КГО 2008 7-ма част

Честито на именяците днес Св. Мина е... а явно и виктор и виктория имат имен ден
Мис потекоха ми лигите  

Честито на малкия Вики! Да е жив и здрав! 

Аз ни в клин, ни в ръкав......няма нужда да се включвам по всичко, което сте изприказвали, но много интересна ми е темата за развитието и уменията на децата. Нищо обидно не съзрях в думите на Параход, камо ли омаловажаващо другите деца, макар моето мнение да се различава от нейното. Като повечето от вас се опитвам да науча дъщеря си на някои традиционни нещица - колко голяма ще стане, на колко години е, да маха с ръка за довиждане. С минимален успех, обаче. В повечето случаи въобще не ми обръща внимание, рядко е в настроение и показва. Подобие на думички чувам едва от около седмица - "ка" за кака, "байдей" за бате, "тит-тат" (е ясно), "коко" на кокошката, "айде" по всякакви поводи, "дай" не мога да определя дали случайно, "нана" като отрицание. Нищо не ми носи при поискване, имам усещането, че не ме разбира. Четенето въобще не й е забавно. Изравя от големия куп 3-те книжки за Франклин, които имаме и все тях иска да четем. Слуша едва първите 2-3 изречения и драсва нанякъде. Тъй че много сме назад в интелектуалното развитие. Уменията на Алекс на Еличка ми звучат страшно впечатляващо, на светлинни години пред Мира е. Не че ми е особено приятно, но не ми е и чак толкоз притеснително. Мисля, че развитието на децата ни на 1 год. в никакъв случай не е задължително показателно как ще изглеждат като възрастни, какъв живот ще имат и доколко ще успеят. Понеже то не е еднозначно - освен от наблюдателността, впечатлителността и т.н. качества на детето зависи и от това доколко възрастните се занимават с него, колко време отделят за обучението му. Тук стигам до едно мое твърдо убеждение - че трябва да работим с децата си, да ги обучаваме, насочваме и напътстваме. Сина ми гледах по оня демократичния метод - да оставим детето само да определя темпото, интересите и заниманията си. Докато един ден прогледнах, че от много будно, четящо на 4-5 години дете се е превърнал в 11-годишен, изоставащ от връстниците си тийнеджър без интереси. А аз стоях отстрани и наблюдавах демократично и безучастно. Започнах да работя с него ежедневно и всичко си дойде на мястото. Това е само един пример и само моята лична истина и теория. Досегашният ми опит и наблюдения ме доведоха до това - уменията на децата трябва да се развиват и кой друг да го прави, ако не възрастните. Това може да се случва без да им крадем игрите и детството, много премерено, зависи само от нас.
След всичко изписано си признавам, че не се занимавам кой знае колко с дъщеря си  . Опитвам се да променя това, да позагърбя прехраната и бита, и да отделя повече време на духовното. Завиждам на всички, които без излишни терзания пренебрегват домакинството в полза на приятни и полезни занимания с детето.

Много тъпо се получи, не успях да кажа точно каквото мисля.........карай.

Алис, точно за това иде реч. Казала си го по-описателно, аз се опитах да бъда кратка, че тогава не ми се влизаше в обяснения.
Едно дете си изисква своето. И както обичам да казвам - трябва да му се " тропка". Ама не става дума само за това дали е наядено, наспано, преоблечено, разходено и т.н. Интелектуално трябва да се провокират. Пък то, както казваше баба ми, което се учи, се учи; което не се учи, и да го учиш...........

Здравейте!

Алиис ..   

На среща с другите деца в Капучино, Краси видя от Макси как може да се удря и вече ме гони да ме налага все с нещо! Много е попиветелен, когато реши обаче..не чува като му говоря, че котките казват "мяу" и мечките как ръмжат... 

