Ооох, Шерче...какво да кажа. Седмица преди ходенето в Костенец,когато съм забременяла, бяхме оставили Бела на свеки и ходихме с приятели на пиано бар. Веселихме се, пийнахме, танцувахме, и аз си мислех колко добре се чувствам всъщност- детенцето поотрасна, можем да го оставяме и да обърнем внимание един на друг и на себе си. Започнах да си правя планове- за ски зимата, за концерт на Бон Джоуви някъде из Европа, даже специално пуснах пост в темата във форума, за да я следя. Но... друго било писано. Още малко ако бяхме почакали, съвсем щяхме да се отпуснем и може и да загубехме желание. Понеже не сме и много млади,особено аз, то за мъжа не е толкова важно... А и честно казано изобщо не вярвах,че ще стане от раз... до сега все си мислех,че физиотерапията е помогнала и 2та пъти преди, и че без нея няма да минем. Затова и много много не го мислихме. Ако чакахме перфектния момент, едва ли щеше да дойде... Много бях потисната в началото- освен това и наемателите напуснаха, а нови няма все още. Заемът си виси. Без наематели лошо... И като се комбинира с неразположенията от време на време,които този път бяха или по-неприятни от предишните пъти,или аз съм забравила как е било тогава, и съвсем се сдухах. И притесненията...Обаче постепенно приех нещата, няма неотгледани деца. Ще се справим. Щом Господ е решил да ни го прати сега, значи така трябва да е. Мисля позитивно и така 
Охооо,поредното стрелче:)) Нефертити, бъди щастлива и обичана! И да се сбъдне това,което писах в предишния ми пост днес:))
Охооо,поредното стрелче:)) Нефертити, бъди щастлива и обичана! И да се сбъдне това,което писах в предишния ми пост днес:))
-честит имен ден на всички,които празнуват днес 
Дано да е от зъбчето. 
реши), че е време да запознаем Мария с колегите му. И колкото да съм против да се ходи на разни служебни мероприятия с ремарке, замъкнахме се фамилно на сбирката им в Боровец. То кой ли не беше отишъл с ремаркето де. Положението беше момче-Мария-момче-Мария-момче-баба Мара 
. Малката беше в центъра на вниманието. Надуваха й балони, даже голямото Миме (много прибрана детенце иначе) я ухажваше и й даваше куклата си. Събраха ми се цели 5 хранения на маса за двата пълни дни горе. Боровец е станал повече от мизерен. Застроен е до дупка. Прилича на жилищен комплекс направо. Дребната от гората видя съвсем малко, но пък си разгледа много обстойно заведението на станцията. 
В различни области вярно, но истински произведения на изкуството 
...но здраве да е. Каквото е писано...