Според мен би трябвало да се ходи ПО ЖЕЛАНИЕ на такива бригади,а не ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ(защото виждам,че на доста хора от форума им е било забавно). 
- Публикувана: 3 ноем. 2009, 20:46 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2009, 23:51 ч.
10 ноември 1989 г.
"Задължително за всички" обезмисля значението на думата "задължително". Не мисля, че "задължително" е било голям проблем. Как би било ако е пожелателно в днешно време? - ти по твое желание отиваш за 10 парички - другите ти съученици не желаят, защото тати/мама са им дали 10 парички наготово.
Здравеопазване - 2 пъти съм била бременна, 1 видозон, защото имах проблеми, след 4 часа чакане. Но пък щастието да не знаеш какво ще родиш - момче или момиче. До последния момент всички затаили дъх.
Според мен би трябвало да се ходи ПО ЖЕЛАНИЕ на такива бригади,а не ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ(защото виждам,че на доста хора от форума им е било забавно).
От постовете разбирам,че болшинството са ходили заради "купоните",а не за 10 парички. Но дори и така да е,трябва всеки да може да избере дали да ходи или не.И да,ако мама и тати им ги дават наготово,защо да ходят да се бъхтят за 10 парички! 
Здравеопазване - 2 пъти съм била бременна, 1 видозон, защото имах проблеми, след 4 часа чакане. Но пък щастието да не знаеш какво ще родиш - момче или момиче. До последния момент всички затаили дъх.
По онова прекрасно време бяха 5 лв.
Но не говорим за това. Говорим как на някого може да му харесва да живее в тази обстановка - на диктатура, па макар и на пролетариата.
Свобода. Ако мога да обощя - преди 89 ч. всичко ми беше черно-бяло, след това някой ми свали очилата и започнах да виждам цветно.
Ходила съм и на градина, и на училище, градината с престилките и сивотата си ме отврати толкова, че умирах от страх, когато се наложи да пусна моето дете. За щастие нещата са на светлинни години от тогава.
Училището - който си беше ученолюбив си учеше, който не - не можеше и да чете, а учителят е един и същ.
Лагери и почивки - ами ходили сме и сега ходим, но едно време беше мизерия, не ща да се сещам. Не че не ни ебило хубаво, но като няма друго и с малко се задоволяваш.
Бригадите бяха смешка - още помня как садихме боб - слагаме зърното и отгоре буца, за да не се вижда.
Липсата на конкуренция правеше хората мудни и мързеливи, ми за какво да се трепеш, като заплатата пак е толкова, колкото и на някой сульо, дето не е пипнал нищо цял месец.
Липсата пък на контрол буквало стопяваше всичко - като тръгнеш от директора и стигнеш до най-низшия работник, всички крадяха нон стоп.
Въпреки, че едва 11 г. съм живяла в комунизъм, това ми беше достатъчно, за да видя, че не е за мен.
Ахам, и аз така, докато комшията не влезе в затвора за изнасилване. Тези неща винаги ги е имало, просто тогава не се раздухваха.
Ходила съм и на градина, и на училище, градината с престилките и сивотата си ме отврати толкова, че умирах от страх, когато се наложи да пусна моето дете. За щастие нещата са на светлинни години от тогава.
Училището - който си беше ученолюбив си учеше, който не - не можеше и да чете, а учителят е един и същ.
Лагери и почивки - ами ходили сме и сега ходим, но едно време беше мизерия, не ща да се сещам. Не че не ни ебило хубаво, но като няма друго и с малко се задоволяваш.
Бригадите бяха смешка - още помня как садихме боб - слагаме зърното и отгоре буца, за да не се вижда.
Липсата на конкуренция правеше хората мудни и мързеливи, ми за какво да се трепеш, като заплатата пак е толкова, колкото и на някой сульо, дето не е пипнал нищо цял месец.
Липсата пък на контрол буквало стопяваше всичко - като тръгнеш от директора и стигнеш до най-низшия работник, всички крадяха нон стоп.
Въпреки, че едва 11 г. съм живяла в комунизъм, това ми беше достатъчно, за да видя, че не е за мен.
Моите спомени са свързани /най-вече/ със спокойствието по онова време.Бях малка, но ме оставяха да стоя до късни доби пред блока-нямаше безпризорни кучета, наркомани по детските площадки и всякакви съмнителни екземпляри ...
Ахам, и аз така, докато комшията не влезе в затвора за изнасилване. Тези неща винаги ги е имало, просто тогава не се раздухваха.
Според мен би трябвало да се ходи ПО ЖЕЛАНИЕ на такива бригади,а не ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ(защото виждам,че на доста хора от форума им е било забавно).
