Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

Тези умения, като да строи кули и да реже с ножица, нямат тясна връзка с говоренето, но пък са полезни за мозъка.
Едно умно, но неговорещо дете би затъпяло, ако не се занимава с нещо, а това са неща, които развиват мисленето.
При моят син има доста сензорни проблеми, които пречат, т.е. той е съсредоточен в усещанията си.
Примерно, голяма част от времето си той пее ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, с което си стимулира определени усещания и се изключва от външните шумове. Доставя си дразнение на вестибуларния апарат, като се клати напред-назад. Обича слухови стимулации, като музика, зрителни, като въртящи предмети. При него освен това има и операция на небцето и много неща са се натрупали. Т.е. сега не го боли небцето, но е имало време, в което го е боляло и той си го щади.
Не мисля, че разбира всичко, което му се казва. Разбира по-скоро ситуация, интонация, но не и всички думи, и то по-скоро защото не ги отделя от общия звуков поток.
Сензорните проблеми обикновено съпътстват аутизма, чела ли си за тези неща?
(и за да няма недоразумения, и аз съм мама, тази снимка е на един актьор)

firebird, мислили ли сте за Weighted vest?
Някъде бях срещала линк как може да се направи. От вътре има нещо като джобове пълни с пластмасови пелетс, които тежат. Имаше и норми колко кг да е жилетката спрямо колиграмите/възрастта на детето.
Предполагам на всякаква дрешка може да се направи виж тук:
http://www.otvest.com/
http://www.especialneeds.com/deep-pressure-vests.html
http://www.playweights.com/faq.shtml

Още нещо се сетих, теглото трябва да е мин 8% от теглото на детето. т.е. за 20кг дете примерно 1.6-1.8кг и не трябва да се носи постоянно, а само като е тревожно детето, като се самостимулира/клати/ и т.н. защото и се намалява ефекта. При всички положения носенето на жилетката трябва да става в присъствието на терапевт или родител, който да знае как да подпомага детето.
На моето дете не слагат жилетка(той няма да търспи толкова прилепнало до тялото нещо) но слагат на коленете една голяма торба пясък докато пише на масичката примерно. Веднъж в седмица на по 20 минути примерно докато е на терапия. Това + вестибуларната терапия/редуват ги/ дава страшно успокоителен ефект и реакциите му към околната среда/вкл. тактилните които при нас са най-зле/ падат много.
за няколко часа, ама все пак е някакво начало....

Гледах го и че си пълни джобовете с пасък в училище/той ходи с худи - нещо като яке с качулка и джобове - памучно предполагам знаеш какво е/, а сутрин като излиза ходи и обира металните колички и си ги тика по двобовете. Той не играе с колички, предполагам търси това че са тежки. После като няма нужда от тях вече и ги оставя в чантата си. Все едно сам се регулира... Аз съм малко раздвоена - хем се радвам, че стигна до там сам да си модулира проблемите, хем  се плаша, че пустите му сетива никак не се повлияват ... аз все се надявах да се притъпят с времето, но се оказа точно така като терапевтката каза - че това не става лесно, и че целта е детето да се научи да се регулира, не ние да изкореним нещо което на него му е необходимо.... ама нали знаеш надеждата последна умира, аз все още се надявам да му "излекувам" свръх сетивността...
Отивам да спя, че утре пак ще ме събуди в 6 да ми обеснява че Юпитер бил газов гигант/ходи на планетариума преди няколко седмици и си имаме нова мания.../

