Естер и Ео, наистина е време да си починете - макар да не ви познавам, се учудвам как успявате толкова "тежест" да носите. Сетих се и аз за една своя връзка, в която се бях превърнала в жената-компромис и след като всичко приключи, изпитах истинско облекчение. Наистина ми беше леко и въздушно въпреки инвестираните време и чувства. Та от този човек пазя една красива дамска чанта, която той ми подари за един рожден ден. Спомням си, че тръгнах да се хваля из къщи с новата придобивка - в присъствието на любимия, да го четкосам за хубавия подарък. Мама - възхитена. Показвам я на баща си - "Тате, виж каква хубава чанта ми е подарил Х!" Тати, който си е чешит и пляснат в устата, я взема в ръце, оглежда я усмихнато и изтръсква: "Браво! Много хубава! Гледах такива на "Намалени цени"! Оня позеленя... И после не пропусна да ми обясни всъщност колко скъпа е чантата, а аз трябваше да призовавам чувството му за хумор... 
После, бременна в деветия месец срещнах един, дето като бях ученичка се заканваше да пребие всичките момчета, с които излизам. Започна да се хвали, че живеел охолно, просперирал защото, представете си, станал главен готвач в Хилтън 
Пазя си и едно писмо, което съдържаше в себе си само една миниатюрна снимчица, на която пише: " ликът ми не забравяй ти, нека топли те в мразовитите дни " 
)
) 
Пускам ти линк за фимчетата тук.