От постовете разбирам,че булшинството са ходили заради "купоните",а не за 10 парички. Но дори и така да е,трябва всеки да може да избере дали да ходи или не.И да,ако мама и тати им ги дават наготово,защо да ходят да се бъхтят за 10 парички! Учителите бяха включени в ДОТ и често даваха дежурства по улиците и около църквите. Помня как като бях в 3-ти клас изкараха дете от моя клас, за да го види цялото у-ще. Беше се опитало да влезе в църквата точно на Великден, но дежурните учители го заловили!
Свобода. Ако мога да обощя - преди 89 ч. всичко ми беше черно-бяло, след това някой ми свали очилата и започнах да виждам цветно.
Ходила съм и на градина, и на училище, градината с престилките и сивотата си ме отврати толкова, че умирах от страх, когато се наложи да пусна моето дете. За щастие нещата са на светлинни години от тогава.
Училището - който си беше ученолюбив си учеше, който не - не можеше и да чете, а учителят е един и същ.
Лагери и почивки - ами ходили сме и сега ходим, но едно време беше мизерия, не ща да се сещам. Не че не ни ебило хубаво, но като няма друго и с малко се задоволяваш.
Бригадите бяха смешка - още помня как садихме боб - слагаме зърното и отгоре буца, за да не се вижда.
Липсата на конкуренция правеше хората мудни и мързеливи, ми за какво да се трепеш, като заплатата пак е толкова, колкото и на някой сульо, дето не е пипнал нищо цял месец.
Липсата пък на контрол буквало стопяваше всичко - като тръгнеш от директора и стигнеш до най-низшия работник, всички крадяха нон стоп.
Въпреки, че едва 11 г. съм живяла в комунизъм, това ми беше достатъчно, за да видя, че не е за мен.
Ахам, и аз така, докато комшията не влезе в затвора за изнасилване. Тези неща винаги ги е имало, просто тогава не се раздухваха.
Ходила съм и на градина, и на училище, градината с престилките и сивотата си ме отврати толкова, че умирах от страх, когато се наложи да пусна моето дете. За щастие нещата са на светлинни години от тогава.
Училището - който си беше ученолюбив си учеше, който не - не можеше и да чете, а учителят е един и същ.
Лагери и почивки - ами ходили сме и сега ходим, но едно време беше мизерия, не ща да се сещам. Не че не ни ебило хубаво, но като няма друго и с малко се задоволяваш.
Бригадите бяха смешка - още помня как садихме боб - слагаме зърното и отгоре буца, за да не се вижда.
Липсата на конкуренция правеше хората мудни и мързеливи, ми за какво да се трепеш, като заплатата пак е толкова, колкото и на някой сульо, дето не е пипнал нищо цял месец.
Липсата пък на контрол буквало стопяваше всичко - като тръгнеш от директора и стигнеш до най-низшия работник, всички крадяха нон стоп.
Въпреки, че едва 11 г. съм живяла в комунизъм, това ми беше достатъчно, за да видя, че не е за мен.
Моите спомени са свързани /най-вече/ със спокойствието по онова време.Бях малка, но ме оставяха да стоя до късни доби пред блока-нямаше безпризорни кучета, наркомани по детските площадки и всякакви съмнителни екземпляри ...
Ахам, и аз така, докато комшията не влезе в затвора за изнасилване. Тези неща винаги ги е имало, просто тогава не се раздухваха.
Прекрасен пост, който абсолютно отразява собственото ми виждане.
Свобода. Ако мога да обощя - преди 89 ч. всичко ми беше черно-бяло, след това някой ми свали очилата и започнах да виждам цветно.
Ходила съм и на градина, и на училище, градината с престилките и сивотата си ме отврати толкова, че умирах от страх, когато се наложи да пусна моето дете. За щастие нещата са на светлинни години от тогава.
Училището - който си беше ученолюбив си учеше, който не - не можеше и да чете, а учителят е един и същ.
Лагери и почивки - ами ходили сме и сега ходим, но едно време беше мизерия, не ща да се сещам. Не че не ни ебило хубаво, но като няма друго и с малко се задоволяваш.
Бригадите бяха смешка - още помня как садихме боб - слагаме зърното и отгоре буца, за да не се вижда.
Липсата на конкуренция правеше хората мудни и мързеливи, ми за какво да се трепеш, като заплатата пак е толкова, колкото и на някой сульо, дето не е пипнал нищо цял месец.
Липсата пък на контрол буквало стопяваше всичко - като тръгнеш от директора и стигнеш до най-низшия работник, всички крадяха нон стоп.
Въпреки, че едва 11 г. съм живяла в комунизъм, това ми беше достатъчно, за да видя, че не е за мен.
Ахам, и аз така, докато комшията не влезе в затвора за изнасилване. Тези неща винаги ги е имало, просто тогава не се раздухваха.
Ходила съм и на градина, и на училище, градината с престилките и сивотата си ме отврати толкова, че умирах от страх, когато се наложи да пусна моето дете. За щастие нещата са на светлинни години от тогава.
