10 ноември 1989 г.

  • 23 446
  • 442
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 58
Според мен би трябвало да се ходи ПО ЖЕЛАНИЕ на такива бригади,а не ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ(защото виждам,че на доста хора от форума им е било забавно). Crossing Arms
"Задължително за всички" обезмисля значението на думата "задължително". Не мисля, че "задължително" е било голям проблем. Как би било ако е пожелателно в днешно време? - ти по твое желание отиваш за 10 парички - другите ти съученици не желаят, защото тати/мама са им дали 10 парички наготово.

# 76
  • Мнения: 3 447

Здравеопазване - 2 пъти съм била бременна, 1 видозон, защото имах проблеми, след 4 часа чакане.  Но пък щастието да не знаеш какво ще родиш - момче или момиче.  До последния момент всички затаили дъх.
А сега имаме щастието да знаем дали момче или момиче ще трябва да изхраним с 18 лв месечно (или колкото там бяха).

# 77
  • Мнения: 276
Според мен би трябвало да се ходи ПО ЖЕЛАНИЕ на такива бригади,а не ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ(защото виждам,че на доста хора от форума им е било забавно). Crossing Arms
"Задължително за всички" обезмисля значението на думата "задължително". Не мисля, че "задължително" е било голям проблем. Как би било ако е пожелателно в днешно време? - ти по твое желание отиваш за 10 парички - другите ти съученици не желаят, защото тати/мама са им дали 10 парички наготово.
StopОт постовете разбирам,че болшинството са ходили заради "купоните",а не за 10 парички. Но дори и така да е,трябва всеки да може да избере дали да ходи или не.И да,ако мама и тати им ги дават наготово,защо да ходят да се бъхтят за 10 парички! Joy

Последна редакция: ср, 04 ное 2009, 12:59 от mena805

# 78
  • Мнения: 12 722

Здравеопазване - 2 пъти съм била бременна, 1 видозон, защото имах проблеми, след 4 часа чакане.  Но пък щастието да не знаеш какво ще родиш - момче или момиче.  До последния момент всички затаили дъх.
А сега имаме щастието да знаем дали момче или момиче ще трябва да изхраним с 18 лв месечно (или колкото там бяха).

По онова прекрасно време бяха 5 лв.  
Но не говорим за това. Говорим как на някого може да му харесва да живее в тази обстановка - на диктатура, па макар и на пролетариата.  

# 79
  • Мнения: 47 352
Свобода. Ако мога да обощя - преди 89 ч. всичко ми беше черно-бяло, след това някой ми свали очилата и започнах да виждам цветно.
Ходила съм и на градина, и на училище, градината с престилките и сивотата си ме отврати толкова, че умирах от страх, когато се наложи да пусна моето дете. За щастие нещата са на светлинни години от тогава.
Училището - който си беше ученолюбив си учеше, който не - не можеше и да чете, а учителят е един и същ.
Лагери и почивки - ами ходили сме и сега ходим, но едно време беше мизерия, не ща да се сещам. Не че не ни ебило хубаво, но като няма друго и с малко се задоволяваш.
Бригадите бяха смешка - още помня как садихме боб - слагаме зърното и отгоре буца, за да не се вижда.
Липсата на конкуренция правеше хората мудни и мързеливи, ми за какво да се трепеш, като заплатата пак е толкова, колкото и на някой сульо, дето не е пипнал нищо цял месец.
Липсата пък на контрол буквало стопяваше всичко - като тръгнеш от директора и стигнеш до най-низшия работник, всички крадяха нон стоп.

Въпреки, че едва 11 г. съм живяла в комунизъм, това ми беше достатъчно, за да видя, че не е за мен.

Моите спомени са свързани /най-вече/ със спокойствието по онова време.Бях малка, но ме оставяха да стоя до късни доби пред блока-нямаше безпризорни кучета, наркомани по детските площадки и всякакви съмнителни екземпляри ...

Ахам, и аз така, докато комшията не влезе в затвора за изнасилване. Тези неща винаги ги е имало, просто тогава не се раздухваха.