Сега си боледуваме също като доста от децата.... няма как, не може и без да се разболяват! Играе си с нещо, занимава се тихичко и в един момент решава, че му липсвам и идва да ме прегърне.. много ми е гальовен и мил..    А с каква любов ме скубе само .. ох ох
Сега, докато е болен не му се играят щури игри, сядаме на земята и разглеждаме книжките..

Алис   
Аз лично те разбрах много добре какво се опитваш да кажеш. Деветдесет процента от написаното се припокрива и с моето мнение, а и как добре те разбирам относно домакинските задължения, към к  ито след два месеца ще се прибавят и служебните такива  И като си помисля, че тогава ще се прибирам от работа, когато Цеци вече е заспал и ще излизам, когато о спи, ще ми остане единствено да се наслаждавам през нощта как сладко спи и уикенда да откривам колко се е променил. Ще виждам как търси баба си, вместо мен, просто защото тя ще се грижи за него повече от мен. И все се надявам поне малко добро да му предам 

Ох, манана, много мъчно ми стана както го описа... Като знам аз как се побърквам през уикенда, когато оставям Ева на баба и /в съседната стая/, за да свърша нещо  къщи и да си почина уж. Търча през 10мин. да я видя и нацелувам!
А за възпианието съм склонна да вярвам на опитните майки, моето лично мнение е, че всичко трябва да има граници, иначе губи форма. Водим се по децата до толкова, че да видим на къе ги влече и какъв им е таланта, от тука нататък имаме задачата да им покажем какво е "труд"!
... Бегам!

Алис, обичам те  
Как си успяла да кажеш това, което и аз мисля. Ето, твоят опит е много ценен и показателен за нас майките на първо дете. Моето примерно не иска и не иска да се подава на дресура. Искам да си играя с него, но той не ми обръща внимание.
Мананче как те разбирам. Догодина март и се присъединявам към работещите мами, колкото и да ми е мъчно за детето не мога да го гледам цял живот, трябва да работя, защото дългото седене извън пазара на труда ме прави неконкурентноспособна, в крайна сметка и аз съм човек и трябва да развивам себе си. Трябва да работя, за да има средства да гледам детето си добре.

Привет! Моята Радост най-после се закрепи с нормална температура. Някакъв вирус ни мина тук цялата фамилия, без да засяга дядовците. Много избирателно.

Алис, добре го каза.

Софко, надявам се при малката всичко да е чудесно и при прегледа да няма нищо притеснително.

Енигма, прати ми линк към снимка на теб и бебчо на ЛС и ще те добавя при първа възможност към колажа.

А рожденият ден в София изглежда много, много весел и шарен! За прекрасните деца и техните майки просто няма какво да кажа, освен че са великолепни. Жалко, че не сте били в пълен състав, но в това грипаво време е разбираемо. С кеф си разгледах снимките ви. Шивани, е твоя Олег просто ми иде да го гушна и разсипя от целувки.

Абе...само аз ли нямам проблеми с оставянето на малкия при бабите му? Знам, че се чувства добре с тях, разнообразява си, има си нова програма и ми е спокойно и успявам и аз да се забавлявам без него.

Нев не само ти можеш да оставиш малкия на бабите Малката също я оставям, понякога ми плаче, но то е докато дядо и й покаже някой номер и вече ме е забравила
Много обича там, защото наистина е разнообразие и за разлика от мен й обръщат доста повече внимание... както аз като си я взема и цялото ми внимание е фокусирано в нея... и така докато ми вдигне кръвното и вече света не се върти около нея 
 

Охоо, оставям го на бабите без всякакви угризения. Даже и двамата ги оставям.
Само напоследък се притеснявам, че нещо аз не мога да се отпусна хубавичко като съм без децата. Мисля си, че дотолкова ми е претоварена нервната система, че съм зациклила и като съм без децата не знам какво да правя. Нещо ми е пусто, празно. Не ми е мъчно за тях, ами едно такова...странно.

А какво означава КГО? 

