп 2009, 14:27
Това си е почти като сексуална фантазия...  Wink
Ако сега се будя, може би.
Тогава бях дете, далеч от сексуални фантазии.

# 84 28 септ. 2009, 14:49 ч.
  • Мнения: 81
Цитат на: every me в пн, 28 сеп 2009, 14:47
Цитат на: pronobis в пн, 28 сеп 2009, 14:27
Това си е почти като сексуална фантазия...  Wink
Ако сега се будя, може би.
Тогава бях дете, далеч от сексуални фантазии.
Анджък де. Затова присъства и "почти"...

# 85 28 септ. 2009, 14:52 ч.
  • Мнения: 370
Цитат на: MiSsRuT в нд, 27 сеп 2009, 14:45
моя страх беше от тъмното и "нещото" което ме чакаше зад ъгъла на коридора.
Аз имах проблем като малка и доста често ставах да ходя до тоалетна.Коридорът ни беше много дълъг като по средата от едната страна имаше още едно малко коридорче което водеше към кухнята.Когато ставах да ходя до тоалетна много ме беше страх да не би "нещо" да изскочи от малкия коридор и да ме сграбчи.Е сега ми е смешно,но тогава....доста си ме беше страх от тъмното и затова все светеше в коридора.
хахаха,сега дъщеря ми имат същия страх. заради нея държа вратата -преходна-към такъв коридор затворена,че я е страх.иначе аз не съм имала подобни страхове или поне не си спомням. Wink

# 86 28 септ. 2009, 15:00 ч.
  • Мнения: 14 651
Имах същество под леглото, така ме беше страх от него, че дори сънувах кошмари. Представях си го като вълнен чорап с копчета вместо очи, който говори през отвора, от който си пъхаш стъпалото, и с дебел глас казва "Ааз съм съществото!". Докато говори излъчва и топлина.
Синът ми няма нищо под леглото, освен мръсни чорапи, но не се бои от тях.

# 87 28 септ. 2009, 15:27 ч.
  • Мнения: 38
А моят страх от нещо скрило се под леглото ми се появи в следствие на брат ми,който много обичаше да се крие от време на време под леглото в моята стая когато аз с някоя приятелка влизахме и сядахме на леглото и си говорехме,и по някое време той ни хващаше за краката.Имаше големи писъци и по някой шамар отнасяше след това,но така и с години наред винаги когато влизах в стаята и когато си лягах вечер проверявах дали няма някой под леглото ми.

# 88 28 септ. 2009, 16:26 ч.
  • Мнения: 2 755
                            Под моето легло живееха акули. Плуваха си малко над дъното (пода) ей-така: във въздуха. Когато бях самичка вечер (често ни оставяха) се придвижвах по столовете, масите и изобщо по всички високи точки. Като не стъпвах по пода не ме беше изобщо страх. Но ако трябваше да стъпяяяяяя... Не ме питайте дали ходех в тоалетна, като ги нямаше нашите. Но в интерес на истината обикновено оставахме с брат ми и тогава акулите ги нямаше.

# 89 28 септ. 2009, 17:42 ч.
  • Мнения: 154
Имах и под леглото, и под прага. Под прага живееха едни злобни джуджета. Големият ми кошмар обаче се появи, когато в един тийн вестник прочетох разказа на Стивън Кинг за вампира от гардероба. Е от тогава, значи, не понасям отворени или открехнати врати на гардероби!

# 90 28 септ. 2009, 17:55 ч.
  • София
  • Мнения: 90
  Laughing И под моето легло живееше "Някой" и по тази причина сега, в новия ни дом няма такова нещо като "под леглото"- всичко е зазидано с чекмеджета и напъъълно обезопасено Joy Детето ми може да си измисли нови страхове, каквито си ще, но няма да му се налага да си ляга със скок в леглото!