# 80
  • Мнения: 3 412
Според мен би трябвало да се ходи ПО ЖЕЛАНИЕ на такива бригади,а не ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ(защото виждам,че на доста хора от форума им е било забавно). Crossing Arms
"Задължително за всички" обезмисля значението на думата "задължително". Не мисля, че "задължително" е било голям проблем. Как би било ако е пожелателно в днешно време? - ти по твое желание отиваш за 10 парички - другите ти съученици не желаят, защото тати/мама са им дали 10 парички наготово.
StopОт постовете разбирам,че булшинството са ходили заради "купоните",а не за 10 парички. Но дори и така да е,трябва всеки да може да избере дали да ходи или не.И да,ако мама и тати им ги дават наготово,защо да ходят да се бъхтят за 10 парички! Joy
Не заради купоните, за поради страх от изключване от у-ще! Който не отиде и не е болен, го чакаше точно това!
Учителите бяха включени  в ДОТ и често даваха дежурства по улиците и около църквите. Помня как като бях в 3-ти клас изкараха дете от моя клас, за да го види цялото у-ще. Беше се опитало да влезе в църквата точно на Великден, но дежурните учители го заловили!

Последна редакция: ср, 04 ное 2009, 12:54 от vl

# 81
  • София
  • Мнения: 4 104
Свобода. Ако мога да обощя - преди 89 ч. всичко ми беше черно-бяло, след това някой ми свали очилата и започнах да виждам цветно.
Ходила съм и на градина, и на училище, градината с престилките и сивотата си ме отврати толкова, че умирах от страх, когато се наложи да пусна моето дете. За щастие нещата са на светлинни години от тогава.
Училището - който си беше ученолюбив си учеше, който не - не можеше и да чете, а учителят е един и същ.
Лагери и почивки - ами ходили сме и сега ходим, но едно време беше мизерия, не ща да се сещам. Не че не ни ебило хубаво, но като няма друго и с малко се задоволяваш.
Бригадите бяха смешка - още помня как садихме боб - слагаме зърното и отгоре буца, за да не се вижда.
Липсата на конкуренция правеше хората мудни и мързеливи, ми за какво да се трепеш, като заплатата пак е толкова, колкото и на някой сульо, дето не е пипнал нищо цял месец.
Липсата пък на контрол буквало стопяваше всичко - като тръгнеш от директора и стигнеш до най-низшия работник, всички крадяха нон стоп.

Въпреки, че едва 11 г. съм живяла в комунизъм, това ми беше достатъчно, за да видя, че не е за мен.

Моите спомени са свързани /най-вече/ със спокойствието по онова време.Бях малка, но ме оставяха да стоя до късни доби пред блока-нямаше безпризорни кучета, наркомани по детските площадки и всякакви съмнителни екземпляри ...

Ахам, и аз така, докато комшията не влезе в затвора за изнасилване. Тези неща винаги ги е имало, просто тогава не се раздухваха.

Прекрасен пост, който абсолютно отразява собственото ми виждане.

# 82
  • Мнения: 5 370
Офф топик-това БУЛшинство ми звучи като .....БУЛшит
Пък то има друга етимология, пак от тази епоха. Laughing

# 83
  • Мнения: 662
Свобода. Ако мога да обощя - преди 89 ч. всичко ми беше черно-бяло, след това някой ми свали очилата и започнах да виждам цветно.
Ходила съм и на градина, и на училище, градината с престилките и сивотата си ме отврати толкова, че умирах от страх, когато се наложи да пусна моето дете. За щастие нещата са на светлинни години от тогава.
Училището - който си беше ученолюбив си учеше, който не - не можеше и да чете, а учителят е един и същ.
Лагери и почивки - ами ходили сме и сега ходим, но едно време беше мизерия, не ща да се сещам. Не че не ни ебило хубаво, но като няма друго и с малко се задоволяваш.
Бригадите бяха смешка - още помня как садихме боб - слагаме зърното и отгоре буца, за да не се вижда.
Липсата на конкуренция правеше хората мудни и мързеливи, ми за какво да се трепеш, като заплатата пак е толкова, колкото и на някой сульо, дето не е пипнал нищо цял месец.
Липсата пък на контрол буквало стопяваше всичко - като тръгнеш от директора и стигнеш до най-низшия работник, всички крадяха нон стоп.

