Отглеждане на детето в друга стая..

  • 11 490
  • 344
  •   1
Отговори
# 270
  • София
  • Мнения: 12 579
О, последно - когато БЕБЕТО - не детето - заплаче през нощта, най- доброто, което можете да направите, е да влезете тихо, да му се обадите още по- тихо - ооо, няма, няма, шшш - и да му бутнете бибата. Или гел за зъби - ако има зъбен проблем в този период. Евентуално да полюлеете люлката, ако става дума за съвсем малко бебе. В почти всички случаи бебето ще заспи обратно още преди да сте излязли - и най- вече, преди самото то да се е разсънило - и неговия сън няма да се наруши. Ако почнете да го вдигате, да го вадите от леглото, да го мачкате и да го разнасяте, гарантирано ще го разсъните и то изобщо няма да е щастливо от тази... недобре разбрана проява на внимание.

Кати, ти май също се опитваш да внушиш на останалите, че твоята версия за гледане на дете е правилната.

Няма правилна версия бе хора. Всяко дете е индивидуално с индивидуални потребности. Ето - например на моето и да исках нямаше как да му бутна бибата, защото това водеше до още по-голям рев и истерия. Просто моят син така и никога не засмука биберон. Така че освен гушкане - друг вариант нямаше.

# 271
  • Мнения: 7 947
И на теб ти беше по-удобно да ставаш посред нощ, отколкото просто да се протегнеш, ако то спи до теб  Thinking

# 272
  • Мнения: 201
Аз също трябва да призная, че тук във форума ми е по-интересен и ценен опита на родителите , отколкото психолозите, доказателствата и сведенията от учебниците и книгите. Защото всеки може да изнамери литература и да чете, но практическите приложения могат само от личен опит да се споделят.
Също така в темата не намерих нито един пост на родител, оставил новороденото в самостоятелна стая. На по-късен етап - да, но не и от самото начало. Нищо че са така вълнуващи рекламите с детската светла и прекрасна стая, в средата на която има детско креватче с въртележка над главата и спящото спокойно няколко-месечно бебче...

Аз си казах още в началото, че децата ми са в самостоятелна стая от деня, в който се прибрахме от родилното, за мен не е имало дилема изобщо. Както за всичко останало, в тяхното отглеждане съм слушала инстинкта си, сърцето си, и много рядко съм се позовавала на други източници. Баби и други екстри нямам, гледали сме си ги напълно сами по наше усмотрение. В нито един момент не са били изоставени и вързани в стаята си пряко волята им, от нас ги делеше една стена, нямаше как да не ги чувам. Там им беше мястото за спане, собственият им свят в нежни цветове и пеещи въртележки, с меко килимче и всичко необходимо. И мама и тати на една ръка разстояние, винаги отзоваващи се при нужда, но не и напиращи да дундуркат при най-малкото прихленчване, което стихва за секунди. Бях си нагласила удобен фотйоил, където си ги кърмех, пеех им и заспиваха сладко. След което ние имахме време един за друг. При второто ми дете, което се оказа по-сложен характер, се е случвало, ако плаче, да се опитаме да я успокоим всячески, естестсвено си я взимахме при нас в леглото, уж с гушкане да се справим, ефект никакъв, дори още по-зле ставаше.  Единственият ефикасен метод се оказа да и говорим в нейната стая с пусната лека музика, така пет минути, усещахме момента когато се успокоява и тогава я връщахме обратно в леглото и, без да чакаме да спре напълно да плаче,  бързо се котваше сама и заспиваше.
За мен лично беше много важно децата ми да не са зависими от мама за спане, та тази дейност обикновено беше поверена на тати след края на кърмаческия период.  Биберони и залъгалки не сме ползвали, но пък и двете си имаха любима мърлява плюшена играчка от съвсем малки, сами си я избраха. А докато кърмех, ритуал ни беше бебка да си поспива с мен след кърменето рано сутрин, когато мъжът ми излизаше за работа и ни оставяш на спалнята да си доспим.  

Та така, има начин, и с ревящо бебе,  и с кротко спящо. Но да се слагат етикети като "правилно" и "неправилно" е смешно и патетично, всеки се организира според собсвената си нагласа и усещане, а не на последно място и според квадратните метри разбира се. Важното е да няма ощетени, отритнати и страдащи, но това се отнася колкото за детето, също толкова и за майката, и за таткото. В равновесието е разковничето лично за мен и всяка крайност е в най-добрия случай ненужна, в най-лошия вредна...

# 273
  • Мнения: 628
Е не, определено въпроса ми е доста неудобен и не намира отговор  Joy hahaha
Значи ще живее при мама и тате до 35-годишна възраст, ама ще дава оценка за психичното здраве на чуждите деца..Аман ooooh!

Много си ми под нивото ама хайде, за да млъкнеш и да не занимаваш с тъпите си въпроси форума, да споделя:

 когато имаш Съдбата да гледаш умиращ родител, може да ти се наложи не до 35 , а до края на живота си да споделяш грижите , сега доволна ли си?

# 274
  • Мнения: 7 947
Близостта до майката е доказано, че е много полезна...сещам се за темата за слинга например...

# 275
  • София
  • Мнения: 17 652
О, последно - когато БЕБЕТО - не детето - заплаче през нощта, най- доброто, което можете да направите, е да влезете тихо, да му се обадите още по- тихо - ооо, няма, няма, шшш - и да му бутнете бибата. Или гел за зъби - ако има зъбен проблем в този период. Евентуално да полюлеете люлката, ако става дума за съвсем малко бебе. В почти всички случаи бебето ще заспи обратно още преди да сте излязли - и най- вече, преди самото то да се е разсънило - и неговия сън няма да се наруши. Ако почнете да го вдигате, да го вадите от леглото, да го мачкате и да го разнасяте, гарантирано ще го разсъните и то изобщо няма да е щастливо от тази... недобре разбрана проява на внимание.

Кати, ти май също се опитваш да внушиш на останалите, че твоята версия за гледане на дете е правилната.

Няма правилна версия бе хора. Всяко дете е индивидуално с индивидуални потребности. Ето - например на моето и да исках нямаше как да му бутна бибата, защото това водеше до още по-голям рев и истерия. Просто моят син така и никога не засмука биберон. Така че освен гушкане - друг вариант нямаше.


Неее... Всяко дете е различно.
Опитвам се да им внуша, че няма грешна версия - просто трябва да намерят своята, без да се влияят от малоумни реклами, направени само и единствено с цел да оправдаят необоснованите разходи на голяма благотворителна организация. Което е много, много тъжно. Вместо да дадат безплатен пентаксим за нашите деца, те поставят горкото 4 годишно в тази... глупава ситуация срещу много пари.

# 276
  • Мнения: 5 383
Браво, радвам се за теб.
Пак ще повторя- теорията е едно, практиката- друго.
И не всичко зависи от родителите, освен ако не са решили да е "на тяхното" на 100%, независимо от бебето и неговите желания.

Е не, определено въпроса ми е доста неудобен и не намира отговор  Joy hahaha
Значи ще живее при мама и тате до 35-годишна възраст, ама ще дава оценка за психичното здраве на чуждите деца..Аман ooooh!

 когато имаш Съдбата да гледаш умиращ родител, може да ти се наложи не до 35 , а до края на живота си да споделяш грижите , сега доволна ли си?

bobi40 -Виждаш ли сега колко е кофти да се правят психо портрети и прибързани заключения, без да си наясно с цялата ситуация?

Последна редакция: ср, 09 дек 2009, 21:38 от AnMary

# 277
  • Ню Йорк
  • Мнения: 5 159
Смятам, че най-добре ще е да се пусне анкета, за да се види статистиката. Темата се зарина с безмислени спорове. Нека някой от модераторите сложи анкета.
Къде и как спи детето ви?
а.При мен на леглото и не се буди никога
б.При мен на леглото и се буди 2-3 пъти на нощ
в.При мен на леглото и се буди N пъти на нощ
г.В негова си стая и не се буди никога
д.В негова си стая и се буди 2-3 пъти на нощ
е.В негова си стая и се буди N пъти на нощ

Ако някой има други идеи за отговори нека да допълва моля.
И само искам да отбележа отговора "не се буди никога" се има предвид, че детето не се събужда изобщо. Това, че детето е било нахранено 5 пъти през ноща ама майка му твърди че било полусънено не се приема за отговор от тази категория.

# 278
  • Мнения: 7 947
Има ли значение дали се буди или не и по колко пъти се кърми, след като е изцяло избор на родителя, пък и при дори будещо се бебе може майката да предпочита пак отделната стая  Naughty

# 279
  • София
  • Мнения: 12 579
Галактическа принцеса - хубаво е обаче да има рамкиране на времето. Защото отговорите в анкетата би трябвало да са за бебета до 1 годинка. Поне според мен де.

# 280
  • Ню Йорк
  • Мнения: 5 159
Галактическа принцеса - хубаво е обаче да има рамкиране на времето. Защото отговорите в анкетата би трябвало да са за бебета до 1 годинка. Поне според мен де.

Подкрепям. Нека е за бебета от 0 до 12 месеца.

# 281
  • София
  • Мнения: 17 652
Браво, радвам се за теб.
Пак ще повторя- теорията е едно, практиката- друго.
И не всичко зависи от родителите, освен ако не са решили да е "на тяхното" на 100%, независимо от бебето и неговите желания.



Не, разбира се.
Има, обаче, неща, за които предварително бях решила, че 100% ще е "на моето", независимо от всичко - безопасността в колата, да речем... ами, не се сещам за много други такива примери, но винаги е ставало дума за безопасност... да, да - коланите в количката, след като започна да се обръща енергично... такива неща... т.е. нещата, на които на всяка цена съм държала са свързани с разбиранията ми за безопасност.
Другите са били... ами, неща, които съм избрала да НЕ правя. Примерно да закрепостя детето на гърнето в мига, в който си седне на дупето. От мен зависи, както и да го гледаме.
Е... за мое удобство може би щях да предпочета да не се покатерва на всичко, до което се озове. Да, ама го прави - е, няма да го вържа! Това пък си зависи от него... сигурно ще стане поредния катерач.  Heart Eyes


И това не е достатъчно... в смисъл - през 1вия месец повечето бебета се будят, за да се хранят - или поне първите седмици. През времето на растеж на зъби много от бебетата се будят от обективна болка...

Последна редакция: ср, 09 дек 2009, 21:39 от AnMary

# 282
  • Мнения: 1 174
Смятам, че най-добре ще е да се пусне анкета, за да се види статистиката. Темата се зарина с безмислени спорове. Нека някой от модераторите
Ако някой има други идеи за отговори нека да допълва моля.
И само искам да отбележа отговора "не се буди никога" се има предвид, че детето не се събужда изобщо. Това, че детето е било нахранено 5 пъти през ноща ама майка му твърди че било полусънено не се приема за отговор от тази категория.

Ми няма отговор: където и да спи се буди много пъти. Моето спи и при мен, и в свое легло до спалнята, и в собствена стая, и на количка - според както дойде и все си се буди. След като го накърмя мога пак да го сложа да спи където реша - пак се буди след час два. Детето се буди от глад / жажда и хич не го интересува къде спи и дали аз съм при него. Според мен /лично за моето дете, при други може да не е така/ няма връзка между събужданията и мястото за сън. Своя стая си има от раждането, но трябваше да ходя до там за да го кърмя, мързеше ме и си го взех при мен на спалнята, после си го приспивах където ми е удобно - примерно ако мъжа ми е много уморен и иска да поспи - приспивам малкия в детската и лягам при него или отивам при него на първото будене. 

# 283
  • Мнения: 5 383

Не, разбира се.
Има, обаче, неща, за които предварително бях решила, че 100% ще е "на моето", независимо от всичко - безопасността в колата, да речем... ами, не се сещам за много други такива примери, но винаги е ставало дума за безопасност... да, да - коланите в количката, след като започна да се обръща енергично... такива неща... т.е. нещата, на които на всяка цена съм държала са свързани с разбиранията ми за безопасност.


Относно безопасността съм съгласна, че ще става 100% на моето, независимо от реакцията на бебето. Синът ми нямаше проблем с кошницата за новородено в колата, но протестираше, когато го преместих в стола. Е, изтърпях го 2 седмици да се гърчи и пищи в колата и после свикна. Ок. Но тук  говорим за други работи. Спането примерно. Или пък кърменето.
Имам една позната майка, която роди 10 дни след мен. Беше казала преди това, че ще кърми най-много до 6тия месец и после ще отбие бебето, за да може да обърне внимание и на себе си след раждането. Е, отбих сина си преди нея( на 1 годинка беше). Тя кърми поне още 3-4 месеца след мен. Беше й приятно и видя, че кърменето не й пречи. Със спането е същото. Представи си, че една бъдеща майка, която планира как детето й ще спи в отделна стая, убедена, че така е по-добре за всички- изведнъж когато роди да установи обратното. За това говоря, че има разлика между теория и практика.
За безопасността съм съгласна, че всеки родител трябва да е безкомпромисен.

# 284
  • София
  • Мнения: 73
Преместихме сина ми в отделна стая когато навърши 7 месеца, и започна да спи доста по-спокойно от преди това. Сега също се пробужда нощно време, но в повечето случай вижда, че е сам и си заспива пак. Отколкото до ставането след толкова нощи без сън вече ми е все тая дали ще направя две крачки до креватчето или ще отида до съседната стая. Въпреки, че спим в друга стая и имам доста тежък сън винаги го чувам когато си говори насън или пък иска вода, според мен всичко е до психика и нагласа.

Общи условия

Активация на акаунт