Публикувана: 19 ноем. 2009, 15:10 ч.
Последно мнение: 5 ян. 2010, 11:02 ч.

На кого да кажем и на кого не, че детето ни е осиновено

8 858
62
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да обясня защо съм казала на някои хора, че детето ми е осиновено, а на други не?
Какви са предизвикателствата при разкриването на осиновяването на дете?
Как да се справим с предразсъдъците и негативните реакции на обществото към осиновяването?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да обясня защо съм казала на някои хора, че детето ми е осиновено, а на други не?
  
  Различните стратегии за разкриване на осиновяването на дете зависят от индивидуалните предпочитания и обстоятелства. Някои родители избират да споделят информацията с близки, които са били част от живота им, докато други избират по-дискретен подход. Важно е да се вземе предвид личната история на детето и да се предостави подходящ контекст за разкриването на информацията.
- Какви са предизвикателствата при разкриването на осиновяването на дете?
  
  Разкриването на осиновяването на дете може да бъде предизвикателство, тъй като включва балансиране на личната история на детето, индивидуалните предпочитания на родителите и реакциите в обществото. Важно е да се уважава личната история и да се предостави подходящ контекст за разкриването на информацията.
- Как да се справим с предразсъдъците и негативните реакции на обществото към осиновяването?
  
  Справянето с предразсъдъците и негативните реакции на обществото към осиновяването изисква образование и разбиране. Важно е да насърчаваме откритите разговори по темата, като предоставяме контекст и информация, която може да помогне за разсейване на недоразуменията. Освен това е от решаващо значение да научим децата си как да се справят с предразсъдъците и да уважават личната история на другите.
- Как да се подготвим за разкриването на осиновяването на дете в училище и обществени среди?
- Как да подходим към обсъждането на темата за осиновяване в училище и детска градина?

# 30 24 ноем. 2009, 13:27 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Аз не виждам нищо лошо с децата и в детската градина, и в началното училище да се говори по темата осиновяване. Нещо повече - може би дори трябва да залегне като отделно занимание или отделен урок. Така, както го направиха нашите госпожи когато Иван се похвали че вече си има сестричка. Той стана и разказа на децата всичко, на каквото беше свидетел - как сме получили писмото, как сме отишли да я видим в Дома, как сме се явили при нотариус, после при съдия и как после сме я взели в къщи и тя е станала част от нашето семейство. После госпожите бяха накарали децата да говорят по темата и бяха дообяснили къде каквото не са разбрали. И аз повече проблем да обяснявам на някого нямах. Всички приеха Албена като сестричката на Иван, въпреки че не бяха виждали майка му бременна.

Все някак си трябва да се започне публично говорене. Simple Smile

# 31 24 ноем. 2009, 13:51 ч.

Мнения: 273

Цитат на: маймуна в вт, 24 ное 2009, 10:38

... децата ни нямат абсолютен монопол върху историята на осиновяването. Тя е и наша история. Другото е изнудване, същото като "няма да те слушам, защото не си ми истинска майка." На тази тема сме уязвими... Hug

# 32 2 дек. 2009, 08:16 ч.

Здравейте мами.Искам да споделя нещо което ми се случи наскоро и ако някоя от вас се е сблъскала с подобно отношение да ми обясни нормално ли е или аз не съм нормална.Осинових си детенце преди няколко месеца и след дълго обмисляне реших да го запиша на ясла.Отивам при директорката една учтива госпожа ни приема започваме разговор и тя ни обяснява че ще стане много трудно понеже имало много деца и може да не ни приемат.При което аз се съгласявам с нея и да уточня става дума детето да тръгне другата година септември.Директорката започна да обяснява че другите мами ги записвали още на 2 месеца децата си .При което аз съвсем неволно се чух да казвам че детето е осиновено и съм нямала възможност да го запиша още като бебе.Тази жена така омекна чак аз се учудих започна да гледа детето да му се радва да казва колко е красиво какви маслинки има и да проверя началото на юли дали е прието.Аз не знаех как да реагирам не бях и още не съм сигурна дали искам те да знаят.Питам се навсякъде ли трябва да обяснявам че детето е осиновено за да се променя отношението към него и да си проправяме път навсякъде само защото е осиновено тази мисъл не ми дава мира.Вие какво мислите .