Въпреки, че едва 11 г. съм живяла в комунизъм, това ми беше достатъчно, за да видя, че не е за мен.

Моите спомени са свързани /най-вече/ със спокойствието по онова време.Бях малка, но ме оставяха да стоя до късни доби пред блока-нямаше безпризорни кучета, наркомани по детските площадки и всякакви съмнителни екземпляри ...

Ахам, и аз така, докато комшията не влезе в затвора за изнасилване. Тези неща винаги ги е имало, просто тогава не се раздухваха.

Далече съм от мисълта, че не са се извършвали престъпления, но мащабите бяха други.А и момента с влизането в затвора е съществен.Да не говорим, че и смъртно наказание имаше.А сега я влезе за една година условно, я не.Това имах предвид като написах "спокойствие".Спокойствие, защото имаше контрол и ред, колкото и клиширано да звучи.
В момента цари пълна анархия-на пътя, в училище, навсякъде...
Детето ми е малко още, ходи на ясла.Не ми се мисли за деня, когато трябва да тръгне на училище-в момента няма никаква сигурност за децата ни, това е най-страшното.

# 84
  • Мнения: 3 412
На мен ми се иска да припомня някои факти от това време. На 10.11.1989г. всички може би с изключение на най-близкото обкръжение на Т.Живков се радваха. Когато го махнаха, му изказаха благодарност. На следващия митинг всички гракнаха:"Каква благодарност, той е за затвора!". На следващия пленум зебележете му снеха благодарностите. На по-следващия го изключиха от БКП. После го изпратиха на съд. Обаче няколко години по-късно започнаха да говорят, че при него сме живели добре и всъщност той бил един добър човек. Погребаха го с почести и дори му направиха паметник. Малцина си спомнят, че той си беше направил паметник приживе и го махнаха заради намесата на Горбачов. Кажете как се наричат такива хора и как се нарича такава партия?

# 85
  • Мнения: 5 370
Ама тя, Партията, и досега си е само ЕДНА.
Ако някой си мисли друго..... Whistling

# 86
  • София
  • Мнения: 4 104
Това са особеностите на народната любов, мила ми vl.
Ще пеят дитирамби в твоя чест, докато си облечен с власт, но само ако абдикираш, си осъден на народен гняв.

# 87
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
От преди 10.11. помня малко но достатъчно. Благодарна съм и с умиление си спомням за тогавашното образование. Другото, което ми харесваше, че църквата не се месеше толкова в живота на хората.
Мъча се да си спомня нещо друго хубаво, но няма.
Преходът - е, дълъг ми се вижда. Искам все пак да съм жива, когато ще излезем от този преход.

# 88
  • Мнения: 3 412
От преди 10.11. помня малко но достатъчно. Благодарна съм и с умиление си спомням за тогавашното образование. Другото, което ми харесваше, че църквата не се месеше толкова в живота на хората.
Мъча се да си спомня нещо друго хубаво, но няма.
Преходът - е, дълъг ми се вижда. Искам все пак да съм жива, когато ще излезем от този преход.
Ами сега църквата да не би да се меси в живота на хората? Колко са вярващите и колко от тях ходят на църква всяка неделя? Изобщо колко хора смятат църквата за някакъв авторитет?
Добрата  образователна с-ма е белгийска и е въведена от един професор преди 9.09.1944г. Забравих името му. Тази с-ма беше запазена доста години след 9.09.1944г. Сериозните промени започнаха за родените през 1966г. Аз съм 1965г. тоест имах късмет.  

"Ама тя, Партията, и досега си е само ЕДНА.
Ако някой си мисли друго..... "
[/quote]

На същото мнение съм!

# 89
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 634
ама в берковица имаше ли 10-ти ноември?
 hahaha
сериозно, тогава мама правеше един специалитет  Joy : един разрязан кремвирш с формата на сърце и закрепен с клечка, в средата с чукнато яйце. и всички много се радвахме. купувала съм 1/4 хляб. ама това е защото нашите са доктори. ако бяха бачкатори сега бай тошо щеше да ми липсва и щях и аз да пускам провокативни теми.  hahaha

Общи условия

Активация на акаунт