Тайна-майна

Капучино, мина прегледа  ...
Според мен и според доктора засега няма нищо притеснително- малко са ни забавени големите моторни умения, и както каза той- в близките 6 месеца това изобщо не би го било притеснявало, ако не била толкова под нормата за килограмите нашата мис...
Прегледа ни беше в такъв час, че трябваше да я будя, за да тръгваме, тя там се скъса да реве от глад, като можех само да я накърмя посред консултацията...
Последният половин час там, Бубата ми спеше в ръцете, а докторът, след като първоначално каза, че всичко му изглежда ок, започна да ни развива и антитезата, как като била толкова слаба, можела и да не е толкова здрава занапред, или как може, някой друг специалист да иска да и се прави ЯМР, или да и се прави биопсия на мускулна тъкан  , но че засега това той не го препоръчвал, и че от нас зависело докъде искаме да стигнем с разни видове изследвания, абе направо  ... Интересно защо не му бяха факсвали резултатите от ПКК и урината (които са си съвсем в нормата), та ни прави вариации и на тая тема... С две думи, когато гастрото и педката спряха да ни се чудят на теглото (7400г понастоящем)- новият доктор започна да ни го натяква отново...

Даде ни направление за консултация с диетолог и физиотерапия, което на практика е много добре- това всъщност смятах и аз, че ни е нужно и приемам всичките му други дрънканици за "връзване на гащите".

Хубавото беше, че този доктор за разлика от логопедката каза, че не препоръчвал да спирам с кърменето, и че не от това ни идвали проблемите...
Ами, то аз най- добре знам от какво идват- ядем по малко, наддаваме по малко- това е! Писна ми... Иначе този специалист беше по "поведение и развитие"..., значи досега сме били на гастро, логопед, поведение и развитие, а ще ходим на диетолог и на физио... 

П.П. Тия дни очакваме зъб номер 9- долен ляв предкътник... между другото тя вече май всякаква храна от нашата иска и яде успешно, като само любимите си препечени пържолки не споделям с нея, че са много твърди...

П.П.П. Като се отворих на тема храна, чекайте да ви река- днес попаднах на някакъв "сладолед за вкъщи" (ох, това заглавие май го имаше по тоталитарному)- "троен шоколад", чудих се какво му е тройното и разбрах- шоколадов сладолед, с шоколадови бонбончета вътре, пълни с течен шоклад- мале- мале, отивам да си сипя пак!   ... простете офф-а 

Целувки на всички и да се пазите!

Привет
Ние засега се овардваме от грипа, бил той  животински или човешки...но явно има много болни,защото по площадките е празно
В резултат-Момото понякога е доста отегчен и се налага да се връщам към акробатното си минало и да играя с него ,като се катеря по пързалки и катерушки, минавам под разни тунелчета и стълбички за детски крачета...Но то това може само да ми се отрази добре в намаляване на габаритите

Що се отнася до бабите-аз съм от тези дето, не могат да си оставят детето за повече от два часа ...Макар че баба му е много настоятелна да го взема и извежда, за да съм се починела и подобни....
Свекито извежда Момо,само ако ще чистя или спешно някъде трябва да отида да свърша нещо, което ще ме забави ако съм с Момото(но това се случва,само когато сме без татко му)

И изобщо не мога да си "почина" като знам,че не е при мен.
Както казва Маняна-още съвсем малко и децата ще прекарват повече време с бабите,отколкото с нас-повечето ще се върнем на работа през новата годиина, а и те порастват, така че това време си е за нас, а не за бабите

А и честно казано, много добре знам как се отразяват бабите на поведението и развитието на децата-както на деца, гледани по цял ден от баби, така и на такива-гледани за по няколко часа.
Не е нужно сега да се изписват страници в обяснение,че не е така-защото съм го видяла нагледно и изводи съм си направила....

И като за последно-колко кърмачки останахме след годинката? Параход, Софи, Шики, Арианка,Шивани, Съни...кто ещьо?

П.П Сетих се още нещо-на някои от вас сложиха ли вече ваксината за шарките,която се слага през 13м?