# 33 2 дек. 2009, 08:55 ч.

София
Мнения: 9 517

Ами... ние големия точно така го записахме на градина - казахме, че е осиновен и те го приеха. Обаче на Кудку не го взеха, въпреки че е осиновен. На твое място бих се радвала, че съм срещнала разбиране, ние всички тук искаме да има някакви преференции при приемане в градините на децата ни, точно защото не можем да знаем, кога ще дойдат у дома и нямаме право на платен отпуск за отглеждането им /при осиновяване на по-големи дечица/.
А иначе, не, не трябва да обясняваш, че детето е осиновено, за да се променя отношението към него - не би трябвало да е различно изобщо отношението към осиновените деца, но така както срещаш добро отношение, така ще срещнеш и лошо.
Радвай се на детето си и не се притеснявай от такива работи Hug

# 34 2 дек. 2009, 09:16 ч.

Мнения: 256

Определено има места на които трябва да кажем. Но много често част от децата от детската градина после са и в един клас в училище. Детето пораства, вече не му е приятно личната му история да се коментира извън семейството. Някое дете е чуло от родителите си, споделя с приятели "страхотната история". И в някое междучасие решават да се присмеят групово на детето. Това е от личния ми опит с моят 13 годишен син от миналата година.
Дъщеря ми също я записах на детска градина преди две години след подобен разговор с директорката.

# 35 2 дек. 2009, 13:55 ч.

Мнения: 847

аз пък се чудя кои са тези места, на които определено трябва да кажем (Руми, извини ме, че не цитирам дословно).
само за едно такова се сещам и само на едно такова съм казвала - личния лекар, защото беше моят лекар и беше в хода на цялата работа и очаквах от нея (и получих) подкрепа със съвети какво точно да правя след като внезапно съм се озовала с бебе, но не е точно новородено ...
в яслата не съм казвала. сега и на лекарите не казвам, въпреки че вече няколко пъти попълвам едни формуляри, в които се пише и за наследствени обременености. ми не ги знам. да не би и да съм длъжна? и да бях я родила, пак можеше да не знам, бабите ми са били достатъчно потайни, никой не ми е водил и връчил списък със болестите в родата... в крайна сметка, обичайно въобще не става дума за диагнози, които имат връзка с това ...
може би зависи от много неща, от възрастта при осиновяването, от наличието на някакви много очебийни разлики между детето и родителите, т.е. когато за всички е явно, ама то тогава какво казване или криене е ... разбира се, има и адски много ситуации, в началото особено, когато всеки момент ще ти се изплъзне от устата, най-малкото като обяснение защо прави или не прави това или онова, защо не знаеш/умееш едно или друго ... един вид, като оправдание на детето или на нас, защо ситуацията не е точно същата като при другите в дадения момент. но с малко внимание тези неща се овладяват.
в нашия случай съм решила да си мълча за новите ситуации, т.е. знаят тези, които така или иначе са били около мен в онзи момент, за новите не споделям, особено в нейните кръгове. мисля, че от законова и морална гледна точка, истината й я дължа само на нея.

# 36 2 дек. 2009, 15:23 ч.

Мнения: 13 622

Май го бях написала по- горе в темата, но при мен на няколко пъти се наложи да кажа на някои места, че детето е осиновено.
Като кандидатствахме за детска градина , в градината по район ни попитаха защо детето не е записано за конкурс?Конкурсът беше през януари /тогава, за неговата година на раждане/, а ние го осиновихме през юли.В тази градина не ни приеха.Започнах да търсяградини из града, възможно по-близки до дома.Тогава трябваше да отговарям на въпроса защо не е приет по местоживеене?
Преди около месец на лекар във връзка с негово заболяване ни попитаха с мъжа ми дали имаме сред роднините определен здравословен проблем.Пак се наложи да отговаряме за произхода му.
така че, наистина , както казва Румяна, понякога и да не ни се иска се налага.Да не говорим за удостоверението за раждане, колко време след рожденната му дата е издадено.

# 37 2 дек. 2009, 21:59 ч.

Мнения: 2 084

На мен ми се наложи да кажа когато искаха да ни вземат кръв за изследване на причини за генетична малформация. Изобщо не смятах да казвам и никак не бях подготвена за казване. Успях да скалъпя изречение, че генеичните ни корени малко са различни. Почти гениално, добре, че умна беше жената та не пита повече. После на едно представяне пред едни много специални жени-майки, които разказваха за трудния път да родят дете с генетична малформация и споделяха първите си минути и сблъсък с това - пред всички, се изправих и си казах... Беше много, много мъчително, но не бих излъгах тия жени. Всъщност май това казване носи освобождаване.