Училището - който си беше ученолюбив си учеше, който не - не можеше и да чете, а учителят е един и същ.
Лагери и почивки - ами ходили сме и сега ходим, но едно време беше мизерия, не ща да се сещам. Не че не ни ебило хубаво, но като няма друго и с малко се задоволяваш.
Бригадите бяха смешка - още помня как садихме боб - слагаме зърното и отгоре буца, за да не се вижда.
Липсата на конкуренция правеше хората мудни и мързеливи, ми за какво да се трепеш, като заплатата пак е толкова, колкото и на някой сульо, дето не е пипнал нищо цял месец.
Липсата пък на контрол буквало стопяваше всичко - като тръгнеш от директора и стигнеш до най-низшия работник, всички крадяха нон стоп.
Въпреки, че едва 11 г. съм живяла в комунизъм, това ми беше достатъчно, за да видя, че не е за мен.
Моите спомени са свързани /най-вече/ със спокойствието по онова време.Бях малка, но ме оставяха да стоя до късни доби пред блока-нямаше безпризорни кучета, наркомани по детските площадки и всякакви съмнителни екземпляри ...
Ахам, и аз така, докато комшията не влезе в затвора за изнасилване. Тези неща винаги ги е имало, просто тогава не се раздухваха.
Далече съм от мисълта, че не са се извършвали престъпления, но мащабите бяха други.А и момента с влизането в затвора е съществен.Да не говорим, че и смъртно наказание имаше.А сега я влезе за една година условно, я не.Това имах предвид като написах "спокойствие".Спокойствие, защото имаше контрол и ред, колкото и клиширано да звучи.
В момента цари пълна анархия-на пътя, в училище, навсякъде...
Детето ми е малко още, ходи на ясла.Не ми се мисли за деня, когато трябва да тръгне на училище-в момента няма никаква сигурност за децата ни, това е най-страшното.
На мен ми се иска да припомня някои факти от това време. На 10.11.1989г. всички може би с изключение на най-близкото обкръжение на Т.Живков се радваха. Когато го махнаха, му изказаха благодарност. На следващия митинг всички гракнаха:"Каква благодарност, той е за затвора!". На следващия пленум зебележете му снеха благодарностите. На по-следващия го изключиха от БКП. После го изпратиха на съд. Обаче няколко години по-късно започнаха да говорят, че при него сме живели добре и всъщност той бил един добър човек. Погребаха го с почести и дори му направиха паметник. Малцина си спомнят, че той си беше направил паметник приживе и го махнаха заради намесата на Горбачов. Кажете как се наричат такива хора и как се нарича такава партия?
От преди 10.11. помня малко но достатъчно. Благодарна съм и с умиление си спомням за тогавашното образование. Другото, което ми харесваше, че църквата не се месеше толкова в живота на хората.
Мъча се да си спомня нещо друго хубаво, но няма.
Преходът - е, дълъг ми се вижда. Искам все пак да съм жива, когато ще излезем от този преход.
Мъча се да си спомня нещо друго хубаво, но няма.
Преходът - е, дълъг ми се вижда. Искам все пак да съм жива, когато ще излезем от този преход.
От преди 10.11. помня малко но достатъчно. Благодарна съм и с умиление си спомням за тогавашното образование. Другото, което ми харесваше, че църквата не се месеше толкова в живота на хората.
Мъча се да си спомня нещо друго хубаво, но няма.
Преходът - е, дълъг ми се вижда. Искам все пак да съм жива, когато ще излезем от този преход.
Мъча се да си спомня нещо друго хубаво, но няма.
Преходът - е, дълъг ми се вижда. Искам все пак да съм жива, когато ще излезем от този преход.
Добрата образователна с-ма е белгийска и е въведена от един професор преди 9.09.1944г. Забравих името му. Тази с-ма беше запазена доста години след 9.09.1944г. Сериозните промени започнаха за родените през 1966г. Аз съм 1965г. тоест имах късмет.
"Ама тя, Партията, и досега си е само ЕДНА.
Ако някой си мисли друго..... "
[/quote]
На същото мнение съм!
ама в берковица имаше ли 10-ти ноември?
сериозно, тогава мама правеше един специалитет : един разрязан кремвирш с формата на сърце и закрепен с клечка, в средата с чукнато яйце. и всички много се радвахме. купувала съм 1/4 хляб. ама това е защото нашите са доктори. ако бяха бачкатори сега бай тошо щеше да ми липсва и щях и аз да пускам провокативни теми.
сериозно, тогава мама правеше един специалитет
: един разрязан кремвирш с формата на сърце и закрепен с клечка, в средата с чукнато яйце. и всички много се радвахме. купувала съм 1/4 хляб. ама това е защото нашите са доктори. ако бяха бачкатори сега бай тошо щеше да ми липсва и щях и аз да пускам провокативни теми.