# 91 28 септ. 2009, 18:05 ч.
  • Мнения: 17 546
И под моето легло живееше "нещото". А ако краката ми бяха боси, без чехли, щеше да ме хване по-лесно. А в коридора зад ъгъла, нощем в тъмното, живееше още едно и беше много страшно да се ходи до тоалетната през нощта. Мразех (и до днес мразя) отворени врати на стаите нощем. Нещо стои зад вратата и гледа през тъмния процеп. А когато имах температура по цялото ми тяло лазеха големи черни буболечки (до днес мразя буболечки и изпитвам истински ужас от тях).

# 92 28 септ. 2009, 18:20 ч.
  • Мнения: 2 755
Цитат на: Бижy в пн, 28 сеп 2009, 18:05
...А когато имах температура...
                            Аз като имах температура... штттт, не се смейте... ме гонеше гигантски охлюв  Blush. Бях много мъничка, като микроб сигурно, защото всички неща бяха огромни, а охлювът беше голям като 8-етажен блок  Rolling Eyes.

# 93 28 септ. 2009, 18:23 ч.
  • Мнения: 55
Аз пък като бях малка  се страхувах от една нощна лампа,което светеше доста силно и малка ми покриваше с един вестник,така се получаваше странно отражение на стената,което се менеше в зависимост как точно е застанал вестника.Така ми се при виждаха лисици,мечки,вълци абе всичко страшно.Като си легнех половин час си нагласях обеалото ,така че да няма никакви пролуки, през които да ме хване въпросното живптно.
Голям страх беше.Сетих се за това преди може би година и казах на майка ми.
Тя -"Хъм,че защо не си ми казала да я махна".В страха си дори не ми е дошло на ум да се оплача на майка.

# 94 28 септ. 2009, 18:29 ч.
  • Мнения: 9 865
А пък в моето детство под леглото живеех аз. Бях си направила "тайно" (много тайно, няма що) скривалище, оборудвано с лампа (!?!?!?), малко одеалце за лежане и разни други тайнствени работи (там си държах скъпоценната колекция с опаковки на "корекомски" неща започната още от майка ми). Когато ми беше тъжно или просто ми се прищяваше да скрия "в миша дупка", криех се под леглото и пусках кувертюрата до земята, за да не се вижда, че съм там.
А страшното Нещо за мен беше, когато ставах нощем до тоалетна или за вода, то вървеше след мен и затова никога, никога не се обръщах. И досега се бъгясвам нощем понякога и търча от тоалетната към леглото, щото Нещо ме преследва. Joy

# 95 28 септ. 2009, 21:40 ч.
  • Мнения: 3 405
Аз, когато имах температура като дете, плувах в някакви огнени води с хлъзгави риби наоколо.
Може би, защото някога ми бяха казали, че сънуваш ли риба се разболяваш  Thinking

# 96 28 септ. 2009, 22:27 ч.
  • София
  • Мнения: 2 272
И аз се страхувах от тъмния коридор по времето, когато даваха Туин Пийкс. И понеже ключа на лампата беше на другия край на кориора, карах брат ми да ходи да светне, за да мога да отида до тоалетната...
Другото страшно беше сянката, която се получаваше от фаровете на колите отвън и се движеше по тавана...

# 97 28 септ. 2009, 22:37 ч.
  • София
  • Мнения: 454
Имам тука двама мишоци, не мога да се навра да ги измъкна изпод кревата, като решат да се крият  Wink

# 98 29 септ. 2009, 00:07 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 143
хахаххаха... под моя имаше вълк.  Joy