# 38 2 дек. 2009, 22:30 ч.

Мнения: 955

Цитат на: kalina@ в ср, 02 дек 2009, 21:59

Всъщност май това казване носи освобождаване.

И аз така мисля. Децата иначе забелязват, че и за нас не е кой знае колко 'нормално' това осиновяване...

# 39 3 дек. 2009, 09:07 ч.

на път
Мнения: 2 804

Момичета, аз лично не се притеснявам да казвам на всички, че децата ми са осиновени. Аз се гордея с осиновените си деца и не го крия.

Започнах да се замислям на кого да казвам когато намерих този форум и прочетох в "20 неща които осиновените деца не искат да се казва за тях" (извинете ме за неточната формулировка но цитирам по спомен), че осиновените деца не обичат да се разказва наляво и надясно за тяхното осиновяване - това ги наранява. Те биха искали сами да преценяват с кого да споделят за осиновяването. Май публикацията беше на Тея newsm78

И затова вече не го популяризирам

Последна редакция: чт, 03 дек 2009, 13:10 от Д_Ива

# 40 3 дек. 2009, 11:09 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Д_Ива в чт, 03 дек 2009, 09:07

Момичета, аз лично не се притеснявам да казвам на всички, че децата ми са осиновени. Аз се гордея с осиновените си деца и не го крия.

Мисля, че самото казване не ги наранява, а това, че някой се гордее с тях като с придобивка. Знам, че и през ум не ти е минавало такова нещо, но ми се струва, че и така го тьлкуват, от което боли, естествено. Hug

Аз по принцип не казвам на пьрво запознаване - децата ми и толкоз. Когато се наложи, гледам да ги няма около мене. В училище досега са ги дразнили за десетки други неща, но точно пьк, че са осиновени - никога. Явно зависи от обществените нагласи (с други думи - какво чуват вкьщи). Mr. Green

# 41 3 дек. 2009, 11:19 ч.

София
Мнения: 9 517

А защо изобщо трябва на запознаване да се казва? Не мога да си представя дори и на кварталните майки, с които лятото сме постоянно вечер, да им кажа ей така от нищото - ми едното ми е осиновено, пък другото мое. Децата са си мои, независимо как са дошли у нас. Не се притеснявам от акта на осиновяване, но и не го намирам за нещо особено, просто начин да се срещнеш с детето си.

# 42 3 дек. 2009, 14:13 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Фоксче в чт, 03 дек 2009, 11:19

А защо изобщо трябва на запознаване да се казва?

Уточнявам се - не става вьпрос за повьрхностни контакти, то това е ясно. Но и с хора, с които ще имаме вземане-даване занапред, не бьрзам да го правя, това имах предвид. Embarassed

# 43 18 дек. 2009, 15:59 ч.

Мнения: 273

И да ви се оплача,
сега пък класната на Радост ме изкара виновна, че много рано сме й били казали, че е осиновена и тя по цял ден си мислела, коя е биологичната й майка и не слушала в час, не е наясно с материала и крета с 4-ки и тук таме 5. Но как е разбрала за какво точно мисли детето, не можах да схвана, като не е говорила с нея и Ради не е споделяла нищо подобно.
Добре, че има извинение, че е артистична и отнесена от вихъра. Добре де, а това, че не знае къде й е шапката, тетрадката и още куп други неща и забравя като вдигне пълната със супа лъжица къде да я поднесе, пак ли е щото е осиновена?

Право е детето, като ме попита защо съм казала на класната. Ей, иска ми се да ида й да й кажа - ами аз Ви казах за да се направя на интересна и няма такова нещо. Ха тогава да видим защо не я слуша в час. А Ради учи немски (един прекрасен, лесен и мелодичен език) и учителката каза - буйна, но будна, ходи на репетиции, там учи 4 неща с различни преподаватели, ходи на рисуване и се наложи да посещаваме по медицински причини един специалист - фонопед и всички са във възторг от детето.

# 44 19 дек. 2009, 09:25 ч.

София
Мнения: 9 517

Напоследък имахме случки в детската, които ме карат да кажа убедено, че определено в училище няма да кажа, че е осиновен, освен ако не се налага изключително много. Дори мисля, че ще кара предучилищна в училище, а не в детската - натам вървят нещата. Интересно ми е, дали за училище искат бележка за ваксини и разни такива неща като в детската?

Препоръчани теми

Архив БАЛКАНБАНК

Ипотечн кредит ЦКБ - мнения

Ипотечен Кредит от Пощенска Банка - Обезпечаване

Автомобил за три деца, мама,татко и т.н.

Причина:

Причина: