Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

За останалата част от поста ... да кажеш нещо 

Тя (останалата част на поста) не те оневинява 

Ех, за моя Мунчо да ви споделя, една стара, но за мене смешна случка.
С него не живеем заедно и Мунчо се прал. Виси му прането поне седмица на терасата, минах аз, обрах го, но една блуза птичка някаква я нацвъкала, запрах я и я оставих да си изсъхне отново.
Мунчо се нацупи, това му е хубава блуза.
Прибира си я от простора след седмица...избеляла отпред цялата, не и личи вече цвета
Забравил я бил вън.
Оттогава не съм го видяла да се пере.

Ей, свършиха ли се муньовците по тоя свят!
Тези двамата, за коите след малко ще ви кажа не знам колко заслужават да бъдат номинирани за муньовци, но пък се надявам поста ми да събуди спомени за муньовци. Хайде стига спам...
Нали знаете дечицата като се скарат и решават да изтрият номера ти от телефона си, да те изтрият от списъка в приятелите в някой сайт и т.н.
   - Муньо К. (грък) се постара да заличи всякакво свое присъствие в интернет+си закри телефона, но не просто ей така, а навсякъде беше писал, че е умрял   Е ... все още чувам очевидно "гласове от отвъдното" по радиото, където има предаване.  

   - Муньо Р. (бразилец) заличи присъствието си в интернет пространството, защото гажиту така казало и той не трябва да общува с други освен с нея.

                                 Мен пък това ми харесва  .

Че да земе и фередже да му сложи. Че може и един девствен колан за  по сигурно и да го върже у тях за леглото.

                         Удивително е колко верни на съпругите си са чужденците. И нямат нужда да общуват с жени от цял свят. Сигурна съм, че номинираният си има предостатъчно приятели и приятелки около себе си и без да влиза в нета.

Добре де ама според мен нета не е само място за общуване с " жени от цял свят" и защо изобщо хората си мислят че нета е само място за свалки и извънбрачни контакти. Пък "чужденците" са толкова вярни на жените си колкото и всички нашенци. Мъжът си е мъж без значение националността.

Значи Германия е държава за теб. Тук всички така правят ... наскоро един Муньо ме накара да изтрия няколко снимки с него, защото приятелката му ще му се кара. Това е твърде много според мен ... издребняване ...

Архентина, no bad feelings.  

largefairy, безкрайно съм съгласна с теб.Точно затова рипам толкова срещу такива глупости.

                               Разбира се   . Но не само Германия - в повечето държави е така. За мой късмет има и българи с подобен манталитет. Отглеждам си един дори.

Сетих се за още един - Муньо И.
Него не можеш да го откриеш по телефона, защото постоянно си сменя номера.Ще питате защо? Защото Муньо счита за абсолютно прахосничество да се дават пари на тези долни мобилни оператори, които само събират последните пари на хората. Съответно не плаща сметки, говори достатъчно много на аванта, но точно колкото да не започнат да го преследват с полиция. 2 месеца не плаща - спират му телефона; взима нова карта ... понякога на нечие друго име ... и пак така ...

Аз предлагам игуменката на ордена на сестрите-муньонитки да е Мунята на годината от другата тема 

Цяла страница, а само 3 случки по темата...недейте така 

                           Номинирам тогава всички муньовци, които се возят на аванта в градския транспорт. Един муньо така ми каза на пета среща: 'Качваме се, ако влезе контрола аз ше бегам, после ша дода едикъде си, ти ме чакай там'. Как пък не  . За мое нещастие нямаше контрольори - можеше да се изнижа още тогава.

Момичета,да призная своя грях-отдавна ви чета и се смея на аванта-удари и моят час,да се разпиша и аз.                                                                                                                                                                                                                             Та,значи,действието се развива в студентските ми години.Моят Муньо-судент по живопис,македонец от Скопие.Голям красавец,ласкател,с две думи,лесно ми завъртя главата.Една зимна вечер,уча за изпити и телефонът звъни-към  21-21.30ч.Вдигам аз-Муньо.Вика,ако не ме видел,щял да умре,сърцето му щяло да спре,мислел за мен постояннно.Навън-минус 11 градуса.Но аз,яхнала крилете на любовта,излитам от топлия си дом и отивам на среща.Видяхме се,хапнахме,пийнахме и окъснях.Виснахме на спирката да чакаме автобус,на следващия ден съм на изпит и стуууд,стуууд.Почакахме доста и по едно време Муньо започна да говори как в Скопие такова нещо не можело да се случи,колко бил редовен транспортът и как му било мноого зле в София.Само да вметна-таксито от Сточна гара до нас е 2лв. и аз започнах да дебна за минаващо свободно такова.И съвсем случайно,покрай спирката минава едно,вратата се отваря и мой приятел от детството казва"Хайде,заповядай,към нас съм."Скочих по най бързия начин в топлата кола,премръзнала и ядосана.Тъкмо отключвам външната врата,свалям шала и телефонът звъни.Вдига майка:"За теб са!"Взимам аз телефона-Муньо ми крещи в слушалката:"Как не те е срам да ме зарязваш в тоя студ и да се качваш при някакви типове!Заради теб ръцете ми премръзнаха и утре не знам как ще рисувам!Сигурно изобщо няма да мога да държа четката!"Е,познайте дали ме беше срам Имам и други историйки с него,ще се включа пак.