Деси, при него май са по-силни проблемите с вестибуларния апарат. Борим ги със скачаща топка и скачане на батут.
Изпитва ужас от слизане по стълби, а ние сме на 5 ет. без асансьор. Като излизаме, той се раздвоява между ужасът от стълбите и радостта от излизането. Но второто надделява все пак. Слиза хванат за ръката ми и за панталона ми. Хванат за дрехи се чувства по-сигурен, не знам защо.
Тази седмица обаче ме изненада приятно, там дето го водя на сензорна стая има една рампа и той преди се страхуваше, а сега я измина без да й обръща внимание.
Скачането на топка се подобри доста, в началото изпитваше ужас от всяко поклащане, сега е уверен и балансира, без да се държи за нищо, само дупето на топката и крачетата на пода. И сам се люлее и поклаща и му харесва.
Напоследък забелязваме промени, които не знаем на какво се дължат, но става по-спокоен и разбран. Последния път дори ми позволи да му изрежа ноктите без каквато и да е съпротива, сам подава ръка и ме гледа какво правя. Преди не минаваше без борба и ритници в корема, всяко рязане на нокти приличаше на корида.
У дома почна да търпи пантофи, то пък тези дето ги търпя цял месец, се разлепиха и сега търся подобни...
Мисля си, ако сега беше пил отвара от диви чушки, щях да кажа - "О, чудо, о, помага!", ама не е пил отвара
Най-вероятно израства, узрява и "количествените натрупвания преминават в качествени промени"
Мислим за звукостимулация, защото той е много ориентиран към звуците...
Пък дано поне малко подейства.

Здравей firebird, да, чела съм за сензорните проблеми които имат повечето деца в спектъра, но точно ние ги нямаме, с изключение на тактилната чувствителност т.е. обича да пипа дрехи, материали и т.н. с повърхността на пръстите си и така да ги опознава. Досега съм нямала проблеми от сорта на това какво ще облечем, къде ще отидем, нито с трудности при изкачване на стълби, люлеене на люлка, напротив това ни е любимо усещане още от 2-годишна, а от 2 години насам скачането на бънджи е преживяването които е прави истински щастлива. При нас основната болка е свързана с говоренето, сякаш не може да издаде глас от гърлото си, прави всички упражнения с езичето, наглася си устата и ме имитира, но не иска да го изкаже гласно. Напоследък баща и вика и я кара и тя да го имитира и се получава, а когато си играят и се борят той отново вика и тя в такива моменти като че ли се отпуска и повече чуваме гласчето и. Музиката за нея е нещо много вълнуващо и напоследък често гледа музикални програми. Смятам да я запиша и на звукостимулация, защото някак си имам вътрешното убеждение, че това ще бъде ключът към проговарянето ни, или поне така ми се иска на мен.

Пропуснах да споделя и за стереотипите. Дъщеря ми прави едни движения с ръцете които не знам как да премахна. Понякога баща и я имитира, но тя започва да се смее и след известно време отново започва с тях. Опитвам се да я занимавам непрекъснато с нещо, за да се разсейва, но  не успявам 12 часа в денонощието да я ангажирам. Мили майки, споделете вие как туширате тези стимулации, все се надявам с порастването тя сама да ги контролира, но знам ли?

Трябва да разбереш какво и как стимулира с тези движения и да го наваксаш със такава стимулация която е "допустима".  Това е го до голяма степен сензорен проблем, казваш, че при вас няма, но не забравяй, че сензорните проблеми неможеш да ги видиш обикновенно освен ако не са екстриймни като при моето дете примерно. Обикновенно вестибуларните примерно са такива които не се виждат въобще. Зрителните или слуховите пък може и никога да не се открият.

Понякога стериотипа може да е навик/това го има и при децата в норма/, може да е тик, може да е част от таурет синдром.

Правили ли сте изследване на невербална интелигентност? Обикновенно проговарянето е тясно свързано с АйКю-то на детето и прогнозата е доста по-точна и може да се даде по-точна преценка за това какво да очакваш в бъдеще.

Desi,сигурно си права, не съм се замисляла за вестибуларните проблеми, но нямам представа как да ги разбера. Искам да те попитам само специалист ли може да определи какво стимулира с тези движения, защото съм сигурна че това не са тикове. Досега не съм правила изследване на невербална интелигентност, а и не знам изобщо в България дали някъде се прави. Тази седмица сме на обследване в Св. Никола и там ще попитам. АйКю-то също не съм проверявала. Момичета, в Св. Никола проверява  ли се АйКю-то и ако не, къде мога да го направя? В Америка има много специалисти и от твоите постове разбирам, че там наистина се вглеждат във всички детайли и дефицити на детето, но тук при нас все още се изостава в тази насока. Много се надявам да разбера повече за проблемите на моето дете, защото в противен случай само мога да гадая, ще споделя и с логопедката, която е психолог да обърне внимание и да ми даде повече информация, защото само като я вида да криви тези ръце и се ядосвам ужасно, а знам че тя има нужда от тези усещания. Забелязала съм я, че го прави на ново място, когато не знае какво я очаква или когато скучае и няма какво да прави, но наистина ми е много трудно всеки път да измислям занимание. Когато детето не говори се изисква голямо спокойствие за да я разбера, дали и харесва дадена игра, защото тя е много добричка и се примирява когато я накарам да прави нещо дори и да не и харесва, но аз винаги изпитвам угризения защото това не е нейният избор , а и получавам упреци и от баща и и се чуствам още по-зле.

Добро утро и от мен!
В Autism speaks е публикуван докладът за резултататите от спонсорираните от тях научни изследвания за 2008 година.Не знам защо през ноември публикуват за предишната година,но виждам интересни и оптимистични неща.
Ето го в pdf:
http://iacc.hhs.gov/summary-advances/SummaryofAdvances-2008.pdf
Нещата,които ме заинтересуваха:
-децата с А-м са се увеличили до 1 от 91,което според тях най-накрая ще наложи ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ тестове за ранна диагностика и интервенция на всички деца,не само на такива "показали " симптоми
-забелязана е сезонност при децата с АСД.Най-честите месеци на раждане са Април,Юни и Октомври.За близнаци -2-4 седмици по-късно.(около Март,Май и Септември)
-В раздела:Биология -говорят за биомаркери ,които могат да служат за евентуална оценка на АСТ при деца.Нивото на специален протеин-(secreted amyloid presursor protein alpha) е завишен значително.(биомаркер)
-за антителата в кръвта на Rh отрицателни майки споменават.При нас в 6ти месец поставят инжекция с имуноглобулин на бременната майка,за да се предотвати нежеланата имунна реакция ,ако бебето е с положителна кръвна група.Според учените и тези антигени могат да завишат риска от А-м.
В "Рискови" фактори са категорични ,че намаляаването на очният контакт при 2 годишните деца може да служи за предиктор на социално увреждане.
В "Лечение":Лекарство paramycin се разработва,което намалява неврологичните симтомите при tuberous sclerosis complex(генетично заболяване,което се съпътства с А-м)
-компютеризирана тренировачна програма програма,която увеличава способността на хората с А-м да разберат и "четат" човешките лица като информация
-във възрастта 2-4 години детската игра,изискваща взаимно внимание и символичност (игра наужким)увеличава бъдещото  езиковото развитие на деца с АСД
-В "Услуги"-наблягат на необходимостта от успешна интеграция на деца с АСД в масовото училище.Отношението на съучениците към дете с А-м се базира на факта,кой  и как представя информацията за заболяването пред класа.(стр.17 от документа)
Аз ще преведа(от документа) по-подробно за необходимостта от целенасочена детска игра с joint attention (способността да споделиш с някого преживяване или предмет) и символичната игра( наужким).От собствен опит виждам ползата в дългосрочен план за развитие на речта.Ефтина и приятна терапия за домашни условия.
ПС.Забравих да добавя,че се провеждат клинични изпитания на CM-AT нa Curemark LLC,което се базира на ензимният дефицит при деца с А-м,водещ до тяхната неспособност да преработват протеин,свързан с функцията на мозъка.

Веселче много ти благодаря,че споделяш тези неща с нас.Ако ти е възможно преведи повече неща от това изследване.За нас мамите, който не знаем езика ни е много полезно.
Искам и да ви споделя една радостна новина.На 7.12.2009г в Габрово официално ще открием ЦСРИ за деца от аутистичния спектър.Който желае да заповяда.Каня ви всички.

Тити, много се радвам, че успя да докараш мечтата си до щастлив край 

Аз имам нужда от помощ. Дъщеря ми от известно време има една самостимулация - върти си нещо в ръката и го гледа концентрирано. Най-често ластиче върти. Когато и взема ластичето и се почва тръшкане, ако я залъжа забравя уж, но по някое време пак почва да си го иска.
Незнам дали да се пробвам да го изкореня това напълно ,с цената на тръшкане и т.н, или да я оставям по малко. Но по колко, не ми е ясно. Защото като започне да го върти, не иска нито да си върши заниманията, навън също забравя ,че има околен свят. Някои дни изобщо няма този проблем, но други е като пристрастена.
Ще ви бъда благодарна за всякакви съвети 

Здравей Алина,
а защо не пробваш да се "съюзиш " с тази самостимулация.Както по "Сон райс" съветват.Да вземеш в ръката си по същия начин ластиче (приготви си го предварително) и всеки път когато тя се заиграе с него ,ти, клякаш наблизо до нея и  имитираш не просто движението,но  гримасите и емоциите и.Заставаш достатъчно близо на колене,за да бъдете на една височина.
В първоначално повтаряй буквално нейните движения с обекта ,но постепенно разширявай собствената си игра с възклицания,мимики на лицето си или промени формата на предмета.Идеята е твоята хубавица да "се откъсне" дори за миг от нейната игра и да прояви любопитство към теб.Процесът може да бъде дълъг ,но не пречи да опитате.Може в Ю тюб да видиш и видеоклипове за "Son Rise"
Иначе трябва да сваляш или вдигаш сетивността в дланите.Ние правихме едни упражнения с 3 предмета-топче от пластелин,гумено(силиконово ) топче и дървено.Караш детето да ги търкаля последователно.От дланите до пръстите.За да стане игра аз ги слагах на края на масата,че да падат и да издават звук,което отвлича детето от факта,че трябва да пипа с ръце(при 2 от децата това е свещенна зона).Трябва терапевт да ви въвете примерна честота за деня на упражненията.
Тити-аз ще чакам фотоматерияли от новия център.Да срещате сърцати терапевти и управници.
И да остане един ден само спомен от детството.

Вижте това предаване. Интересно е - поне според мен http://razmiana.probg.bg/clanek/episodes/gledaite-epizod-10-ot-r … -na-sprugi-2.html

Тити, много успехи на центъра ви и дано за 2-3 години в него децата да се изписват в много подобрено състояние 

Пепи, много е интересно предаването, даже го гледах 2 пъти.
Струва ми се, че това дете не е с аутизъм, а с някакъв вид изоставане, напомня за дъщеря ми, тя обаче напредна осезателно в последните месеци.  Много въпроси породи предаването, по скоро за ролята на майката и стресовете в живота й.
Имам чувството, че до всяка майка на дете с Ам, трябва да застане една като другата жена и да й помога.

Прочетох книгата на Долто "Основни етапи на детството". Не знам дали на всеки ще помогнат книгите й, но аз в съюз с "любимата баба на Франция" /Долто/ се почувствах с нови сили.

Веселче, сърдечни благодарности и от мен! Изчетох с голям интерес.
Доста оптимистични неща прочетох.
titi, желая успех от сърце и толкова се радвам!
Ще бъда в мислите си с вас и също ще очаквам снимки.
pepi, предаването не съм гледала, даже не знаех за него.
Благодаря ти, непременно ще го видя!

Алина, не знам каквом да те посъветвам, защото самата аз се нуждая от съвет.
За няколко години моето момиче премина през какви ли не самостимулации.
Имам предвид, че през определен период от време ги променя.
Прави ужасни физиономии с лицето. Пробвала съм да застана до нея, да я гледам в очите и да правя същите. В началото сякаш не ме забелязва. После започва да се смее и забавлява и за момент забравя. Но когато остане сама със себе си, всичко започва отначало...
В момента най-болезнено за мен е да я гледам как със сила се пляска по крачетата (отстрани) с ръчички, това придружено със стискане на зъбите.
Ако е голичка (само по бельо примерно) зверски и се зачервява кожата от ударите.
Сърцето ми се свива. Опитах да я имитирам, да и се карам, да и отвличам вниманието...
Нищо не помага. 

И като завършек, да кажа нещо хубаво. Мога вече да се похваля, че детето пише чудесно, краснописът влезе в релси, т.е. в редовете  , за сметка на математиката обаче.
И май схванахме от къде идва проблемът. Тя няма ясна количествена представа за предметите.
Ако задачката е примерно 4+2, аз отброявам 4 карти, добавям още две и тя ги изброява на куп. Но това не е разбиране на нещата. От няколко дни баща и се опитва да я кара сама да си отброи 4 карти, после още две и да си ги сметне. Оказа се проблем за нея, но започна малко да схваща идеята сякаш. Безпогрешно определя кое е по-голямото или по-малкото число. Но събирането и изваждането я затрудняват определено.