Къде бихте се завърнали и къде - никога?

да, ако може разкажи повече.Аз съм била в Солун и Паралия, но имам голямо желание да отида до Санторини и Атина.Интересно ще ми е да чуя твоето мнение 

Гърция – мястото, където ми се напълниха очите, а душата остана гладна.
Не се чувствам добре, когато са ми пълни само очите, искам и душата ми да се пълни, нали се сещате - местата, където бихте се върнали не можеш да кажеш, че са супер, само заради гледката. Или историята. Чувството да искаш да се връщаш отново и отново някъде е комплексно и наситено, нещо, което не можеш да определиш и опишеш, просто го чувстваш. Отиваш някъде и усещаш, че това е твоето място, твоя град, твоите хора, твоя език, виждаш част от себе си как се вгражда в този пъзел и пасва на точното място.
Има места, където атмосферата и усещането, което имам, когато съм там ми прилепват като костюм от собствената ми кожа. Някой по-назад в темата го бе написал много точно – „там чувствах, че вдишвам свободата”.
Е, нищо не почувствах в Гърция.
Но понеже едва ли ви вълнуват моите разсъждения, ще се опитам конкретно да напиша за местата, които посетих.

в Санторини е красиво, има чар и интересна вулканична история, има невероятен архитектурен стил и е прекрасно за снимки.
най-много ми хареса от 5-те места. но не бих се върнала никога. Просто душата ми остана празна там. Take nothing, but pictures…
Мръсно е, препълнено е, магаретата са основното средство за придвижване, навсякъде са и...сещате се какво е по улиците и какво става с обувките и носовете ви    Обслужването като навсякъде в Гърция е скапано. Като на нашето море. Циганията и евтините боклуци са навсякъде, прах, голям кич и тъпа музика от всяко капанче. Сега, при мен има и личен елемент, който се наслагва - не харесвам гърците, езика им, смятам, че са ултра мързеливи и никак не са ми симпатични. Може би в много отношения приличаме на тях, но това не значи, че трябва да ме кефят.

Миконос – не виждам с какво е по-различно от Златни пясъци, освен с по-интересната си архитектура. Този тип архитекрута, за различа от Санторини не ми хареса, но да кажем, че заради еднородния стил и атмосферата, създава хубаво впечатление. Цигания, мръсотия, прах, кофти обслужване, заспали, алчни гърци – отново навсякъде.

Корфу – пълна трагедия. Зле поддържано село, нищо за гледане, бяхме на плаж, курортите изобщо не са мой тип, мога да взема квартира и на Мичурин със същия успех и поне ще ходя на готин плаж. Дори не ми се пише за Корфу...

Атина – старият град има чар, но не повече от нашия стар град на Созопол, така че дотук с хвалбите. Разкопки, останки, камънаци, музеи и паметници на културата съм гледала толкова много, че вече това в един град само по себе си не е достатъчно, за да ме впечатли. Особено, когато всичко останало е направено с клизма и много кич. Новият град изобщо не ме впечатли с абсолютно нищо.

Катаколон – тук като че ли имаше някакво провинциално очарование. Типично земеделски регион, създаващ чувството за подребедонст и повече грижа, със силно развито земеделие, все едно си на село – тихо, мирно и спокойно. Има една главна улица, пълна с китайските джунджурии и това е. Излишно е да казвам, че пеклото навсякъде е умопомрачително. Като от нищото започва парк, с останки от древността, където са се провеждали Олимпийските игри в Древна Гърция. Гледаш колони, снимаш останки от паметници на Зевс и Хера и не очаквай да видиш каквото и да е. Ако си бил в Ефес, там е по-доброто място за любителите на stones…

Не искам да ви отегчавам повече. Все пак почти всичките ми познати, колеги и приятели са влюбени в Гърция. Целокупният български народ обожава Гърция и прекарва празниците си там. Надявам се никой да не се е почувствал засегнат по някакъв начин от личните ми впечатления.

