Забраната е по-лесна от решенията

Прекаленият светец и богу не е драг.

Всъщност не ме интересува, щом у дома няма интерес към такива храни. Вредното хранене е навик, нищо повече.

Абе навик...в ДГ гладен ли ще стои цял ден, всеки ден, цяла седмица....

Точно така е, но като всеки ден в градината яде филия с маргарин сутрин и следобед и още хляб с обяда, здравословното хранене у дома някак губи доста смисъл, защото остава само една вечеря, която да е приготвена по ваш вкус. Към сладкото и тестеното се привиква, даже първоначално да не ти е било вкусно.
Просто няма как да избегнеш вредната храна, давайки детето си в ДЗ. За съжаление там овесени ядки не дават, защото родителите не желаят, не защото не са правени опити - децата не ги ядяли, коремчетата ги болели, въобще това не е храна за хора.  

Някой там ще се възпротиви ли, ако приготвяш от дома храната за детето?

Забранено е

Людмиле,
При вашите възгледи и начин на живот детето изобщо не е за градина. Там с един замах ще се разруши всичко, на което сте го научили досега по отношение на хранителните навици. Ще яде филии с маргарин и ушите му ще пукат! И меденка за следобедна закуска ще има. Или сухи пасти. Това е положението! Не че е много хубаво това меню, но за таксите, които се плащат е направо супер. Всякакво внасяне на храна отвън е забранено. Дори за тортата за рожден ден трябва да занесеш сертификат, мисля че от ХЕИ.
Но дори и да пропуснете градината, в училище няма да му се размине. Дори да няма кофти храни в лавката децата излизат до отсрещния магазин или дупка в стената с газирани и захарни изделия и пак си купуват. За мен изходът е докато детето тръгне на училище да е опитало от боклучавите храни дотолкова, че да не са му цел, а не да отиде на училище и да се ококори срещу лъскавите опаковки или да започне да преглъща като гледа съучениците му как сладко-сладко си похапват чипс.

Мислено слагам подобно... вманиячаване в папка с етикет "мании" и подминавам.
Когато детето ми поиска шоколад, просто му давам. Или кроасан, вафла, чипс, зайци, кола... и дори глътка бира. Не му отказвам, не се тръшкам, изобщо не го правя на въпрос, не му обръщам вниманието върху храната, храненето или нещата, които консумира.
Същото правя и когато иска супа, пържола, картофи, ябълка, грозде, домат, кюфтета или манджа - в неговия речник "папо". Просто му давам, ако нямам нещо в момента - казвам "сега нямам" и се старая да го набавя, когато пазарувам.
Детето ми се храни балансирано, нямам причина да се опитвам да го превръщам в... "особения".
Храни се балансирано защото така предпочита, не защото така го карам. Просто обича грозде повече от кроасани, пилешка супа - повече от чипс., плодов сок - повече от кола.
Плодов сок пие от 2 месечна възраст, колата е... нещо ново - и, съответно, интересно, но не и толкова любимо, колкото познатите сокове. Плодови пюрета яде от 3 месечен - ами няма как за по- малко от година да заобича толкова много шоколада. Логично е. А на крехката възраст, когато освен другото се формира и вкуса, едва ли може да гледа "какво ядат другарчетата" и да се чувства пренебрегнат...

Всичко е до образованието на детето. Докато тръгне на училище.

Ще дам пример с по-големия син на Мирена (жена ми) от първия й брак. Отгледан е по подобен начин, както сега отглеждаме Самуил - без месо и храни-боклуци. И той има баби и дядовци, и на градина е ходил.

Когато се запознах с нея, той беше 4-ти клас, записахме го в близкото училище в града. Там имаше две лафки и магазинчета наоколо, той си приготвяше любимите неща за ядене още от вкъщи и не проявяваше никакъв интерес към вафли и кроасани. Съзнателно се стремеше да се храни разделно.

За спорта - много се движеше, плуване в реката, в училище тренираше бягане, помагаше ни в стопанството. Беше най-здравото дете в класа, не си спомням да се е боледувал, дори при грипни епидемии в училище.

Човек прави избор между минимум две неща, които ПОЗНАВА. С цялото ми уважение към правото на всеки родител да отглежда детето си според собствения си аршин, вичко останало е чисто програмиране на хранителни навици. В никакъв случай обаче това не е избор.

Нека не забравяме, че сега живеем в свят извън баланс. Днес на негативното, грозното, жестокото, нездравословното се набляга чрезмерно - виждаме го всички по медии, филми, реклами, видео игри и на улицата.

За да направят децата ни правилен избор трябва да са видели и по-доброто, по-здравословното, по-хармоничното - в градината, на детската площадка, по телевизията. А то не се вижда. Не че го няма, но баланса е силно нарушен в полза на разрушителното. Затова смятам, че е редно да програмираме някакви здравословни хранителни навици в детето, а не да го оставим да избира.

Кому е нужно да си доказваме един-друг, че било ОК детето да се тъпче с храни-боклуци, на фона на факта, че децата ни са най-зле в цяла Европа - всяко българско дете има средно по 8 кариеса, а Захарният диабет тип 2 в детска възраст (преди наблюдаван най-вече при възрастни), нараства с алармиращи темпове. За детската смъртност не говоря, там вече ударихме рекорда.

Или ще си казваме - това няма пък да се случи точно с моето?

Ами, как ще го видят този пример децата на площадката, в градината или училище като масовият случай е лоши хранителни навици и наблягане на боклучавата и нездравословна храна? Например, моята дъщеря (и брат й) е изключение в класа, защото не яде по цял ден боклуци и обядът й не е МакДоналдс. Съученичките й казали, че се храни прекалено здравословно  !!! Накратко, не можеш да опазиш детето от грозното, жестокото и нездравословното, иначе рискуваш да се окажеш в ситуацията на царя от Спящата красавица. Детето поне трябва да познава кое какво е. Което не е в прокиворечие със създаването на добри хранителни навици.

И в градината какво е ял? Или са приготвяли отделно за него?
Казваш, че не проявявал интерес към лафките, т.е. "запознат" е с боклуците. Ами и дете, което на 2 г. е "запознато" с тях и му е обяснено защо да и защо не, също може да се контролира.

Какво би направил, ако детето ти види дете, което яде вафла, ревне за нея и държи да опита, независимо от твоите обяснения?

За кариесите е наследствено, ако нацията е с по много, децата също ще са.

Не знам какво е ял в градината, но е повечето време е бил с майка си.

Като голям имаше джобни пари, и си купуваше каквото обича - банани, сушени смокини, бадеми, кисело мляко.

Някога, като е бил малък майка му му е обяснила кое е по-добро за него. В тази светлина се сещам за случая с моята племенничка - веднъж, когато гледахме малки агънца да играят и да тичат й обясних, че от такива животинки се правят любимите й кремвирши и пастети. Оттогава досега (вече 18 години!) тя не е хапна повече месо.

Когато Сами държи да опита, винаги му даваме. Когато сме на разходка и аз си купя вафла (няма как, отгледан съм с такива) му даваме и на него. Но няма особен интерес.

За зъбите -- ще ви кажа нашият случай. Аз и Мирена сме наследствено с лоши зъби. Баща ми на 30 години е бил вече с протези. Аз съм същата история.

При Сами започнаха да се появяват кариозни петна по зъбите. Зъболекаря каза, както ти по-горе - "генетично" било, нищо не може да се направи.
Генетично, ама не съвсем...
По това време за щастие попаднах на книгата на Уестън Прайс "Nutrition and Physical Degeneration". В нея той изследва зъбите на хора от цялото земно кълбо и открива, че има цели нации, които са "имунизирани" срещу кариес, и то не генетично (виж тази тема). Приложихме със Сами препоръките на Уестън Прайс - козе сирене със салата от кълнове и поници (слънчоглед, люцерна и др.), омега комплекс (ленено масло) и о чудо - освен, че стана голям любител на кълновете, сега зъбите му са отново бели, без петна и прочие. Не отричам, че има генетична предразположеност, но Хей, нали затова сме ние родителите, за да оправим нещата  

Е, моето също - в крайна сметка децата ни са в едно и също положение, моето отгледано с реклами, твоето без, какъв е изводът?

За кариесите - не разбрах - вече налични кариеси са изчезнали или?