Искам бебе,а той не..

Какво да ти кажа.....мъжете са малко по-страхливи от нас. Те не могат да приемат лесно такава отговорност и обичат да отлагат...
Аз моя 1 година го карах да започнем с опитите. Той не можеше да свикне с мисълта, че ще свършва в мен, защото беше свикнал само на корема ми 

След това малката му сестра каза, че ще се жени, забременя и на моя му се промениха бързо, бързо преоритетите. Нали го изпревариха.....
Е, това, че не мога да забременея веднага е в мен проблема, но кой може да предположи, че така ще станат нещата.....

Забравих да кажа, че повече от една година ми беше необходимо да си регулирам хормоните и трябваше в момента в който всичко е наред да започнем опитите иначе рискувам отново да получа кисти.И понеже от една година все се надявам да се вразуми  спрях хапчетата и сега може лечението ми да е отишло подяволите.Много ме е яд на твърдоглавието му.

Наистина, мъжете трудно свикват с идеята да станат татковци... страх ги е, но не се страхувай, ще пожелае  
Valaria , моят проблем беше същият, едвам го накарах да свършва в мен... когато пиех противозачатъчни, нямаше нищо против   , когато ги спярх, свикна на корема ми, а накрая му казах "добре, представи си, че пия хапчета"  
Ще му се прииска, говорете, води го в паркове и градини, където има дечица, бъди мила, кажи му колко силно искаш ваше детенце, защото много го обичаш, мъжете обичат комплименти и ухажване    
Успех!    

neotrazima , мисля че въпроса ти е повече за ДиС, но все се надявам, че и тук може да получиш
малко подкрепа и разбиране  Мъжете като си наумят нещо и си държат на него. Глупави създания са 
Подлежат на дресировка, може да поспреш да му говориш за това и да го разведеш малко сред малки деца и
да го убедиш, че идеята е била негова 

и аз смятам , че трябва за известно време да не му говориш и ще видиш,че сам ще се сети .

Проблемът е че когато не говорех за това и го бях оставила сам да го поиска,той просто се успокои че не го притискам и се получи обратния ефект-осигурих му душевен конфорт.Изпробвала съм всичко и разбиране и сълзи,но към децата той определено няма афинитет. Искам да пишат повече хора които имат същия проблем и да споделят как са го решили,защото аз съм изпробвала всичко и съм се изчарпала вече.

neotrazima, личното ми субективно мнение е, че не можеш да накраш един човек да направи нещо, а още повече друг човек, когато той не го желае категорично. Не искам да давам оценки и определения - нито ви познавам отношенията, нито съм аз човека, но има една мисъл която много харесвам и която искам да ти споделя: Няма нищо по-хубаво от нашата любов, и нищо по-истинско и по-струващо си от нейните плодове-нашите деца.Не помня от къде я знам, но ако това не важи с пълна сила и за двама ви, то не е ... справедливо да искаш от човека такова нещо!
А и, както чета, че имаш известни проблеми...Трудничко ще ти е да родиш детенце от човек, който не е на 100% убеден, че желае точно в този момент да стане татко.
Все пак, каквото и да се случи, ти/ви желая успех и само позитивни емоции.Осъзнавам какво означава желанието за дете,и когато това не може да стане по начина,по който ние го искаме!!! 

Значи според мен всичко ще си дойде на мястото.
Ако той те обича много и ти го  обичаш много!!!!! Само помни, че трябва да се радваш на нещата от живота, тези малките- неговата целувка, споделените мигове заедно....
Недей да му натрапваш идеята! Аз правех така и стигахме до скандали!

А направи така:
Разбери кои негови приятели са женини или имат деца, излизайте заедно. Това е много важно!
Той сам ще поиска някой ден, сигурна съм, ако те обича достатъчно.

Не си мисли, че няма афинитет към децата. Моя преди 1 година не искаше и да погледне децата, имам малки братовчеди, дето водя в къщи, той само се усмихваше и НИЩО! Ненавиждах този факт и мислех, че не харесва децата!
Но сега, сестра му като роди..... лелеле, не съм виждала толкова загрижен човек, нон стоп й звъни да я пита как е и как е малкия! Много им се радва!!!!!! И си мисля, че някой ден, когато му родя детенце ще бъде най-добрия баща. 

Не му е дошло времето на него просто. Но мисля, че след няколко месеца ще се оправи.
Не си мисли,че ти говоря празни приказки, така ще стане, ще видиш. Знам, че ти нямаш търпение сега и искаш детенцето веднага! Всички сме така, но при някои просто не се получава от раз!

Аз съм с поликистоза и не мога да забременея година и половина, знам за какво говориш. Когато аз приемах хапчета за стимулиране на ову, той не искаше да правим секс..... натрових се излишно. Сега той като иска, аз не мога... и така.

Но ще дойде и твойто време, ще дойде и мойто.....
Бъди смела и не му досаждай, че ще вземе да те отблъсква. Говоря от собствен опит.

Радвайте се на любовта си!!!!

За тази работа са необходими двама, щом единия от партньорите не желае, няма как да стане работата.Че то бебе лесно не се прави, ние чакахме почти 4 години.Нека идеята за бебе узрее у партньора и нека той да е готов за това, не хубаво жена му да говори за бебе нон-стоп, че накрая мъжът ще вземе да  и накрая ще му писне.

neotrazima и аз бях до скоро в твоето положение   Моят мъж разсъждаваше абсолютно по същия начин - няма за къде да бързаме, то ще стане ведната, той бил гледал по Discovery, образовал се, само трябва да изчислим овулацията и всичко щяло да се получи. Нямало за къде да се бърза.
Мина много време докато се реши. Веднъж гледахме един филм, за развитие на бебето през 9те месеца. Накрая завърши с раждането на бебчето. Аз тогава се разплаках, не успях да сдържа сълзите си. Той може би тогава започна да осъзнава какво означава това за мен. След няколко месеца се съгласи да започнем с опитите. Увери се сам , че не става от първия път и че това, което е гладал по Discovery не е реалния живот.. След 6 месеца опити най-накрая се получи. Бяхме щастливи, но ... до 10-тата седмица. Бебето не се развираше и бременността трябваше да се прекъсне ...
Сега вече той мисли по напълно различен начин. Всичко му излезе през носа. Гледа приятелите си, които вече или чакат бебе или си имат. Не знам дали осъзнава глупавото си мислене преди, но ето че сега иска бебе толкова колкото и аз ...
Това е моят горчив опит.. Ако ще помогне , разкажи го на твоя мъж. Нека се поучи от чуждите грешки
Успех  

Аз също мисля че трябва да го оставиш сам да го осъзнае и желае иначе никога няма да си сигурна че бебето ви е желано.Ние бяхме сгодени само от 6 месеца,но аз исках бебе а мъжо се притесняваше до момента в който две двойки наши приятели споделиха че очакват бебе и той само след месец така се ентусиазира че само след 3 месеца вече бях резултатчето ни е вече на 3 годинки и сега с голям мерак искаме да стане батко

здр вчера си говорихме за подаръци и понеже аз отдажна искам коте да си взамем той ми отговори по добре дете отколкото коте аз наистина искам дете,но този отговор не ми допадна особенно

Еми защо не му кажеш да действате. Нали той спираше нещата. Ха! 

казах му а тои ми отговори има време до коледа