Aurora - както и в другата тема - с теб сме близначки в отношението си към "страхотната" Гърция

Aurora, благодаря, беше ми много интересно описанието и мисля, че те разбирам 
аз за Гърция имам една много романтична представа още от малка, тъй като обожавах митовете и легендите им , даже си правех списъци с всички богове, богини и подобни за да ги запомня по-добре 
а реалността никога не е каквато очакваме, сигурно ще се разочаровам, но трябва да й дам последен опит на тая Гърция. Току виж намеря някъде някое кътче от Олимп, за което съм мечтала 

Aurora, красотата е в окото на гледащия, казват

Може някой ден да се прежалиш да видиш и други острови, и други места от Гърция - извън август, когато жегата и тълпите туристи са наистина непоносими, а може би и за повече време, без обиколка на тъгъдък - възможно е и да си промениш мнението А може и не.

Mu.ry, страната е ... не чак толкова голяма, но пък разнообразна. Крит през зимата е нещо съвсем различно от Миконос през лятото, а пък Санторини е страхотен пролетта и есента, за Олимп да не говорим, че е съвсем близо но пък до него има едни не чак толкова приятни морски курорти...  Плажовете някъде са каменисти, другаде -страхотни. Та... въпрос е на търсене и намиране. Във всеки случай Гърция определено е от страните, които страдат от прекалено голям туристически наплив, така че бих препоръчала: извън 15 юли-25 август, и "off the beaten track", по възможност.

Не съм била на толкова много места, но в темата не става въпрос за това. Задължително ще се върна някой ден на о. Закинтос в Гърция, и никога повече на Халкидики - Касандра. По-добре да отида до Созопол ( но не през юли и август   ) С удоволствие бих посетила отново Ватикана, Венеция, Москва, защото там съм била за по един ден и то доста отдавна. Хубав град е Рига в Латвия, с красива архитектура и разбира се с Белите нощи. От остров Сардиния в Италия също имам хубави спомени.

тъй е. Плюс Йордания, плюс Ливан.

не бих сподила мнението на Aurora за Гърция и по специално за островите Санторини и Корфу,
страхотна архитектура в Санторини, да се чудеш как са построили всички тези къщи на скалите,
има страхотни гледки и места, които те карат да се наслаждаваш и релаксираш
а Корфу - красив, много зелен остров, също със страхотни гледки, особено от градината на
двореца на Сиси към синьо-зеленото преливащо в лилаво море или по пътя към Палеокастрица
поглеждайки надолу към залива с малките лодки ....
но всеки усеща нещата по своему, свързва ги с разни емоции и преживявания 

Никога повече на Елените 
На Тасос още много пъти 

Наистина и на мен ми е много интересно колко различно виждаме и преживяваме различните места по света... Конкретно за Гърция се замислих и аз тия дни, донякъде понеже след 2 дни ще отида отново натам, за втори път, 17 години след като бях за първи път... Не знам защо така се получи, но през последните години, когато целокупният български народ вече пътува съвсем свободно към Гърция, аз все се оказвах по на запад Но затова пък си спомням, че когато видях Гърция на 12 години това беше съвсем друга реалност - Гърция по онези години си беше запад и нямаше как да не ме впечатли изобилието от всичко, красивия, охолен и спокоен живот... Ходихме с майка ми 2 пъти през ония години - и зимата, и лятото, все в Атина, като и двата пъти имах онова прекрасно усещане, че тези хора просто се наслаждават истински на живота по някакъв начин, който сякаш на нас ни липсва. Иначе остават като незабравими разходките около Акропола, уличките в Плака, пристанището на Пирея, плажът Лагониси, на който ходехме често, нощните разходки из улиците на столицата, невероятните сладкиши, лягането късно и късното ставане, изобщо всичко онова, което е типично за гърците, което аз мога да опиша като страст към живота. Определено отношението към другите народи е леко високомерно, към нас - българите съвсем, но абсолютно никога не съм го усещала при обслужване по заведения и т.н. - напротив, там ни се е случвало да ни подредят маса в таверна и да ни обслужат с усмивка след работното време - нещо, което абсолютно никога не ми се е случвало у нас... Изобщо аз имам само хубави спомени от Гърция в онези времена, макар и хората да не са ми любими и на мен по редица причини, но няма как да им отрека вкуса към живота. И това, че за мен поне страната им е прекрасна... И ми е голяма мечта да видя островите, особено Санторини, пък ако ще да ме газят магарета Aurora, надявам се да ми приемеш закачката, смях се до сълзи на твоя разказ за магаретата, наистина

