Какво е да си майка

Постът е противоречив, но има отделни изречения, в които намирам смисъл, което не значи, че разбирам смисъла на темата и тезата на автора.

И аз съм на мнение, че това е зов за помощ. Обърнахте ли внимание, че имаше намеци за домашно насилие. Това за мен е написано от силно депресирана жена. И депресията не е за подценяване. Трябва да се лекува.  И по-добре да изпусне парата тук, отколкото да се гръмне например.  

  Дано не е истина! А ако е- моля, потърсете професионална помощ!!!

Според мен, автора на темата може вече и да е намерил специализирана помощ и без да я е търсил,просто от Бърза помощ са се самосезирали и са му направили услуга.

Това е майтап, нали?! 

Темата е с цел да премери чувството за хумор у списващите ...сигурна съм

Като цяло - подигравка или пък зов "замислете се, вижте как изглеждате". Останалото - виж удебеленият шрифт по-долу.

------------------
Аз съм нова майка.Много се възхищавам на вашите форуми и познания относно майчинството,направо съм обнадеждена че в българия има много свръх способни майки(т.е. тук няма способни майки или тук всички само се правите на свръх способни).Моля ви имам проблеми и както повечето от вас в този форум искам друг да ми реши проблема вместо да се опитам да се справя сама(т.е. 1. какви сте такива, все друг да ви подсказва или 2. тук всеки пита безмислени въпроси или 3. въпроси за които е нужен специалит).Имам две деца-на едното му поникнаха крила и не мога да го сваля на земята за да му сменя наводнения памперс(т.е. стига сте прехвалвали децата си повече от нормалното),а пък другото ми хлапе нещо съвсем се бъгна("бъгна" - клише ли е или кой би употребил такава дума?!)(като повечето деца)-поканихме му клоун на рождениа ден а пък то го завърза и почна да го бие-всъщност то правеше същото което прави и мажът ми с мен.Повтаря модела.(т.е. всички тук мн. разбират, много хвалят децата си, но реално на нищо не са ги научили, а примера, който им дават повече от лош)

Имам и друг проблем-и аз както повечето от вас не съм любвеобилна майка.Истината е че гледам децата си,защото така трябва а не защото ги обичам.Струва ми се че изпълнявам някакъв вид социална програма-пораствам,раждам,отглеждам благодарни деца остарявам,заравят ме и...Остават децата добре,обаче ще минат 66 години ще заровят и тях,те ще имат други деца който ще се размножат и които също ги чака заравяне и в крайна сметка се питаме кво по дяволите правим на тая шибана планета(т.е. грижим се за децата, но понякога не изгаряме от желание за това, а той(тя) пита - защо не си признавате тези моменти - май не е чел достатъчно. Освен това: манджа с грозде от няколко теми: за деца, за смисъла на живота, за 2012).А вие кво правите.Гледате деца ли ?Всъщност истината която не бихте признали никога е че не ви се занимава с това.Нямате търпение те да заспят за да може да погледате спокойно телевизия-да чуете подробностите около последното зловещо убийство и експлозията в химическия завод(отново какъв пример даваме - колко сме лоши, колко обичаме телевизия - повече от децата, колко обичаме да гледаме насилие - толкова, че да го предадем на децата).После гледате делфините как плачат,след това някой стар коледен филм,евентуално се целувате с мъжа си,ако надминете себе си му правите свирки,после той на вас..после откачате.(подлага на съмнение дали е останала любов, романтика... или само сапунени сериали и механични свирки)

Умеете само да консумирате,защото фронталният ви лоб-тази част от мозъка която отговаря за мисленето е атрофирала.Това се получава от прекалено много телевизия,или като при повечето от вас от стоене в къщи.Не е за вярване че някой майки искат другите във форума да им кажат как да си кръстят децата.Разбирам че не сте свикнали да мислите и това е обяснимо но поне се напънете малко за да измислите име за детето което чакате.То един ден ще ви пита "Мамо,защо си мекръстила така?".Вие какво ще му отговорите?(развива тезата си)

Искате ли да ви кажа защо децата и тинейджърите растат нездрави,най вече психически?Повярвайте ми не искате.Заради вас.За детето майката е като богиня-тя му показва пътя-тя трябва да го накара да се чувства обичано,ценено,харесвано,за да може когато то отрасне да се възприема себе си като пълноценен човек.А как да го накара да се чувства такова?Като му отделя от своето време.Само не ми казвайте че отделяте достатъчно време на децата си за да говорите с тях за вникнете в тях и да ги накарате да се чувастват истинки обичани.Имитирате любов към тях.Повечето сте небрежни.Жалко че почти никой не ви го казва.(отново казва какво мисли. А следващото изречение не го разбирам)За съпрузите ви да не говорим-а и на вас не ви се говри за тях нали?

