"За" или "против" Коледното настроение в ИТАЛИЯ за 108-ми път

Ха ха ха не ми се смей ей !
Много съм разсеяна от бременноста ли от това че съм близнаци или от това че съм луда... не зная.
Иначе исках да кажа че само професионално се интересувам от политици, а когато работя с такава информация ми става безразлична и ми е все тая. То така или иначе все едни и същи...
 
Bellamore, аз  ги научих много лесно тези 9 езика (френски, немски, италиански, испански, руски, англииски, латински, (българския не го броя) гръцки , холандски. ) Не че са нещо особено, но аз обичах като малка да уча и преди да родя голямата ми дъщеря (на 18 като бях) вече знаех 7 езика, и след това латински и испански научих. Всичко е до това до колко си разпределяш времето за учене и дали ти вървят езиците. Стегни се, италианския е един от най лесните езици. )))

Деска, в София ли си сега? Как си?
Второ висШе в бг ли мислиШ или тук?

Поздрави

Тоника, близнаци  уоу....аугурони 

Лека и от мен 

Зодия Близнаци. Не близнаци:)

Тоника, сподели заглавието на някоя преведена от теб книга?
Аз най-накрая получих доставката си с книги на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева и се възхитих, колко много техни неща са преведени на италиански език, докато в България се броят на пръстите на (едната) ръка. Те и двамата пишат на френски език, а ти казваш, че го владееш, може да допринесеш за популяризирането им

Аз съм на мнението на Беламоре-то, че италианският не е лесен език. Деси, в Университет-а преподава ли ви Нели Раданова? Аз съм с много добри впечатления от нея. Тя преведе и последната книга на Еко.

Льоли, големите победи са съставени от стъпки към тях. Дори понякога да ти се струва, че не се движиш, важното е да не губиш целта

Лени....лелееее  ето отивам да спя 

Хах, много мило feiam   Аз не знам дали писах, но бях малко на гости, където имах гости и нямах много време да пиша, а и нямаше кой знае какво радостно да споделя. Видях снимките от Париж, много коледно настроение. Аз тази година чакам празниците със смесени чувства, нещо между очакване и нежелание да празнувам (особено НГ). Ще пусна линк към снимките тея дни  

А сега се сетих, аз съм много злояда, особено като малка и съответно винаги съм била ужасно слаба. Та сега пия рибено масло (от 3 месеца) и дори съм напълняла малко, чувствам се и по-енергична, а това специално за мен е голямо постижение.

Тоника, аз съм учила английски като малка, който знаех сравнително добре, докато не започнах да уча италиански. С френския нямах късмет да попадна на добър учител и се отказах да го уча там. Та сега започвам отново да уча английски като гледам да си подреждам старите знания. Латински и аз съм учила една година в университета, много добър преподавател, но езика според мен е безумно труден, не мисля, че би ми стигнал и цял живот да го науча, браво на теб, че си успяла. Въпреки това се имам за човек, на който му вървят езиците, все пак следвам филология. Но за последното ще поспоря - не смятам никак, че италианския е лесен език, особено от граматична гледна точка.

Tsugumi не не ни преподава, изобщо в момента не е в преподавателския състав. Но аз съм доволна и от другите преподавате и друг път съм казвала, тази филология ми отвори очите за много неща и въпреки че не смятам да оставам само с нея, по никакъв начин не съжалявам за избора си (всъщност по-скоро тя ме избра  ), то няма и за кога в средата на третата година съм. А, че италианския не е лесен език, се убеждавам всеки ден, в момента учим доста сложни текстове по превод, но не бих се осмелила да преведа която и да е книга официално.

dune, да сега съм си в София, прибрах се преди седмица, ама докато влезна в ритъм   Добре съм сравнително, а това което не е добре ще се оправи.   Нещо ми се въртеше в главата за Тюркология, ама не ми се карат още 4 години като тези (без работа), а филология се кара трудно работейки... и евентуално си мисля за някой мастер в Италия, следователно не ми се почва нещо, което ще трябва да зарежа. Всъщност още нямам идее киаре, обаче пък много ми се учи, а все си мисля, че с второто висше ще е по-лесно и ще мога и да работя паралелно.  