С две ръце гласувам за мнението на Aurora! Преди седмица се върнах от Корфу и няма да повторя. Да, морето е тюркоазено и много чисто. И дотук. Дори не смятам, че е кой знае колко зелено. Запуснати къщи и хотели, буренясали дворове, неподдържани улици... И мнооого мързеливи гърци! Тонове лимони и портокали гният по дворовете им - няма кой да ги събере. Ужасно обслужване /не могат да стъпят на малкия пръст на турците, но това си е мое впечатление/! Забележителностите им не са кой знае какво, значително прехвалени според мен.

Никога не съм била в Гърция, но даже не ме и влече - дори не мога да обясня защо  Все си казваме вкъщи - толкова е близо, ще отидем някой ден, дай сега да видим други места. Беше ми интересно да прочета по-различни впечатления от обичайните

имам снимки на магаретата в Санторини, само да ги сваля от апарата и ще пусна 2. имахме малко време да хванем кораба и само два пътя - или на лифта, където опашката беше километрична или надолу по тясна криволичеща пътека до малкото пристанище, за да си хванем лодка до кораба. да, ама беше много стръмно, каменисто, наакано от магаретата и пълно с тълпи от хора и магарета блъскащи се в умопомрачение от 40-градусовата жега надолу и нагоре. имах и трети вариант - да яхна магаре, но и това не посмях. това, което се случи не може да се опише, имаше разбити носове, смачкани туристи, един човек направо го помляха, та го изнасяха. никога не съм се страхувала толкова. сега ми е смешно, но тогава хич не ми беше
Параход е права - при други условия и в друго време Санторини би ми харесал. да не говорим, че още си пазя един фантастичен хотел в близост, който съфорумка ми беше препоръчала.

Шехина, и аз на 12 години за пръв път излезнах от България и отидох в Солун. всичко ми се струваше хубаво, разбира се, радвах се на гумички и химикалки с пискюли. преди 3 години пак си изкарахме хубаво за един дълъг уикенд в Солун. но нищо не може да промени чувството у мен, което остави този круиз с преобладаваща насоченост Гърция. защо го преживях като културен шок, след като са толкова паралелен свят на нашия така и не мога да си обясня вече 4 дни.

след това отидохме в Дубровник и...паднах влюбена. какъв прекрасен град, какви невероятни хора и живот има там. ей го къде са и те, но всичко е като в друго измерение.
как са успели от 95-та година насам, когато този град е бил над 70% сринат да вдигнат тези невероятни сгради, да възвърнат тази неповторима архитектура, само за 16 години...а там какви островни гледки са, и какво тюркоазено море, и какво обслужване.
искам там отново и отново

Aurora, много интересно. Аз съм ходила само в Атина и мисля, че причината е, че очаквам нещо подобно на това, което описваш. Твърде близко е до усещането, което ми дава ходенето на море в БГ, за да бия път чак до там. Но ще ида някой ден, ей тъй, да съм сигурна, че съм била права.
 
Иначе... на целокупния БГ народ му харесва в Гърция, защото не са много хората натръшкали повечко свят, за да правят реална сравнение. 

точно така е Лени И да, сравнението с БГ в първия момент е в полза на Гърция, но като отидеш 5-6 пъти и започнат и там да ти надписват сметката, да се правят че не чуват или да са леко мързеливи сервитьорите си казваш " е, стига толкова". За нас това важи от 2 години насам.

И понеже темата все пак е къде бихте и къде не бихте, а аз не съм писала отдавна по въпроса:

о-в Капри остана в сърцето ми като последна силна любов