# 99 29 септ. 2009, 00:34 ч.
  • Мнения: 4 435
Аз открих темата в най-подходящото време не денонощието. Mr. Green


Моите страхове като дете, се появиха след заминаването на родителите ми за чужбина, и съответно преместването ми да живея в баба ми. Никой, никога не ме е плашил с каквото и да било, просто аз си бях с развинтена фантазия. Вкъщи леглото ми беше с табла до земята, но при баба ми не. Под моето легло там живееше човек, мнооого страшен човек. Просто си представях, че го има, "чувах" как диша, и си мислих, че очаква само да си подам крачето, или ръката и да ме дръпне там. ooooh! През нощта, ако ми се приходеше до тоалетна стисках до последно, и се молих да стане светло навън, за да ида. По-късно се изхитрих и тъй като леглата бяха две ъглови легла, вървях по тях, и скачах точно до вратата. Mr. Green Тогава идваше и другият ми кошмар, че друг човек седи и дебне в коридора. Изобщо тъмното миразвинтваше фантазията до н-та степен, а ставането до тоалетна беше ад. Другият ми страх беше прозореца, който води към тераса, която беше остъклена. Завивах се през глава, да не гледам натам, защото всеки момент очаквах нещо да скочи от нея, през прозореца и да влезне при мен. За клоните от дърветата навън ви е ясно. Mr. Green Празно нямаше при мен, както се казва. Най-лошото беше, че когато оставах сама вкъщи и през деня, все гледах под външната врата, където имаше малък процеп и ми се привиждаха две обувки, все едно някой седи пред нея. Поглеждах през шпионката- никой. Тогава решавах, че седи някой клекнал да не го видя. ooooh!
Та така, доскоро спях на светната лампа и включен телевизор.
А страхът ми от тъмното си продължава, когато съм навън.

# 100 29 септ. 2009, 00:51 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Под моето легло никой никога не е живял, обаче често виждах прабаба си, която беше починала преди години да седи до леглото ми  Rolling Eyes. Но тя много ме обичаше и по- скоро се страхувах от факта, че след като тя е тук колко ли още хора има.
Знам, че съм побъркана...

# 101 29 септ. 2009, 08:38 ч.
  • Мнения: 2 386
Под моето легло нищо не живееше, защото имах табла до земята. Но се страхувах от уажсните джуджета и мечета, завързани (обесени на ластик) на секцията над главата ми. Нощем сякаш се движеха. Освен това имах огромна тоалетка с огледало в детската, в което ми се привиждаха всички ужасии, които можете да си представите - чудовища, хора, извънземни, животни, нещо-та, криви образи на близки и т.н.
Страхувах се и от тъмното. До ден днешен у дома лампи не се гасят никъде, ако ще сметката ми за ток да е 1000лв. Мразя тъмнината, вече не е вледеняващ страх, по-скоро страаашничък дискомфорт, който искам да си спестя.
Не обичам входовете на блокове - лицата от некролозите сякаш оживяват. Страхувах се от нещо, което ме дебне навсякъде..
Все още се страхувам понякога, но тогава гледам да си мисля за един шантав виц за Червената Шапчица..

Вторият ни хол беше чисто червен- червен килим, стени, лампи, а на стените - черепи на елени, моля ви се. Имах чувството, че умирам, като влизам там. Още ме е страх, нищо че стаята е жълто-оранжева от много време. А и гледах серията за червената стая на Туин Пийкс..


И за да не ме помислите за съвсем луда, да изкажа предположение - мисля, че децата, които са имали брат или сестра в стаята си нямат страхове, в сравнение с тези от нас, които са си лягали сами в ''страшните и тъмни'' детски стаи.

# 102 29 септ. 2009, 08:51 ч.
  • Мнения: 9 806
Цитат на: Ева в асансьора в вт, 29 сеп 2009, 08:38

И за да не ме помислите за съвсем луда, да изкажа предположение - мисля, че децата, които са имали брат или сестра в стаята си нямат страхове, в сравнение с тези от нас, които са си лягали сами в ''страшните и тъмни'' детски стаи.

До първи клас спях с баба си в една стая именно заради тези детски страхве.
И пак като заспеше, вълците се движеха зад пердето, а страшният човекоядец ме дебнеше под леглото. ooooh!

# 103 29 септ. 2009, 09:26 ч.
  • Мнения: 4 806
Да, много умно, Елист, да се чете Вий в седми клас. И аз, и аз, по същото време ... и не само този, но и всички разкази за една нощ ... как отидох после на училище не помня, но ... години наред заобикалям книгата, даже не я разгръщам.
А по темата, моето Нещичко беше в килера - беше точно срещу мен, нямаше врата, а само две перденца. Между тях оставаше най-черната дупка, която може да си представи едно дете. (предполагам, че и днес бих изпитала същото). Скоростта, с която се промъквах покрай него, за да стигна до туалетната ... уау, завидни акробатски умения. Да. Всичкия този страх граниран с няколко разказа на дечицата (не знам дали на всички така им влияе) ... за гробища, летящи фосфорисциращи кълбета и прочие ... брррр