Bellamore, за турския (всъщност, не знам, Тюркологията дали само или изобщо него включва) съм чувала, че бил ужасно труден език - освен словореда, едва ли не и предлозите ги сливали с глаголите. Но нямам идея, дали е така. Според мен се иска голяма смелост за ученето му, за което ти се радвам

Ами всъщност, сега като бях в Истанбул, присъствах на 1-2 урока. Мисля изобщо, че няма предлози, защото има 5 падежа. (или ако има предлози, то те не се използват много). Съвсем различен е от езиците от индоевропейското езиково семейство, всъщност граматически е доста опростен в някои отношения и по-сложен в други. А в тюркологията се учи турски да, гледала съм им програмата, почва се с едномесечен подготвителен курс и приемат с изпит по италиански, което мен ме устройва. Но пък ако реша след това да замина да уча в чужбина, ще трябва да я зарежа, а аз не обичам да правя така. Та засега плана ми е да завърша и после да реша.

Уау..писмено и говоримо ли владееш тези девет езика? На еднакво добро ниво? Къде си ги учила, че си намерила и време да родиш, и то толкова млада? Удивена съм! От какви и на какви езици превеждаш?

Аз не смея да кажа за нито един език нито че съм го научила, нито че е лесен. Винаги има какво да се учи, цял живот. Няма лесен език, италианският не е от най-трудните със сигурност, но си има своята специфика, а най-вече според мен речниково богатство, което не се среща в ежедневния разговори и на мен това ми е най-големият проблем. Опитвам се да си разширя набора от думи, но това става с четене и то много, а не винаги имам желание.

Деска, ти къде искаше да заминеш на Еразмус? Сега само да искаш да заминеш в чужбина, има толкова много програми за обмяна на културен опит и на студенти, не само Еразмус е вариант! Можеш да се пробваш и като преводач в Европейската комисия например, има стажове, някои от тях платени (както и към Парламента).

Благодаря ви за подкрепата в този момент, в който всяка окуражителна дума и потупване по рамото ми помага изключително много, много сте мили!   

Ох момичета, вие ме карате в 12 без нещо да ви казвам книги, няма ли да ви се доспи ?

Ами в БГ превеждах с един колектив, и то все учебници, от немски на български, към Просвета, още продължавам да го правя.
Какво друго? В Италия съм превела няколко книги все микробиология и такива теми.
Иначе за мен Италианския е с лесна граматика, сравнение с френската немската руската, от тази гледна точка, не мисля че е труден език.
Чух нещо за невероятно готината ми зодия  какво за нея?
освен че сме много луди близнаците, и че сме в облаците все.... какво друго? а разсеяни сме, аз това го доказвам всеки път щом почна да пиша.... :D

Aйде момичета от мен лека нощ!
                         

Льоли ,и писмено и устно и както  може още, заспиващо, смеещо се. Владея  ги перфектно, за всичките имам сертификати за перфе, даже през две години държа TOEFL изпита и така. Ама утре ще пиша по подробно че заспивам Целувки 

Ljoli аз съм на абсолютно същото мнение, един език се учи цял живот, италианския е много богат на лексика, има много нюанси които трудно се предават на български (както и обратното разбира се), граматиката е доста сложна, все още бъркам видовете периодо ипотетико, дори понякога и някой род   Колкото повече научавам, толкова по-малко имам чувството, че знам.

За Еразъм исках Рим, приеха ме за друг град и аз отказах.. но аз съм водена от по-висши от академичните сили   Плюс това на мен целта ми никога не е била просто да замина, а точно определен град, поради точно определени обстоятелства    (което май си е доста тъпо от моя страна, ама обстоятелствата се променят, просто съм си дала още малко време да помисля точно какво искам) Всъщност питам се дали не съм сбъркала, това е доста отговорно решение, защото може да не ме приемат пак.. дет се вика по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата, та и тая мисъл ме мъчи.

ПС всъщност френската граматика е много близка до италианската, да не кажа почти идентична, тъй че е нормално да е по-лесно научаването на един от двата езика, когато се знае другия (испанския също). Това не го прави лесен, а по-лесен за дадения човек.

Деси, то ние жените сме устроени така, че винаги да си нагласяме плановете според наличието и местонахождението на даден човек (обикновено мъж). Имам чувството, че ни е в природата. Някой път ми се струва, че почти винаги от нас трябва да минава, а после се успокоявам с мисълта, че просто ние сме по-адаптивни и по-лесно го правим, щото ако останеше на мъжете да се сетят, далеч нямаше да се стигне...малко объркано прозвуча  .

Тоника, комплименти за езиковите познания! Според мен едно от най-ценните качества (а и най-продаваемите) е познанието по чужд език (виждаме в Италия как е ). Ще ми е интересно като имаш време да разкажеш как си ги учила.

Вярно е жените сме по адаптивни към много неща, просто сме такива. Както сме и женския пол, за да има кой да сваля мъжете, да скива за тях реалноста, и да има кой да ги радва. Май нещо такова се явяваме. 

Стига с теб комплименти, това се учи, не е толкоз трудно, ако ти върви, и ако имаш желание всичко може да научиш.

Холандския го научих случайно, просто се наложи да замина за Холанд за 2 годиним и все пак треаше да говоря  аз каквато съм много контактна не мога да не говоря, чувствам се зле когато не говоря, затова. Гъцкия от осиновителите ми, на практика те знаеха, и като бях малка много говореха гръцки и аз го научих също покраи тях, не ми е обаче любимия език. Значи да съм била на 5 когато го научих. Там някъде.
Латински... уневерситито . Немски - СКУУЛ! Попаднах на невероятна учителка, която след това си ми остана приятелка доста години след завършването, си се чуваме и така, та когато бях на 12, знаех немски, английски, (то тези от училище - основното) италиански ми се наложи да науча заради музикалното ми средно образование, защото италианския е езиците с корени в музиката. Руски научих от желанието си като малка да знам руски и на 6 години се записах на курс по руски, и трас след 2 години, перфектен руски. Курса беше целогодишен. И лятото също беше. Чакайте ся да видим : немски, английски, холандски, руски. Само 4 до 10 годишна, леле...  ебати генийчето  .
Френски научих на 10 години, защото трябваше да уча в 1 ФЕГ гимназията, и желанието да го науча и така се получи че почнах да го уча тогава, и май го знаех перфектно на 15... .
И към 16 седнах и научих Испански заради близоста с италианския, и всъщност и до ден днешен ги ползвам тези езици и наистина човек трябва да учи, въпреки че живота не се нареди така както исках, но и сега съм доволна от него.

Сега да ви шашна, числото 9 (9 езика) не ми харесва, хванала съм се да уча Шведски, мислете ме за луда, но си нямам друга работа. 

Дето ме нападнахте преди малко, че италианския не бил лесен, приема се че е един от лесните езици, защото просто граматиката му не е особена, в немския дето на всяко правило, има разбира се 1000000000 изключения (то тогава за бога, защо го има правилото?! ) и стигнахме до извода че за всеки е различно, и може да е така, не знам. Но на мен единствено испанския ми се опъна защото преди да го науча родих и много се бях шашардисала какво да правя (все пак на 18 никак не е лесно да ставаш мама)  и  главно това е в живота ми. Aйде момичета, за сега:

Au revoir!
Bye!
Αντίο!
Adiós!
Arrivederci!
Tschüss!
Hei sitten!

За сега толкова, друг път повече.

Иначе относно как съм ги учила, почвечето курсове и учители, и най важното ЗАЛЯГАНЕ НАД УЧЕБНИЦИТЕ иначе не става работаат. ))