Примерно чудим се що футболистите(той а не тя. Според мен, двата параграфа по-горе също го показват) ни не вкарвали много голове,все пропускат-причината е в небрежността с която сте се отнасяли с тях като малки,съзнанието иска да вкара гол,но подсъзнанието което се сформира в детството е по силно не позволява това да се случи.(шега - обича футбол и има болни амбиции детето му да стане като... примерно Марадона)

Спрете да искате другите да ви помагат.Просто спрете.Има достатъчно литература свързана с отглеждането и възпитаването на детето писана от умни хора,по умни от вас и от мен,четете я(т.е. жена му е питала тук разни въпроси. Спрете да и давате акъл, защото е по-добре тя да чете книги написани от специалисти - прав е. А също така ни съветва и ние да направим същото - повече четене, по-малко писане).Как е възможно да предпочитате лаишки мнения и съвети пред тези на професионалисти.Нямате какво да правите нали?Убивате времето.Определяте висенето в нета като причина за деградацията у тинейнджирите,а вие не правите нищо по различно с което да им дадете пример.Преструвате се че ги обичате,но децата на несъзнателно равнище долавят това и един ден ще теябва да им давате обяснения.(отново - лоши сте и давате лош пример)
------------------

С две думи - стига телевизия, интернет, губене на време и отбиване на номера, когато говорим за деца и възпитание. Прочетете специалистите, вместо да търсите съвети докато някой ви каже "майната му на възпитанието и на всичко друго - погледай телевизия, ще ви мине"

ПП: човекът е огорчен, възмутен... има някакви наблюдения, мнение и съвет. Така може (и така иска!!!) - заради това и така се изразява. Това е научил в интернет, защото книгите от специалисти биха му помогнали да се изразява по-добре и да критикува по-градивно... (нали, не е важно да се изкажеш и блеснеш, а е по-важен резултатът и това да помогнеш)

Тц тц тц ! Ако можеш да спреш коката......!   Че не'ам време за губене .

Струва ми се, че се опитвате да намерите нещо рационално в хаотичния текст на някой си. Ето това вече е загуба на време!

Всеки автор, който започва с изречението, че аз съм като нея/него ме губи за идеята. Дали е така или не, трябва сама да стигна до този извод в края. Част от нюансите тук са поднасяни в други теми много пъти, но от далеч по-увлекателно пишещи потребители.

Никой не е длъжен да обича, който и да било друг- дори родителите децата си. И никой не слуша друг освен себе си независимо от оправданията, които измисля.  Всеки сам носи отговорност за себе си и нито форуми, нито приятели, нито родители, съпрузи и деца не могат да променят този факт. И без това малцина са в състояние да разберат и научат нещо различаващо се коренно от техните представи и схващания. Но общуването има и други цели. Ако това общуване тук увреди децата и живота ни, то едва ли ще е повече от липсата на общуване, в която са били затворени майките преди 30- 4- 100 години- семейството, свекървата, авторитетите, които не можеш да не послушаш и чувството, че си сам, защото не е прието да споделиш проблемите си с не много близки хора.

А и когато съдим другите съдим себе си. Защо ти е да тренираш гнева и негативизма, които си изляла днес тук, след като ние ще затворим страницата и ще забравим, а ти ще останеш с този гняв, ще живееш с него и ще го насочиш към себе си. А дори и когато си толкова гневен пак е останало нещо или някой, когото си струва да обичаш и най- често това си самият ти. От там тръгват нещата /и според "литературата" по въпроса/. Представи си, че се обичаш, кажи си го и нещата ще ти изглеждат по различен начин. Защото, да, във всичко около нас също виждаме предимно себе си. 

Подозирам че ти си от тези "специалисти,професионалисти" които са останали без работа заради форумите.И ако ти си наистина такъв специалист мога само горещо да се моля за бедните ти дечица И как стигна до извода че хората които пишат тук не четат книги!?
Повечето от пишещите тук не са лаици!!И със сигурност имат по-голям опит в живота от такива като теб,които освен да поставят диагнози друго не могат

П.С Очаквам да започнеш със поставянето на диагнози на всички писали в тази тема

Ей, голям смях наистина... КО използва познанието за себе си като отправна то4ка кък целия свят, в сл. майките във форума...

Много тъжно, но истина.
Не, не е пързалка! Не е тинейджър, не е мъж....

Тя е една от нас.
Не споделям нейните мисли, но я разбирам.

Може би е съседката, която за пореден път виждам с тъмни очила, прикривайки синките от поредната доза бой...

Може би е майката, която крещи по децата си на детската площадка...

Може би е жената от съседния апартамент, която чувам да вика вечер след поредния бой или скандал.

Може би тя е майката на поредния насилник, ранил в бъдеще свой съученик...

И да!
Не се обиждайте!
И аз пиша тук, но не се обидих от нито една нейна дума.

ко, ко пиеш?

ако нещо искаш да споделиш, питаш или критикуваш дори, направи го на трезво   

Беше интересно да го прочета и определено ме накара да се замисля за разни неща.И страшно ми стана,че такива хора има наистина.