# 104 29 септ. 2009, 09:39 ч.
  • Мнения: 76
Торбалан  Laughing

От време на време се сеща за мен  Laughing  Laughing Laughing  Laughing  Laughing

# 105 29 септ. 2009, 09:48 ч.
  • Мнения: 4 120
Ева в асансьора ,относно твоето предположение- аз спях в една стая с по-голямата ми със седем години сестра, дори в по-ранен период на общо, двуетажно легло. По- скоро тя допринасяше за страховете ми, много и беше забавно да ме плаши.

# 106 29 септ. 2009, 13:39 ч.
  • Мнения: 3 405
Цитат на: ...просто Асса... в вт, 29 сеп 2009, 09:26
Всичкия този страх граниран с няколко разказа на дечицата (не знам дали на всички така им влияе) ... за гробища, летящи фосфорисциращи кълбета и прочие ... брррр

Нали бяха спокойни времена и ние, децата, до късно играехме до блока. Разказвахме си всякакви щуротии за Жълтата жена и за други подобни съмнителни субекти. После скоростно се прибирах у нас с усещането, че някой ми диша във врата ... брррр...

# 107 29 септ. 2009, 16:54 ч.
  • Мнения: 4 435
О, да. И ние около блоковете сме си разказвали разни страхотии, викахме дама Пика и тем подобни неща, после с треперещи крака едвам се прибирах вкъщи. Mr. Green

Ева, и аз съм си го мислила това, защото аз съм едно дете, и от малка съм си спяла самичка в стаята.

# 108 29 септ. 2009, 18:39 ч.
  • Мнения: 283
а аз си мислех, че тъмното е направено от разни страшни неща, и ако се загледаш, се материализират. Номерът е да не гледаш и да не си ги представяш. И до днес използвам тази тактика Simple Smile няма по-голям страх от този, дето можеш да си го измислиш.

# 109 29 септ. 2009, 20:35 ч.
  • Мнения: 2 755
Цитат на: mill77 в вт, 29 сеп 2009, 18:39
...няма по-голям страх от този, дето можеш да си го измислиш...
                           Peace  bouquet

# 110 29 септ. 2009, 20:58 ч.
  • Мнения: 4 120
Ох, това вечерно разказване на зловещи случки...При нас повечето истории се въртяха около старата изоставена болница близо до нашите блокове, духове на починали в болницата витаеха, беше ме страх да минавам и денем покрай нея, а беше на главна улица. Вечерните истории мога да сравня с темата в клюкарника "Случи ми се нещо странно", горе-долу такива бяха. Миналата година си нямах друга работа и по време на нощна смяна я зачетох, не посмях да ида до тоалетна после и се стрясках от всеки шум.

# 111 4 окт. 2009, 05:39 ч.
  • Мнения: 0
Мен ме беше страх да влизам в банята през нощта, не можех да достигна ключа и направо отварях вратата и пикаех където сваря. Често пикаех и през прозореца.

# 112 2 ноем. 2009, 01:54 ч.
  • Мнения: 1 175
Аз си имах "нещо" зад гардероба в детската. То разбира се "излизаше" само на тъмно  Grinning

Друго нещо - баща ми беше окачил един картонен череп в коридора, ама много реалистичнен, да си прави майтап. Но мен като малка много ме беше страх от него. Минавах на бегом през тоя коридор и не гледах към черепа, въпреки че той все в мен гледаше. Сестра ми (по-малка) толкова я беше страх, че след един скандал на наш'те по въпроса баща ми беше принуден да свали и скрие проклетия череп някъде...

# 113 5 ноем. 2009, 12:11 ч.
  • Мнения: 89
под моето легло нищо не живеше.но пък не ядях хич.и сандвичите които ми правеха за училище ги криех под леглото.бяха постояли дълго преди майка ми да ги открие.бяха позеленяли до толкова че приличаха на чудовища.а как меришеха самооооооооооооооо  Outta Joint

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата