Публикувана: 27 окт. 2009, 19:34 ч.
Последно мнение: 6 ноем. 2009, 19:46 ч.

Защо се чувствам така?Ще успея ли да забравя?

3 316
17
1

Гост

27 окт. 2009, 19:34 ч.

Добър Вечер на всички Hug

.
Преди година загубих най-добрата си приятелка заради приятелки.Вкараха ме в едни интриги и неща,които не съм говорила за нея поради простата причина,че беше моята най-добра приятелка.С нея сме пораснали заедно..всичко си споделяхме,бяхме най-добрите приятелки.Всичко се случи миналалата година в 12ти кл.Тя ми каза,че вече съм нежелана,и не сме приятелки..и не очаквала такова нещо от мен.Търсих я постоянно за да ми каже какво съм казала за нея за да се разсърди,а тя ми разказа неща,които всъщност момичето,което ни раздели ги говореше за нея преди време..виждах,че не ми вярва..и направих една огромна грешка - признах се за виновна(въпреки,че нищо не съм казала)и се извиних с надеждата,че отново ще бъдем приятелки.Ама то е близко до акъла де,тъй като ми беше като сестра, не бих говорила нищо лошо за нея твърде много си я обичах.
От малки сме приятелки,дори в 7ми клас се преместихме заедно във една гимназия и в една паралелка.
Миналата година имахме планове как двете ще се явим на изпита и ще го вземем..и отново ще сме заедно.. но уви,няколко месеца по-късно аз останах сама и от тогава всичко в мен се промени.Сега сме в различни градове и колежи..чувствам се все едно никога не съм била с този човек,все едно в предишния си живот съм имала контакт с нея ,но сега всичко ми е напълно непознато.Чудя се сега..ако тя реши да ме потърси някога..нищо в мен няма да е същото..Аз не знам и нямам какво да и кажа,все едно сега се запознаваме.Защо се чувствам по този начин?Онези хубави времена почти не си ги спомням..не си спомням ,че съм била щастлива може би защото съм нещастна?Нормално ли е да се чувствам така..дали ще успея да забравя за това разочарование..
Дори не мога да ви го обясня..в момента чувствам едно напълно непознато чувство за мен...ако знаете колко я молих да не се разделяме, плаках защото ми беше мъчно..исках да пак да сме най-добрите приятелки,да не се доверява на разни приказки.. Sad

.Защо вече не я чувствам близка както преди..все едно ме е страх от нещо или от нея..и защо забравих щастливите ни мигове заедно, а помня повече лошите..и аз самата много се промених,и имам фобия от самота.Дори сега ми се насълзяват очите,чувствам все едно никога не съм я познавала..някой може ли да ми обясни как се нарича това,което чувствам..защото аз никога не съм се чувствала толкова объркано Sad

# 1 27 окт. 2009, 19:45 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Ами чувстваш се предадена. Но не драматизирай толкова нещата. Може би ти си я приемала като най-добра приятелка, но явно тя не, иначе нямаше да те зареже с толкова лека ръка. Спокойно, ще ти мине! Не е заслужавала твоята преданост. Hug

# 2 27 окт. 2009, 19:59 ч.

Мнения: 44

От тук прочетеното ми става ясно, че тя не ти е била толкова предена приятелка, както ти. Донякъде разбирам как се чувстваш - приемала си я като сестра, обичала и уважавала си я, и в един момент сякаш чрез вълшабна пръчица всичко рухва. Мога да те посъветвам само - горе главата. Има и много по-лоши неща на света. Още си толкова млада и тепърва ще ти престоят нови вълнуващи запознанства и приятелства. Успех! Hug

# 3 27 окт. 2009, 20:03 ч.

като се замисля..май наистина е било така Sad

,но дори и тя да не ме е приемала като чак толкова близка..аз лично много навътре в себе си преживявам нещата и я обичах Sad

честно казано сега ми е много странно да говоря за любов..обичала съм я някога,сега ми е просто мъчно и все едно плача безпричинно и не мога да си спомня това чувство любов към приятел Sad

май наистина преувеличавам..ала много ми е мъчно Sad

# 4 27 окт. 2009, 20:32 ч.

Varna
Мнения: 2 605

Щом не ти е дала шанс да и кажеш твоята версия, каква приятелка ти е тя. Хайде сладурче, горе главата. Не те е заслужавала. А такива като тебе които поемат вина без да са виновни само и само приятелката им да им прости не са много. Ти се раздаваш а тя се прави на цинцифуция. Едно от момичетата каза, че ти си я приемала като сестра и приятелка ама явно тя тебе, не. ОООО как няма повече такива верни другири като тебееееееее.
Я се усмихни и виж колко Дами ти пожелават успех. И аз ти пожелавам да срещтнеш добри и лоялни приятели, че това си е направо богатство.

# 5 27 окт. 2009, 20:51 ч.

Мнения: 51

Цитат на: veniiiii в вт, 27 окт 2009, 20:03

като се замисля..май наистина е било така Sad

май наистина преувеличавам..ала много ми е мъчно Sad

Ми на тва му се вика "трупане на житейски опит"Айде стига си мрънкала,бегай си сипи едно малко за нейно здраве,и вместо да страдаш го приеми като урок. Hug

# 6 27 окт. 2009, 21:11 ч.

Мнения: 940

Цитат на: konstantin2007 в вт, 27 окт 2009, 20:51

Цитат на: veniiiii в вт, 27 окт 2009, 20:03

като се замисля..май наистина е било така Sad

май наистина преувеличавам..ала много ми е мъчно Sad

много точно казано. след време ще се научиш че няма такова понятие като най-добра приятелка. или поне че няма да ти се изчерпва цялата вселена с нея. ще научиш че времето лекува, че освен семейството на никой реално не му дреме за тебе и всеки си гледа живота. още много хора ще те разочароват и ще плачеш и ще мислиш, че не можеш да ги забравиш. и точно тогава ще откриеш колко адаптивно животно е това човека, в случая ти Hug

остави зад теб тези, които не заслужават, нямаш време да се занимаваш с тях. гледай си живота и му се радвай, подобни случки не са фатални, тъкмо ще си по-внимателна в преценката си за хората за в бъдеще bouquet

трий сълзите, слагай усмивката и се наслаждавай на младостта си Hug

# 7 27 окт. 2009, 21:15 ч.

Мнения: 1 800

много е гадно приятел да те предаде. естествено ще забравиш един ден. живота ти тепърва запо4ва и с много по-неприятни неща може да те сблъска. имам приятелка, която винаги казва, ако някой може да живее без мен и аз мога без него. радвай се на живота, ще намериш други приятели, тази не те заслужава Hug

# 8 27 окт. 2009, 21:45 ч.

София
Мнения: 7 671

От мен едно клише, но мъдро клише:
хората са неповторими, но не и незаменими.

# 9 27 окт. 2009, 21:59 ч.

Венета(предполагам,че това е цялото ви име) прочитайки заглавието,помислих,че сте претърпяли нещо неприятно и се втурнах в темата за да ви дам кураж. Радвам се,че нищо не се е случило с вас,че сте жива и здрава.Така и така съм в темичката, само едно ще попитам:не ви ли е срам да занимавате аудиторията ни с ваашите юношески дърляния?Не ви ли е?Донякъде оправдавам останалите бг мами,че са станали мнителни, но това е заради нелепиците,от които ни втръсва!Не казвам,че вие лъжете,но бива ли да задавате въпроси във форум,в който разискваме сериозни проблеми и неща от живота?!
Ами има списание Космополитън, сп.Журнал, сп.Тя-там може да зададете въпросът си,те отговарят на читателски писма, дори в някои редакции си сътрудничат и с психолози.Навремето имаше и едно вестниче Гимназист,там също дават съвети.
Освен това мисля,че е време да се съсредоточите върху намирането на спътник в живота,другар,на който да можете да родите деца,защото времето тече.Извинете ме ако бях рязка,но понякога човек като се разкашка и вреди само и единствено на себе си!Помислете и за родителите си!!

# 10 27 окт. 2009, 22:39 ч.

Мнения: 1 800

Цитат на: Груева в вт, 27 окт 2009, 21:59

Ако беше на 32 с 2 деца какво би променило положението? Няма възрастова граница за разочарованията в живота. Тя не говори за гаджета и купони, а за съвсем реален проблем, от който никой на каквата и възраст да е, не е застрахован(скоро имаше тема за приятелките). Темите за помните ли първия път, как да хвана богат мъж и т.н. по - добри ли са? Този форум е за всеки, има модератори, които преценяват, а не анонимни гости Peace

# 11 27 окт. 2009, 22:42 ч.

Мнения: 12

Ще успееш да забравиш с времето.
И аз съм правила грешката да се призная за виновна, без да е било така. Мислела съм, че така е по-добре. И дори в този момент, ако до себе си имаш един стойностен човек, той ще ти прости, защото знае, че никой не е съвършен.
Както са ти написали преди това, животът ще те сблъска и с по-неприятни неща, но сега имаш да се справиш с този урок. И той ще ти помогне да успяваш и със следващите. Боли, но ще мине и ще срещнеш истински приятели, които и за миг не биха се усъмнили в теб, както е направила уж твоята приятелка.
Пожелавам ти успех и повече усмивки.

# 12 27 окт. 2009, 23:21 ч.

Благодаря на всички,които се включиха в темата ми Hug

съжалявам ако съм подразнила някой с темата ми..просто съм такъв човек,че когато нещо ми тежи го преживявам много мъчително в себе си,и колкото и време да мине аз продължавам да търся отговорите на въпросите,които ме мъчат понеже не съм изпадала до сега в подобна ситуация...Може би това ще ме направи по-зряла,както и да е.
Пожелавам ви на всички от истински приятели да не се оттървете , и лека вечер на всички Hug

# 13 27 окт. 2009, 23:29 ч.

Мнения: 11 632

Аз винаги съм имала временни добри приятелки-за по няколко години по една и всяка си поема по пътя,но и досега се чуваме и събираме-да не ти пука,забрави я!Ще намериш нови приятелки!Горе главата!

# 14 28 окт. 2009, 08:36 ч.

Мнения: 348

Хубава тема, Вени!
Всеки е имал такива моменти в живота, когато е бил в едната илид другата роля на твоята история ( ролята на клюкарката несъзнателно я игнорирах, но и в нея е имало хора).
И на мен ми се е случвало подобно нещо.
Ти ме върна много назад да си дам сметка колко неравности съм имала в живота - тази е била една от малките.

Освен това темата показа на мамите тук - пишещи или не - коя от тях е запазила 19-годишното момиче в сърцето си.
Това е и моето пожелание - запази способността са да даваш чисто приятелство.
Не поемай друг път чужда вина.
Ако се чувстваш безсилна, по-добре се оттегли , без да казваш нищо, и остави на времето и събитията да докажат правотата ти.
Те са най-безкористните съдници.

П.П. Няма да забравиш съвсем, но ще натрупаш много други хубави преживявания и болката ще отшуми.

Препоръчани теми

Как да накарам взаимоотношенията ни да разцъфтят отново

Искам да си дам почивка

Съпруга, на която всичко бързо й омръзва

Искам бебе,а той не..

Причина:

Причина: